О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №410
гр. Шумен, 26.06.2019 год.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на двадесет
и шести юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Хаджииванова в.ч.гр.д. № 235 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна
жалба от “Телекомуникационна компания В.” ЕАД- гр. В., действащо чрез
пълномощника си адв. Д.С. ***, против разпореждане № 1053/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 665/2019 г., с което Районен съд - гр. Шумен е отхвърлил изцяло
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 т.10 ГПК и изпълнителен лист на заявителя и частен
жалбоподател, срещу „Ал и Ко” ООД-гр. Ш., като недопустимо, поради нередовност
на основание чл.410, ал.2, изр.1, пр. 2 във вр. с чл. 128, т.1 ГПК. Жалбоподателят
счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при подаване
на заявлението е приложил и адвокатско пълномощно, а ако при проверката съдът е
открил нередовност на заявлението, е следвало да предостави възможност за
отстраняването й. Предвид изложеното моли атакуваното разпореждане да бъде
отменено и делото върнато на ШРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съгласно чл.413, ал.2 ГПК, при
отхвърляне на заявлението, какво е в случая препис от жалбата не се връчва на
другата страна.
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
След като се запозна с
доказателствата по делото, съдът констатира следното:
Гр.д.№ 665/2019 г. на ШРС е образувано по депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Телекомуникационна
компания В.“ ЕАД, представлявано от Б.А.А., действащо чрез пълномощника си адв.
Д.С. ***, солидарно срещу „Ал 91 и Ко” ООД- гр. Ш., представлявано от Р.Х.Б.и Р.Х.Б.,
за заплащане на сумата от 35000лв.,
представляваща главница по запис на
заповед от 05.02.2018 г., лихва за периода 06.03.2018 г. до 27.02.2019 г. в размер на 3500лв., както и законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Към заявлението е
приложен запис на заповед, издаден на 05.02.2018 г. от Р.Х.Б., като пълномощник
на Х.Р.Б., управител на „Ал 91 и Ко” ООД- гр. Ш., който безусловно се
задължава, без протест и разноски, срещу представянето на записа на заповед до
05.03.2018 г. да заплати на поемателя Б.А.А. сумата от 35000 лв.. Записът на
заповед е авалиран от Р.Х.Б..
С разпореждане №
1053/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 665/2019 г., Районният
съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед по чл.417 т.10 ГПК и
изпълнителен лист с мотива, че заявлението е подадено от пълномощник, но към него
не е приложено пълномощно на адв. Д.С.С., което е изискване за редовност по
смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.128, т.1 ГПК и ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№
4/2013 г. т.1 на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция намира този подход на районния
съд за неправилен. Действително, заявлението по чл.417 ГПК е подадено от „Телекомуникационна
компания В.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Д.С. /подписал
заявлението/, без да е приложено пълномощно по заповедното производство
/въпреки, че е описано като приложение под № 2/. Пълномощното е представено едва
пред настоящата инстанция, като представителната власт на пълномощника е във
връзка с образуване и водене на дело по чл.417 ГПК, т.е. и за заповедното
производство. Вярно е също, че с т.1 на ТР № 4/2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че при констатирана нередовност, заповедния съд не е
задължен да дава указания на заявителя, а отхвърля заявлението /с изключение на
случаите при невнесена изцяло или частично държавна такса или неизползван
образец на заявление/, но след постановяване на ТР, е налице изменение в
законодателната уредба на заповедното производство, като в чл.411, ал.2, т.1 от ГПК /доп. ДВ бр.86/2017 г. /, е предвидено, че съдът не издава заповед за
изпълнение когато искането не отговоря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Ето защо в случая е
следвало заповедния съд да даде указания на заявителя на основание чл.411,
ал.2, т.1 във вр. с чл.410, ал.2 ГПК да представи липсващото пълномощно в
тридневен срок от съобщението и едва при неизпълнение на това указание да
отхвърли заявлението.
Въпреки изложеното, в случая заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.10 ГПК следва да бъде
отхвърлено, но по различни от изложените съображения. Видно от депозираното
заявление заявител е “Телекомуникационна компания В.” ЕАД гр. В., а в приложения
запис на заповед лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати /кредитор/
е физическото лице Б.А.А.. Предвид това юридическото
лице -заявител не е активно легитимирано
да иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
процесния запис на заповед. . Ето защо, доколкото искането за
издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е подадено от лице
различно от кредитора по представения запис на заповед и не е налице законово
основание той да предяви чужди права пред съда /чл.26, ал.2 ГПК/, искането
следва да бъде отхвърлено.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че досежно искането за издаване на заповед по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист за мораторна лихва е налице и друго основание за
неговото отхвърляне. Съгласно т.4 на ТР №1/28.09.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г.
ОСТК на ВКС, не е допустимо издаването на изпълнителен лист за лихвата върху
сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване
на молбата за издаване на изпълнителен лист.
Предвид
изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното с нея разпореждане на районния съд, макар и по различни
от изложените в него съображения, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. № 5718/01.04.2019 г. от “Телекомуникационна
компания В.” ЕАД гр. В., ЕИК , действащо чрез пълномощника си адв. Д.С. ***,
против разпореждане № 1053/01.03.2019 г. по ч.гр.д. №
665/2019 г. на ШРС, с което е отхвърлено
изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист в полза на “Телекомуникационна
компания В.” ЕАД гр. В., солидарно срещу „Ал 91 и Ко” ООД
гр. Ш., ЕИК и Р.Х.Б.от гр. Ш., ЕГН **********, за сумата 35000 лв., главница по
запис на заповед от 05.02.2018 г., мораторна лихва за периода от
06.03.2018 г. до 27.02.2019 г. в размер на 3500лв., ведно със законната върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.