Р Е Ш Е Н И Е

№

 

08.03.2021г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ТИНКА ГЮРЕЦОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 2353 по описа за 2020 - та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №35-0000827/28.10.2020 г. на *** на РД „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” - ПЛЕВЕН, на ЕТ „***“ БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.98б т.3 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл.56 ал.2 ЗАвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5, 6 ЗАНН. Наред с това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, като счита същата за недоказана; отбелязва, че са неясни причините за ангажиране отговорността на ЕТ „***“, при положение, че чл.56 ал.2 ЗАвП предвижда повече от един възможен, потенциален субект на административнонаказателна отговорност; отбелязва и това, че административнонаказващият орган не е обосновал позицията си във връзка с неприлагането на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – РД „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” - ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

По нейната основателност, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 278527/05.10.2020г. от страна на Д.Н.К. - инспектор при РД „АА“ – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д.П.Ц., както и представляващия ЕТ „***“ БУЛСТАТ: *** - ***. Съставен е срещу посочения ЕТ за това, че на 05.10.2020 г. около 11:30 часа в с.БОХОТ – стопански двор, във връзка с извършена крайпътна техническа проверка на 22.07.2020г. в 15:10 часа на състав от ППС – влекач ВОЛВО ФХ42Т с рег№ ***кат.N3 и полуремарке с рег.№ ***кат.О4, извършва обществен превоз на товари /пшеница/, видно от товарителница №218240/22.07.20г. с товародател ЕТ „***“ като същият товародател е допуснал при товаренето на гореописания състав от ППС, масата на натовареното ППС на ос на тройната ос на полуремаркето да е 30125кг., видно от разпечатка, след извършено измерване на 22.07.2020г. в 15:10 часа с ел.везна /в АУАН и НП е посочен конкретен индивидуализиращ номер/код – бележката от страна на Съда/, което надвишава с 6125кг. допустимата максимална маса – нарушение по чл.56 ал.2 ЗАвП. При съставяне на АУАН не са направени възражения; такива не са представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ЕТ „***“ БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.98б т.3 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл.56 ал.2 ЗАвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 12 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразило се в следното:

Описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които същото се твърди, че е извършено, не отговарят на изискванията на Закона. Твърди се допускане на претоварване на състав от ППС, при което „...масата на натовареното ППС на ос на тройната ос на полуремаркето да е 30125кг... което надвишава с 6125кг. допустимата максимална маса“. Следва да бъде напомнено, че съобразно посочената като нарушена разпоредба на чл.56 ал.2 ЗАвП, „Товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.“. Следователно, за надлежно описание на нарушението и обстоятелствата на евентуалното му извършване, в случая е наложително да бъдат изложени такива фактически положения, които от една страна, касаят каква е допустимата максимална маса на съответното ППС, отразена в издаденото му свидетелство за регистрация, а от друга – каква е действително установената маса на същото ППС, респ. – какво претоварване е установено. В настоящия случай, актосъставителят и административнонаказващия орган нито са посочили каква е допустимата максимална маса на съответния състав от ППС, нито – по разбираем начин са отразили за каква стойност на превишаване на същата максимална маса става въпрос; вместо това, отбелязали са маса на тройна ос, което обаче е ирелевантно от гледна точка на предметните предели на чл.56 ал.2 ЗАвП. В резултат на това, описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване са неясни. По този начин, допуснати са нарушения на императивните разпоредби на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, като нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи за какво нарушение и въз основа на кои фактически положения, бива ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Следователно, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без правния спор да бъде разглеждан по същество. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно – издадено в нарушение на материалния закон. Тук се налага да бъде подчертано, че още с Разпореждането за насрочване на делото, от страна на административнонаказващия орган е изискана цялата оригинална административнонаказателна преписка, в т.ч. – заверен препис от Протокол за крайпътна проверка, в случай, че такъв е съставен, както и всички други доказателства, които биха имали значение за разглеждането на делото. Във връзка с това Разпореждане, от страна на административнонаказващия орган е постъпило писмо /л.25 от делото/, в което наред с другото се излага, че е изпратена цялата оригинална административнонаказателна преписка; приложени са данни за предходни административни наказания, наложени на жалбоподателя, но не и други писмени доказателства в подкрепа на издаденото Наказателно постановление. Съдът не намира основание да лиши от кредитиране показанията на свидетелите Д.Н.К. и Д.П.Ц. – напротив, същите са относително подробни и не будят съмнение в добросъвестността при депозирането им. Същевременно обаче, тези показания категорично не са достатъчни за установяването по надежден и убедителен начин на изложените в АУАН/НП факти и обстоятелства /независимо от обсъдената по-горе тяхна неяснота/. Както във фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП, така и от показанията на свидетелите К. и Ц. следва, че при съставяне на АУАН са били налични разпечатка от ел.везна, товарителница, Протокол от крайпътна техническа проверка, но нито един от тези документи, съставляващи писмени доказателства по делото, не е представен от страна на административнонаказващия орган, за да може да бъде съобразен от страните и Съда при реализирането на правата на първите и правомощията – на втория. Заслужава да бъде отбелязано и това, че от страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства – заверени преписи от Свидетелства за регистрация на процесните влекач и полуремарке, от които се установява, че допустимата максимална маса на влекача, когато е в състав от ППС е определена на 44 000 кг. Видно е, че тази стойност няма как да се счита превишена при изложените от страна на актосъставителя/административнонаказващия орган, факти и обстоятелства, независимо от отбелязаната вече, тяхна неяснота. Следва да бъде специално подчертано, че доказателствената тежест в административнонаказателното производство и по-конкретно в неговата съдебна фаза, е възложена на административнонаказващия орган. Дали в случая последният е проявил недопустима процесуална пасивност при ангажирането на доказателства, които така или иначе са били изискани от Съда или същите доказателства не съществуват в обективната действителност – са въпроси, които единствено следва да бъдат маркирани, но независимо от техния отговор, крайният резултат е един и същ - твърдяното административно нарушение не може да се приеме за доказано по убедителен начин и следователно – не е било извършено, а жалбоподателят е наказан на основание чл.98б т.3 ЗАвП, без да са били налице материалните предпоставки за това.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №35-0000827/28.10.2020 г. на *** на РД „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” - ПЛЕВЕН, с което на ЕТ „***“ БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.98б т.3 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл.56 ал.2 ЗАвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: