РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 130/16.1.2020г.
гр. Пловдив,
16 януари 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора М. Т., като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2789 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. “Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 231 от 14.08.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 31510128 от 22.12.2008
г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 5503,00 лева и лихва
за забава в размер на 275,17 лева (погрешно
посочен в жалбата 275,15 лева).
Според дружеството-жалбоподател
оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в
противоречие с целта на закона, а административният орган е допуснал съществени
нарушения на процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за
водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е
издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа
неточности, налице е разминаване във времевия обхват на задълженията в мотивната и диспозитивната част,
неправилно са изчислени главницата и лихвите, неправилно са посочени правните
основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно
– да бъде изменен. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.
Съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки, представени
на 23.12.2019 г.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се
засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, но разгледана по
същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че с разрешително № 31510128 от 22.12.2008 г. на
директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предоставено
правото на водовземане от подземни води, посредством
каптирани естествени извори „Шан кая“ и „Маазата“, разположени на територията на имоти №№ 000602 и 000605
в землището на село Кърнаре, община Карлово, област Пловдив, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на село
Кърнаре и село Столетово, община Карлово, област Пловдив, с разрешен годишен
воден обем – до 157 680 куб.м, със срок на действие на разрешителното – двадесет
и пет години след датата на влизането му в сила.
За използваните годишни водни
количества по издаденото разрешително № 31510128 от 22.12.2008 г. е подадена
декларация по чл.194б от ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
на 28.01.2019 г., коригирана на 11.06.2019 г. за иззетото през 2018 г.
количество вода от 275 150 м3 (л. 42 и сл.).
С констативен протокол № ПВ1-140 от
12.06.2019 г. (л.54) е обективирана проверка по
документи за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 31510128 от 22.12.2008
г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г. дружеството е представило в БДИБР декларация по чл.194б от ЗВ
за добитите количества подземна вода за 2018 г. – 275 150 куб.м, а таксата
съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета
с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017
г., обн., ДВ. бр.2 от 06.01.2017 г.) е в размер на 5503,00
лева.
С покана за доброволно изпълнение
изх. № ПО-02-644 от 02.07.2019 г. (л.41) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е
поканено да плати доброволно в седемдневен срок от получаването задължението си
по чл. 194, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 31510128 от
22.12.2008 г. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г. в размер на 5503,00 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава. В
поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на
дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-644(1) от 25.07.2019 г. (л.40) управителят на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34,
ал. 1 от АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане
за дължимата от дружеството такса за водовземане от
подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
С оспорения АУПДВ № 231 от 14.08.2019
г. – предмет на настоящото съдебно производство – е установено по основание и
размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 31510128 от
22.12.2008 г. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г. в размер на 5503,00 лева и лихва за периода на забава в размер на 275,17
лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ, дружеството не е платило по
сметката на БДИБР тези такси.
В хода на настоящото съдебно производство,
във връзка с приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси през
2018 г., е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в о.с.з. на 18.12.2019
г. искането е оттеглено от процесуалния представител на жалбоподателя, който
заявява, че с така представените платежни нареждания не са погасявани
задължения по процесното разрешително.
При
така установените факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
АУПДВ е издаден от компетентен
орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл. 152 от ЗВ.
Не се споделя възражението на
жалбоподателя, че в административното производство по издаване на оспорения акт
са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта.
Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на
задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.
26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично
отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения
акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови
писмени доказателства, установяващи плащане на процесните
задължения, което е единственият правнорелевантен
факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на
издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производството по
издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени
правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото
законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или
чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения. Всички факти
от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и
волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на
процедурата.
На следващо място следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ актът се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с
тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представена
от дружеството декларация по чл. 194б от ЗВ за 2018 г., поканата за доброволно
изпълнение и констативен протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.
Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при
спазване на установените за неговото издаване административнопроизводствени
правила.
Не се споделя също възражението за
нарушение на формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени
както времевият период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси
за водовземане, така и размерът на задълженията, като
са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта.
Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника, според настоящия
съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за
форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е
посочено разрешителното за водовземане, въз основа на
което са определени публичните задължения, самото разрешително № 31510128 от 22.12.2008
г. също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт,
както и констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на
задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и
точно са определени всички елементи на правото на водовземане,
включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е
налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Размерът на задълженията отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода
и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от
самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия
АУПДВ количества, съдът също не констатира разлики. Следва да бъде изрично
посочено, че декларацията за ползвания годишен обем вода е представена от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номера и е посочен в констативен
протокол № ПВ1-140 от 12.06.2019 г. и въз основа единствено на тези декларирани
от самото дружество количества, са изчислени задълженията по години. В този
смисъл е без правно значение съществуват ли на място при двата броя каптирани
извора водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества
съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне
на публичните задължения, се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от
самото дружеството данни.
До извод в обратната насока не води
твърдението в жалбата, че: „…щом не се
посочват тези белези на измервателното устройство в АУПДВ № 231/14.08.2019 г. (за да се установи дали то е годно), то следва търсеното от ВиК
оператора задължение да се определи на база цялото разрешено водно количество
по описаното разрешително (аргумент на
чл. 7, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на воповземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017
г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г.), но посочените в акта количества не са в този обем. Точно
обратното – годишния обем по разрешително за водовземане
с номер № 31510128/22.12.2008 г. е 157680 куб.м., а в АУПДВ за периода от 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. административният орган оформя
паричните задължения на ВиК оператора спрямо 275150
куб.м.“.
Това е така защото от една страна нито ЗВ, нито издаденото на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД разрешително регламентират подобен вид изчисляване на таксата
за водовземане. А от друга, изрично в т.IV, пункт първи от
Разрешително № 31510128/22.12.2008 г. е посочено, че при неспазване на
параметрите на водовземането, каквото очевидно е
сторено в настоящия случай, Директорът на Басейнова
Дирекция Източнобеломорски район, може да постанови
отнемане на разрешителното по реда на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
водите. С други думи казано, при констатирано превишаване на параметрите на водовземането, титулярят на разрешителното не само не се
освобождава от заплащане на дължимите такси, но и е предвидена възможност за
отнемане на разрешителното.
Все в тази насока следва да се
посочи, че съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите
– титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително, освен установените от
служителя на БДИБР в констативен протокол № ПВ1-140 от 12.06.2019 г., въз
основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение
и в оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по
отношение на определения размер на публичните задължения, доколкото цената на
правото на водовземане е определена в тарифата по чл.
194 от ЗВ, която за процесния период, за който с
оспорения акт са определени публичните задължения на дружеството към БДИБР е Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г., в чийто чл. 12, ал. 2, т. 1 единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за
питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б.“б“
от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл. 194, ал. 2 от
ЗВ таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по този
начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на декларирания от
самото дружество годишен обем на водовземане и
съответния единичен размер на таксата, която за 2018 г., както вече се посочи,
е 0,02 лв./куб.м.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател, че таксата е неправилно определена като такса за водовземане от подземни води, тъй като процесните
каптирани извори представлявали повърхностни води. На първо място, видът на
водния обект се определя в издаденото разрешително и в конкретния случай, видно
от разрешително № 31510128 от 22.12.2008 г. същото касае именно подземен воден
обект – пукнатинни води – Западно-Централно Балкански
масив, който се намира под повърхността на земята и следователно представлява
подземни води съгласно легалното определение на § 1, т. 24 от ДР на ЗВ. На
второ място, по действащата тарифа единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0,02 лв./куб.м, поради което дори да
е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е
правилно определен. Случаят обаче не е такъв, защото правното основание е
правилно посочено.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ
ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по
чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател
е изпълнило това задължение с подадената към БДИБР декларация във връзка с процесното разрешително. Посочените количества в тази
декларация са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В
подадената декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ е посочен и размерът на
дължимите такси за водоползване за 2018 г., като
размерът им е идентичен с установения от административния орган. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.
Действително, по преписката е
налично писмо с изх. № 24-00-3378 от 11.06.2019 г. (л.44), с което дружеството
изпраща коригирани данни за 2018 г., но видно от КП № ПВ1-140/12.06.2019 г.
така подадената коригирана справка е съобразена при извършената проверка на
предоставената информация и таксите са начислени и отразени в съответствие с
нея, съответно посочените суми следва да се заплатят в полза на БДИБР. В тежест
на страната е да установи благоприятните за нея факти и доколкото това не беше
сторено, съдът намира, че посоченото от административния орган количество
използвана вода, е правилно установено.
В оспорения акт са посочени
периодите по години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и
общият период на задължението – 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г., общият размер на главницата – 5503,00 лева, общият размер на
лихвите – 275,17 лева.
Неоснователни са възраженията във
връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено,
че съгласно чл. 21, ал. 1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31
март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началния момент, от
който се дължи законната лихва върху установеното задължение за 2018 г., а
именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава
носителят на правото на водовземане, е достатъчно
изтичането на определения в закона срок и не е необходимо или задължително
директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
На следващо място, що се отнася до
размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно определен
съобразно чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява, че
годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Нормата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ е
претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на
издаване на оспорения акт за директора на басейновата
дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради което неоснователно
и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено в жалбата в
тази насока.
С оглед всичко изложено, съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закона форма на мотивиран писмен акт, при спазване на процесуалните правила и
на материалноправните норми, поради което жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
“Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.против акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 231 от 14.08.2019 г. на директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 31510128 от
22.12.2008 г. за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на
5503,00 лева и лихва за забава в размер на 275,17 лева (погрешно посочен в
жалбата 275,15 лева).
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: