Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260304 /02,03,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия
Свиркова въззивно гражданско дело № 2356/2020 г. и съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от С.П.Ж. с ЕГН **********;
против решение № 1418/14,04,2020 г., постановено по гр. д. № 5948/2019 г. на РС
Пловдив, ХХІ гр. състав В ЧАСТТА, с която се признава за установено в
отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; суми, за които е издадена
Заповед № 1501/15.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена то ч. гр. д. № 2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр. с., както
следва: сумата от 139,01 лв. - главница, представляваща неплатена сума за
доставка на питейна и отведена канална вода за периода от 22,12,2015 г. до
06,02,2019 г. за обект, находящ се в гр. ***********; както и сумата от 16,64
лв. - обезщетение за забава за периода от 26,02,2016 г. до 31,01,2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14,02,2019 г. до окончателното погасяване.
Като счита решението в тази част за
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост,
жалбоподателят иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да отхвърли
изцяло предявените искове.
Ответникът по жалбата „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от лице, имащо право на
жалба, следователно е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Производството
е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК. Предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против
С.П.Ж. с ЕГН **********.
Ищецът претендира да се признае за установено че
ответникът му дължи суми, за които е издадена Заповед № 1501/15.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. №
2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр. с., както следва: сумата от 349,99 лв. -
главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена
канална вода за периода от 03,07,2000 г. до 06,02,2019 г. за обект, находящ се
в *************; както и сумата от 30,04 лв. - обезщетение за забава за периода
от 30,11,2014 г. до 31,01,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
14,02,2019 г. до окончателното погасяване.
Ответникът оспорва претендираните задължения.
Признава, че ползва имота (представляващ търговски обект – книжарница), като до
19,04,2010 г. е била негов собственик, а след посочената дата – ползвател със
запазено право на ползване. Като сочи, че не е уведомявана за това, че е
титулярна партидата за задълженията за потребление, счита, че не дължи
претендираните суми. При условията на евентуалност предявява и възражение за
изтекла давност.
С постановеното по делото решение РС е приел
исковете за частично основателни – до посочените по-горе (като обжалвани)
размери и периоди, а за разликите над тази суми до пълните претендирани размери
е отхвърлил исковете като е счел, че задълженията са възникнали, но са погасени
по давност. Предмет на въззивното производство е само дължимостта на сумите, за
които РС е приел исковете за основателни и е признал дължимостта на вземанията.
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр. с., за претендираните
вземания ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на
парично задължение. Против същата в срок е постъпило възражение от длъжника.
Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е
предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на
предявените установителни искове, поради което същите следва да се разгледат по
същество.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че през периода от 1991 г. до 19,04,2010 г.
собственик на процесния обект е ответницата, а след посочената дата същата е
прехвърлила част от собствеността в полза на своя син, като е запазила за себе
си вещното право на ползване върху имота, представляващ търговски обект
(книжарница). Не се спори и относно това, че процесният имот е водоснабден и до
същия ищцовото дружество доставя питейна и отвежда канална вода. Следователно
като собственик, и като ползвател на водоснабден имот, ответницата има
качеството на потребител на услугите на ищцовото дружество, въпреки липсата на
сключен между тях писмен договор, на основание чл. 3 от Наредба № 4/14,09,2014
г. Изложените от първоинстанционния съд подробни съображения в тази насока
изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Основното
възражение на ответницата е за това, че
ищцовото дружество служебно, без да я уведоми, е прехвърлило партидата със
задълженията за процесния имот на нейно име като надлежен потребител. Това
възражение правилно е прието за неоснователно от РС и напълно се споделят от
въззивната инстанция изложените в обжалваното решение мотиви за това. На практика
не ищцовото дружество, а ответницата е била задължена да уведоми доставчика за
това, че е придобила правото на собственост върху процесния имот през 1991 г.
Като не го е сторила, ищцата не може да черпи изгодни за себе си последици от
неизпълнението на това си задължение. Правомерно и при наличие на основания за
това, след извършена справка в публичните регистри установяване на промяната в
собствеността върху имота, дружеството е извършило промяна на титуляра на
процесната партида като е посочило ответницата – като собственик, а
впоследствие ползвател и като такъв – потребител на услугите по доставка и отвеждане
на вода.
Следователно
налице са основания за дължимост на претендираните суми(предмет на спора пред
настоящата инстанция са само тези, по отношение на които не е изтекъл
тригодишният давностен срок), същите са безспорно установени по размер със
събраните пред РС писмени и гласни доказателства. Затова решението в
обжалваната част, с която за дължими за признати: сумата от 139,01 лева - главница, представляваща
неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода
22.12.2015 г. – 06.02.2019 г., както и сумата 16,64 лева - обезщетение за
забава за периода 26.02.2016 г. -
31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението, следва да се приеме за законосъобразно и
да се потвърди.
На
въззиваемия следва да се присъдят деловодните разноски, сторени за
производството пред въззивната инстанция – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1418/14,04,2020 г., постановено по гр. д. № 5948/2019 г. на РС
Пловдив, ХХІ гр. състав В ЧАСТТА, с която се признава за установено в
отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; суми, за които е издадена
Заповед № 1501/15.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена то ч. гр. д. № 2634/2019 г. на ПРС, XVIII гр. с., както
следва: сумата от 139,01 лв. - главница, представляваща неплатена сума за
доставка на питейна и отведена канална вода за периода от 22,12,2015 г. до
06,02,2019 г. за обект, находящ се в гр. **********; както и сумата от 16,64
лв. - обезщетение за забава за периода от 26,02,2016 г. до 31,01,2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14,02,2019 г. до окончателното погасяване
ОСЪЖДА С.П.Ж. с ЕГН **********; да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 100
лв.(сто лева) – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: