Р Е Ш Е Н И Е
№ 1877
Гр. Пловдив, 09.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1781 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.М.Т., ЕГН ********** *** чрез адвокат С.П.,***, пл. “Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0043655 от 12.06.2019 год., издаден от П.К.- *при Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" /ОП "ПР"/ при община Пловдив и Б.К. -блокиращ оператор при Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" /ОП "ПР"/ при община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е извършено принудително блокиране със скоба № 30 на лек автомобил „Киа Рио“, цвят червен, с рег. № ***.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде обявена същата за нищожна и в условията на евентуалност се иска да бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна и в противоречие с целта на закона.Преетндира разноски по делото.
Ответниците – П.Н.К.на длъжност „водач на блокирац автомобил „ и Б.Н.К. на длъжност „оператор“ при общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община Пловдив, поддържат в съдебно заседание,че жалбата следва да бъде отхвърлена.
Пловдивският административен съд в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна административна мярка, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
От фактическа страна се установява следното.
Между страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 12.06.2019г. в 13:46 часа,в гр.Пловдив,на ул.“Бетовен“ по отношение на МПС,марка „Киа Рио“,цвят червен,рег.№ *** е приложена мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство. Съставен е Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0043655 от 12.06.2019г. В протокола е описан фискален бон № 463, с който е извършено плащане.
По делото са представени трудов договор на Б.К. /л.16/и допълнително споразумение към трудов договор на П.Н.К. /л.14/,от които е видно,че първият е назначен на длъжност „* плащания“,а вторият –на длъжност „* плащания,*“.
Представени от ответника са и длъжностните характеристики на длъжност „*“/л.15/ и на длъжност „* плащания“/л.17/.
За доказване компетентността на органите, наложили мярката, по делото са представени заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. (л.19) на кмета на община Пловдив, с която на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП е определено ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на община Пловдив и заповед № 5а от 17.01.2019 г. (л.18) на директора на ОП „Паркиране и репатриране“, с която са определени служителите на ОП „Паркиране и репатриране“, които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ в изпълнение на цитираната заповед№ 12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив.
Като част от административната преписка е приложена и Инструкция за правилата за работа на служителите ,упражняващи дейностите по блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС чрез техническо средство тип „скоба“./л.20 и сл./;списък на улиците, одобрен с Решение на Общински съвет – Пловдив,от които се установява,че ул.“Бетовен“ попада в район за платено паркиране съгласно чл.99,ал.1 от ЗДвП/.32/; Констативния протокол/л.33/ и Наредба на ОбС Пловдив за реда за спиране,престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив в актуалната й редакция/л.39 и сл./.
На съда не е представена, а и не се твърди да има издадена заповед по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Пловдив /наричана по-долу само Наредбата/.
Не се спори по делото, че ул. "Бетовен" е включена в обхвата на "Синята зона", което е видно и от Приложение № 1 към Наредбата, където под т. 7 фигурира същата.
По делото липсват доказателства,независимо от дадената на ответниците възможност да представят доказателства ,че на мястото,където е установено процесното МПС има поставен знак,който да обозначава наличие на „Синя зона“. Не се установява,при доказателствена тежест,лежаща върху ответниците,че е налична небходимата хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация .
Основният спорен въпросът е за компетентността на органите, приложили процесната ПАМ.
При така установеното от фактическа страна и становищата на страните и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът формира следните правни изводи:
Процедурата, приложена от ответника е законово регламентирана в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ – чл. 167, ал. 2, т. 2, а също така е уредена в рамките на Община – Пловдив с решения на органа на местно самоуправление – Общинския Съвет.
Съгласно чл. 27 от Наредбата, принудителното задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП /в приложимата редакция – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016г./ Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В чл. 26, ал.1 от Наредбата е определено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от Наредбата. В чл. 11, ал. 1 от Наредбата са определени правилата относно заплащането за паркиране в „Синя зона“. А съгласно чл. 13 от Наредбата, дейностите по продажба на билетите, талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на външен изпълнител.
Съдът установи, че със Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012г. на Кмета на община Пловдив, е определено ОП „Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“, по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените от Директора на предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Със заповедта е определено звено на Община Пловдив по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което е и служба за контрол според чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Независимо от заповедта, в Раздел III на Глава Трета – „Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от Наредбата са посочени осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т. 3 /редакция от 18.06.2015г./ използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата е конкретизирано, че контролът по наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
Звеното
е определено със заповедта по чл. 27 от Наредбата, но след като Общински съвет
- Пловдив е регламентирал ясно процедурата за контрол по наредбата посредством
видове ПАМ и органи, които могат да прилагат мерките на административна
принуда, следва извод, че в случая не е осъществен изцяло установеният
фактически състав за предоставяне на правомощие за осъщественото принудително задържане
от П.К.и Б.Н. и двамата на длъжност „*,плащания
и *“ по длъжностна характеристика.
Според Наредбата е необходимо не само определяне на звено от кмета на общината със заповед, което може да извършва поставяне на „скоба“ по смисъла на чл. 27, но и определяне на конкретни длъжностни лица отново от кмета на общината /аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата/. Изискването на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е спазено, но то е относимо за определяне на съответната служба за контрол, а в заповедта по чл. 27 от Наредбата не са персонализирани конкретни длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 е еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или от Кмета на Община Пловдив или от определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
При недовършен фактически състав за предоставяне на правомощия за контрол по наредбата и в частност по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 3 – за използване на техническо средство за принудително задържане на ППС, следва извод за липса на компетентност на длъжностните лица, приложили оспорената ПАМ. Наличието на длъжностна характеристика не преодолява посочената липса, тъй като характеристиката на длъжност „*,плащания“ доказва факта на принадлежност на блокиращия оператор към звеното – ОП „Паркиране и репатриране“, но не и необходимото му определяне като длъжностно лице по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Цитираната по-горе част от заповедта по чл. 27 от наредбата - пункт II, съгласно която определените от Директора на предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, също не преодолява пропуска, тъй като касае вътрешна организация в ОП „ПР“.
Компетентността на лицата, издали оспорения акт съдът проверява служебно при съобразяване основанията за обявяване нищожност на административния акт: нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др., съобразно спецификата на случая, както и мотивите на ТР № 2 от 14.05.1991г. по гр.д. № 2/1991г. на ОСГК на ВС, според които компетентността не следва да се разглежда като количествено понятие - сбор от правомощия, отдадени на определен орган, а на основата на общото учение за правосубектността. Оттук и разбирането за некомпетентността като порок на административния акт е аналогично на недействителността на гражданскоправната сделка, сключена от юридическо лице в нарушение на гражданската правосубектност. Издаденият от държавен орган в нарушение на специалната му правосубектност административен акт е нищожен и не поражда правни последици.
Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Делегирането на материална компетентност и съответните правомощия за осъществяването й от определен административен орган на друг административен орган е възможно само в рамките, установени в съответната правна норма /Т.Р. № 4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите от ВАС/, като се персонализира по отношение на точно, поименно определени органи, които въз основа на заповед по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата са снабдени с конкретната материална компетентност. Възприето е от съдебната практика, че компетентността на административен орган не следва да бъде тълкувана разширително, независимо от целите, произтичащи от текстовете на разпоредбите за компетентност.
Визираната по-горе разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 27 от Наредбата, урежда компетентност, поради което е допустимо само стриктно тълкуване, при отчитане на най-съществената специфика на материалното оправомощаване - учредява се от закона и изрично. В случая оспореният акт е нищожен административен акт и не може да бъде саниран, нито по-късно настъпили факти могат да го направят действителен.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева – внесена ДТ, която сума се дължи от ответника.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.168, ал.2 от АПК, Административен съд, Първо отделение ,I състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА принудителна административна мярка – използване на техническо средство за принудително задържане на ППС „скоба“, наложена на 12.06.2019г. по отношение на лек автомобил марка „Киа Рио“,цвят червен,рег.№ *** , на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0043655 на ОП „Паркиране и репатриране“ гр. Пловдив, издаден от П.К.- *при Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" /ОП "ПР"/ при община Пловдив и Б.К. -блокиращ оператор при Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" /ОП "ПР"/ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза на И.М.Т., ЕГН ********** *** чрез адвокат С.П.,***, пл. “Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 , сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза на адвокат С.Ж.П., с посочен служебен адрес: ***, пл. „Съединение“, № 3, ет.4, офис 411 сумата в размер на 500 /петстотин /лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство за извършената безплатна адвокатска помощ на И.М.Т. , по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: