РЕШЕНИЕ
№ 990/16.6.2020г.
гр. Пловдив 16.06.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 133 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост във връзка с
чл.145 и сл. от АПК.
Оспорва се Заповед №
РД-19-1071/25.11.2019 г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, с
която на основание чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗОС, чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,
е наредено изземването на терен общинска собственост, представляващ поземлен
имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ I, кв. 368 по плана на „Хълм на Младежта“- гр.Пловдив, ведно с жилищна сграда с
идентификатор ***, находящ се на административен
адрес: ул. „***“ № **, гр. Пловдив, който е частна общинска собственост
съгласно Акт за частна общинска собственост № **49 от 30.04.20** г. на Община
Пловдив.
Жалбоподателят С.Т. моли да се отмени оспорваната заповед като
неправилна и незаконосъобразна, с доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения поради неспазване на процедурата, предвидена в чл. 26 АПК. Сочи се,
че с Решение №1596 от 19.06.2019 г. по адм. дело №3840/20**
г. на Административен съд Пловдив е отменена Заповед № 1596 от 19.07.2019 г.
относно същия имот, като твърди, че е налице сила на присъдено нещо и спорът не
следва бъде пререшаван. Твърди,че от административния орган не са представени
доказателства, от които безспорно да се установява, че имотът е частна общинска
собственост. Сочи,че е бил настанен в този имот през 1993г. от началника на
ДП“НКЖИ“ Железопътна секция Пловдив и от тогава необезпокоявано е полагал грижи
на добър стопанин и е поддържал този изоставен имот. Владял го непрекъснато в
продължение на повече от 25 години и винаги знаел,че това е имот собственост на
ДП“НКЖИ“. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответникът - Кметът на Район "Централен"-Община
Пловдив, не взема становище по основателността на жалбата
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
предвидения за това срок, от страна-адресат на оспорвания акт. Заповедта е връчена
на 17.12.2019г., съгласно представена обратна разписка, като за датата на
връчване администрацията не спори, а жалбата е постъпила на 30.12.2019г.
По същество, жалбата е неоснователна.
Установява се от представения констативен
протокол, че на 24.10.2019 г. е извършена проверка на място, от длъжностни лица
в Район "Централен" при Община Пловдив, при което е констатирано, че поземлен
имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ I, кв. 368 по плана на „Хълм на Младежта“-гр. Пловдив, находящ се
на административен адрес: ул. ***“ № **, гр. Пловдив, е частна общинска
собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № **49 от 30.04.20** г.
на община Пловдив. /л.14/ и се държи без правно основание от С.Н.Т..
Констативният протокол е изпратен на
жалбоподателя с писмо с изх. № 94012-2864 от 29.10.2019 г. и е получен лично от
Т. на 13.11.2019 г., видно от представеното известие за доставяне (л. 16).
Няма данни да е подавано възражение
срещу горепосочения Констативен протокол.
Последвало е издаването на процесната Заповед № РД-19-1071/25.11.2019 г. от Кмета на
Район „Централен“ при Община Пловдив, с която ответникът, коментирайки
горецитираните обстоятелства и възприемайки изцяло отразената в Констативния
протокол фактическа обстановка, е приел да са на лице всички кумулативни
предпоставки на нормата на чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗОС и тези на чл. 80, ал.1 и
ал.2 от НРПУРОИ, поради което е постановил и изземването на имота от
оспорващия.
В хода на съдебния процес бе представена
административната преписка.
Приложено за послужване е адм.дело № 3840/20** г. на Административен съд Пловдив, **-ти
състав.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът достига до следните фактически и правни изводи:
Оспорваната заповед е издадена от
материално и териториално компетентния орган – Кметът на Район
"Централен" при Община Пловдив, в кръга на предоставените му от
правната норма правомощия – чл. 80, ал.1 от НРПУРОИ във вр. с чл. 65, ал.2 от ЗОС и при спазване на административно производствените правила за това.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена фирма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 59 от АПК, включително фактическо и правно основание за нейното издаване.
Заповедта съдържа подробно изложение
относно възприетата от издателя й фактическа обстановка, както и изводите на
същия относно приложението на материалния закон – т.е. процесният индивидуален
административен акт съдържа подробни фактически и правни основания, в
съответствие с изискването на чл. 59, ал.2 от АПК за мотивираност.
При издаването на заповедта са спазени
административнопроизводствените правила. Обстоятелствата, които са фактическо
основание за издаване на оспорения административен акт, са установени при
извършена проверка от служители на общинската администрация, за което е
съставен констативен протокол. Този констативен протокол е надлежно съобщен на
жалбоподателя, което по същността си е и уведомяване за започналото
административно производство. Затова и нарушение на разпоредбата на чл.26 от АПК не е налице.
Съдът намира, че заповедта е издадена и
в съответствие с материалния закон – чл. 65 от ЗОС, а и чл. 80, ал.1 от
НРПУРОИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината.
По силата на горната разпоредбата,
заповедите за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: имотът, който се изземва да е общински и същия да се владее или
държи без правно основание, да не се ползва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала.
В конкретната хипотеза, за да
съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е
издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска
собственост и да се държи (ползва) от трето лице, без правно основание.
По отношение на първата предпоставка,
настоящият състав намира, че безспорно по делото е установено, че поземленият
имот с идентификатор ***по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ I, кв. 368 по плана на „Хълм на Младежта“-гр. Пловдив, находящ се
на административен адрес: ул. „***“ № **, гр. Пловдив, чието изземване е разпоредено с оспорената заповед, към момента на нейното
издаване, е имал статут на частна общинска собственост, за което е съставен акт
за частна общинска собственост № **49 от 30.04.20** г.
Това, че жалбоподателят твърди, че
владее имота, грижи се за него и го облагородява, не го прави носител на вещни
права върху дворното място така, щото да е налице правно основание, на което да
държи имота.Нещо повече, в изложените от жалбоподателя възражения не се сочи
нито едно правно основание,на което да твърди,че държи или владее имота, а
твърде съзнанието,че имотът е собственост на държавно предприятие е по-скоро
аргумент и за това,че имотът изобщо не е бил владян,а само държан за другиго. Отделно
от това,за самото настаняване жалбоподателят не посочва нито представя
доказателства.
В административното производство
административният съд не може да решава спорове за собственост, поради което
правните изводи дали имотът е или не е общинска собственост следва да се правят
само въз основа на писмените доказателства по делото. След като общината
представя акт за общинска собственост № **49 от 30.04.20** г., е следвало да се
приеме, че общината се легитимира като собственик на терена,а по приращение и на постройките върху него. Оспорването на доказателствената сила на акта за общинска собственост може
да стане само в исково съдебно производство. Актът за общинска собственост,
като официален свидетелстващ документ, се ползва с материалната доказателствена сила, която изрично му придава чл. 5 ЗОС и
тя следва да бъде зачетена от съда, докато този акт не бъде отменен или по
съдебен ред този документ не бъде признат за неистински. (Решение № 917 от
21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2019 г.)
Нареденото изземване е на терен,
представляващ общинския имот –поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на
гр. Пловдив, УПИ I, кв. 368 по плана на
„Хълм на Младежта“-гр. Пловдив, находящ
се на административен адрес: ул. „***“ № **, гр. Пловдив, ведно с жилищната
сграда с идентификатор ***. По отношение на жилищната сграда, видно от акта за
общинска собственост е, че същата е без постоянен градоустройствен статут, за
нея не се представят други доказателства, представляващи основание да се държи
или владее от жалбоподателя или от другиго, няма дори твърдения за претендирани права върху нея, поради което следва да се
приеме, че по силата на приращението същата може да
се третира като такава, за която съставеният акт за общинска собственост
удостоверява права на общината и върху нея.
Налице е и втората предпоставка за
издаване на заповедта за изземване, а именно имотът се държи без правно
основание от оспорващия, което е установено посредством Констативният протокол,
противно на твърденията в жалбата. В Констативния протокол са обективирани
констатации от извършена проверка на място на административния адрес, от които
се прави извод, че именно жалбоподателят държи имота. Следва да се отбележи
тук, че въпреки последователно изложените възражения в жалбата от страна на
жалбоподателя няма изрично формулирано възражение за придобивна
давност. Друг е въпросът, че тук това, в рамките на производството по оспорване
на процесната заповед, това не би представлявало
правно основание,на което да се държи общинският имот без наличие на отнапред обективирана придобивна давност чрез титул за собственост като
нотариален акт или влязло в сила съдебно решение.
С оглед на изложеното, настоящият състав
счита за безспорно установено, че жалбоподателят държи процесния имот, който е
частна общинска собственост, без правно основание, с оглед на което са налице
предпоставките на закона за издаване на обжалваната заповед.
Неоснователни са възраженията, че е
налице разрешен със сила на пресъдено нещо въпрос,
който не може да се пререшава.
С решение № 1596 от 19.07.2019 г.,
постановено по адм. дело №3840/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив,
влязло в сила на 20.8.2019г., е отменена
заповед № РД-**-1322 от 22.11.20** г., издадена от кмета на район „Централен“,
Община Пловдив, с която е разпоредено да се изземе от С.Т. терен - общинска
собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на
гр.Пловдив, УПИ I, кв. 368 по плана на „Хълм на Младежта“-гр.Пловдив,
ведно с жилищна сграда с идентификатор ***, находящ
се на административен адрес ул. „***“ № **, гр.Пловдив, който е частна общинска
собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № **49/30.04.20**г. на
Община-Пловдив.
Към момента на издаване на процесната заповед не е налице влязъл в сила
административен акт със същия предмет, издаден на същото основание и между
същите страни, който се ползва със стабилитет и с неговото постановяване
компетентността на органа по същия въпрос да е изчерпана, което да е пречка за постановяване на
повторен акт със същото съдържание съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Разрешеният
със сила на пресъдено нещо въпрос касае предходен
административен акт, чиято отмяна не е пречка,а предпоставка за започване на
ново административно производство със същия предмет.
По тези съображения съдът намира, че жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на С.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед № РД-19-1071/25.11.2019 г. на Кмета
на Район „Централен“ при Община Пловдив с която на основание чл. 65, ал.1 и ал.
2 от ЗОС, чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, е наредено изземването на терен общинска
собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр.
Пловдив, УПИ I, кв. 368 по плана
на „Хълм на Младежта“- гр.Пловдив, ведно с жилищна
сграда с идентификатор ***, находящ се на
административен адрес: ул. „***“ № **, гр. Пловдив, който е частна общинска
собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № **49 от 30.04.20** г.
на Община Пловдив.
Решението може да се обжалва пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: