РЕШЕНИЕ
гр.София, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 4938 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.02.2020 г. по
гр.д. № 37137/14 г., СРС, ГО, 50 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление-***, срещу С.Н.К., ЕГН **********,
адрес-***, ж.к.********, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че ответникът С.Н.К.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 1 246.00 лв. със законната лихва от 24.04.2014 г. до
окончателното й изплащане-цена на топлинна енергия и нейното дялово
разпределение за топлоснабден имот-апартамент №65 в гр.София, район Младост,
ж.к.********, по абонатен №*****, за периода м.05.2011 г.-м.04.2013 г., за
която сума е издадена Заповед от 07.05.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№22071/2014 г. на Софийски районен съд, I
г.о.-50 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление-***, срещу С.Н.К., ЕГН **********,
адрес-***, ж.к.********, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът С.Н.К., ЕГН **********,
дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата
192.53 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2011 г.-21.02.2014 г.,
за която сума е издадена Заповед от 07.05.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№22071/2014 г. на Софийски районен съд, I
г.о.-50 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление-***, срещу В.П.К., ЕГН **********,
адрес-***, ж.к.********, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата 1 246,00
лв. със законната лихва от 24.04.2014 г. до окончателното й изплащане-цена на
топлинна енергия и нейното дялово разпределение за топлоснабден имот-апартамент
№65 в гр.София, район Младост, ж.к.********, по абонатен №*****, за периода
м.05.2011 г.-м.04.2013 г., за която сума е издадена Заповед от 07.05.2014 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№22071/2014 г. на
Софийски районен съд, I г.о.-50 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление-***, срещу В.П.К., ЕГН **********,
адрес-***, ж.к.********, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на
ищеца спрямо ответната страна за сумата 192,53 лв.-мораторна лихва върху
главницата за периода 30.06.2011 г.-21.02.2014 г., за която сума е издадена
Заповед от 07.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№22071/2014 г. на Софийски районен съд, I г.о.-50 състав.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца,в частта,с която е отхвърлен иска срещу ответника В.К..Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно.Погрешно съдът приел,че този
ответник не е клиент на топлопреносното
предприятие.Той бил съсобственик и заедно с другия ответник по делото е
придобил имота с нотариален акт за покупко-продажба през 2005 г.Другият
съсобственик е подал молба за откриване на партида,но на чие име е партидата
нямало значение,тъй като партидата имала само вътрешносчетоводно ,но не й
правно значение.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да се уважат исковете и спрямо
втория ответник.
От въззиваемата страна не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците за претендираните суми. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжниците, е предявен установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответниците оспорват исковете.
Двамата ответници са собственици
на топлоснабдения имот по силата на договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 2005 г..Едната съсобственичка –ответницата Ст.К. е подала заявление -.декларация
за откриване на партида на нейно име и такава е открита.
Правилото
е, че собствениците
или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания
недвижим имот са длъжници към
топлопреносното предприяттие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1
от Закона за енергетиката в хипотезата ,при която топлоснабдения имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,например с
откриване на индивидуална партида за целия имот/в този смисъл е ТР №2 /17.05.2018 г./
В конкретния случай съсобственичката
Ст.К. е подала молба за откриване на
партида и такава е открита. Същата е ползвател на целия имот за периода от откриване
на партидата 2006 г.От тази дата Ст.К. е длъжница на топлопреносното
предприятие.
Искът спрямо другия ответник В.К.
правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Не се доказаха твърдяните пораци
на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъборазно
следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.02.2020
г. по гр.д. № 37137/14 г., СРС, ГО, 50 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.