РЕШЕНИЕ
гр.София, 10.11.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4342 по
описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А. И.А. от гр.А. твърди, че в резултат на ПТП,
настъпило на 18.10.2014г. на път III
– 204 в
посока с.Славяново, общ.Попово е получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване
на бедрената кост, травма на черепна кост. Бил е неподвижен на легло за дълъг
период от време, разчитал е изцяло на родителите си в ежедневното обслужване.
Продължава да търпи физически и морални болки. Пострадалият е пътувал в
л.а.”Фолксваген Голф”, управляван от В.Я.. Произшествието е настъпило по
изключителната вина на водача на МПС, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е управлявал с несъобразна скорост, загубил е контрол върху
управлението на автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение, напуснал е
пътя и се е ударил с две крайпътни дървета. Ищецът сочи, че увреждащият
автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие,
валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за
обезщетяване на причинени вследствие на ПТП
имуществени и неимуществени вреди. Моли съди да осъди ответника да му
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП
в размер на 300 000лв. ведно с лихвата от деня на увреждането и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 6400лв., представляващи стойността
на поставен имплант, ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба.
Претендира за разноски.
Ответникът З. ”Б.и.” АД *** е оспорил исковете
по основание и по размер. Оспорил е съществуването на застрахователното правоотношение,
наличието на противоправно поведение на водача на л.а. Счита , че при смърт на
виновния водач, застрахователят не носи отговорност за вреди от деликта. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е ползвал
предпазен колан, знаел е, че автомобилът се управлява от водач, който е бил без
СУМПС и след употребата на алкохол. Оспорва размера на исковата претенция за
неимуществени вреди като завишена. Претендира разноски.
По делото е конституиран като трето
лице помагач наследника на починалия водач на л.а. В.Я., а именно неговата
майка Е.Я.М.. Същата не депозира отговор на исковата молба, не заявява
становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 18.10.2014г. около 02.20ч. по
третокласен път III –
204 в района на км.49+937 в посока от с.Славяново към с.Долец, общ.Попово се е
движил л.а. Фолксваген голф с рег.№ *******, управляван отВ.Е.Я.,
неправоспособен водач на 22г. със скорост около 110 км/ч. В резултат на това
автомобилът е придобил странично плъзгане и се е насочил към външния десен край
на платното за движение с частично навлизане на автомобила с десните си колела
в десния банкет. Водачът е успял да го върне отново в границата на асфалта на
платното за движение , но поради неадекватни действия водачът вероятно е
поддържал висока скорост и е допуснал повторно фатално излизане на автомобила в
дясно, навлизане в терена на гора, където се е ударил в крайпътни дървета с
лявата си страна напред. В резултат на това се е ударил с лявата си врата в
ствола на дърво с диаметър 25 см., което се е врязало навътре в купето на
автомобила. При ПТП е загинал водачът на
автомобила В.Я., на 22 г., и Х.Я., на 16г., който е седял на задната лява
седалка, зад водача. В автомобила са пътували още трима пътници, които са с
телесни повреди. Двама от тях М.Д.М., на 18г., и А.Д.М., на 17г., са постигнали
извънсъдебна спогодба със застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди.
Третият пътник е ищецът А.И.А., тогава на 19г., който е седял отпред, до
водача.
Назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза установява, че непосредствено преди произшествието
л.а. Фолксваген Голф се е движел в ляв завой в нощни условия, на фарове, при
мокра след дъжд и замърсена с листа от дърветата пътна настилка със скорост над
100км/ч. В случая безопасната скорост според вещото лице не следва да надвишава
83км/ч. Автомобилът е придобил странично плъзгане и се е насочил към външния
десен край на платното за движение. Навлязъл е в десния банкет, след което
водачът е успял да го върне отново /оставил е следа от отъпкана трева на десния
банкет/. Вместо да намали скоростта и да стабилизира движението на автомобила,
водачът е продължил да се движи със скорост около критичната, поради което след
около 30 м. лекият автомобил е напуснал платното за движение, преминал е през
десния банкет и е попаднал в отводнителната канавка. Вероятно от сблъсък с
канавката е придобил ротация. Изминал е 16,5м. диагонално надясно с лявата
страна напред и се е ударил с лявата си врата в ствола на крайпътно дърво с
диаметър около 25см., където се е спрял. При този удар дървото се е врязало
дълбоко навътре в купето. Според вещото лице причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача на л.а. Фолксваген голф при избора на
скоростта на движение в условия на мокра пътна настилка, наличие на паднали
листа в района на гора и неадекватната реакция при движение на автомобила в
гранични условия на странично плъзгане и занасяне.
След инцидента ищецът е приет за лечение
в МБАЛ Търговище в крайно тежко състояние, в дълбока кома, ускорена сърдечна
дейност, кървене от лявото ухо, фрактура на долните крайници, фрактура на
черепа, хематом вдясно с мозъчен оток, пневмоторакс вдясно. По спешност е
опериран от неврохирург. По-късно е извършено оперативно лечение на лявото
бедро, което е фиксирано с бедрен заключващ пирон. Аналогично лечение е
извършено и на дясното бедро. Съгласно изслушаната съдебно медицинска
експертиза при процесното ПТП и в пряка причинно-следствена връзка с него
ищецът е получил тежка съчетана травма – черепномозъчна, гръдна и на опорно-двигателния
апарат със следните травматични увреждания: травматичен шок, контузия на
гръдния кош и белия дроб с излив на кръв и навлизане на атмосферен въздух в
плавралното пространство, тежка ЧМТ, контузия на мозъка и мозъчния ствол,
фрактура на свода и основата на черепа, остър травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в дясната челна област, тежък мозъчен оток, навлизане
на въздух във вътрешночерепното пространство, няколко вътрешномозъчни
кръвоизливно-контузионни огнища, кръвоизливи на двата горночелюстни синуса,
фрактура на дясната скулна кост, счупване на тялото на двете бедрени кости,
счупване на лявата ключица с разместване. Според вещите лица понастоящем
състоянието на ищеца е добро, неврологичният статус е нормален, движенията в
четирите крайника са в пълен обем, при запазена мускулна маса. Оперативните
рани са първично зараснали с остатъчни белези /загрозяване/. След оперативният
черепен дефект е закрит оперативно с титаниева мрежа. Може да се приеме според
експертите, че две години и половина след ПТП ищецът е излекуван напълно. Не са
извършени обаче контролни невроизобретателни и електрофизиологични изследвания,
които могат да дадат достоверна информация за възстановителния процес по отношение на ЧМТ. По отношение на
прогнозите за състоянието на ищеца вещите лица заключават, че в клиничен аспект
ищецът е напълно възстановен. По принцип възстановителният период при ЧМТ
продължава до 2-3 години, като при усложнения продължава до 5 и повече години.
Не се налагат допълнителни хирургични интервенции. В с.з. вещите лица уточняват
, че разходите по представените по делото фактури са във връзка с фрактурите и
направената пластика и са били необходими.
По отношение на ищеца е назначена и
изслушана комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Вещите лица
са установили, че ищецът не страда от психично заболяване към момента на
експертизата. Мозъчната контузия, която е получил от ПТП е довела и до психични
нарушения, които постепенно са отзвучали. В психологичен план вещите лица са
установили повишено ниво на тревожност и усещане за заплаха, които в голяма
вероятност са в резултат на травматични изживявания, свързани с понесения тежък
инцидент. Към момента на експертизата ищецът е мобилизиран за успешно справяне
с живота, оптимистично настроен е от обстоятелството, че си е намерил работа и
има приятелка, с която имат планове за бъдещето. Не е необходимо провеждане на
психиатрично и психологично лечение.
Съгласно назначената и изслушана
комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза при удара на
автомобила в дървото се е реализирано голямо отрицателно ускорение, което е
предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците в автомобила. Тази сила е
била насочена напред спрямо посоката на движение на автомобила при страничното
му плъзгане и наляво спрямо надлъжната ос на автомобила. Същата сила е
предизвикала движение на телата на пътниците на ляво спрямо надлъжната ос на
автомобила. Тялото на пострадалият пътник е политнало на ляво спрямо автомобила,
тъй като ударът в дървото е бил страничен. Конструкцията на предпазния колан не
осигурява задържане на тялото на пътника в напречна посока спрямо надлъжната ос
на автомобила. Конкретният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни
колани за всички места за пътници. Установените при ищеца увреждания, според
вещото лице съдебен медик, не могат да мотивират дали той е бил или не е бил с поставен
предпазен колан. Това в случая няма значение, тъй като при този механизъм на
ПТП биха се получили увреждания и подобни на установените при пострадалия.
Видно от извършените на досъдебното
производство химически експертизи /ДП № 530/2014г. на РУ МВР Попово/ в пострадалия не е установено
наличие на етилов алкохол. У водача е установена концентрация на алкохол в
кръвта 0,19 промила. Тази констатация се подкрепя и от показанията на
разпитаните по делото свидетели К. и С., които установяват, че преди да се качи
в автомобила и да го управлява В.Я. е бил употребил алкохол. От показанията им
не се установява дали пострадалият е видял, чеЯ. употребява алкохол. Тези двама
свидетели обаче твърдят, че всички от компанията, вкл. и постаралият са знаели,
че В.Я. няма свидетелство за управление на МПС и че шофира без такова. Съдът
дава вяра на тези показания, тъй като от приложената към ДП справка е видно, че
наЯ. са налагани няколко административни наказания по ЗДвП. В същото време е
безспорно установено, че той не притежава СУМПС, което означава, че той не за
първи или втори път е управлявал МПС без да има право на това.
Във връзка с твърдените от ищеца
неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Разпитаните свидетелки,
лели на ищеца, установяват, че след като се прибрал от болницата А. е бил на
памперси, неконтактен, неподвижен, не ги познавал. Според свидетелите той се
възстановил след една година, но все още се оплаква от болки в краката.
Рехабилитация не му е правена, родителите му правили такава вкъщи. Те полагали
изцяло грижи за него. Според свидетелите преди катастрофата А. е бил
жизнерадостен, а след нея станал необщителен и тежко преживявал, че родителите
му се грижат за него.
Към датата на ПТП увреждащият лек автомобил е имал активна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, сключена на 18.06.2014г. с
крайна дата на покритие 02.01.2015г., номер на полица 02114001641773. След
крайната дата на покритие застрахователното правоотношение е било прекратено,
поради неплащане на дължима вноска от собственика на автомобила.
Срещу водача на МПС е било
образувано наказателно производство за престъпление по чл.343 от НК. Същото е
прекратено поради смъртта на дееца – водача В.Я..
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на изслушаните автотехническа
експертиза, медицинска съдебна експертиза и комплексна съдебно медицинска
автотехническа експертиза съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между
деянието на виновния водач и настъпилите телесни увреждания у пострадалия. Същите
са му причинили болки и страдания. Налице са елементите на сложния фактически
състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил,
извършено виновно и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата. От изслушаната САТЕ се установява, че
причина за ПТП са действията на водача на л.а. Фолксваген голф В.Я. при избора
на скоростта на движение в условия на мокра пътна настилка, наличие на паднали
листа в района на гора и неадекватната реакция при движение на автомобила в
гранични условия на странично плъзгане и занасяне. Същият се е движел с
превишена, несъобразена скорост, която не е намалил след първото занасяне на
автомобила. Управлявал е автомобила без СУМПС. Така водачът е нарушил чл.20
ал.1 , чл.21 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП. Установеното количество алкохол в кръвта
му е под 0,5 промила, поради което липсва нарушение на разпоредбата на чл.5
ал.3 от ЗДвП.
Във връзка с възраженията на ответника
за съпричиняване от страна на пострадали към вредоносния резултат, съдът
установи следното: съобразно заключението на вещото лице съдебен лекар, при този механизъм на ПТП поставянето на
предпазен колан няма значение - с или без поставен предпазен колан биха се
получили увреждания, подобни на установените при пострадалия. Следователно съдът приема, че непоставянето
на предпазен колен не е съпричинило вредоносния резултат. Безспорно е, че
водачът В.Я. е употребил алкохол преди да предприеме шофиране на автомобила.
Установеното в кръвта му количество алкохол обаче е в степен много под
разрешената от ЗДвП, и следователно този алкохол не е указал влияние върху
неговите действия или преценки при шофирането. Освен това липсват
доказателства, че А. е възприелВ.да употребява алкохол. Ето защо това
възражение за съпричиняване е неоснователно. Основателното е обаче
възражението, че А. е знаел, че водачът няма СУМПС, и се е съгласил
автомобилът, който е бил собствен на дядо му и е бил ползван от него, да бъде
управляван от неправоспособен водач. Свидетелите К. и С. установяват, че всички
в компанията са знаели, чеВ.няма свидетелство за правоуправление. Знаел го е и
пострадалия, който е имал разпра с В.Я. за управлението на автомобила и
първоначално е отказвал да предостави наВ.ключовете му, именно защото последния
е нямал свидетелство за управление. Обстоятелството, че В.Я. не е бил
правоспособен водач безспорно има пряко отражение върху настъпилото ПТП. Същият
не е притежавал проверени умения да шофира, което е видно и от неговото
агресивно поведение на пътя – превишена, несъобразена скорост в тъмно, мокро
време по хлъзгава повърхност на пътя, в участък на пътя със завои, и без грижа
за пътниците в автомобила. При данните по делото съдът счита, че процентът на
съпричиняване от страна на пострадалия към вредоносния резултат /настъпилите
телесни увреждания/ е 50%[1]. Постаралият
е бил правоспособен водач, познавал е стила на шофиране наЯ., знаел е, чеЯ. няма
свидетелство за правоуправление, видял е обстановката преди да се качи в
автомобила – тъмно и мокро време, хлъзгава настилка, и въпреки всичко е
предоставил ключовете на автомобила наЯ., като му е позволил да го управлява.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ
/отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по
застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и
собственикът на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за гражданска отговорност за процесния ден 18.10.2014г. Последният е
основание за възникване на прякото право на ищците срещу застрахователя по
застраховка ГО на увредилото МПС. Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети
причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното
държава[2].
Ищецът, млад човек, е претърпял няколко оперативни интервенции, имал е дълъг
възстановителен период, продължил около 2 години. Търпял е неудобството да бъде
обслужван изцяло от други хора, търпял е болки и ще продължи да търпи леки
такива в краката при натоварване или промяна във времето . Не е могъл да работи
за дълъг период от време и изцяло е зависел от своите родители. Тежката ЧМТ е
довела до психични нарушения, които постепенно са отзвучали. Към настоящия
момент у пострадалия е останало чувството на тревожност, но е оптимистично
настроен за бъдещето си. Като цяло той е клинично възстановен. Съобразявайки
критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към 2014г., вкл. и с оглед
възрастта на пострадалия, съдът намира, че справедливо обезщетение за болките и
страданията търпени от ищеца е такова в размер на 90 000лв. Обезщетението
за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на
увредения и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия
състав на съпричиняването / така ППВС №17/1963 г./,
поради това и е без значение факта дали пострадалият е бил непълнолетен /така и
ТР №88/62г. на ОСГК, ВС/. Според ВКС „ Съгласието
да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш
в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора.
Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от
съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването
на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на
увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.“ [3] Като
се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач и то в условията на
тъмно и мокро време, пострадалият се е поставил в състояние на повишен риск,
създал е предпоставки за настъпване на процесното ПТП и е допринесъл за
осъществяване на вредоносния резултат. Ето защо и на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД
определеното в справедлив размер обезщетение от 90 000 лева следва да се
намали с 50%, съответстващи на приноса на пострадалия, или на ищците след
редукцията се следва обезщетение в размер на
45 000 лв.
Обезщетението се дължи ведно с
лихвата за забава от деня на увреждането -18.10.2014г. до окончателното
изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица – ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което
и отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования -
дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо
увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към
застрахователя.
Искът за разликата до първоначално
предявения размер от 300 000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за дължимо обезщетение за
имуществени вреди е основателен. СМЕ установи категорично, че разходите за
поставен имплант в размер на 6 400лв. са необходим разход за отстраняване
на травма /счупване на двата долни крайника/, която е в резултат на ПТП. Тази
сума също следва да се намали с процента на съпричиняване, или на ищеца се
дължи обезщетение в размер на 3200лв. сумата се дължи от поискването- подаване
на исковата молба в съда.
По разноските.
Ищецът претендира разноски.
Процесуалният му представител е представил
списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна не е оспорила списъка , не е
представила списък със своите разноски. По делото са представени отделни
списъци по единични разходи.
Ищецът са освободен частично от
заплащането на такси по делото, но не и от разноски. Такива са направени общо
за 1020лв. Съобразно уважената част от исковете /общо по двата иска 15,73%/ на
ответника се дължат разноски в размер на 160,45лв. На основание чл.38 ал.1 т.2
от ЗА на процесуалният представител на ищеца се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 1976лв. без ДДС или 2371,20лв. с ДДС. Представеният
договор за правна помощ с посоченото в него възнаграждение не обвързва съда.
Препратката в чл.38 ал.2 от ЗА към чл.36 ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение не е във връзка с посочения
в тази разпоредба договор, а във връзка с размера на възнаграждението.
На ответната страна се следват
разноски съобразно отхвърлената част от исковете /общо 84, 27%/. Ответникът е
направил разноски в размер на 685лв. и му се дължи сумата от 577,25лв. Претенцията за адвокатско възнаграждение от
страна на ответника по това дело не е направено. Такава е отправена по гр.д.№
3053/15г. на СГС, 11 с-в, преди настоящото производство да бъде отделено от
производството по посоченото гр.д. Направената претенция за разноски е в размер
на 120 000лв. с ДДС. Същата е представена по гр.д.№ 3053/15г. с молба от
9.05.2016г. Това не е станало в открито
с.з., съответно другата страна не е заявила становище по тази претенция.
Всъщност практика и по двете дела е ответникът да представя доказателства за
внесени депозити и да моли съда да счита същите като списък по чл.80 от ГПК.
Така по делото има над три представени списъци с разноски. Смисълът на списъка
по чл.80 от ГПК е страната да посочи всички разноски, които претендира, с което
да изясни своята претенция за разноски, както и да улесни съда при определяне
размера на направените от страната разноски. Представянето на доказателства за
отделни разходи не представлява списък с разноски. Независимо от това,
непредставянето на списък по чл.80 ГПК не освобождава съда от задължението му
да се произнесе по разноските, а само има последиците да лиши страната от
правната възможност на чл.248 от ГПК. Както и съдът прие по гр.д.№ 3053/15г. на
същия състав, претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответникът
е свободен да договаря хонорар дължим на представляващия го по делото адвокат,
но другата страна не е длъжна да възстанови този разход, който е нито в
справедлив, нито в обоснован размер /такива са критериите на чл.36 ал.2 от
Наредба №1/2004/. На ответната страна следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размерите по Наредба №1/2004г. Ответникът се е защитавал по
два иска на обща стойност 306 400лв. Дължимото за тази сума възнаграждение
е в размер на 7658 лв. Намалено с размера на уважената част от исковете, то
става 6453,40лв. без ДДС или 7744,08лв.
с ДДС.
Ищецът дължи на ответника разноски в
размер на 8321,32лв. Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 160,45лв.
След компенсация, ищецът остава да дължи на ответника 8160,87лв.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1828лв. /съобразено е първоначалното заплащане на такса от 100лв.
от ищеца/. Разноски за сметка на бюджета на съда не са правени.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.Д.„Б.И.” АД, ЕИК********да заплати на А.И.А., ЕГН ********** на основание
чл.226 ал.1 Кодекса за застраховането /отм./ сумата 45 000 (четиридесет и пет
хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 18.10.2014г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 18.10.2014г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни повреди, и сумата 3200лв.,
ведно със законната лихва от 06.03.2015г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени виновно от
застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 02114001641773 с водачВ.Е.Я..
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата до първоначално предявения размер от 300 000лв. и иска
за имуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 6400лв.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********
да заплати на З.Д.„Б.И.” АД, ЕИК********сумата от 8160,87лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.” АД, ЕИК********да
заплати на АД „Я. и съдружници“ на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 2371,20лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.” АД, ЕИК********да
заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1828лв.
Решението е постановено при участието на
Е.Я.М., ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника, наследник на
виновния водач В.Я..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: