Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
25.02.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: П. Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 600 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 600/2019 г. по описа на
Варненския апелативен съд е образувано, след частичната отмяна с решение № 195
от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4463/2018 г. на ВКС, на решение №
9/05.02.2018 г. по гр.д. № 540/2017 г. на Апелативен съд –Варна в частта, в
която е потвърдено решение № 1161/06.07.2017 г. по гр.д. № 2204/2015 г. на
Окръжен съд –Варна, с което са отхвърлени предявените от К.Ц.Ц. против И.К.И. обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 25 425,79 лв., представляваща остатък от продажна цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 180/23.06.2010 г., сключен от ответника с продавача „Риком“ АД – гр.Бяла, което вземане дружеството е
прехвърлило на 22.08.2010г. с договор за цесия в полза на К.Ц.Ц., в качеството му на пълномощник на съсобствениците на
сграда с административен адрес гр.Варна, кв.“Виница“, ул.“Ангел Главчев“ №36,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 05.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1 847,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от падежа на
задължението 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г., а в условията на евентуалност – за
заплащане на сумата от 3 030,35 лв., представляваща съответстващата се на
ищеца част от общото вземане (от 25 425,79 лв.) за неизплатения остатък от
цената на продажбената сделка по нотариален акт № 180 от 23.06.2010 г., ведно
със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба –
05.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 205,26 лв.,
представляваща законна лихва върху съответстващата се на ищеца главница от
3 030,35 лв., за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г. и делото е
върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
Т.е. производството по в.гр.д. № № 600/2019 г. по описа на
Варненския апелативен съд се развива
само по въззивната жалба на К.Ц.Ц.
против решение № 1161/06.07.2017 г. по гр.д. № 2204/2015 г. на Окръжен съд
–Варна В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от него против И.К.И.
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 425,79 лв.,
представляваща остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
180/23.06.2010 г., сключен от ответника с продавача „Риком“
АД – гр.Бяла, което вземане дружеството е прехвърлило на 22.08.2010г. с договор
за цесия в полза на К.Ц.Ц., в качеството му на
пълномощник на съсобствениците на сграда с административен адрес гр.Варна,
кв.“Виница“, ул.“Ангел Главчев“ №36, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 847,34 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от падежа на задължението 19.12.2013 г. до
04.09.2014 г., а в условията на евентуалност – за заплащане на сумата от
3 030,35 лв., представляваща съответстващата се на ищеца част от общото
вземане (от 25 425,79 лв.) за неизплатения остатък от цената на
продажбената сделка по нотариален акт № 180 от 23.06.2010 г., ведно със законна
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2014 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 205,26 лв., представляваща
законна лихва върху съответстващата се на ищеца главница от 3 030,35 лв.,
за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.
Решението на
окръжния съд в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на останалите ищци: П. Т. П., Ж. Г. Д., Е. Н. Л., Д. Й. И., И. Д. И., Ц. И. К., Р. Б. К., К.
Й. К. срещу И.К.И. по чл. 99, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1,
пр. I вр.
чл. 200, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на активна солидарност на сумата от
25 425.79 лева, ведно със законната лихва и сумата 1847.34 лева - лихва за
забава от падежа на задължението
– 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г., както и
евентуалните искове на
същите ищци за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях разделно при
равни квоти съответно от по 3 030,35 лв. от главницата и от по 205,26 лв. от лихвите за забава, е влязло в
сила.
Във въззивната
жалба, възивникът е навел оплаквания за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения, за нарушения на материалния закон и за
необоснованост, като е молил за отмяна на решението (в процесната
част), за уважаване на иска и за присъждане на разноските. Окръжният съд
погрешно приел, че процесното вземане не било във
връзка с управлението на общите части на процесната
сграда- финансиране и довършване на същата, правомощие по чл.11, т.12 от ЗУЕС
(ред. към 23.02.2010 г.) и се претендирало извън хипотезите на ЗУЕС и
неправилно в тази връзка дал указания за посочване на имена, адреси и ЕГН на
ищците, като неправилно дадените указания довели и до неправилна квалификация
на иска, обосноваваща неправилност на решението. Евентуално е сочил при
положение, че вземането не попада в предвидените от ЗУЕС хипотези и при
надлежно събрани доказателства от окръжния съд, че той е достигнал до погрешни
фактически и правни изводи относно липсата на действие на договора за цесия по
отношение на ответника заради приетата липса на съществуващо вземане от него
към датата на уведомяването му, а от там и до погрешния извод за
неоснователност на иска.
Ответникът И.И. е
оспорил въззивната жалба и по съображения за
недопустимостта, евентуално – неоснователността й, е молил за потвърждаване на
решението на окръжния съд (в обжалваната част).
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните, чрез своя процесуален
представител е поддържала съответно въззивната жалба
и отговора и е претендирала за разноските, а в предоставения й от съда срок е
депозирала и писмени бележки по съществото на спора.
С исковата молба, уточнена в хода на
производството с допълнителни молби, ищецът е поддържал, че в качеството на цесионер и солидарен кредитор по договор за цесия от
22.08.2010г., сключен от него с цедента „Риком” АД и като представляващ съсобствениците на сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „Ангел Главчев“ №36, изградена
в груб строеж и в режим на етажна собственост, притежава вземане от ответника И.К.И.
за сумата от 25 425.79 лева, представляваща остатък от продажна цена по договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
НА № 180 от 23.06.2010г., сключен между цедента „Риком” АД и ответника И.И..
Претендирал е за заплащане на сумата от 25 425.79 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 05.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 1 847.34 лева, представляваща лихва за забава върху описаната главница за
периода от неговия падеж – 19.12.2013г. до 04.09.2014г., както и в условията на
евентуалност - сумата от 3 030,35 лв., представляваща съответстващата му
се част от общото вземане за главницата (от 25 425,79 лв.) и 205,26 лв. от
общото вземане за лихвите (от 3 030,35 лв.).
Оспорвайки
исковете, ответникът е навел доводи за недопустимост и за неоснователност на иска. Поддържал е възражение, че цедентът „Риком” АД не е имал вземане срещу него, което да прехвърли, тъй като със споразумение от 25.08.2010 г. облигационните правоотношения между тях са били прекратени. Възразил е срещу материалноправната легитимация на
ищеца да претендира както цялата сума, така и евентуално частта от нея. Заявил
е в евентуалност при условие, че се приеме наличието на вземане на ищеца, възражение
за прихващане със свое насрещно вземане за сумата от 24 180,78 лв.,
представляваща сбора на извършените от него разходи за довършване на общи части
в сградата и в собствения му обект в сградата, включваща: - 6 000лв., платени
на три пъти по 2000лв. на дати 10.11.2010г., 17.12.2010г. и на 20.12.2010г. на
лицето Б. М. Б. извършвало СМР-дейности по общите части на сградата; - 2
970.78лв. за закупени материали и вложени в общите части на сградата /покрив на
сградата/; - 8000лв. - заплатени за материали и труд вложени в самостоятелния
обект индивидуална собственост на ответника в периода от 25.08.2010г. до
08.12.2014г.; -сумата от 7210 лв., представляваща извършените разходи от
08.12.2014 г. – 19.05.2016 г. за довършване на собствения му обект в сградата,
всички суми описани подробно по пера в уточняващи молби. Възражението за
прихващане е основал на твърдение за неизпълнение на предварителен договор за
продажба и строителство на недвижим имот от 13.01.2009 г. сключен с цедента „Риком“ АД, съгласно
който обектът е следвало да бъде
изпълнен в съответната степен на завършеност и в срок до 30.04.2010г., което
дружеството не сторило, като претендираните за
прихващане суми съставлявали извършените от него разходи за довършване на
сградата и съставяне на акт обр.15 на 19.05.2016г. Възражението
срещу ищеца (ищците) обосновал с твърденията, че те са правоприемници на „Риком“ АД по договора за цесия.
Решението на
окръжния съд в обжалваната част, предмет на настоящото въззивно
производство е допустимо, произнесено е по редовна искова молба (уточнена в
хода на производството с допълнителни молби) и по наведените твърдения за
придобиване на вземане от ответника И.И. за сумата от
25 425,79 лв., произтичащо от договор за цесия от 22.08.2010г., сключен с
„Риком“ АД и представляващо неплатен от ответника остатък
от продажна цена по сключен с цедента договор
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 180/23.06.2010 г., обосноваващи квалификацията на исковете по
чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради което и оплакванията на въззивника за
недопустимост на решението и за неправилност поради невярна правна квалификация
на иска, са неоснователни.
Не е било спорно,
а и се установява от писмените доказателства по делото, че страните
(включително ищците, по отношение на които е влязло в сила решението) са
собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Ангел
Главчев“ 36, в режим на етажна собственост, като ответникът И.К.И. е придобил
собствеността на обект с идентификатор No
10135.2575.1123.4.16, по сключен на 23.06.2010 г. (с нотариален акт No 180, том I, рег. No 3599, дело
No 147 / 2010г. на нотариус П.) договор за
покупко-продажба с „Риком“ АД - етажен собственик и
строител, срещу задължение за заплащане на от 45 821,19 лв., от които
20 395,40 лв. той е платил преди подписване на нотариалния акт, а
остатъкът в размер на 25 425,79 лв. -
се е задължил да плати в деня на подписване на Акт обр.15
за жилищната сграда. Продажбата е предхождана от сключения на 13.01.2009 г.
между „Риком“ АД и И.К.И. предварителен договор за
продажба и строителство, в който са били уговорени задължения на строителя –
продавач за завършване на сградата на етап с довършителни работи и инсталации
(описани в чл. 4 от предварителния договор) и за въвеждане в експлоатация в
срок до 30.04.2010 г. Прехвърлянето на собствеността е договорено за по-ранен
етап - акт обр.14, което е
сторено с нотариалния акт от 23.06.2010 г. Към този момент сградата е била
изградена до етап „груб строеж“ без довършителните работи (етапът на завършеност
на сградата и съответно извод за възникване на самостоятелния обект на правото
на собственост се налага от вписването в нотариалния акт в този смисъл, а и по
този факт страните не са спорили). Не е било спорно също така, че сградата не е
била довършена от строителя - продавач „Риком“ АД до
обещания по предварителния договор етап (разрешение
за ползване) към лятото на 2010 г.
На 20.08.2010 г. (етажната
собственост, както бе посочено по-горе, е възникнала) е било свикано общо
събрание на етажната собственост в сградата, на което са били взети решения (по
т.1 и т.2 от протокола на л. 7 от делото) за избор на управител на етажната
собственост – К.Ц.Ц. и за определянето му за
представител на етажните собственици за сключване на договор за цесия с „Риком“ АД, който да прехвърли на цесионера
в лицето на етажната собственост вземанията си от две лица, измежду които и
това от И.И.
за остатъка от цената по нотариалния акт - от 25 425, 79 лв. На
общото събрание ответникът не е присъствал (видно от списъка на етажните
собственици). Доколкото решението не е обжалвано и отменено в
съответните срокове, то следва да бъде зачетено и не подлежи на проверка за
законосъобразност.
Договорът за
цесия (приложен на л.19 от делото) е сключен на 22.08.2010 г. между изпълнителния директор на „Риком“ АД и К.Ц.Ц., в качеството му на управител на етажната собственост на
сградата, като „Риком“ АД в качеството на цедент прехвърля веднага и възмездно на Етажната
собственост на сградата вземането си към И.К.И., придобито на основание НА за
покупко-продажба No 180, том I, рег. No 3599, дело No 147 / 2010г. по
описа на П. П. – нотариус с район на действие Варненски районен съд, вписан под
рег. No 224 Нотариалната камара – гр. София, за
сумата от 25 425,79 лв. Страните предвидили (в чл. 3, ал. 2 от договора за
цесия), че цената ще бъде уговорена и платена по начин, договорен в
допълнителен анекс No 1 към договора. Анексът не е
представен по делото. С подписания приемо-предавателен
протокол от същата дата на представителя на цесионерите
е бил предаден нотариалният акт. Уведомяването на длъжника за цесията е сторено
най-рано на 14.07.2014 г., когато адресираното до него съобщение
е получено от негов представител (потвърдено от ответника връчване чрез Д. В.).
Преди получаване на уведомлението за
цесията от ответника обаче, само три дни след подписване на договора за цесия,
на 25.08.2010г. между „Риком“
АД от една страна и Й. В. Й., К.Ц.Ц., И.К.И. и М. М.
М. – от друга, е било подписано споразумение (на л. 60 от делото), в което е
посочено от страните, че вземайки предвид, че „Риком“
АД е в обективно затруднение да довърши изграждането на жилищната сграда, както
и предвид необходимостта от своевременното извършване на довършителните работи
и приемане на сградата с разрешение за ползване, се споразумяват да прекратят
договорните отношения по изграждане на сградата от „Риком“
АД, а довършителните работи по сградата и въвеждането й в експлоатация с
разрешение за ползване да се поемат от собствениците на сградата, които могат
да възложат довършването й на друг строител. Посочено е, че „Риком“ АД и собствениците на изграждащата се сграда
прекратяват договорните си отношения и никоя от тях няма да има претенции към
другата, а отношенията им се уреждат съгласно условията на спогодбата. В чл.1
страните се съгласили, че за обезпечаване довършване на строителството на
сградата и за осигуряване на необходимото финансиране за довършването й и
приемането й с разрешение за ползване, „Риком“ АД
прехвърля в собственост и в полза на всички собственици в жилищната сграда собствените
си недвижими имоти, находящи се в същата – магазин №
1 и №2 с идентификатори No 10135.2575.1123.4.17 и
10135.2575.1123.4.18, както и собствените си
5 кв. м. ид. части от дворното място. Съгласно текста
на т.III от споразумението, с извършеното прехвърляне се
прекратяват всички отношения между „Риком“ АД и собствениците на отделни обекти в сградата,
произтичащи от договорите за изпълнение на строителството от „Риком“ АД, а според т. V, оставащата част от продажната цена по актовете за продажба няма да
бъде получавана от „Риком“ АД, а ще бъде изплащана от
приобретателите на последващия
строител и ще служи за довършване на сградата. Вписано е (съгласно текста на споразумението), че
собствениците добросъвестно ще ползват сумите, предстоящи за получаване от последваща продажба на двата магазина и сумите, които
предстои да бъдат получени от част от съсобствениците, в размера посочен в
актовете им за покупка, обективирани в нотариална форма,
като сумите ще се ползват само и единствено за довършване на сградата и
въвеждането й в експлоатация с акт за ползване. В изпълнение на споразумението,
на 25.08.2010 г. (л. 62 до л.68 от делото), с договор за продажба (симулативен по отношение на цената, съгласно изричната
уговорка в споразумението от 25.08.2010 г.) „Риком“
АД е прехвърлил собствеността върху магазините - на Й. В. Й., А. К. Б., Ж. Г. Д.,
К.Ц.Ц., И.К.И., М. М. М. и Р. Б. К. при посочени за
всеки квоти, а на 17.09.2010 г. е прехвърлил чрез дарение на К.Ц.Ц., И.К.И. и М. М. М. при равни квоти своите 5 кв.м. ид. части от дворното място, в което е изградена сградата.
Споразумението е подписано от „Риком“ АД и от И.К.И.
и валидно ги обвързва в отношенията им по повод строителството и продажбата на самостоятелния
обект в жилищната сграда.
По делото са представени от всяка от
страните екземпляри от Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа - акт обр. 15, в които са вписани различни
дати на изготвянето им, съответно от 18.12.2013г. и от 19.05.2016г. Доколкото,
представеният от ищците акт обр.15 от 18.12.2013 г. не е пълен и не съдържа
подписите на всички лица, посочени като възложители и проектанти, съдът приема
за доказано по делото, че датата на установяване годността за приемане на
строежа е 19.05.2016 г. - вписаната в пълния и подписан акт. На 31.05.2016 г.
сградата е въведена в експлоатация, видно от депозираното по делото
Удостоверение No 143
от същата дата.
Твърденията на
ответника за извършване на разходи по довършване на собствения му обект в
сградата и такива за общите части на сградата са доказани с представените от
него разходни документи от л. 69 до л. 74 от делото (квитанция към ПКО No 11/ 20.12.2010г. за заплащане на МБМ Корпорейшън ЕООД на
сумата от 2000 лв. на основание СМР по договор; ПКО No
4/10.11.2010г. за заплащане на МБМ Корпорейшън ЕООД на сумата от 2000 лв. на
основание „аванс конструкция + аванс доплащане“; разписка от 17.12.2010г. Б. М.
Б. за получаване от И.К.И. на сумата от 2000 лв. като аванс по договор за СМР
на жилищна сграда в кв. Виница; фактура No **********
/ 10.10.2011г. и касов бон с издател „Господинови строймаркет“ ООД, гр. Добрич за сумата от 1428,01 лв. за 3
бр. покривни прозорци и 3 бр. ал. обшивка единична; Фактура No
********** / 13.10.2011г. и касов бон с издател „Господинови строймаркет“ ООД, гр. Добрич, за заплащане на сумата от 700
лв., като авансово плащане и Фактура No ********** /
13.10.2011г. с издател „Господинови строймаркет“ ООД,
гр. Добрич за заплащане на сумата от 1272,78 лв. за коминно
тяло двойно, преход – коминно тяло и лепило за
керамични плочки), както и със заключението на вещото лице по съдебно
техническата и оценителна експертиза, според което описаните в т.3 и т.4 от
молбата на ответника от 09.02.2017г. СМР в индивудуалния
му обект са изпълнени и са на стойност 12 415, 35 лв., с обща стойност на
СМР и материали - 15 388,35 лв., а покривните прозорци, коминни тела и материали при изграждането на общите части
на сградата са на стойност 2 973 лв. Според вещото лице, към момента на
експертизата, сградата е със завършени общи части и е въведена в експлоатация,
като самостоятелният обект, собственост на ответника, също е завършен и може да
се ползва.
Прентенцията на ищеца е
основана на вземането му по договора за цесия от 22.08.2010 г. и черпи
основанието си от чл. 79 ЗЗД вр. чл. 99 и сл. ЗЗД.
Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно
вземане го прехвърля на трето лице, т.е. цесията прехвърля вземането от стария
на новия кредитор. Цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Ако
са настъпили обаче изменения в периода между постигането на съгласието и
уведомяването на длъжника, те са противопоставими на цесионера – чл.99, ал.4 ЗЗД. Понеже съдържанието на
правоотношението се запазва, длъжникът не губи възраженията си, стига да се
основават на отношенията му с цедента. За да бъде
защитен интересът му, той може да ги предяви срещу цесионера,
като тази възможност е изрично предвидена за възражението за прихващане в чл.
103, ал.3, ЗЗД, но важи по аналогия и за останалите правопогасяващи
възражения – възражението за изпълнение, новация,
сливане, опрощаване, прекратително условие,
унищожаване, разваляне, изтекла давност и т.н. В случая, ответникът е навел именно
такова възражение, за преуреждане на отношенията му с
кредитора – цедент по договора за продажба, от който
произтича задължението му и за погасяване на същото по силата на спогодбата от
25.08.2010 г., сключена преди съобщаване на цесията. Както бе посочено,
договорът за цесия е сключен на 22.08.2010 г., а цесията е съобщена на длъжника
едва на 14.07.2014 г. Към момента на сключване на договора за цесия 22.08.2010
г., остатъкът от продажната цена (прехвърленото вземане) не е била изискуема,
тъй като плащането й от ответника е било уговорено и отложено за момента на подписване
на акт. обр.15, което кореспондира с поетото от
продавача по предварителния договор от 15.01.2009 г., предхождащ продажбата,
задължение за довършване на сградата (включително на продадения обект) в
съответна на този етап степен. Връзката между договореното изграждане на сградата,
съответно на обектите в нея, прехвърлянето на собствеността им и довършването
на сградата до посочения етап, не се спори между страните, а и се потвърждава
от подписаното на 25.08.2010 г. споразумение между строителя – продавач и
собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Към датата на продажбата на
самостоятелния обект на И.И., за „Риком“
АД, по силата на договора от 13.01.2009 г. (предварителен договор за продажба и
строителство) е съществувало задължението за строителство и довършването на
сградата, респ. и на обекта му. Именно във връзка с невъзможността за
изпълнение на тези задължения от продавача – строител е подписано и
споразумението от 25.08.2010 г. Целта на споразумението, съгласно цитираните
клаузи от същото, поотделно и в съвкупност сочи воля на страните за окончателно
уреждане на взаимоотношенията им със строителя – продавач. Част от тези
взаимоотношения е и договорът на ответника за продажба и строителство, поради
което той също следва да се счита за окончателно уреден със споразумението, с
което кредиторът – цедент е посочил, че задължението
за цената на продадения имот няма да му се дължи, а ще следва да се плаща от И.К.И.
на новия строител. Освен това, все в тази насока е и липсата на препращане в
споразумението от 25.08.2010 г. към сключения по-рано договор за цесия, като и
липсата на връзка с евентуално уговорена цена на цесията (предвид посочването,
че същата е възмездна, но без данни за цената), за да би се приело, че
задължението за заплащането на цената към строителя продължава да съществува,
не е прекратено преди съобщението, и негов носител е цесионера
(цесионерите).
С оглед на гореизложеното, към датата на
уведомяването на длъжника за цесията, задължението му за заплащането на
остатъка от цената на имота към продавача – цедент не
е съществувало, предвид преуреждането му
(прекратяването) със споразумението от 25.08.2010 г., съответно ищецът не
разполага с вземане по договора за цесия от 22.08.2010 г., поради което и
претенциите му за заплащане на сумата от 25 425,79 лв., както и лихви за
забава от 1 847,34 лв. както и евентуалните такива – за заплащане на
сумата от 3 030,35 лв., представляваща съответстващата се част от общото
вземане (от 25 425,79 лв.) и за сумата от 205,26 лв., представляваща
законна лихва върху съответстващата се главница от 3 030,35 лв. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид изложеното не подлежат на
разглеждане останалите въведени възражения на ответника.
Като е достигнал до идентичен правен извод
по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен в обжалваната му
част съдебен акт, който не страда от наведените във въззивната
жалба оплаквания и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, К.Ц.Ц.
следва да заплати на И.К.И. сумата от 3 235,65 лв. с включен ДДС, представляваща сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата
и пред касационната инстанция, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, уговорено
и платено по приложените договори за правна защита и съдействие, фактури и фискални
бонове и редуцирано до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение за
прекомерност от насрещната страна по чл. 78, ал.5 от ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 1161/06.07.2017 г. по гр.д. № 2204/2015 г. на Окръжен съд –Варна, с което са
отхвърлени предявените от К.Ц.Ц. против И.К.И.
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. чл.99, ал.1, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 425,79 лв.,
представляваща остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
180/23.06.2010 г., сключен от ответника с продавача „Риком“
АД – гр.Бяла, което вземане дружеството е прехвърлило на 22.08.2010г. с договор
за цесия в полза на К.Ц.Ц., в качеството му на
пълномощник на съсобствениците на сграда с административен адрес гр.Варна,
кв.“Виница“, ул.“Ангел Главчев“ №36, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 847,34 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от падежа на задължението 19.12.2013 г. до
04.09.2014 г., а в условията на евентуалност – за заплащане на сумата от
3 030,35 лв., представляваща съответстващата се на ищеца част от общото
вземане (от 25 425,79 лв.) за неизплатения остатък от цената на
продажбената сделка по нотариален акт № 180 от 23.06.2010 г., ведно със законна
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2014 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 205,26 лв., представляваща
законна лихва върху съответстващата се на ищеца главница от 3 030,35 лв.,
за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.
ОСЪЖДА К.Ц.Ц., ЕГН **********,***
да заплати на И.К.И., ЕГН **********,***, сумата от 3 235,65 лв. (с
включен ДДС), представляваща сторените във въззивното
и в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: