Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 170 / 05 февруари 2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 783 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от Г. Халитов
Х., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Веслец“ № 1, чрез
процесуален представител адв. К.И.А. – Хасковска
адвокатска колегия, адрес обл. София – град, с.
Казичене, ул. „Цар Борис III № 29,
против Решение № 282 от 21.10.2023 г., постановено по АНД № 212/2023 г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ BG30062022/4000/P8-790/19.12.2022 г. на Директор на НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София.
В касационната
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо.
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е определил релевантните по делото
факти, въз основа на което е постановил правна последица, без да е доказан
целият фактически състав на твърдялото нарушение от административнонаказващия
орган. Сочи, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил относимите към
настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с
ползването на платената пътна мрежа и събирането на съответните за това такси. Счита,
че правните констатации на съда са и в разрез c европейските източници на
правото, относими към процесните обществени отношения.
Твърди още, че е нарушен основният принцип в административнонаказателното
производство относно доказателствената тежест. Развива съображения, че
самоличността на извършителя не е установена по безспорен и ясен начин. Касаторът сочи, че има разминаване между описанието на
нарушението и числовият израз на относимата
разпоредба. Счита, че адресат на
задължение за плащане на тол такса не е водачът
нает от превозвача да извършва превоз на товари, а собственикът на управляваното MIПC или
съответното ползвател /наемател/ на същото. Твърди, че липсва нарушената материална разпоредба и въззивната инстанция не е изложила аргументи във връзка с
факта, че в наказателното постановление никъде не е посочено, че отговорността
на жалбоподателя се ангажира, затова че не е изпълнил вменените си задължения
по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, а е санкциониран на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Сочи, че неразбрана остава разликата между „тол
декрации“ и „тол данни“ и
след като административнонаказващият орган твърди, че
не е получил тол декларации за съответния тол сегмент, то същите следва да ги търси от националния
доставчик на услуги, който е отговорен за предаването им, а не от
жалбоподателя, който не влияе на този процес. Относно мястото на нарушението,
касаторът твърди, че изводите на въззивния съд са неправилни, тъй като същото
не е посочено ясно и разбираемо. В АУАН не е посочен номерът на тол сегмента или неговото наименование, за да може да се
направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол
такса, приет с Решение № 101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет.
Наименование на тол сегмент „път I-1, км 110+539”
липсва в горепосоченото решение, поради което счита, че може да се направи
извод, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възпрепятстващо
контрола за законосъобразност, извършван от съда, както и ограничава и засяга
правото на защита на санкционираното лице, поради което и наказателното
постановление следва да бъде отменено. Касаторът
твърди още, че районният съд неправилно е приел, че техническото устройство,
заснело нарушението, не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през
техническа проверка, съгласно Закона за измерванията, въпреки факта, че същите
заснемат величини - място и час на нарушението. Техническите средства част от
системата са средства за измерване, защото измерват величини - място и час на
нарушението. На следващо място твърди, че преди ангажиране на
административнонаказателна отговорност трябва да се провери дали бордовите
устройства работят. В настоящия случай контролните органи не са проверили дали
камионът е оборудван с бордово устройство и респективно не са проверили
неговата изправност. Касаторът счита също, че
въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на
жалбоподателя да доказва определени факти или обстоятелства. Приел за безспорно
установено, че е налице извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя,
както и, че констатациите в наказателното постановление относно елементите на
нарушението са верни, защото е приложил чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 oт ЗДвП в
съдебното производство, което счита за съществен порок на съдебното решение.
Следва да се държи сметка и, че чл. 14, ал. 2 от НПК е норма от нормативен акт с по-висок ранг от ЗДвП,
което означава, че при противоречие между двете норми се прилага тази от
нормативния акт с по-висок ранг, т.е. чл. 14. алд. 2
от НПК, съдържаща и основен принцип, приложим в тези производства. На следващо
място, касаторът твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, както и,
че съдът лаконично е отхвърлил правното положение в мотивите на своя акт относно
принципа за пропорционалност, изведен в европейското законодателство и
по-специално чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Счита, че въззивният съд не държи сметка, че наложеното наказание надхвърля стотица пъти дължимата тол такса. Наложеното наказание надхвърля
границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по
пътищата, в смисъла на чл. 5 § 4 от Договори за Европейския съюз. Във връзка с
гореизложеното, моли касационната инстанция да постанови решение, с което да
отмени Решение № 282/21.10.2023 г. по АНД № 212/2023 г. по описа на Районен съд
– Монтана, като неправилно, поради нарушение на материалноправните
разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводетвените
правила и наложеното наказание е явно несъразмерно и вместо него да постанови
решение, с което да отмени Наказателно постановление № BG30062022/4000/P8-790/19.12.2022
г., издадено от директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, като незаконосъобразно.
Претендира разноски по делото. В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника му, с която
заявява желание делото а бъде гледано в негово отсъствие.
Ответникът
по касационната жалба Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна
инфраструктура – гр. София, чрез юрк. И.Й., в отговор
по касационната жалба оспорва същата като за неоснователна и недоказана, като
счита решението на Районен съд – Монтана за правилно, законосъобразно,
мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата
обстановка и доказателствата събрани по делото. Твърди, че наказателното
постановление е издадено при спазване на всички материалноправни
и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона. Сочи, че твърдението на касатора,
че не е установена самоличността на нарушителя е неоснователно. В доказателство
на обратното цитира писмо вх. № 94-010-864/12.01.2023 г.
постъпило от управителя на „КА-СПИЙД“ ЕООД, с което е представен пътен лист серия Т за товарен автомобил,
извършващ международен превоз, от който се установява, че от 13.06.2022 г. до 18.06.2022 г. именно Г. Халитов Х. е управлявал процесното ППС с peг. № E4149KP, съответно
касаторът към датата на нарушението е
имал качеството на водач на ППС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е
субект на нарушението визирано в НП. Счита за неоснователни наведените в
жалбата срещу НП съображения, че собственикът е единствено задължен за заплащане
на тол такса. Развива съображения, че отговорността
на собственика и отговорността на водача са независими една от друга, но се реализират
при ограничението на чл. 179, ал. 3д, изр. 3 от ЗДвП, според което когато с
едно и също пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП в
рамките на един календарен ден е осъществено движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, и при извършени нарушения по ал. 3а и 3б наказание се
налага само по ал. 3а. Счита,
че не е налице неяснота и по отношение на мястото на извършване на нарушението,
като първо е посочен пътят, по който ППС се е движело „път I-1“, след това и
километричният знак, при който е станало заснемането „110+539“. Сочи, че
съгласно Общите условия по договорите, които се сключват с Националните
доставчици на услуги, клиентът е длъжен да свърже, да активира и да ползва
бордовото устройство в ППС съгласно Инструкцията за употреба и инсталация,
която се предоставя на клиента с бордовото устройство. Клиентът се задължава,
при движение по платената пътна мрежа, да поддържа бордовото устройство,
работещо и с възможност да предава данни. В случая твърди, че касаторът не е положил
необходимата грижа и е допуснал движението на процесното пътно превозно
средство пo път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да се увери, че
бордовото устройство монтирано в ППС е изправно. Цитира чл. 13, ал. 6 до ал. 9
от Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП – (Наредба
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние), съгласно който в случай, че дадено бордово
устройство преустанови подаването на данни, съответният собственик или
ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика
на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, като в противен
случай се прилага чл. 11, ал. 2 –
При надлежно включване на дадено бордово устройство към списъка с неработещи
устройства (чл. 13, ал. 7 от Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП ), осъществено в
рамките на започналото и продължаване на ползването на платената пътна мрежа,
на потребителя се предоставя възможност до два часа да декларира чрез ДУ,
реално изминатото разстояние и маршрут, като след проверка на декларираните
данни Агенция „Пътна инфраструктура“, изчислява дължимите такси на съответния
потребител. Твърди, че при конкретния вид нарушения наказващият орган не е
длъжен по закон да установява дали бордовото устройство своевременно е подало тол данни към електронната система и каква е причината
за това, нито пък е задължен да изследва въпроса дали третото лице, страна по сключения
договор е било изправно. Задължението на Агенция „Пътна инфраструктура“ се
състои в това да установи дали тол таксата е
своевременно заплатена. Развива съображения, че неправилно и неоснователно е и
твърдението за техническото средство, заснело нарушението, че заснема величини
и следва да бъде сертифицирано и преминало проверка по Закона за измерванията. Сочи, че няма законово изискване електронната система за
събиране на пътни такси и нейните компоненти да са преминали проверка по ЗИ.
Техническото устройство, заснело нарушението не представлява техническо
средство, което подлежи на метрологичен контрол по Закон за измерванията, тъй
като с него не се извършват измервания. Електронната система функционира чрез
визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва
измерване, поради което и не подлежи на техническо измерване по Закона за
измерванията. На следващо място счита, че възражението за нарушение на принципа
на пропорционалност също се явява неоснователно. Сочи, че тежестта на
нарушението не се определя единствено от конкретния размер на дължимата тол такса. Незаплащането на тол
таксите представлява съществено нарушение, лишаващо държавата от бюджетни
приходи. Счита, че фиксираният в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП размер на глобата от 1
800 лв. за незаплащане на дължима тол такса е
справедлив, а в настоящия случай не са налице някакви изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят явна несправедливост на този размер на
наказанието. Съобразно цитираната в касационната жалба разпоредба от
Директивата по отношение, че „държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива“, счита, че българският законодател
е създал достатъчно законов механизъм, залегнал, както в ЗДвП, така и в Закона
за пътищата, целящ съблюдаване на въведеното от Директивата изискване. Сочи, че
е уредена възможност в закона за заплащане и на компенсаторна такса, в който
случай лицето би се освободило от административнонаказателна отговорност.
Счита, че правилно АНО е пристъпил към ангажиране отговорност на водача,
доколкото не е налице соченото от касатора
противоречие с правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Моли касационната
инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави в сила Решение №
282/21.10.2023 г. постановено по АНД № 212 по описа Районен съд – Монтана за
2023 г., като правилно и законосъобразно и да отхвърли касационната жалба като
неоснователна и недоказана. В с.з. ответникът, редовно призован, се
представлява от упълномощен юрк. Й., която поддържа
отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Монтана, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото
НП отговаря на всички изисквания на закона. Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Възраженията,
направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е
обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд приема за обосновано и
мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
С
касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните
основания.
Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният
съд е приел за установена пред него следната фактическа обстановка: Актът за
установяване на административно нарушение от 30.06.2022 г. е издаден, затова че
на 18.06.2022 г. в 07:29 часа, по път I-1, км 110 + 539 е установено пътно
превозно средство „Скания Р 420 ЛА“ 4X2 МНА, с ДК №
Е4149КР, с обща технически допустима максимална маса над 12 т., брой оси - 5,
управлявано от Г. Халитов Х., в направление излизане
от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт
Оряхово – ферибот, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Въз основа на този акт е издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на лицето, на основание чл. 179,
ал. 3а от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 187а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача. Въззивният съд е приел, че правилно е квалифицирано деянието и
осъщественият състав на административно нарушение. АУАН е съставен вследствие
на установено нарушение, което е заснето с контролно устройство, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, като в електронната система съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден
доклад с приложени към него статистични изображения във вид на снимков
материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата. Предвид посочената разпоредба, представените по делото доклад за
нарушение и снимки, районния съд счита за годни доказателства в процеса. От
същите се установяват мястото, времето, превозното средство, с което е
извършено нарушението, както и техническото средство, с което е установено
нарушението. Поради това събраните по делото писмени доказателства потвърждават
описаната в АУАН фактическа обстановка за извършеното нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка може да
се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от ЗП, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства,
доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна норма, районният
съд приема, че описаните по-горе и надлежно приложени доказателства се ползват
с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е
реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно -
„противното не е доказано“. Статичните изображения във вид на снимков материал,
удостоверяват разположението на процесното превозно средство върху посочения
пътен участък на дата 18.06.2022 г. в 07:29 часа, както и конкретния брой оси
на пътното превозно средство - 5 оси. При съставянето на АУАН водачът не е
оспорил констатацията, че е управлявал ППС на датата на нарушението. По делото
е представен пътен лист, в който се сочи, че точно жалбоподателят Г. Халитов Х. е управлявал ППС с peг.
№ Е4149КР. Предвид на това въззивният съд намира, че правилно е определен
субектът на отговорността. Относно техническата изправност на електронната
система съдът излага мотиви, че тол системата
представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на
база време и на база изминато разстояние, като тази система не представлява
автоматизирано техническо средство, поради което за нея не съществува изискване
за сертифициране и одобрение от Българския институт по метрология, тоест тя не
е обект на проверка от БИМ. Наведените в жалбата доводи, че докладите и
статичните изображения от електронната система за събиране на пътни такси не
могат да се използват като годни доказателства в процеса, въззивният съд намира
за неоснователно, като в този смисъл се позовава и на Решение № 25/24.01.2022
г. на АдмС – Монтана по КАНД № 546/2021 г. Районният
съд е приел за неоснователно възражението за липсата на предоставяне на
възможност за предеклариране на недекларирана пътна
такса. Сочи, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 е създаден в изпълнение
на изискването на чл. 5, ал. 11, във вр. с чл. 29 и
30 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент, чиято цел е да се
допълни и хармонизира законодателната рамка за осигуряване на оперативната
съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във всички държави
членки. Формално хипотезата на чл. 2, пар. 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 не съдържа задължение за предоставяне на
възможност за предеклариране на пътни такси, т.е.
поисканото предоставяне на такава възможност представлява разширително
тълкуване на текста, което е недопустимо. Разпоредбата касае регламентирането
на европейската услуга за електронно пътно таксуване. Съгласно чл. 1, пар. 4 от Директива ЕС 2019/520 европейската услуга е
допълнителна по отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване
в държавите членки, т.е. не се припокрива с нея и текстовете, касаещи европейската
услуга и не са приложими към националните доставчици на услуги. Към настоящия
момент в България няма регистрирани доставчици на европейска услуга за
електронно пътно таксуване към дейността, на които да се приложи нормата на чл.
2, пар. 7 от Регламента. Дори и да се приеме, че
Регламента следва да се прилага към националните доставчици, то следва да се
има предвид, че същата съдържа задължение към доставчиците - да предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни
мерки, когато такава възможност е предвидена съгласно националното
законодателство. Това задължение е поставено под условие „когато такава
възможност е предвидена съгласно националното законодателство". В действащото
към момента на извършеното нарушение българско законодателство не е била
регламентирана нормативна възможност за предоставяне на опция за нарушителите
за предеклариране на недекларирани пътни такси,
вместо да понесат предвидената в закона санкция. Районният съд развива
съображения, че неоснователно е твърдението за нарушение, както конкретно на
чл. 9а от Директивата 1999/ЕО, така и като цяло на правото на Европейския съюз.
Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни
от ЕС трябва да постигнат. Отделните страни членки обаче могат да приемат свои
собствени закони с оглед постигането на тези цели. По отношение на доводите, че
при движението на процесното ППС в района на установеното нарушение,
стационарните устройства са спрели да засичат преминаването му въззивният съд
приема, че стационарните устройства разположени по протежение на платената
пътна мрежа не отчитат преминавания с цел акумулиране на тол
такси. Тези устройства имат за цел контрол върху заплащането на пътни такси, те
установяват само дали за отделното ППС е заплатена съответната такса към
момента на използване на съответния пътен участък. В процесния
случай жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство, за което
декларираните данни са чрез бордово устройство. При този вид таксуване
посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на
ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните
устройства на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл. 14, ал. 3 на
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване на различните категории превозни средства на
база време и на база изминато разстояние данните относно географското
позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на
платената пътна мрежа, събрани от доставчика на декларирани данни, се предават
и обработват от доставчика на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за
събиране на тол такси съответните декларирани тол данни. В конкретния случай доставчикът на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние обработва данните за
процесното ППС и подава обобщена информация към електронната система. Съгласно
данните, предоставени от доставчика, движението на ППС с peг.
№ Е4149КР на 18.06.2022 г. е отчетено в електронната система като нарушение,
въз основа на което е съставен АУАН. За процесното пътно превозно средство на
посочената дата няма подадени тол декларации и
закупена валидна маршрутна карта за преминаване през сегмента на рамката, на
която е отчетено нарушението. Надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“
не е постъпвало. С оглед на гореизложеното и от приложените по делото
доказателства, районният съд приема за доказано по безспорен и категоричен
начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна. Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП е
законосъобразно. Отразено е, че Г. Халитов Х. не е имал възражения при съставяне на АУАН, в
т.ч. и че не е автор на нарушението. Доказателствената сила на съставения АУАН
не е оборена и се подкрепя от надлежно събраните писмени доказателства.
Настоящият съд не споделя доводите изложени в касационната жалба, тъй като
касационният състав не установява допуснати нарушения по чл. 40, чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, за които се твърди в тях. Правилно е бил определен субекта на
административнонаказателната отговорност, имайки предвид чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност за
водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, при обстоятелства изрично
посочени в процесните АУАН и НП, напълно съвпадащи
със законните изисквания на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – „Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна
карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв.” Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице”.
Административнонаказателната отговорност на водача, е ангажирана правилно на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, защото макар и да не е собственик или
ползвател на процесното пътно превозно средство, отговарящи за заплащане на
дължимата тол такса съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, същият
има качеството на водач, което не е оспорено по надлежен ред, както в рамките
на АНП, така и в хода на съдебното следствие пред въззивния съд. С твърдението,
че не е доказана самоличността на нарушителя по време на извършване на
нарушението, не се оборва доказателствената сила на съставения АУАН, тъй като не
се представят доказателства в подкрепа на тези твърдения. В рамките на АНП
нарушителят Г. Халитов Х. не е имал възражения, в
т.ч., че не е бил водач на процесното ППС на 18.06.2022 г., 07:29 часа, за да
бъдат проверявани от АНО съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. От представен
пътен лист за товарен автомобил, извършващ международен превоз /л. 78 от
въззивното дело/, от попълнена таблица, съдържаща данни за град/държава на
тръгване, дата, час, град/държава на пристигане, дата, час и т.н., е видно, че
за периода от 13.06.2022 г. до
18.06.2022 г. именно Г. Халитов Х. е управлявал
процесното ППС с peг. № E4149KP. Следователно именно касаторът
към датата на нарушението е имал качеството на водач на ППС по смисъла на § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП и е субект на вмененото му с АУАН и НП нарушение.
Касационната
инстанция намира, че районният съд е изпълнил задължението си да събере всички
относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните
по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност
и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая.
Изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в
НП нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по
установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция,
поради което този състав препраща към мотивите на това решение, съгласно чл. 221, ал. 2
от АПК.
Касационната
инстанция намира, че не са налице основание за удовлетворяване на направеното с
молба вх. № 215/24.01.2024 г. по описа на АС – Монтана от касатора
чрез адв. А. искане за спиране на производството по
делото подари наличието на разглеждано в друг съд дело, решението по което ще
има значение за правилното решение на настоящия спор. Съдът намира, че
образуването на дело пред СЕС не е основание за спиране на настоящото дело, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 144 от АПК, при преюдициални запитвания, законодателят е предвидил спиране
на конкретното дело, по което е отправено преюдициалното
запитване. Отделно от това, в случай на евентуално благоприятно решение на СЕС
по отправеното преюдициално запитване, касаторът разполага с процесуална
възможност да иска възобновяване на производството по реда на ЗАНН.
Не са
основателни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения
на материалния закон. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за
законосъобразност на издаденото НП, които се споделят и от настоящата
инстанция.
НП
съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, водачът на ППС, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане в намален размер, съгласно чл. 79б от ЗАНН.
Настоящият състав намира наведените твърдения на касатора за липса на вписана в НП нарушена материална
разпоредба за невярно. АНО е наложил съответното административно наказание за
установено нарушение по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, чийто текст предвижда при какви условия и какви по вид
и размер санкции ще понесе именно водач на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3
от ЗП, т.е. същата съдържа в себе си законово установеното правило за поведение
и съответната санкция, която следва да понесе нарушителя при установено
нарушение. Поради което касационната инстанция, счита че същата правилно е
посочена в НП като нарушена законова разпоредба.
Твърдението на касатора, че в
производството е неразбрана разликата между тол
декларации и тол данни, настоящият касационен състав
отново намира за неоснователно. „Тол декларация“ е
съвкупност от данните, генерирани от GNSS бордово устройство (географско
местоположение – съгласно ISO 17575-1, ISO 17575-2 и ISO 17575-3), данните за
ППС (емисионен клас, ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на Бордово
устройство, дата и час на навлизане в тол сегмент,
стандартизирани съгласно ISO 12855:2016 и използвани за определяне на дължимата
тол такса. Монтираното бордово устройство в ППС
следва своевременно да подава тол данни към
електронната система, като след проверка на декларираните данни Агенция „Пътна
инфраструктура“, изчислява дължимите такси на съответния потребител. От
представените доказателства се установява, че към момента на регистриране на
посоченото нарушение липсват постъпили GNSS позиции от бордовото устройство. От
приетото по делото становище /л. 183 от въззивното дело/ се установява, че за
датата и часа на нарушението не е получена тол
декларация за сегмента /№ **********/ на рамката /10211/, от която е отчетено
нарушението. Няма също и получени валидни маршрутни карти на ППС. Административнонаказаното
лице не установява с надлежни доказателства заплащането на дължимата по силата
на закона тол такса, който факт е положителен и
поради това е установимо от лицето, което го твърди.
Настоящият състав намира, че не
е налице неяснота и по отношение на мястото на извършване на нарушението, като
първо е посочен пътят, по който ППС се е движело „път I-1“, след това и
километричният знак, при който е станало заснемането „110+539“. Неоснователно е
твърдението на касатора, че в АУАН не е посочен
номерът на тол сегмента, от което да се установи
попада ли в списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса. За административния орган не съществува
задължение да сочи конкретен номер на тол сегмент, тъй
като с конкретизиране на пътния участък е възможно установяване на настоящото
нарушение.
Относно
наведеното в жалбата твърдение, че техническото устройство, заснело нарушението
полежи на проверка за техническа годност, съгласно Закона за измервания,
настоящият състав счита за неправилно, тъй като с него не се извършват измервания.
Въведената в Р България Електронна система за събиране на тол
такси е Система, базирана на GNSS (Global Navigation Satellite System)
технология за позициониране на пътното превозното средство. Системата определя
позицията на пътното превозно средство чрез използването на спътниковата мрежа
за позициониране и сравнява данните с геоинформатиката
на платени пътища, по отношение на които се дължи плащане на такса. Въз основа
на горните данни Системата определя таксата за изминат участък и установява
задължението за плащане. Касационният състав намира, че в случая е неправилно
да се прави аналогия между пътните камери, използвани за контрол на движението
по пътищата за целите на МВР, които точно отчитат дата, час, скорост на ППС и
системата поддържана от АПИ за нуждите на заплащане на тол
таксите. Тол системата е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, т.е.
не е автоматизирано техническо средство, което да извършва измерване на определени
показатели, поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и
одобрение от Българския институт по метрология.
Касационният
състав намира, че при установяване на нарушения от конкретния вид, единственото
задължение на АПИ е да установи по съответния ред има ли заплатена дължимата тол такса, не и да проверява бордовото устройство дали и
поради каква причина е подавало или не тол данни към
електронната система.
Единственото доказателство с
правно значение за случая е представянето на документ за заплатена тол такса за съответното време, за което е установено
незаплащането на такава, каквото доказателство не се представя по делото.
Въззивната
инстанция правилно е разпределила доказателствената тежест между
административния орган и административнонаказаното
лице, а в хода на съдебното дирене касаторът е имал безпрепятствена процесуална
възможност да сочи и представя доказателства, поради което настоящия касационен
състав намира, че не е нарушено правото му защита.
Неоснователно
е и възражението на касатора за нарушение, както
конкретно на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО (Директивата), така и като цяло на
правото на Европейския съюз. В българското законодателство е създал законов
механизъм, залегнал в ЗДвП и Закона за пътищата, целящ именно съблюдаването на
въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. В чл. 10, ал. 2 от 3П
е уредена възможно лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият
се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от
Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване па
републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е
диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на
категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима
максимална маса и оси. За касатора е съществувала
възможност да заплати тази такса в указания 14-дневен срок, в резултат на което
е щял да се освободи от реализирането на административнонаказателна отговорност.
По
разбиране на касационната инстанция, с оглед значимостта на обществените
отношения, регулирани от ЗДвП, законодателят е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната разпоредба на
чл.189з от ЗДП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания“, като неприложима в случая е и нормата
на чл. 9, ал. 2 от НК. При наличие на специална разпоредба в ЗДвП, възпрепятстваща
освобождаване от отговорност на виновните лица, приемайки случая за маловажен, неприложим
е и чл. 11 от ЗАНН, съдържащ препратка към НК по въпроса за обстоятелства,
изключващи административнонаказателната отговорност на лицата. Безспорно фактът
на нарушение е доказан и виновното лице следва да понесе съответната в закона
санкция.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр.
ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поискано юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00 лева /сто/, в който смисъл е чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 във вр.
ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 282 от 21.10.2023 г., постановено по АНД № 212/2023 г. по
описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА
Г. Халитов Х., ЕГН **********, адрес ***, да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от
100.00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: