Решение по дело №2/2024 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2024 г. (в сила от 7 февруари 2024 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20247140700002
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  183

гр. Монтана  07 февруари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА

                                                                                                       РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря Антоанета Лазарова и в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 2 по описа на АдмС – Монтана за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

               

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

    Образувано е по постъпила касационна жалба от М.В.В.,*** против Решение № 229 от 01.09.2023 г., постановено по АНД № 276/2023 г. по описа на Районен съд- Монтана, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ), серия К № 6633304, издаден от ОДМВР Монтана за наложена глоба за това, че в условията на повторност управлява МПС с превишена скорост, нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанпионният съд е приел в обжалваното решение, че отговорността му е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Счита, че Районен съд Монтана, в обжалваното решение, е допълнил санкционната разпоредба, без да има тези правомощия, тъй като в атакувания електронен фиш липсва описание на извършеното нарушение. Отразеното в него, че е извършил нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП представлява правен извод, който следва да почива на конкретни факти. Никъде обаче в обжалвания електронен фиш не е посочено при какви фактически обстоятелства, е прието, че е налице повторност. Посочено е единствено, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5866733. Липсват данни относно това кога посоченият ЕФ е бил издаден и съответно влязъл в сила. В оспорения електронен фиш липсва посочване на правна норма, регламентираща нарушението, което е извършено в условията на повторност. От същия не става ясно за извършването на какво нарушение е санкциониран. Липсата на правна квалификация е абсолютно основание за отмяна на издадения акт и не може да се поправи по пътя на правомощието на съда по чл. 63 от ЗАНН за изменение на акта. Моли отмяна на въззивното решение и отмяна на издадения Електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Монтана, чрез гл. юрк. Катя Димитрова, в с.з. оспорва касационната жалба. Моли доводът, че не е посочено в ЕФ, повторността на нарушението, да се приемете за неоснователен. Неоснователен е и доводът, че техническото средство не е годно, тъй като на стр. 6 по делото пред районния съд е представен протокол за проверка на техническо средство. Останалите възражения са правени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Счита, че пред въззивния съд са събрани безспорни доказателства за извършеното нарушение, в условията на повторност. Приложен е и снимков материал, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е годно доказателствено средство. Правилно е извършена квалификацията на извършеното нарушение, а наказанието е точно фиксирано, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поради това моли решението на МРС да се остави в сила.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.  

            Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: 

            Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна  имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд Монтана е потвърдил Електронен фиш серия К, № 6633304, издаден от ОДМВР Монтана за това, че на 26.10.2022 г. в 11.01 ч. на РП 1 Е-79, км. 92+700 с посока на движение от град Монтана към град Видин при максимално разрешена скорост за движение 60 км/ч, въведена с пътен знак В 26, МПС „Дачия Докер" с рег. № РК1775ВР, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движи с установена наказуема скорост 102 км/ч., т.е. превишение от 42 км/ч. Собственик на автомобила е „ДЛВ-СИ" ООД, гр. Перник и Добромир Симеонов Цветанов. Въззивният съд приема, че изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16 ал. З от Наредба № 8121з - 532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Правилно е приложен чл. 16, ал. 5 от цитираната Наредба като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, с оглед на допустимата грешка при отчитане на скоростта до 100 км/ч. Налице са всички кумулативно предвидени в Наредбата изисквания за законосъобразност на използването на техническото средство за видеоконтрол. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол, което техническо средство е преминало през надлежна метрологична проверка, видно от Протокол за проверка л. 6 от делото, със срок до 16.09.2022 г. От фактическа страна се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение - ЕФ серия К № 5866733. който е и посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ. Видно от писмо приложено на л. ЗЗ от делото ЕФ серия К № 5866733 на ОД на МВР-Видин, обуславящ повторността, е бил връчен на жалбоподателя на 16.05.2022г. и е влязъл в законна сила на 31.05.2022 г. Деянието по настоящето дело е извършено на 26.10.2022 г, тоест само 5 месеца след влизане в законна сила на първия ЕФ. Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер - 800 лв. (глобата от 400 лв. по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП в двоен размер).

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.

Касационната инстанция намира, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и изцяло споделя изложените мотиви като счита същите за съответни на събраните в хода на делото доказателства, поради което и препраща към тях, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.

В допълнение към изложените съображения и с оглед на изложените в касационната жалба възражения, този касационен състав приема, че процесният ЕФ серия К № 6633304 съдържа всички необходими реквизити, фактически обстоятелства и правни норми, които по безспорен начин да установяват извършеното нарушение, неговият нарушител и съответно виновно поведение. Изрично в същия е посочено, че установеното на дата 26 10 2022 г. в 11:01 ч.  нарушение е повторно, предвид издаден предходен Електронен фиш К/5866733. Обстоятелството, че в процесния ЕФ не е описана фактическата обстановка по така издадения предходен фиш, не може да обоснове неговата неяснота. Всички факти и обстоятелства по издадения преди това ЕФ К/5866733, могат да бъдат надлежно установени от този акт, същият приложен на л. 34 от делото. Именно от него се установява, че на дата 28 02 2022 г. в 13:41 ч. административнонаказаният е управлявал с превишена скорост, нарушение идентично с установеното по издадения процесен ЕФ К/6633304.

По отношение на обстоятелството кога предходният ЕФ е влязъл в законна сила, то това обстоятелство изрично е установено по делото от Директор на ОДМВР Монтана, без да е оспорено по надлежния ред.

В ЕФ изрично е посочена, както нарушената норма – чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, така и санкционната норма, обуславяща повторността, а именно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която гласи, че когато нарушението по ал. 2 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Обстоятелството, че не е посочена нормата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, не променя фактическата обстановка, не лишава акта от посочено правно основание и не лишава лицето от възможността да разбере извършеното от него деяние и какво е наложеното му за това наказание.

Електронният фиш, съгласно § 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш е властнически акт, който по правно действие се приравнява едновременно към АУАН и НП. Данните, които следва да съдържа са изрично посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

 

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 229 от 01.09.2023 г., постановено по АНД № 276/2023 г. по описа на Районен съд- Монтана.  

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

                                    

 

                     ЧЛЕНОВЕ: