Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №42
гр. ВРАЦА, 14.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение ,в публичното заседание на 29 януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова с участието на
секретар Веселка Нколова
въз. гр.дело N` 597 по
описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
Адв. Г.З. от ВрАК , в
качеството си на особен представител на Г.А.Г. от с.***, с
настоящ адрес ***, е подала въззивна
жалба против решение №693/01.08.2019 г
по гр.д.№ 40/2019 г по описа на ВРСъд, с което решение е уважен предявения ревандикационен иск против Г.А. и
жалбоподателя за 1/2 от процесния апартамент.
В жалбата се навеждат доводи ,че
атакуваното с жалбата решение е постановено
при нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се ,че по
делото липсвали всякакви доказателства,че наследодателят след като продал
наследствените си права вкл.и върху процесния апартамент, който останал да
ползва, бил по несъмнен начин превърнал това владение за себе си. Тези изводи
на съда били довели до необосновано
решение.
Освен това ВРсъд не бил обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички
събрани писмени и гласни доказателства пред него като неправилно бил преценил
показанията на св. Л. и св.К.. От друга страна се сочи ,че извода на съда ,че
иска по 108 от ЗС за е основателен, тъй като процесния апартамент е владян повече от 10 г, не се подкрепял от
доказателствата в делото.
Моли се решението на ВРСъд да бъде отменено и
постановено друго, с което ревандикационния
иск се отхвърли с всички законни последици.
С въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания.Възразява се за прекомерност на адв.
хонорар на адв.П. като пълномощник на ответницата И.Х..
В срока за отговор на въззивната жалба адв. Н.П.
от ВрАК е депозирал такъв от името на въззиваемата- исца И.П.Х. ***, с
който оспорва въззивната жалба като
неоснователна . Твърди се ,че решението на ВРсъд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено с всички
законни последици.
С отговора не се правят нови доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба на осн. чл. 267 ал.1 от ГПК е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване , срещу акт от
категорията на обжалваемите.Разгледана по същество същата е н е о
с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд исцата И.Х. *** е предявила предявила иск
по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 13 с идентификатор № 12259.1013.4.4.45 /дванадесет хиляди
двеста петдесет и девет точка хиляда и тринадесет точка четири точка
четиридесет и пет/, находящ се в гр. Враца, заедно с прилежащи части: МАЗЕ № 13
/тринадесет/ с площ от 4,53 кв.м./четири цяло и петдесет и три кв. м / и
съответните идеални части от общите такива на сградата, и от правото на строеж
върху мястото. Предявени са от исцата и два иска за обявяване нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците Г.Р.А.
и Г.А.Г. и обективиран в нотариален акт № 46, том IV, рег. № 4275, дело №
376/2018 г. на нотариус С.П.. Сочените от ищцата две основания са заобикаляне на закона и
привидност на сделката, като същите се субсумират под материално правните норми
съответно на чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Исковете за прогласяване
нищожността на сделката са обусловени от произнасянето по иска по чл. 108 ЗС,
поради което ВРС е приел, че същите се намират във връзка на евентуалност с
главния иск по чл. 108 ЗС. Съдът е приел освен това, че и между двата предявени
иска за нищожност на сделката съществува връзка на евентуалност, като първо
следва да бъде разгледан искът по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /заобикаляне на
закона/, а в условията на евентуалност – искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД
/привидност на сделката/.
Ищцата твърди в ИМ, че е
наследница на описания недвижим имот, заедно с нейния брат Х.П.Х. /починал на
14.09.2018 г./, като същият е оставен в наследство от тяхната майка З.Г.К.,
починала на 03.11.1980 г. Твърди се ,че приживе, нейният брат Х.Х., с договор, вписан
в АВ на 24.03.2008 г., е продал за сумата от 300,00 лева своите наследствени
права на купувача - Г.А.Г. – техен
първи братовчед и ответник по делото както и , че брат й винаги е бил с
убеждението, че продал на ответника Г. единствено
своята част от наследствените си земи, но
не и процесния апартамент, в който живеел. Освен това, брат й Х.П.Х., през
своя съзнателен живот и целия период на обитаване на недвижимия имот бил живял
с убеждението, че обитава съсобствен с ищцата
имот, останал в наследство от тяхната майка. Твърди, че от момента на
сключване на договора за продажба на наследствени права /24.03.2008 г./ до
момента на смъртта на брат й /14.09.2018 г./, е изминал период от над 10
години, през който период той е живял необезпокояван в имота, с грижата на
добър стопанин - понасяйки всички обезпечения и текущи ремонти, включително и с
помощта на ищцата. Според И.Х. брат й е придобил обратно собствеността върху
процесния имот поради изтекла придобивна давност. Като единствен негов наследник,
ищцата счита, че се ползва от изтеклата в полза на своя брат придобивна давност
,след неговата смърт.
След смъртта на брат й, настъпила на
14.09.2018 г., с нотариален акт от 15. 10. 2018 г., № 46, том IV, per. № 4275,
по нот. дело № 376 от 2018 г. на нотариус С.П. с район на действие гр. Враца,
ответникът Г.А.Г. е продал процесния апартамент на своята внучка -
ответницата Г.Р.А., която Г.
представлявал по пълномощие. В същия нотариален акт било посочено, че
продавачът е единствен собственик на продавания имот. Твърди се, че поради
административна грешка, допусната в Национална база данни „Население“ към ГД
„ГРАО”, било издадено удостоверение за наследниците на починалия брат на ищцата Х.П.Х., в което И.Х. била
отбелязана като еднокръвна негова сестра. Това подвело нотариуса при
изповядването на сделката по отношение на целия имот, а не на ½ част от
него, тъй като било прието, че ищцага не е наследила никаква част от имота. С оглед на така посочените и останалите
подробно изложени съображения в исковата молба и уточнителната молба с вх. №
604/16.01.2019 г., И.Х. претендира да се
признае за установено, че е единствен
собственик на процесния имот, придобит чрез давностно владение в продължение на
повече от 10 години от страна на нейния наследодател Х.Х. и да осъди
ответниците да й предадат владението на имота. Счита, че дори и да не е бил
изминал 10-годишният период, то за придобиването на имота по давност би бил
достатъчен и по-краткият такъв, предвиден в закона, с оглед добросъвестното,
цялостно владеене на имота от страна на нейния наследодател Х.Х.. Алтернативно,
моли съда да признае за установено, че е собственик на ½ ид. част от
имота и да осъди ответниците да й предадат тази част.
По отношение на исковете за
прогласяване нищожността на нотариален акт от 15. 10. 2018 г., № 46, том IV,
per. № 4275, по нот. дело № 376 от 2018 г. на нотариус С.П. с район на действие
гр. Враца, на първо място исцата сочи,
че сделката, обективирана в атакувания акт, заобикаля закона, тъй като
продавачът не е изпълнил задължението си, произтичащо от текста на чл. 33, ал.
1 ЗС, а именно – не й е предложил първо на нея, в качеството й на съсобственик,
да закупи останалата ½ част от имота, преди да го предложи на трето за
съсобствеността лице. По отношение на другото посочено основание за нищожност
на нотариалния акт – привидност на сделката, ищцата сочи, че сумата, която е
заплатена от ответницата – купувач Г.А. на ответника – продавач Г.Г. е много
по-ниска от действителната пазарна стойност на имота, така че размерът на
плащането да не достига предвидения размер по чл. 25, ал. 10 ЗННД /10 000
лева/, за да не следва да бъде извършено по специална банкова сметка ***на от
страните банка, както е предвидено в законовия текст. Поради тези съображения
намира, че извършената сделка в действителност не е покупко-продажба, каквато е
формално изповяданата в атакувания нотариален акт.
В
отговора си по чл. 131 от ГПК ответницата Г.А.,чрез адв. Е.Г. от ВрАК
оспорва предявените искове. Потвърждава, че е закупила процесния имот от дядо
си, когото упълномощила да я представлява в нотариалното производство. Намира,
че не следва да се обсъжда нито упълномощителната сделка, нито заплащането на
покупната цена за имота от нейна страна. Счита, че сделката е действителна.
Намира, че няма вина за факта, че Община Враца е издала удостоверение за
наследници на Х.Х. с невярно съдържание, което е послужило за изповядването на
сделката. Намира, че ищцата не е станала единствен собственик на имота
вследствие изтекъл придобивен давностен срок по отношение на починалия й брат Х..
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Изразява готовност за
сключване на споразумение с ищцата, с което да бъде признато, че същата е
собственик на ½ ид. част от имота.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор
ответникът Г.Г.,чрез особения си представител адв. Г.З. от ВрАК ,оспорва
предявените искове. Сочи, че не е извършвал измами във връзка с атакуваната
покупко-продажба, нито е представял документ с невярно съдържание. Използваното
удостоверение за наследници му било връчено от Община Враца. Освен това сочи,
че се грижел за покойния брат на ищцата - Х.Х.. Оспорва твърдението на ищцата,
че е придобила собствеността на имота вследствие на давностно владение. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание на
12.07.2019 г. между страните по делото е постигната спогодба по отношение на част от спорния
предмет, като между тях е признато за установено между, че ищцата И. П.Х. е собственик на ½ ид. част от
процесния имот, като ответниците са се задължили да ѝ предадат владението
върху тази част. Производството по делото е прекратено в тази му част с
влязло в сила протоколно определение от същата дата.
Съд. производство е продължило по
предявения иск от исцата по чл. 108 от ЗС за другата 1/2 от процесния
апартамент и двата обективно съединени
иска: по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /заобикаляне на закона/, а в условията на
евентуалност – искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД /привидност на сделката/.
Въззивният съд , с оглед
събраните доказателства от фактическа страна приема следното:
По силата на договор за
покупко-продажба от 24.06.1976 г.,
лицето З.Г.К. е придобила собствеността върху апартамент № ***, находящ се на
бул. *** .Същата е починала на 03.11.1980
г., и е оставила като свои законни наследници
ищцата И.П.Х. /дъщеря/ и лицето Х.П.Х. /син/, починал на 14.09.2018 г.
По делото от приложен препис от Удостоверение за раждане на И.Х.,
издаден в с. Девене, се установява, че
родителите на ищцата са П.Х.М. и З.П.Х. .
От представеното удостоверение за
наследници , след смъртта си на 14.09.2018 г., Х.П.Х. е оставил като своя
наследница единствено ищцата И.П.Х. /негова сестра/.
Приет като доказателство по делото е и договор за покупко-продажба на
наследствени права от 24.03.2008 г., вписан в Служба по вписванията гр. Враца
под № 198, том II, рег. № 2754/24.03.2008 г. ,по силата на който,
наследодателят на ищцата – Х.П.Х., е продал наследствените си права, останали
от покойната му майка З.Г.К. на ответника Г.А.Г. за сумата от 300,00 лв.
Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
754/24.03.2008 г. на нотариус С.П. с район на действие РС Враца.
По делото е приет и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46 от 15.10.2018 г., том IV, рег. №
4275, дело № 376/2018 г. по описа на нотариус С.П. ,по силата на който нотариалния
акт ответницата Г.Р.А., в качеството ѝ на купувач, е придобила от Г.А.Г.,
в качеството му на продавач, собствеността върху процесния имот, находящ се в
гр. Враца, бул. ***,
Пред ВРСъд са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите В.Д.Л. и И.В.К. – и двамата, живеещи в съседство на процесния
апартамент. И двамата свидетели заявяват, че в процесния имот от много години е
живял единствено наследодателят Х.Х., като свидетелката Л. сочи период от около
30-40 години до смъртта му, а свидетелят К. заявява, че след като се нанесъл в
етажната собственост през 2004 г., Х. вече живеел там, но не може да уточни
колко години преди това е живял там. И двамата свидетели заявават, че не познават ответниците, като са виждали
само веднъж ответника Г.Г., когато отишъл да разбива вратата на процесния имот
след смъртта на Х.Х.. От тогава апартаментът бил заключен. Свидетелят К.,
който сочи, че е бил в много добри приятелски отношения с Х., заявява, че Х. не
му е споделял да е прехвърлял собствеността на процесния апартамент като до
смъртта си е считал, че живее в своето жилище. Решаващият
съдия е посочил, че кредитира показанията на свидетелите като обективни,
логични, непротиворечиви и допълващи се и други относими доказателства по
делото не са били представени.
При така установеното от фактическа страна, въз.
състав прави следните правни изводи:
1. Установи се по делото, че И.Х./ищцата/ е
единствен наследник на починалия си брат Х.П.Х., починал на 14.09.2018 г.
Категорично по делото се установи, че наследодателят на ищцата – Х.Х. е
упражнявал непрекъснато и трайно фактическа власт върху процесния имот,
необезпокояван от никого, в продължение на целия период от сключването на
договора за покупко-продажба на наследствени права /24.03.2008 г./, от който момент ответникът Г.А.Г. е придобил
собствеността върху ½ част от имота, до настъпването на смъртта на Х. /14.09.2018 г./. Наследодателят на
ищцата е владял процесния имот за период дори по-дълъг от 10 години. Законосъобразно решаващият съдия е кредитирал еднопосочните
показания на разпитаните по делото свидетели В.Л. и И.К., които установяват, че
ответниците никога не са посещавали процесния имот преди смъртта на Х., като
последният до смъртта си е считал, че живее в собствено жилище/св.К./ Предвиденият в закона период от време за
придобиване правото на собственост в този настоящия случай е 10 години, като за
наследодателя на ищцата, респ. за неговата наследница, следва да се приеме, че
е изтекъл на 24.03.2018 г., към който момент за тях е настъпил фактическият
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ирелевантни са
направените от ответниците възражения, че ищцата не е посещавала починалия си
брат Х.Х. и не е полагала достатъчно грижи за него. Наследственото
правоприемство не е включва във фактическия си състав полагането на грижи за
наследодателя приживе.
2.С оглед изложеното в.1 въз. съд приема за
правилни и законосъобразни и изводите на
ВРСъд относно обстоятелството ,че не е налице пречка
правата, които законът свърза с придобивната давност, да бъдат признати на
ищцата И.Х., в качеството ѝ на наследница на Х.Х., в рамките на настоящия
съдебен процес по спора за собственост за процесния апартамент.Позовавайки се т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г.
от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г., ОСГК на ВКС,ВРСъд е приел,че са налице елементите от фактическия състав на
предявения ревандикационен иск /придобивната давност, вследствие на която
ищцата е придобила собствеността върху ½ ид. част от имота и владение на
имота от страна на ответниците. При този извод ищцата И.П.Х. се явява единствен
собственик на целия процесен имот –
½ ид. част, по отношение на която страните са постигнали спогодба в проведеното открито съдебно
заседание на 12.07.2019 г. и ½
ид. част, придобита чрез давностно владение от нейния наследодател Х.П.Х.,
преминала по силата на наследственото правоприемство в нейния патримониум.
Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
3. Законосъобразно
първоинстанционният съд, поради основателност на предявения главен иск по чл.
108 от ЗС е приел, че не следва да разглежда
обусловените от него и предявени в условията на евентуалност искове по чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.Затова не ги е разгледал по
същество и е посочил мотивите си.
По повод възражението на проц. представител на жалбоподателя адв.З. за
прекомерност на адв. хонорар пред ВОС на проц. представител на И.Х. , въз.
състав приема следното: съгласно дан. оценка на процесния имот от 13 343 лв, на осн. мат. интерес и чл.7
ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г за мин. адв. възнаграждния , адв. хонорар е 830
лв плюс 3% за горницата над 10 000 лв -
още 103 лв. Следователно общо 933 лв. Представения договор за правна помощ и съдействие пред ВОС от адв.П.
е за 960 лв т.е. в рамките на Наредбата.Следва да се има предвид ,че пред ВОС
този хонорар касае и двата предявени в
условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал.
2, предл. 5 ЗЗД. За тях се прилага чл. 2 ал.5 от Наредба №1 /2004 г за адв.
възнаграждения в редакцията от ДВ
бр.84/2016 г.Затова не се налага редуциране на адв. хонорар поради
прекомерност.
При гореизложеното
ВОС се присъединява изцяло към мотивите на ВРСъд заедно със
собствените мотиви изложените по- горе, поради което
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение№693/01.08.2019 г по гр.д.№
40/2019 г по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА Г.А.Г.
от с. ***, с настоящ адрес *** да заплати на И.
П. *** семата от 960 /деветстотин
и шестдесет / лева разноски пред въззивната инстанция.
Решението
на осн.чл.280 ал.3 изр. второ от ГПК подлежи на обжалване в едномесечен
срок от съобщението до страните пред
ВКС.
Председател :
Членове:1/ 2/