Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.06.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на петнадесети декември, през
две хиляди и шестнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4435 по
описа на състава за 2016г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм/ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.О.В.
поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат от
телесните травми, които му били причинени при настъпването на ПТП на
01.04.2015г. на пътя между с. *********,
обл. Враца. В това
произшествие, ищецът участвал в качеството си на пътник, нмираш се на предната
дясна седалка на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, а делинквент
бил водачът на същото превозно средство - Д. В. Д. тъй като управлявал
автомобила с несъобразена скорост и така предизвикал настъпването на ПТП.
Виновното противоправно поведение на Д. било установено посредством
споразумение от 16.11.2015г. по НОХД № 578 съгласно описа на РС Б.С.. Доколкото
водачът Д. управлявал лекия автомобил Фолксваген Голф“ с рег. № ********, за
чиито водач не било осигурено застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, то именно ответникът
бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за претърпените вреди,
съобразно особената си нормативно установена функция. На 10.12.2015г. ищецът
отправил към ответника писмена претенция за изплащане на обезщетение. След като
разгледал писмената претенция на ищеца, на 11.02.2016г. УС на Г. Ф. определил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 30 000 лева, но с
неговия размер не удовлетворявал ищеца. При изложените фактически твърдения,
ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева, заедно с мораторната лихва,
считано от деня на произнасянето на Г. Ф. по отправената до него писмена
претенция - на 11.02.2016г., до деня на предявяването на иска, и законната
лихва върху същата сума, считяно от предявяването на иска до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни
разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответника Г. Ф.. Чрез процесуалния си представител, ответникът
заявява, че след като е бил сезиран с процесната претенция, той е определил застрахователно
обезщетение в справедлив размер, който е адекватен на обема на претърпените
неимуществени вреди. За определяне на размера на обезщетението следвало да бъде
приложена редукция с 30% на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на лихва,
като отрича да е изпадал в забава по отношение на задължението си за изплащане
на търсеното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска и претендира да получи
направените съдебни разноски.
Третото лице- помагач на
страната на ответника- Д. В. Д., не изразява становище по допустимостта и
основателността на иска и не прави доказателствени искания.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят по твърдението за настъпването
на посоченото в исковата молба ПТП, а и съдържанието на събраните по делото
доказателства - Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 14.05.2015г. и
Определение № 129/16.11.2015г. на РС Б.С., с което е одобрено споразумение по
чл. 381 от НПК, установяват, че на 01.04.2015г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие с управлявания от Д. В. Д. лек
автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ********, в който ищецът е пътувал като пътник.
Не се спори между страните и по отношение на
факта, че гражданската отговорност на
собственика и водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** не е била
застрахована към датата на настъпването на ПТП т.е. към 01.04.2015г.
С молба вх. № 24-01-808 от 10.12.2015г., подписана
от адв. Ч.Д., в качеството на представител на ищеца, до ответника е била
отправена писмено претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
- на основанието, което е релевирано в исковата молба. С писмо изх. № 24-01-808
от 11.02.2016г., ответникът е уведомил ищеца за решението си да изплати обезщетение, в размер на сумата от
30 000 лева и поканил ищеца да посочи банкова сметка, ***та определеното
обезщетение.
Като доказателства по делото са приети медицински
документи – Епикриза ИЗ: 4868/2012 от МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца и Епикриза
ИЗ: 12489/2015г. от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, които установяват обективни
медицински данни за здравословното състояние на ищеца, както и за проведеното
лечение на травматичните увреди след настъпването на процесното ПТП.
Споменатите два документа са обект на анализ и от допуснатата комплексна
съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза която е изготвена от вещо лице д-р Б. (със специалност ортопедия и
травматология) сочи, следните изводи относно правно значимите и подлежащи на
доказване факти:
·
В следствие
на процесното ПТП ищецът е претърпял закрито счупване на шийката на лявата
раменна кост и закрито счупване на дясната бедрена кост, счупване на ацетабуларната
(главулечна) ямка на дясна хълбочна кост на таза, множество охлузвания по
главата и лицето.
·
След настъпването
на процесното ПТП ищецът е получил спешна медицинска помощ в гр. Враца и е
транспортиран до МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, за провеждане на лечение. На
17.04.2015г. ищецът е претърпял оперативна интервенция за наместване на
счупените кости. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период за
пострадалия е продължил шест месеца. През първите два месеца след инцидента и в
първите два месеца след началото на рехабилитационните процедури, претрпените
от ищеца болки са били с по- голяма интензивност. През първите четири месеца на
лечението, ишецът се е лекувал предимно в условията на постелен режим, поради
забраната да стъпва на травмирания си десен долен крайник и невъзможността да
си служи с лявата ръка.
·
Проведения на
15.11.2016г. личен преглед на ищеца установява, че състоянието му е
възстановено. Травматичните увреждания на счупените кости са напълно
зарастнали. Пострадалият може да се
придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцваща походка.
Движенията на дясната тазобедрена става са в пълен обем и сила. Наблюдава се
леко ограничения на движенията на лявата ръка - при одвеждане (с около 15 %),
както и на дясната коленна става - при флексия (с около 10%) но за тези
ограничения прогнозата е категорично оптимистична, доколкото вещото лице
заявява, че по негова преценка предстои пълно възстановяване в обема на
движенията. За завършване на лечебно- възстановителния период, може да се
очаква извършване на втора оперативна интервенция, която ще причини на ищеца
допълнителни облки и увреждания за период от около 20-30 дни.Н аблюдават се и
малки козметични белези с размери 2х2 см. и 1Х1см.
·
Според становището
на вещото лице, уврежданията са типични за механизъм на ПТП, при който ударът е
в зоната на седалката на автомобила. Към момента на настъпването на процесното
ПТП, ищецът не е бил с поставен
предпазен колан. Правилно поставения и функциониращ предпазен колан, който
ищецът е могъл да постави – не би изключил настъпването на всякакви травми, но
според вещото лице би допринесъл за ограничаване на вида и размера на вредите –
понеже получените травматични увреждания, биха били със значително по- малкък
обем и тежест.
В дадените пред съда показания, свидетелят Д.М.К.заявява,
че възприел лично обективното здравословно състояние на ищеца след настъпването
на процесното ПТП. Свидетелят заявява, че ищеца е негов внук и свидетеля
активно го подпомагал по време на лечебния и възстановителен период, като в
това време живел и в едно жилище с пострадалия. Според впечатленията на
свидетеля, през първия месец след
инцидента, пострадалият спазвал само постелен режим и имал нужда от съдействие
за удовлетворяване на битовите и хигиенните му нужди. След първия месец,
състоянието на пострадалия започнало да се подобрява и на четвъртия месец от
настъпването на ицидента – той вече започнал самостоятелно да напуска жилището,
придвижвайки се с помощта на патерици. Все още, ищецът се оплаквал от болки в
бедрото и коляното.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По
предявените искове с правно основание чл. 288 от КЗ;
Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а” КЗ, ответникът е длъжен да изплати
на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които са настъпили в
следствие на виновно противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който
е управлявал споменатото МПС без да е
налице покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Прецизната правна квалификация на иска насочва именно към вече отменения
Кодекс на застраховането, а не към действащия при постановяване на решението
нормативен акт със същото наименование, тъй като релевантните юридически
факти (самото увреждане при настъпването
на ПТП, както и отправянето на претенция към ГФ за доброволно уреждане на
спора) са били осъществени при действието на споменатия нормативен акт.
Страните не спорят по наличието на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение от Г. Ф.. В подкрепа на тази констатация може да се
посочи изразената процесуална позиция на страните, както и писменото
волеизяявлениена Ф.а, което е обективирано в писмо изх. № 24-01-808 от 11.02.2016г.
Ищецът твърди, че насочва иска си към ответника, само
поради несъгласието си с размера на обезщетението, което УС на Г. Ф. е
определил. Ето защо, разрешаването на спора ссе концентрира върху два основни
въпроса: справедливия размер на обезщетението, което се дължи за конкретно
установените травми и върху основанието за прилагане на разпоредбата на чл. 51,
ал.2 от ГПК, с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
По размера
на дължимото застрахователно обезщетение;
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза допринесе за установяване на действителния характер и
обем на вредите, които ищецът е бил принуден да понесе, поради причинените в следствие
на процесното ПТП травматични увреждания. Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
размерът на вредите и свързания с тях въпрос за размера на обезщетението се
определя по справедливост.
В конкретния случай, съдът счита, че понесените от
ищеца болки и страдания са били значителни. За този извод допринасят фактите,
че счупванията са били няколко, че за реализиране на пълния ефект от лечението,
е необходимо провеждането на повече от една медицинска интервенция, че
пострадалият е бил в сравнително млада възраст, а лечението му е
възпрепятствало осъществяване на пълноценни социални контакти в продължение на
шест месеца. Съдът обаче, не кредитира извода на вещото лице, че лечението на
ищеца в първите четири месеца е било проведено в условията на постелен режим.
Изводите на експертизата са аналитични и
косвени, а показанията на свидетеля К. се основават на преки впечатления и за
това настоящият съд е склонен да кредитира преимуществено показанията на този
свидетел. Именно свидетелят К. посочи, че силно затрудняващия постелен реежим,
който е изисквал полагане на непрекъснати битови грижи и помощ от трето лице е
продължил при ищеца около един месец, а след четвъртия месец от датата на
инцидента – пострадалият самостоятелно започнал да напуска дома си, придвижвайки
се с патерици.
От друга страна, съдът съобрази, че лечебно –
възстановителния период за ищеца е със средна степен на продължителност т.е.
около 6 месеца, че в него са извършени множество инвазивни процедури, водещи до
болки и страдания, но че е възстановяването е напълно успешно. Почти всички
получени увреждания са напълно възстановени, а за установените от вещото лице
д-р Б. отделни малки дефицити при движението на ставите – прогнозата за
възстновяване е категорично благоприятна т.е. очаква се пълно възстановяване.
Като отчете съвкупността от всички изложени по- горе обстоятелства със
социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на
вредите през 2015г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на
средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът
приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в
периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева.
По – нисък размер на обезщетението в конкретния случай не би бил
справедлив, като се отчита броя на травмите и продължителния лечебно-
възстановителен процес, но и по-висок от посочения по- горе размер на
обезщетението също не би следвало да бъде определен като справедлив, като се
отчита факта на пълното възстановяване на травматичните увреждания вкл. и
благоприятната медицинска прогноза в тази насока На практика, една година след
настъпването на пътния инцидент, състоянието на пострадалия е почти напълно
възстановено, а този факт е констатиран в хода на съдебното дирене пред
настоящия съд, посредством личния преглед, извършен от вещото лице- ортопед-
травматолог.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат;
Заключението на съдебно- медицинската експертиза
бе категорично относно факта, че ищецът не е използвал предпазен колан, с
какъвто лекия автомобил е бил оборудван, както и че използването на колана би
ограничило вида и обема на част от вредите, които са били причинени при настъпване
на процесното ПТП.
Функцията на предпазния колан се свежда до
ограничаване на възможността – тялото на пътника да се придвижва рязко напред във
вътрешното пространство на автомобила, под влиянието на инерционните сили. Без
всяко съмнение, предпазният колан би ограничил значително или дори би
предотвратил настъпването на конкретните травми, което са пряка последица от придвижването на тялото на пострадалия – в
резултат от инерционните сили след сблъсъка. Както закритото счупване на шийката на лявата раменна кост, така и закрито счупване на дясната бедрена кост, а също и счупването на
ацетабуларната (главулечна) ямка на дясната хълбочна кост на таза, са разположени на място, което е обхванато
от предпазната функция на инерционния колан, който пострадалият е бил длъжен да
използва, но не е използвал. Мекотъканните увреждания - множествто охлузвания
по главата и лицето на пострадалия са още един очевиден признак на факта нарушението
по чл. 137а от ЗДвП, защото биха предпазили главата на пострадалия от съприкосновение
с интериора на автомобила.
По всички изложени съображения, размерът на
съпричиняването, поради нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП в
конкретния случай е непренебрежимо значителен и следва да бъде определен на не
по- малко от 1/3 (една трета).
По изложените съображения, на основание чл. 51,
ал.2 от ЗЗД справедливият размер на обезщетението за сумата от 45 000
лева, следва да бъде редуциран с 1/3 - до размер на сумата от 30 000 лева.
Тази сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Сумата от 30 000 лева е била предложена за
плащане от ищеца- на ответника, но няма данни подкрепящи тезата че е е била
заплатена, към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция. По тези съображения, искът следва да бъде уважен частично - до
размер на споменатата вече сумата от 30 000 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 50 000 лева, да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По
претенцията на ищеца за лихва върху сумата на дължимото обезщетение.
Задължението за заплащане на лихва, по дефиниция е
предпоставено от факта на изпадането на длъжника в забава за изпълнение на изискуема
парична престация /плащане/.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.7 от КЗ /отм/
- Гаранционният Ф. изплаща
обезщетения и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.
Събраните в хода на делото писмени доказателства: молба
вх. № 24-01-808 от 10.12.2015г. и писмо
изх. № 24-01-808 от 11.02.2016г., установиха, че на 11.02.2016г., ответникът се
е произнесъл по искането от 10.12.2015г. за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение. Произнасянето е направено в тримесечен срок от
постъпване на писменото искане, а размерът на определеното обезщетение
съответства напълно с определения от настоящия съд размер. От тази констатация
се налага извода, че ответникът не е изпадал в забава по отношение на
задължението си да изплати дължимия размер на застрахователното обезщетение, но
ищецът е изпаднал в забава да приеме предложеното му от ответника надлежно
изпълнение, като не е посочил банкова сметка, ***мото обезщетение в размер на
30 000 лева. Налице е в случая хипотеза, която е уредена от правният
институт на забава на кредитора - ищеца претендира да получи лихва върху
дължимата сума на обезщетението, но без да е предоставил дължимото съдействие
за да може да бъде извършено изплащане на това обезщетение.
По изложените съображения и по аргумент от
разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗЗД – съдът намира за неоснователен предявения
иск за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени
вреди, за периода след 11.02.2016г.
По претенциите за присъждане на разноски;
С оглед изхода на процеса, ищецът би бил легитимиран
да получи от ответника направените съдебни разноски, но само ако последния бе
дал повод за предявяването на иска. В конкретния случай, тази
хипотеза очевидно не е налице.
Още преди предявяването на иска, ответникът е
признал задължението си да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 30 000 лева и е поискал съдействие за изпълнение на
това задължение, но не го е получил от ищеца. Ето защо, в хипотезата на чл. 78,
ал. 4 от ГПК, ответникът не дължи разноски на ищеца, но но сам е легитимиран да
получи от ищеца сумата на направените съдебни разноски, които възлизат на
сумата от 150 лева за изготване на съдебно- медицинска експертиза и 300 лева за
процесуално представителство от юрисконсулт.
На основание чл. 38 от ЗА, вр. с чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът не дължи на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за
процесуално представителство в производството по неоснователно предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата от 1350 лева,
представляваща държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищецът е
освободен.
Третото
лице- подпомагаща страна не дължи заплащането на съдебни разноски и не е
легитимирано да претендира съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати И.О.В. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Ч.Д.,***,
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ /отм./, сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, в следствие на ПТП
от 01.04.2015г., като отхвърля предявения иск в частта за разликата-
над присъдената сума до пълния претендиран размер за 50 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.О.В.
срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на законната
лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 11.02.2016г.,
до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.О.В. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 450 (четиристотин
и петдесет) лева съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата
от 1350 (хиляда триста и петдесет) лева, представляваща съдебна такса и
съдебни разноски, от чието заплащане ищецът е бил освободен.
Решението е постановено при участие на Д. В. Д., с адрес *** в качество на трето лице- помагач на Г. Ф..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: