РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29/7.1.2021г.
гр. Пловдив, 07.01.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Марияна Георгиева и с участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2811 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Д.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат П., против Решение № 260217 от 23.09.2020г на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №2492 по описа за 2020г. на същия съд, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 196 от 13.04.2020г., издадено от
Директора на РДГ-Пловдив, с което на Д.В.К., с ЕГН **********, на основание чл.
85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно
наказание-глоба в размер на 400лв. и на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД му е
наложено наказание- лишаване от право на ловуване за срок от три години, за
нарушение на разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е постановено
при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Излагат се подробни съображения в тази посока.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на Наказателно постановление № 196 от
13.04.2020г., издадено от Директора на РДГ-Пловдив. Излагат се подробни
съображения и в писмена молба от 07.12.2020г. Претендират се разноските по
делото и се представя списък на същите.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
поддържа жалбата.
Ответникът
по касационната жалба, чрез юрисконсулт И., с приложеното пълномощно, намира
касационните оплаквания за неоснователни. В писмено становище излага подробни
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: На 15.10.2019 г. в 04:00 часа в
гр.Перущица П.Н.Н.и Н.Г.И., в качеството им на полицейски
служители при РУ-Стамболийски спрели за
проверка лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ ***. Полицейските
служители установили самоличността на водача в лицето на Д.В.К.. Установили, че
същият се явява собственик на описания лек автомобил.
Установено
е, че в лекия автомобил, освен водачът на МПС, имало още двама пътници:В.А.С. и
З.Б.К.. По време на проверката за наличие на забранени вещи и предмети,
полицейските служители проверили багажника на автомобила, където открили черен
чувал, съдържащ убит дивеч – 1 бр. женска сърна – цяла, неодрана, неизкормена,
с тегло 24 кг и куфар с ловна пушка.
Полицейските служители задържали Д.В.К.
и неговите спътници, като запазили местопроизшествието и сигнализирали на
дежурния служител в ОДЧ, както и на РДГ-Пловдив. Снети били обяснения от трите
задържани лица. На място пристигнали горските инспектори в РДГ-Пловдив: Сали Алиев
Чолаков и Благой Ташков. След проверка на полицейски служител от служба КОС,
бил установен собственика на намерената в багажника ловна пушка в лицето на Васил
Стоименов. Извършен бил допълнителен оглед на спрения за проверка лек
автомобил, съвместно от горските служители на РДГ-Пловдив и полицейските
служители на РУ-Стамболийски, при която С.
Чолаков възприел фактическата обстановка
и намерените в багажника на МПС убит дивеч-сърна, поставена в чувал и ловната
пушка.
ПРС
установил, че за убитият дивеч не било представено издадено разрешение за лов.
Съставен
е АУАН, в който е посочено, че Д. К. е осъществил състава на нарушението по
чл.85, вр. чл.43, ал.2 от ЗЛОД. В акта било посочено, че нарушението е
извършено на 15.10.2019 г. в гр. Перущица и изпълнителното деяние се изразява в
"ловуване", под форма на "превозване" на убит дивеч – 1 бр.
сърна, женска, без да има издадено писмено разрешително за лов. Актът бил
предявен на К., който го подписал и получил препис от него, като посочил, че е
дал писмени обяснения в РУП Стамболийски.
Последвало
издаването на НП № 196 от 13.04.2020г., издадено от Директора на РДГ-Пловдив, с
което на Д.В.К., на основание чл. 85 от ЗЛОД му е наложено административно наказание-глоба
в размер на 400лв. и на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание - лишаване от право на
ловуване за срок от три години, за нарушение на разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД.
Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е приел, че Наказателно постановление е издадено
от оправомощен орган по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗЛОД, видно от приложената
Заповед № РД49-199/16.05.2011 г., а АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно лице по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗЛОД. При съставяне
на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на изискванията на ЗАНН.
Приел е, че К., извършвайки действия,
определени в закона, като ловуване, в случая – превозване, е осъществил от
обективна страна състава на деянието, обявено от нормата на чл.85 от ЗЛОД за
административно нарушение. Приел е, че действията са
извършени от К. с пряк умисъл, тъй като същият се явява правоспособен ловец,
който е осъзнавал необходимостта от предварително писмено разрешително,
издадено за конкретния вид дивеч, с което разрешително за лов не е разполагал и
въпреки това е ловувал под формата на изпълнителното деяние - превозване.
Касационният съд намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни.
При
преценка относно процесуалната законосъобразност на съставения АУАН и
наказателно постановление и като взе предвид релевираните в касационната жалба оплаквания в тази насока
съдът намира, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, отговарят на
всички законоустановени изисквания и съдържат всички
необходими реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е
описано ясно и отговаря на материалноправната разпоредба, предвидена в чл.43,
ал.2 от ЗЛОД. Смисълът на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е в
НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена, по начин,
даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение.
Това е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на
издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по
надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното
лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на
административно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния закон
при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.
Чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се
обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към
административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В
случая правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено.
Напълно е разбирал какво нарушение му е вменено. Не са ангажирани доказателства
от страна на Д. К., които да обосноват
извод за невъзможност да се даде вяра на отразените констатации в АУАН. ПРС е обсъдил
подробно показанията на свидетелите и и е направил вярна преценка на същите
като касационният съд намира, че не е необходимо да ги приповтаря.
Съгласно нормата на чл. 85 от ЗЛОД, който
взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или
разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба
от 200 до 1000 лв.
В случая деянието съответства на тази
норма. Очевидно става въпрос за превозване
на убит дивеч без писмено разрешително за лов на такъв. В
случая К. с управляваното лично от него МПС "Ауди", модел „А4“ с рег.
№ ***, е "превозвал" на установените
дата и място убит дивеч – сърна, женска, неодрана, неизкормена с тегло 24 кг,
без разрешително за лов. Санкцията е в рамките на предвидената за този тип нарушение и
по-близка до определения минимален размер. Също така нормата
на чл. 94 от ЗЛОД регламентира, че лице, извършило нарушение от вида на
процесното, се наказва с лишаване от право на ловуване за срок от три години,
като санкцията е фиксирана и друга, различна от нея, не може да се приложи.
В заключение следва да се приеме, че
изводите на първоинстанционния съд за установеност на нарушението от обективна
и субективна страна са правилни и мотивирани. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в рамките на предоставената им от закона компетентност. Не
се установява наличие на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, нито нарушения на материалния закон или на неговата цел. В
заключение и въз основа на така изложеното касационният съд намира, че като е
потвърдил наказателното постановление, ПРС се е произнесъл с едно
законосъобразно и мотивирано решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и
следва да бъде уважена в размер на 80лв. /осемдесет лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260217 от 23.09.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2492 по
описа за 2020г. на същия съд.
ОСЪЖДА Д.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Регионална дирекция по горите гр. Пловдив сумата в размер
на 80лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.