№ 5533
гр. С., 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110143931 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Е. П.“ ЕАД срещу Н. С. К., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при
Общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, възникнало въз основа на заявление на ответника за продажба
на електрическа енергия за битови нужди по отношение на електроснабден обект с
адрес: гр. С., ж.к. „Д. 1“, бл. 159, ет. 6, ап. 605, с кл. № 31023701****. Сочи, че
съгласно заявлението ответникът е декларирал ползване на процесния обект въз основа
на наемни правоотношения с общината. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответника за процесния период електрическа енергия и мрежови услуги на посочения
обект, за която не е заплатена дължимата цена на падежа, поради което ответникът е
изпаднал в забава. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: 349,79 лв., представляваща
стойността на доставена и потребена, но незаплатената електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. , ведно със законната
лихва за забава от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 10,61 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
електрическа енергия, начислена за периода от 15.01.2022 г. до 31.05.2022 г., за които е
1
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.08.2022 г. по ч.гр.д. №
32038/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав. Претендира разноски.
Ответникът Н. С. К., чрез упълномощения представител адв. Т., в срока по чл.
131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа
на качеството собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал.
1 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за осъждане на ответницата да заплати
претендираната цена по договор за продажба на електрическа енергия се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, извършена от ищеца реална доставка на
електрическа енергия в твърдените количества през процесния период и на
претендираната стойност, достъп до електроразпределителната мрежа и изискуемост
на задължението за плащане на продажната цена.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената електрическа
енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на електрическа енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на електрическа
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на електрическа енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия - чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на
договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила
за клиентите, без да е необходимо изрично писмено приемане от (чл. 98а, ал. 4 ЗЕ), в
отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на електрическа енергия
е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 97, ал.
1, т. 4 ЗЕ, съгласно която по регулирани от комисията цени се сключват сделките с
електрическа енергия между крайните снабдители и битовите крайни клиенти – за
2
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско ниво напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В константната съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че не само
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване могат да бъдат
клиенти (потребители) на електрическа енергия, а такива могат да бъдат и други
правни субекти, ако ползват електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с предприятието
краен снабдител. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а,
пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на електрическа енергия дължи
цената й на предприятието краен снабдител. В този смисъл принципните разяснения
в ТР № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС относно правоотношението по
доставяне на топлинна енергия за битови нужди важат и при доставяне на
електроенергия за битови нужди на крайните клиенти, които правоотношения са
уредени по сходен начин, в същия закон. (в този смисъл Решение № 169/17.12.2020 г.
по гр.д. № 340/2020 г., III г.о. на ВКС).
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на електрическа енергия между страните по делото.
Видно от представената на лист 24 по делото Заповед № РИС17-РД66-
57/15.11.2017 г. на кмета на Район „И.“, Столична община ответницата Н. С. К. е
настанена, заедно с членовете на семейството й в общинско жилище, находящо се в гр.
С., ж.к. „Д. – 1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап. № 605.
Видно от представено на лист 22 заявление, вх. № ********** от 08.12.2017 г.
ответницата Н. С. К. е поискала доставката на електрическа енергия за битови нужди
за процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап.
605.
От тези доказателства се обосновава извод за наличието на правоотношение по
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия по отношение
на процесния обект и период между ищеца „Е. П.“ ЕАД и ответницата Н. С. К..
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на електрическа енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване на наличието и изправността на средството за търговско
измерване на консумирана електрическа енергия в имота за процесния период е
изслушано заключението на съдебнотехническа експертиза (представена на лист 82-
83), което съдът кредитира като обективно и обосновано. Съгласно същото за периода
30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. измерването и отчитането на консумираната електрическа
енергия се е осъществявало със средство за търговско измерване с фабричен номер №
5064****, представляващ електромер за активна електроенергия, двойнотарифен с
тарифа I нощна и тарифа II дневна, константа 1. При монтажа си средството за
търговско измерване е било технически изправно и е отговаряло на изискванията за
3
качество на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За периода
30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. в електронния масив на ищеца няма данни за извършване
на други технически проверки на средството за търговско измерване. Същевременно са
налице данни за извършване на редовен отчет на електромера.
Съгласно представена на лист 17 по делото Фактура № **********/31.12.2021 г.
за периода 30.11.2021 г. – 30.12.2021 г. за процесния имот сумите за снабдяване и
разпределение на електрическа енергия са на стойност 118,02 лева с ДДС.
Съгласно представена на лист 18 по делото Фактура № **********/31.01.2022 г.
за периода 30.12.2021 г. – 28.01.2022 г. за процесния имот сумите за снабдяване и
разпределение на електрическа енергия са на стойност 137,56 лева с ДДС.
Съгласно представена на лист 18 по делото Фактура № 03319477380/28.02.2022 г.
за периода 29.01.2022 г. – 28.02.2022 г. за процесния имот сумите за снабдяване и
разпределение на електрическа енергия са на стойност 94,21 лева с ДДС.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.57-
58), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените задачи. Вещото
лице дава заключение, че процесните фактури са генерирани от системата за
фактуриране на ищеца на база на подадени данни от отдел „Търговски плащания“ по
реални данни съгласно приложените справки. Фактурите са изготвени на база цените
за битови клиенти, които са съобразени с решенията на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Фактурите са осчетоводени в счетоводните регистри на
дружеството ищец коректно. В съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и Закона за данък върху добавената стойност са подадени справки-
декларации по ДДС и са изготвяни дневници на продажбите. Общо начисленото и
непогасено задължение за имота по фактури за консумирана електрическа енергия за
периода 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. е в размер на 349,79 лева, като при извършената
проверка в счетоводството на ищеца не са установени данни за извършени плащания.
В ищцовото дружество на името на ответницата Н. С. К. има открита партида с
клиентски номер № 31023701**** във връзка с доставка на електрическа енергия в
обект, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап. 605. Размерът на
начислената лихва за забава върху всяка дължима сума по фактура, изчислена за
периода от датата на падежа на първата процесна фактура до датата на издаване на
справката за възникване на задължения – 31.05.2022 г. е 10,58 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
стойността на електрическата енергия за периода 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. е доказан
по основание.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая приложими са Общите условия на
Договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П.“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР
с Решение № 059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от
4
26.04.2010 г. (представени на лист 20-29 от ч.гр.д. № 32038/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 56 състав). Съгласно чл. 19, ал. 1 от Общите условия
потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата
сума за извършен пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно,
по утвърдени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Съгласно ал. 2
продължителността на периода за плащане е 10 дни, а съгласно ал. 3 дължимите от
потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано
до потребителя на адреса на обекта, с изключение на случаите, когато периодът на
отчитане е по-дълъг от един месец. Съгласно чл. 19, ал. 8 неполучаването на
съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в
срок. Съгласно чл. 22, ал. 2 Сумата следва да бъде получена от продавача до
изтичането на последния ден на срока за плащане. Ако последният ден на срока е
неприсъствен ден, сумата следва да бъде получена до края на първия следващ
присъствен ден. Видно от цитираните разпоредби от Общите условия, задълженията за
заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са
изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и
изискуеми след изтичане на определен срок след това (10 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 14.06.2022 г. и по силата на фикцията, регламентирана в чл. 422, ал. 1 ГПК,
давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Предвид обстоятелството, че се
претендират задължения за периода 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. и приложимостта на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя извода, че няма вземания, които
да са погасени по давност.
Предвид изложеното, искът за заплащане на стойността на доставена и потребена
електрическа енергия и мрежови услуги следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 349,79 лева. Върху тази сума се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
В чл. 35, ал. 1 от Общи условия на ищцовото дружество потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната
електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден. Съгласно чл. 19, ал. 8
неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати
5
дължимата сума в срок. Ето защо, купувачът на електрическа енергия дължи лихва за
забава върху сумата по издадената фактура, ако не заплати задълженията в 10-дневен
срок от издаването на същата. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия /чл. 19, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
В настоящия случай ищецът претендира заплащане на мораторна лихва,
изчислена за периода 15.01.2022 г. – 31.05.2022 г. върху главницата за реално
доставена електрическа енергия по фактура № *********/30.12.2021 г.; за периода
15.02.2022 г. – 31.05.2022 г. върху главницата по фактура № *********/31.01.2022 г. и
за периода 15.03.2022 г. – 31.05.2022 г. върху главницата по фактура №
*********/28.02.2022 г. Предвид обстоятелството, че се претендира законна лихва от
момент, следващ изпадането на ответницата в забава, предявеният иск е доказан по
основание.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист 58)
размерът на начислената лихва за забава върху всяка дължима сума по фактура,
изчислена за периода от датата на падежа на първата процесна фактура до датата на
издаване на справката за възникване на задължения – 31.05.2022 г. е 10,58 лева.
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10,61 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена електрическа енергия,
начислена за периода от 15.01.2022 г. до 31.05.2022 г., следва да бъде уважен за сумата
от 10,58 лева, а за разликата над 10,58 лева до пълния предявен размер от 10,61 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът. Същият доказва разноски в исковото
производство в общ размер на 1 005 лева, от които 25 лева държавна такса (л.10), 250
лева депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза (л.46), 250 лева депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (л.71) и 480 лева адвокатско
възнаграждение (л.8), а за заповедното производство – в общ размер на 121 лева, от
които 25 лева държавна такса и 96 лева адвокатско възнаграждение. Ответницата
своевременно е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото и обстоятелството, че размерът на претендираните
суми по делото възлиза на 360,40 лева, съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение за исковото производство следва да бъде намален на 300 лева, а за
заповедното – в размер на 50 лева, като съдът не обосновава преценката си за
дължимия размер на адвокатското възнаграждение с Наредба № 1/2004 г., тъй като с
Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ,
същата е обявена за неприложима. Съразмерно на уважената част от исковете
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 824,93 лева
разноски в исковото и 74,99 лева разноски в заповедното производство.
Адвокат Д. Т. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева за заповедното и 400 лева за исковото производство на основание чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на ответницата. Съдът
намира за необходимо да посочи, че в хипотезата на чл. 38 ЗА размерът на
6
адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Поради това, съдът намира, че на адвокат Т. следва да
се определи възнаграждение в общ размер на 400 лева за заповедното и за исковото
производство. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адвокат Т. сумата от 0,04 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.
П.“ АД, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ
вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Д. 1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап. 605, дължи на „Е. П.“ АД, ЕИК: ********* ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № 159, бл. „Б.М.
бизнес център“ сумата от 349,79 лева, представляваща стойността на доставена и
потребена, но незаплатената електрическа енергия и мрежови услуги за периода от
30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. , ведно със законната лихва за забава от 14.06.2022 г. до
изплащане на вземането и сума в размер на 10,58 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена електрическа енергия, начислена
за периода от 15.01.2022 г. до 31.05.2022 г. , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
мораторна лихва за сумата над 10,58 лева до пълния предявен размер от 10,61 лева –
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.08.2022
г. по ч.гр.д. № 32038/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Д. 1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап. 605 да заплати на „Е. П.“ АД, ЕИК:
********* ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Ш.“
№ 159, бл. „Б.М. бизнес център“ сумата от 824,93 лева разноски в исковото и 74,99
лева разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. П.“ АД, ЕИК: ********* ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № 159, бл. „Б.М.
бизнес център, да заплати на адвокат Д. В. Т., личен номер на адвоката № 170074****,
с адрес: гр. С., ул. „Т. У.“ № 1, ет. 3, офис № 5, сумата от 0,04 лева възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответницата в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7