Определение по дело №25107/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 февруари 2025 г.
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20221110125107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5839
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110125107 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на ********* предявена първоначално
срещу *********** за прогласяване нищожността на 53 договора за цесия, сключени с
53 цедента, подробно индивидуализирани в сезиращата и последващите уточнителни
молби.
В изпълнение на указанията на съда с молба от 22.12.2022 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че оттегля предявените искове по отношение
на ответниците А. М. П., със сключен на 20.01.2020 г. Договор за вземания от
финансови институции с ***********; 2) В. С. К., със сключен на 02.04.2020 г.
Договор за вземания от финансови институции с ***********; 3) Г. И. Д., със сключен
на 08.06.2020 г. Договор за вземания от финансови институции с ***********; 4) К. И.
Б., със сключен на 23.03.2020 г. Договор за вземания от финансови институции с
***********; 5) М. И. И., със сключен на 01.04.2020 г. Договор за вземания от
финансови институции с ***********; 6) Р. А. Б., със сключен на 26.03.2020 г. Договор
за вземания от финансови институции с ***********; 7) С. Й. С., със сключен на
23.04.2020 г. Договор за вземания от финансови институции с ***********; 8) Т. Й.
М., със сключен на 11.02.2020 г. Договор за вземания от финансови институции с
***********.
С определение от 03.02.2025 г. съдът е прекратил производството на основание
чл. 232 ГПК в частта по предявените от ********* искове по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 99
ЗЗД по отношение на ответниците А. М. П., В. С. К., Г. И. Д., К. И. Б., М. И. И., Р. А.
Б., С. Й. С. и Т. Й. М..
С оглед на горното, и доколкото съдът е указал на ищеца, че допустимостта на
иска за прогласяване нищожността на договор за цесия се обуславя от съвместната
процесуална легитимация на страната на ответника, като същевременно ищецът е
предупреден за последиците от неизпълнение на указанията на съда, то исковата молба
на ********* в частта, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на
посочените осем договора за прехвърляне на цесия, сключени между ответното
дружество с всеки от ответниците А. М. П., В. С. К., Г. И. Д., К. И. Б., М. И. И., Р. А.
Б., С. Й. С., Т. Й. М. следва да бъде върната по отношение на ответника ***********,
поради неизпълнение на указанията на съда.

1
В изпълнение на указанията на съда, с молба от 22.12.2022 г. е насочил
предявените искове освен срещу цесионера *********** и срещу цедентите, както
следва: А. С. А., 2. А. Н. М., 3. А. Л. Т., 4. В. И. И., 5. В. И. К., 6. В. Й. Й., 7. Г. З. Т., 8.
Г. Б. Ч., 9. Д. Л. К., 10. Д. Д. С., 11. Д. П. М., 12. Е. Д. С., 13. З. А. П., 14. И. Д. А., 15. И.
Б. П., 16. И. К. Н., 17. И. Б. Д., 18. Й. П. Й., 19. К. С. М., 20. Л. К. К., 21. М. И. Л., 22.
М. В. Й., 23. М. И. К., 24. М. М. С., 25. М. Н. М., 26. М. А. А., 27. Н. Т. К., 28. Н. А. К.,
29. Н. М. Д., 30. Н. Р. Н., 31. О. Б. Т., 32. Р. П. М., 33. С. С. Г., 34. С. В. М., 35. С. И. П.,
36. Т. М. Х., 37. Т. Г. Б., 38. Т. Ч. Д., 39. Ф. М. Ш., 40. Х. Н. Д., 41. Х. С. П., 42. Х. П. Р.,
43. Ц. С. С., 44. Ц. Б. Г., 45. Ц. Т. Т.
Ищецът отправя искане съдът да прогласи нищожността на договорите за цесия,
както следва: 1. Договор за вземания от финансови институции, сключен между
*********** и А. С. А.; 2. Договор за вземания от финансови институции, сключен
между *********** и А. Н. М.; 3. Договор за вземания от финансови институции,
сключен между *********** и А. Л. Т.; 4. Договор за вземания от финансови
институции, сключен между *********** и В. И. И.; 5. Договор за вземания от
финансови институции, сключен между *********** и В. И. К.; 6. Договор за
вземания от финансови институции, сключен между *********** и В. Й. Й.; 7.
Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и Г. З. Т.;
8. Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и Г. Б.
Ч.; 9. Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и
Д. Л. К.; 10. Договор за вземания от финансови институции, сключен между
*********** и Д. Д. С.; 11. Договор за вземания от финансови институции, сключен
между *********** и Д. П. М.; 12. Договор за вземания от финансови институции,
сключен между *********** и Е. Д. С.; 13. Договор за вземания от финансови
институции, сключен между *********** и З. А. П.; 14. Договор за вземания от
финансови институции, сключен между *********** и И. Д. А.; 15. Договор за
вземания от финансови институции, сключен между *********** и И. Б. П.; 16.
Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и И. К.
Н.; 17. Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и
И. Б. Д.; 18. Договор за вземания от финансови институции, сключен между
*********** и Й. П. Й.; 19. Договор за вземания от финансови институции, сключен
между *********** и К. С. М.; 20. Договор за вземания от финансови институции,
сключен между *********** и Л. К. К.; 21. Договор за вземания от финансови
институции, сключен между *********** и М. И. Л.; 22. Договор за вземания от
финансови институции, сключен между *********** и М. В. Й.; 23. Договор за
вземания от финансови институции, сключен между *********** и М. И. К.; 24.
Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и М. М.
С.; 25. Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и
М. Н. М.; 26. Договор за вземания от финансови институции, сключен между
*********** и М. А. А.; 27. Договор за вземания от финансови институции, сключен
между *********** и Н. Т. К.; 28. Договор за вземания от финансови институции,
сключен между *********** и Н. А. К.; 29. Договор за вземания от финансови
институции, сключен между *********** и Н. М. Д.; 30. Договор за вземания от
финансови институции, сключен между *********** и Н. Р. Н.; 31. Договор за
вземания от финансови институции, сключен между *********** и О. Б. Т.; 32.
Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и Р. П.
М.; 33. Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и
С. С. Г.; 34. Договор за вземания от финансови институции, сключен между
*********** и С. В. М.; 35. Договор за вземания от финансови институции, сключен
2
между *********** и С. И. П.; 36. Договор за вземания от финансови институции,
сключен между *********** и Т. М. Х.; 37. Договор за вземания от финансови
институции, сключен между *********** и Т. Г. Б.; 38. Договор за вземания от
финансови институции, сключен между *********** и Т. Ч. Д.; 39. Договор за
вземания от финансови институции, сключен между *********** и Ф. М. Ш.; 40.
Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и Х. Н.
Д.; 41. Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и
Х. С. П.; 42. Договор за вземания от финансови институции, сключен между
*********** и Х. П. Р.; 43. Договор за вземания от финансови институции, сключен
между *********** и Ц. С. С.; 44. Договор за вземания от финансови институции,
сключен между *********** и Ц. Б. Г.; 45. Договор за вземания от финансови
институции, сключен между *********** и Ц. Т. Т..
В исковата молба и уточняващите молби се поддържа, че процесните 45 договора
за цесия са нищожни поради липса на съгласие, респективно невъзможен предмет,
доколкото вземанията били неиндивидуализирани и неясни по основание, размер и
източник. Обосновава правният си интерес от предявяване на исковете с твърдението,
че *********** с процесните договори за цесия, наименувани „Договори за вземания
от финансови институции“, е придобил и е станал титуляр на вземания, дължими и
платими от *********, които вземания съставлявали парични суми, платени от
цедентите към ищцовото дружество без правно основание. Сочи, че в тази връзка
ответното дружество е образувало гр.д. №59554/2020 г. по описа на СРС, 170 с-в,
имащо за предмет осъждането на ищеца да върне парични суми, които бил получил
без правно основание.
Съдът като обсъди доводите на ищеца в исковата молба и уточняващите молби
намира предявените 45 иска за процесуално недопустими поради липса на правен
интерес по следните съображения:
Легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е този, чието
право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на
действителното правно отношение, като интерес от предявяването му безспорно имат
не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на
правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или
несъществуването на спорното правоотношение. Или интерес от искова защита ще е
налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ
между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението
трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно
материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен
интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако този
способ за защита не е оптимално ефективен.
Правният интерес не е нужно да е непосредствен, а е достатъчно да е евентуален,
т. е. когато за ищеца би имало някаква косвена полза от уважаването на установителен
иск. С установителния иск по чл. 124 ГПК се ползват и лица, които не са субекти на
правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални
субституенти.
В конкретния случай ищецът се явява трето лице на договора за прехвърляне на
вземането /цесия/, за който в правната теория и в съдебната практика (така в Решение
№ 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г., на ВКС ІV г.о.), еднозначно се приема,
че се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени
титуляра на вземането в отношенията с длъжника. Този договор не създава нови права
3
и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето, на
което той трябва да изпълни, поради което длъжникът не е страна по договора за
цесия. Предвид това, същият не може да иска унищожаването на този договор,
развалянето му или прекратяването му, тъй като тези права принадлежат единствено
на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора
лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е
налице по отношение на договора за цесия. Що се касае до нищожността като
съществен порок на сделките, на нея може да се позове всеки, включително и трето на
договора за цесия лице, в т. ч. и длъжникът, но възможността за такова позоваване е
ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността, а
такъв е налице, когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна
по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или
ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за
това лице, макар и то да не е страна по нея. Такава хипотеза в случая липсва. Такъв
интерес не би могъл да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото
единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната
на кредитора. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка
дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на
изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те.
Обратното би означавало при спор за надлежността на изпълнението да се поставят
въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от длъжника
за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата се грижа за
установяване на правата на новия кредитор. Също така ще следва да се преценява и
това дали при позоваването на нищожността на договора за цесия длъжникът действа
добросъвестно - да охрани интереса на предишния кредитор или цели да избегне
изпълнението на новия такъв, като наред с това не изпълни и на предишния. Поради
липсата на изрична нормативна уредба на тези въпроси, при евентуална нищожност на
договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99,
ал. 4 ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а
първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор.
Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след
получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този
момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради
липсата на уведомление. Предвид на това, длъжникът не е легитимиран да оспори
валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в
предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично
забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени,
поради което същият няма правен интерес от водене на иск за оспорване на вземането
поради нищожност на договора за цесия, въз основа на който е било прехвърлено
вземането.
Следва да се посочи, че за да бъде обоснован правен интерес от иск за
нищожност на сделка, сключена между трети лица, следва уважаването на такъв иск да
породи правни последици за ищеца. Правно значими последици, които да обосноват
интерес от интервениране в чужда правна сфера, биха били, в случая такива, които
биха довели до отпадане на твърдяните задължения за възстановяване на недължимо
платените от цедентите към ищцовото дружество без правно основание суми по
сключените помежду им договори за кредит. Такъв интерес по делото не е изведен, тъй
като ищецът не се защитава срещу съществуването или изискуемостта на самите
вземания, доколкото от ищцова страна не са наведени доводи за недължимост на
4
прехвърлените вземания.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове
са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес, явяващ се абсолютна
процесуална предпоставка за това, и в приложение на чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. №
95335/13.05.2022 г., подадена от ********* срещу *********** в частта, с която са
предявени искове за прогласяване нищожността на Договор за вземания от финансови
институции, сключен между *********** и А. М. П., на Договор за вземания от
финансови институции, сключен между *********** и В. С. К., на Договор за
вземания от финансови институции, сключен между ***********и Г. И. Д., на
Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** К. И. Б.,
на Договор за вземания от финансови институции, сключен между *********** и М.
И. И., на Договор за вземания от финансови институции, сключен между ***********
и Р. А. Б., на Договор за вземания от финансови институции, сключен между
*********** и С. Й. С., на Договор за вземания от финансови институции, сключен
между *********** и Т. Й. М..
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 95335/13.05.2022 г.,
подадена от *********, с която са предявени срещу ***********, А. С. А., А. Н. М., А.
Л. Т., В. И. И., В. И. К., В. Й. Й., Г. З. Т., Г. Б. Ч., Д. Л. К., Д. Д. С., Д. П. М., Е. Д. С., З.
А. П., И. Д. А., И. Б. П., И. К. Н., И. Б. Д., Й. П. Й., К. С. М., Л. К. К., М. И. Л., М. В.
Й., М. И. К., Маринова Симеонова, М. Н. М., М. А. А., Н. Т. К., Н. А. К., Н. М. Д., Н. Р.
Н., О. Б. Т., Р. П. М., С. С. Г., С. В. М., С. И. П., Т. М. Х., Т. Г. Б., Т. Ч. Д., Ф. М. Ш., Х.
Н. Д., Х. С. П., Х. П. Р., Ц. С. С., Ц. Б. Г., Ц. Т. Т. искове с правно основание чл. 26, ал.
2 вр. чл. 99 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 25107/2022г. по описа на Софийски
районен съд, 182-ри състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5