№ 12463
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110119576 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищците В. П. П. – *** и Л. П. П. твърдят, че са наследници по закон на *** ***,
починал на 13.1.2016г., който е бил собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.490.9.41, който обект съставлява апартамент 94, заедно с
прилежащото му избено помещение 94 с полезна площ 4,59 кв.м., и припадащи се 1,114%
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който имот е придобит от
наследодателя им в съсобственост с ответницата ***. Твърдят, че няколко часа преди да
почине, наследодателят им сключил с ответницата Х. договор за доброволна делба, по
силата на който й е прехвърлил своята идеална част чрез пълномощник срещу 9000лева,
които са заявени, че са платени предварително. Твърдят, че баща им бил изписан на
28.11.2016г. от болница, като на 30.11.2016г. се оказва, че е подписал пълномощно с н.з.на
подпис и съдържание, извършени извън канцелария на нотариус, в което се твърди да са
посочени необичайни изявления, включително относно условията на сделката, като на
2.12.2016г., при същия нотариус е сключен договора за делба. Считат както пълномощното,
така и договора, за нищожни, поради липса на съгласие на наследодателя им за
извършването им, тъй като преди подписването на пълномощното, здравословното
състояние на баща им било изключително тежко, той не е бил в състояние да формира воля,
да разбира свойството и значението на извършеното, като не е разбирал значението на акта.
При условията на евентуалност, считат пълномощното и договора за унищожаеми, на
основание чл.31,ал.2 ЗЗД, тъй като от пълномощното и от договора си личи, че изявленията
в тях не могат да бъдат направени от лице, което може да разбира значението на
1
извършените от него правни актове, включително и поради изявлението, че ½ ид.ч. ще се
прехвърли срещу сумата 9000лева, която твърде малка сума за дела, и защото с изявлението
се цели заобикаляне на правилата за заплащане на суми по банков път.
Предявяват иск за признаване на пълномощното за нищожно, поради липса на
съгласие, съединен обективно с иск за признаване договора за доброволна делба за нищожен,
поради липса на съгласие, и поради заобикаляне на закона, съединени при евентуалност, с
иск за унищожаване на пълномощното и договора за делба, тъй като са сключени от
дееспособно лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното.
Ответницата ***., в срока за отговор, е подала писмен отговор по чл.131 ГПК, в
който оспорва исковете, като сочи, че за да е нищожен договорът на соченото основание,
следва страната да не може да има правно валидна воля, защото е малолетна, поставена под
пълно запрещение или да не е имал възможността да има своя воля, по причина извън
слабоумие, душевна болест или старческо слабоумие. Липсата на воля следва да е
съзнателна. Твърди се, че *** не е бил в такова състояние нито към момента на подписване
на пълномощното, нито към момента на сключване на договора. По иска за нищожност на
договора, поради заобикаляне на закона, се сочи, че неясно е кой закон се заобикаля, като се
сочи, че липсата на воля и заобикалянето на закона се изключват взаимно, тъй като при
втората хипотеза страните следва да съзнават, че заобикалят закона. Искът по чл.31 ЗЗД се
оспорва, защото ищците не твърдят да са поискали поставянето под запрещение на
наследодателя им, преди смъртта му, нито се сочат аргументи за недееспособността му.
Прави се възражение за погасителна давност, на основание чл.32 ЗЗД. Прави се възражение,
че ½ ид.ч. е придобита по давност от ответницата, въз основа на добросъвестно владение,
придължило от сключването на договора за доброволна делба.
С разпореждане № 73770/12.8.2022г., СРС указа на ищците да насочат иска , с който
се оспорва упълномощаването, към пълномощника, което беше сторено с молба от
30.8.2022г.
Ответникът И. И. Ф., с отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК,
оспорва допустимостта на производството против нея. Сочи, че не е страна в отношенията
на ищците и ответницата, *** й бил близък, като сочи, че е запозната с болестите му. *** й
споделил, че иска да уреди собствеността върху жилището, в което живее, като иска тя да
му е пълномощник, за да подпише тя от негово име и да удостовери пред нотариус, че е
получил от Х., сумата 9000лева. Сочи, че ползвал парите за лечение. Сочи, че нотариусът го
е посетил в дома му, като *** я информирал по телефона затова. Сочи, че *** разбирал
свойството и значението на извършеното, искал да подпише договора за делба.
В първото по делото о.с.з., въз основа указания на съда, ищцовата страна
конкретизира твърденията си за иска за унищожаемост – твърди се, че втората хипотеза на
чл.31,ал.2 ЗЗД, а именно, че „доказателствата за недееспособността произтичат от същия
договор.”.
От фактическа страна.
2
Представено е пълномощно от 30.11.2016г. с нотариална заверка на подписа на ***, в
което е вписано, че ответницата Ф. се упълномощава да го представлява пред нотариус *** в
качеството му на собственик на ½ ид.ч. от имота, с право да сключи договор за доброволна
делба със съсобственика му Х., по силата на който: Х. да получи в дял и изключителна
собственост целия имот, като за уравнение на дела му, е вписано заявление, че Х. му е
заплатила преди подписване на пълномощното сумата 9000лева, която сума напълно урежда
имуществените им отношения във връзка с имота. Вписано е, че *** си запазва пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота. Вписано е, че за в бъдеще Х. става
изключителен собственик на имота. Удостоверението на подписа и съдържанието е
извършено от нотариуса извън кантората му.
На 2.12.2016г. под формата на писмен договор с нотариална заверка на подписите, е
сключен договор за доброволна делба между ***, представляван от Ф., въз основа на
посоченото пълномощно, и Х., по силата на който договор в изключителен дял на Х. се
предоставя имотът, като *** запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
него. Вписано е, че за уравнение на дела на ***, Х. е заплатила, преди подписване на
пълномощното, сумата 9000лева, която урежда имуществените им отношения. В договора е
вписано изявление, че *** е заявил това обстоятелство в пълномощното. В договора е
вписано, че към датата на сключването му, данъчната оценка на имота е 20371,70 лева.
Видно от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, към
датата на 28.11.2016г., пазарната стойност на имота възлиза на 51600 лева, като вещото лице
е посочило, че фактът, че прехвърлителят има запазено вещно право на ползване, не влияе
върху средната пазарна стойност, а върху средната пазарна цена, която е продукт на
свободно договаряне и се формира в деня на сделката между страните по нея.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че на 3.12.2016г., *** е
починал, като е оставил двете ищци като свои единствени наследници по закон.
Представени са декларации във връзка сключения договор, с положен подпис от ***.
По делото е представено пълномощно от 20.11.2016г., с нотариална заверка на
подписа на *** и съдържанието, извършена извън нотариалната кантора, с който
упълномощава Албена Костадинова П. да продаде имоти, които се сочи, че са придобити по
наследство, в рамките на село Тулово. Представени са епикризи, от които е виден престой
на наследодателя на ищците в болница, за период 13.1.2016г. – 19.1.2016г., 20.1.2016г.-
27.1.2016г.,когато му е извършена операция, 24.2.2016г.- 1.3.2016г.,когато му е извършена
оперативна намеса, 22.11.2016г- 28.11.2016г., с поставена диагноза цироза на черния дроб.
По делото е постъпило удостоверение от СГС, че за период от 1.1.2009г.- 3.4.2023г.
не са открити данни за постъпило искане за поставяне под запрещение на ***. Пред СРС са
разпитани свидетели. ***, сестра на *** и леля на двете ищци, сочи, че преди юли 2016г. не
поддържали връзка, като от месец юни до края на ноември 2016г., се чували редовно по
телефона, не са се виждали. Поводът бил, че свидетелката разбрала, че е много болен. Имал
нужда от средства за лечение, затова й изготвил пълномощно, за да продаде негови имоти,
което тя не използвала, заради смъртта му. Около средата на октомври - м.11.2016г. се чули
3
за последно, той казвал, че му е трудно да говори, не можел да държи телефона, като
поводът бил, че тя искала да се снабди с удостоверение за наследници. Вечерта преди да
почине, й се обадила М. да иска телефоните на дъщерите му, като свидетелката го чувала
как стене. По – късно през нощта й се обадили, че е починал. Последният адекватен
разговор с него провела около средата на октомври във връзка със събирането на пари за
лечението му, като *** искал да продаде земята, за да има средства. Той знаел от какво
заболяване е болен, правил си храна.
Свидетелят *** е водил починалия по болници с автомобила си, като сочи, че
първоначално бил с патерици, после – в инвалидна количка, през цялото време бил
адекватен, искал да направи пълномощно на сестра си да продаде земи, за да си помогне
финансово за лечението, като казал, че ще извика нотариус вкъщи затова. Казал му, че мисли
да направи и друго пълномощно. След разговора за сестрата на ***, се чували по телефона.
Това било около изписването му от Пирогов. Дотогава *** работел за една фирма, на
компютъра си, после се влошил и престанал.
Според неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – психиатрична
експертиза, запознала се с документите по делото и свидетелските показания, към датата на
подписване на пълномощното, няма данни *** да е да е страдал от психично разстройство
или слабоумие, няма данни за употреба на медикаменти, които да влияят на способността му
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От правна страна.
По главния иск за признаване на упълномощителната сделка и договора за нищожни,
поради липса на съгласие. Нищожен, на основание чл.26,ал.2,изр.1,пр.2 ЗЗД, поради липса
на съгласие. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 5/30.5.2022г. на ОСГТК на ВКС
по тълкувателно дело № 5/2020г., договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или ръководи
действията си, е унищожаем, на основание чл.31,ал.1 ЗЗД, какъвто е и диспозитивът на
цитираното решение. В мотивите на същото тълкувателно решение, Върховният съд сочи,
че когато лицето е дееспособно, и се твърди, че същото лице не е могло да разбира
свойството и значението на извършеното, поради трайна причина, то договорът би бил
унищожаем, а не нищожен, защото даденото съгласие за сключването му е без разум /липсва
елементът „съзнаване“/.
Ето защо, искът следва да се отхвърли, при съобразяване на представените
доказателства, че ***, към датата на сключване на сделката, е бил дееспособен. Тук е
моментът да се посочи, че съгласно мотивите по т.ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по
тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на
шега, като учебен пример и др. подобни/, каквито твърдения, при посоченото по – горе, не
4
са направени..
Обусловеният от уважаването му иск за нищожност на договора за делба, поради
липса на съгласие, поради отхвърлянето на иска за нищожност на пълномощното, поради
липса на съгласие, също следва да се отхвърли.
При отхвърлянето на исковете, съдът не разглежда възражението за погасителна
давност /при съобразяването, че по исковете за нищожност, давност не тече/.
По евентуалните искове, за унищожаването на пълномощното и, респективно –
договора. Унищожаем, на основание чл.31 ЗЗД, е договорът, сключен от дееспособно лице,
което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си. Възможно е
причината затова да е трайна / например душевна болест или старческо слабоумие/, както и
временна. В същото Тълкувателно решение №5 /2020г., ВКС приема, че без значение е
продължителността на състоянието. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи
действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно
опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата
разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която
те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл.31,
ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна
неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние
обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните
последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще. Тези основания се
прилагат и за едностранните сделки, на основание чл.44 ЗЗД.
От представената справка от СГС се установява, че ***, към датата на подписване на
пълномощното, не е бил поставен под запрещение, поради което той е бил дееспособен. От
неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – психиатрична експертиза се
установява, че няма данни *** да е да е страдал от психично разстройство или слабоумие,
няма данни за употреба на медикаменти, които да влияят на способността му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тук е моментът да
се посочи, че направеното искане едва в писмените бележки от страна на ищците, да не се
кредитира заключението, защото е изготвено след смъртта на ***, въз основа оскъдна
медицинска документация, базира се преди всичко на свидетелските показания, които не
могат да бъдат достоверен източник на информация за психическото състояние, е закъсняло
и следва да се разгледа само частично. Експертизата беше приета в о.с.з. от 22.6.2023г., като
процесуалният представител на ищците заяви, че няма възражения по приемането й.
Доводът, че вещото лице е работило само по свидетелски показания, би обосновал
необоснованост на експертизата /страната счита, че следва да се използват и други
доказателства/, което, от своя страна обосновава искане за повторна експертиза, каквото не е
направено в същото о.с.з. и съдът го намира за закъсняло. Останалите доводи, всъщност
касаят кредитирането на заключението. Разпоредбата на чл.202 ГПК, която сочи, че съдът не
е длъжен безкритично да приеме заключението, а го обсъжда ведно с останалите събрани
доказателства по делото. В изпълнение на разпоредбата на чл.202 ГПК, и при съобразяване
5
на горното, относно преклузията, СРС намира, че нито едно събрано по делото
доказателство не противоречи на приетото експертно заключение, поради което го
кредитира напълно. Ето защо, при липса на събрани доказателства *** към изготвяне на
пълномощното да е страдал от душевна болест или старческо слабоумие, нито да е
употребявал медикаменти, медикаменти, които да влияят на способността му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се налага извод, че
към изготвянето на пълномощното и подписването му *** не е страдал от трайна
невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Относно твърденията, че е налице причина, която не попада под горното определение
за „трайна“. Ищците, наследници по закон на прехвърлителя, се позовават на втората
допълнителна предпоставка за предявяване на иска – един от двата случая, когато законът
допуска у наследниците по закон да премине иначе личното право да се иска унищожаване
на договора, на това основание. Тази предпоставка, посочена в чл.31,ал.2 ЗЗД е „ако
доказателството за недееспособността произтича от самия договор”. Разумното тълкуване на
разпоредбата налага извод, че самият договор е доказателството, че наследодателят е имал
правото да поиска унищожаване на договора, заради състоянието си. Съдържащото се
изявление в атакувания от наследниците договор следва да е индиция, че наследодателят им,
макар и дееспособен при сключването на договора, не е могъл да разбира или ръководи
постъпките си. Такива примери са разглеждани в практиката – когато атакуваната сделка е
лишена от правна и житейска логика, когато самото изявление е извършено по начин, че е
доказателство за неспособността на наследодателя да разбира и ръководи действията си.
Като пример за първото е разгледано дарение на единствено жилище, в което
наследодателят живее; дарение на средства, при липса на доходи; извършване на
разпоредителна сделка – апорт в дружество, с което наследодателят няма връзка; а за
второто – ръкописен текст с необичаен и нехарактерен за наследодателя изказ, с необичаен
почерк.
При преценка на обстоятелствата, от значение за възможността за формиране на
валидна воля на наследодателя на ищците за извършване на сделката, следва да се преценят
следните, относими към подписването на пълномощното, обстоятелства: възраст на
наследодателя, заболявания, начин на живот, зависимост от трети лица, ход на заболяването,
развитие, тежестта на същото. Видно от представените писмени доказателства, на
20.11.2016г. *** е подписал с нотариална заверка на подпис и съдържание, пълномощно, с
което упълномощава сестра си, свидетелят ***, да продава наследствените му имоти в село
Тулово. Свидетелят П. сочи, че към онзи момент, причината да й се издаде пълномощно е, че
брат й имал нужда от средства, за да продължи с лечението си, търсели алтернативни
варианти на лечение, както и операция в чужда държава. На 22.11.2016г. видно от
представената епикриза, *** е приет за лечение в УБАЛСМ „Пирогов” , *** е приет с
анамнеза, по негови данни: оплаквания от няколко дни с обща отпадналост, не може да
става, безапетитие, гадене, повръщане до невъзможност да приема /…/, подуване на корема
6
и задух, по повод на което лежал 2 седмици в МВР. Посочени са придружаващите
заболявания, включително новооткрит диабет, както и рак. Извършено му е неоперативно
лечение, като е изписан на 28.11.2016г., вписано в епикризата – с подобрение, контактен,
адекватен, насочен към общопрактикуващ лекар. Според показанията на свидетеля П., при
изписването му, на *** му било трудно да говори, не можел да държи телефона. Свидетелят
сочи, че разговорът бил проведен, около средата на октомври, като целта на пълномощното,
което следвало да й се издаде, била *** да придобие средства за лечение. Накрая, говорът му
бил затруднен. Свидетелят *** прибрал *** от болницата, и той бил малко по- добре, след
това всеки ден разговаряли по телефона. *** му споделил намерението си да изготви
пълномощно за земите на сестра си, споделял му, че ще престане да работи. На 30.11.2016г.
*** е изготвил пълномощно с посоченото по – горе съдържание. Към тази дата, той е бил на
64 години.
От изявленията в пълномощното не може да се направи извод, че *** не е могъл да
разбира и ръководи постъпките си, като изявленията в пълномощното не са нито
необичайни, нито противоречащи на житейската или правна логика. Не са събрани
доказателства, че ***, на тази дата- 30.11.2016г., е бил в такова физическо страдание,
поради придружаващите заболявания, че да не може да разбира и ръководи постъпките си.
Единствените данни за влошаващо състояние, и силна физическа болка се съдържат в
показанията на свидетелят П., която сочи, че чувала *** да издава звуци на болка, но
вечерта, в която той е починал – 3.12.2016г. Несъмнено, тъй като използваният шрифт на
пълномощното напомня на използвания шрифт в договора за доброволна делба,
пълномощното е било изготвено предварително. В него не се съдържат необичайни
изявления, упълномощителната сделка не е напълно лишена от житейска и правна логика –
действително, средствата, които се сочи, че са получени в замяна на ½ идеална част от
имота, са в пъти по – малки от средната пазарна стойност / 51600 лева според приета СТЕ,
или 25800 лева за 1/2/, но са близо до стойността по данъчна оценка /в договора за
доброволна делба е вписано, че данъчната оценка е 20371,70 лева за целия имот, половината
възлиза на 10185,85 лева, в пълномощното е налице изявление, че *** е получил 9000лева/.
Сама по себе си, ниската стойност на прехвърленото право не сочи на невъзможност
да се разбира и ръководи действията на прехвърлителя. Едновременно с това, в
пълномощното е налице изявление, че прехвърлителят си запазва пожизнено и безвъзмездно
право на ползване, което към 30.11.2016г., с оглед характера на правото, е с неустановен
срок. Обстоятелството, че в пълномощното се съдържат повече изявления, от типичните
пълномощни, не водят до извод, че недеспособността произтича от самото пълномощно. По
- скоро изявленията имат обяснение в обстоятелството, че прехвърлителят желае да постави
определени условия по сделката / например да се учреди вещно право на ползване, докато е
жив/, които условия, са намерили израз и в договора за доброволна делба. При събраните
доказателства, не може да се приеме, че към подписване на пълномощното *** е изпитвал
към 30.11.2016г. значителни болки и страдания, което да е довело до невъзможност да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи – няма такива събрани
7
доказателства. Ето защо, искът и на това основание следва да се отхвърли. Тук е моментът
да се посочи, че и погасителната давност е изтекла - исковата молба е предявена на
30.11.2021г., като съгласно чл.32,ал.2 ЗЗД, давността е тригодишна, и същата тече от датата
на сключване на сделката.
Обусловеният от уважаването му иск за унищожаване на договора за делба, на
основание чл.31,ал.1 ЗЗД, поради отхвърлянето на иска за унищожаване пълномощното,
също следва да се отхвърли.
Относно доводите за заобикаляне на закона, поддържани в писмените бележки от
ищеца – видно от петитума на исковата молба, отделен иск, при тези твърдения, не е
предявен. Поради изложеното, СРС няма да постанови отделен диспозитив по него, а само
следва да се посочи в мотивите, че по делото не е проведено никакво доказване затова
твърдение. Заобикалянето на закона е налице, когато с позволени правни средства се
постига непозволен резултат, съобразено с твърденията на ищците, че сумата, вписана като
получена, от 9000лева, е посочена само за да се заобиколи забраната за плащане на суми не
по банков път. В тази част, пълномощното има характер на разписка, и при липса на
доказателства, че същото е подписано при липса на съгласие, или при хипотезата на
чл.31,ал.1 ЗЗД, и липса на оспорване на подписа, частният диспозитивен документ
установява вписаното в него обстоятелство, че сумата е получена. Не може да се приеме, че е
установено по делото умисъл на *** и Х., да се заобиколи закона, поради което и
позоваването, от страна на ищеца, отново за първи път в писмените бележки, на обратна
доказателствена тежест – Х. следва да наведе твърдения за прикрито съглашение, при липса
на иск, са признаване пълномощното или договора за нищожни, като привидни, би довело
до произнасяне на съда, без да е сезиран.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна.
Ответницата Х. претендира сумата 500 лева платено адвокатско възнаграждение, което
следва да се раздели поравно на ищците. Възражението за прекомерността му е
неоснователно, тъй като съгласно чл.7,ал.6 НМРАВ, в редакцията на разпоредбата към
предявяването на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 600
лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П. – *** ЕГН ********** и Л. П. П. ЕГН ********** иск
за признаване за нищожно, поради липса на съгласие, на пълномощно с нотариална заверка
на подпис и съдържание от 30.11.2016г., с което *** *** ЕГ ********** упълномощава ***
И. Ф. ЕГН ********** да сключи, като негов пълномощник, договор за доброволна делба с
***. ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П. – *** ЕГН ********** и Л. П. П. ЕГН ********** иск
за признаване за нищожен, поради липса на съгласие, на договор за доброволна делба на
8
съсобствен недвижим имот, сключен на 2.12.2016г. с нотариална заверка на подписите на
същата дата, извършена под № 10144/2.12.2016г. от нотариус *** ***, рег.№ 111, НК, между
*** *** ЕГ ********** , представляван от *** И. Ф. ЕГН ********** и ***. ЕГН
**********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П. – *** ЕГН ********** и Л. П. П. ЕГН
**********, на основание чл.31,ал.2,изр.1, пр.2 ЗЗД, иск за унищожаване , на основание
чл.31,ал.1 ЗЗД, на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от
30.11.2016г., с което *** *** ЕГ ********** упълномощава *** И. Ф. ЕГН ********** да
сключи, като негов пълномощник, договор за доброволна делба с ***. ЕГН **********,
както и предявения иск за унищожаване, на основание чл.31,ал.1 ЗЗД, на договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, сключен на 2.12.2016г. с нотариална
заверка на подписите на същата дата, извършена под № 10144/2.12.2016г. от нотариус ***
***, рег.№ 111, НК между *** *** ЕГ ********** , представляван от *** И. Ф. ЕГН
********** и ***. ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. П. П. – *** ЕГН ********** и Л. П. П. ЕГН ********** да заплатят на
***. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Люлин, бл.619, вход Б, етаж 6, ап.94 сторените
по делото разноски от общо 500 лева/ платима поравно/.
Решението може да се обжалва пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9