РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Плевен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430102271 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ХР. В. ИВ. ЕГН
**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на
*** Г. ЕГН *** и двамата с постоянен адрес в *** срещу Г. ЦВ. Г. ЕГН
********** с постоянен адрес *** иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение, постановено по гр.д.
№ 3243/2013 г. по описа на ПлРС, издръжка от 100 лева на 190,00 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване
на причини за нейното отменяне или изменяне, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, считано от дължимостта й до окончателното й
плащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на детето ***, като
с решение по гр.д № 3243/2013 г. по описа на ПлРС бащата на детето е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева. Излага се, че от
определянето на издръжката до настоящия момент са минали повече от 7
години, през който период са се променили както обстоятелствата, при които
тя е определена, така и нуждите на издържаното детте. Сочи се, че в момента
детето е ученик в пети клас, поради което са нужни повече средства за
учебници, учебни помагала, храна и др. Излага, че детето има нужда от
средства и при евентуално заболяване. Твърди се, че само майката полага
грижи за детето. Сочи се, че детето няма други доходи, от които да се
издържа. Излага се, че и майката не разполага с доходи, тъй като в момента
учи и получава стипендия за това. Твърди се, че в момента ответникът
работи. Сочи се, че майката не е наясно каква заплата получава той. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
1
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищцата
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Навежда
доводи, че от присъждането на последната издръжка е минал период от 8
години, време през което нуждите на детето са се променили. Сочи, че
ответникът от своя страна работи в чужбина. Твърди, че само майката полага
грижи за детето.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал
отговор на ИМ. Оспорва размерът на предявения иск. Твърди, че по делото не
са представени доказателства, че бащата има възможност да заплаща
търсеният размер на издръжка.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да уважи иска до размера от 170 лева. Излага се, че по делото не са
събрани доказателства за доходите на ответника, поради което се предполага,
че получава заплата поне в минимален размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетото по делото удостоверение за раждане на детето *** Г. се
установява, че негови родители са ХР. В. ИВ. и Г. ЦВ. Г..
Установява се от представеното по делото решение по гр.д. №
3243/2013 г., по описа на ПлРС, че бащата Г. ЦВ. Г. е осъден да заплаща в
полза на детето си *** Г. месечна издръжка в размер на 100,00 лева.
Видно е от представената по делото служебна бележка №*** г.,
издадена от ***, че детето *** през учебната 2020/2021 г. е ученик в пети
клас.
Приобщена като доказателство по делото е и Уверение № *** г.,
издадено от ***, от която се установява, че майката на детето се обучава в
редовна форма на обучение в университета.
Установява се от приложената по делото Служебна бележка № *** г.,
издадена от *** и какви стипенди е получила майката на детето от април 2020
г. до март 2021 г.
Приобщена като доказателство по делото е и изискана служебна
информация от ТД на НАП, офис Плевен, от която се установява че:
родителите на детето не работят по трудови правоотношения; че майката
притежава недвижим имот, а бащата две МПС-та.
Представен като доказателство по делото е и изготвен социален доклад,
в който се прави извод, че всеки родител е длъжен да осигурява условия,
гарантиращи хсихически, физически и емоционален конфорт на детето си,
запазвайки чувството му на сигурност и стабилност.
Изслушано по делото е и детото ***, което сочи че баща му и в момента
не изплаща редовно определената му издръжка. Сочи, че се вижа рядко с него
2
и то онлайн, тъй като баща му живее и работи в Испания. Излага, че много
рядко му е изпращал колети. Разказва, че в момента е ученик в пети клас.
Обяснява, че в началото на годината ходил на карате и английски език, които
в момента не посещава, тъй като няма нужда от уроци във връзка с
изучаването на чуждия език, а по отношение на спорта – заради пандемията.
Сочи, че майка му дава джобни от 2-3 лева, както и, че за училище си носи
храна от вкъщи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл.
150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира
издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че родители на малолетното
дете *** са ХР. В. ИВ. и Г. ЦВ. Г..
От събраните по делото доказателства се установи, че детето в момента
завършва пети клас в ***. Установи се безспорно, че детето не страда от
заболявания, които да изисват непракъснато купуване на лекарства. Установи
се и, че детото е посещавало извънкласни занимания, част от които заради
пандемията са прекъснати, за които обаче също да се заплащат допълнително
такси.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за
посрещане на разходите, свързани с бъдещето му обучението му.
Изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е
обусловил от доказване наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата при които тя е определена, а именно нуждите на
издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя да дава
нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени
обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка, е
възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под
промяна в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
производство са изминали почти осем години - период, през който
неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта,
3
на която е в момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло,
ученически пособия, лекарства и извън класни занимания и мероприятия. За
изминалия период безспорно са се изменили и социално-икономическите
условия в страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка съдът съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към
настоящия момент е 162,50 лева.
Съдът счита за необходимо да отбележи и нещо съществено в случая
- според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през първото
тримесечие на 2021 г. /относим период към датата на депозиране на ИМ/
разходите средно на едно лице в домакинство са в размер на 1 607,15 лева, от
които, като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия,
съобщения, данъци, осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства
и изплатени дългове общо в размер на 411,60 лева /които определено не са
относими към издръжката на едно дете/, може да се направи извод, че
реалната месечна издръжка на едно дете през един месец от това тримесечие,
без значение на възрастта му, е в размер на 398,52 лева /1607,15 лв. минус
411,60 лева = 1195,55 лева : 3 = 398,52 лева/.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето *** -
потребностите му от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона,
развлечения, съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето ***,
което е на навършени единадесет години, следва да се определи на 380,00
лева.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката е тази,
която упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание на детето. По отношение на възможности на бащата да заплаща
4
издръжка съдът съобрази факта, че по делото липсват конкретни
доказателства за реалните доходи на същия. Това обаче не е пречка съдът да
определи частта от издръжката на детето, която следва да поеме той, тъй като
родителят е в активна трудоспособна възраст и би следвало да има
възможност да реализира доходи поне в размер на минималната работна
заплата за страната. Съдът счита обаче, че ответникът, който има безусловно
задължение да издържа непълнолетното си дете е в трудоспособна възраст и
при желание от негова страна може да реализира доходи в размер близък до
средния за страната, чрез който да задоволява потребностите на своето дете.
Отчитайки посочените по - горе обстоятелства, както и, че майката е тази,
която полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема
непредвидените и извънредни разходи, свързани с отглеждането му, съдът
счита, че бащата е този който следва да поема по-голяма част от определения
общ размер на издръжката. Преидвид обаче размера на претендираната
издръжка, съдът счита, че така определената издръжка от 380 лева следва да
се подели поравно между страните, като бащата бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 190 лева месечно, платима до пето число на
текущия месец, платима по банков път или чрез пощенски запис, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното
отменяне или изменяне.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС, както държавна такса върху размера на увеличената
издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 129,60
лева, така и сумата от 300 лева, представляващи платено възнаграждение за
особен представител.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената по гр.д.
№3243/2013 г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от Г. ЦВ. Г. ЕГН
********** с постоянен адрес *** в полза на детето *** Г. ЕГН ***,
действащ чрез своята майка и законен представител ХР. В. ИВ. ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес в ***, посредством
УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 100.00 лева /сто лева/ на 190.00 /сто и
деветдесет/ лева месечно, платима до пето число на текущия месец, платима
по банков път или чрез пощенски запис, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното отменяне или
изменяне.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес *** да
5
заплати на ХР. В. ИВ. ЕГН **********, действаща в качеството си на майка
и законен представител на *** Г. ЕГН *** и двамата с постоянен адрес в ***,
сторените по делото разноски в размер на размер на 300,00 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г. ЦВ. Г. ЕГН
********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски
районен съд сумата от 429,60, представляваща дължима държавна такса по
предявения иск и възнаграждение за особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 23.06.2021 г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6