№ 11887
гр. С, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110161023 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от Г. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С бл...., чрез
адв.П., със съдебен адрес гр.С, ул.”Ц А” № .., за осъжде на ответника П. В. М., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.М 1 бл...., да заплати на ищцата следните суми: сумата от 6636
лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 18.10.2022 г./, представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване върху 1/2 ид.ч. от следния съсобствен
недвижим имот, а именно: ап.13, находящ се в гр.С, ж.к.М 1, бл. ..., за периода от 26.05.2017
г. до 15.11.2019 г., сумата от 5911.00 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з.
от 18.10.2022 г./, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху 1/2
ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот, а именно: ап.82, находящ се в гр.С, ж.к.М 1,
бл...., за периода от 26.05.2017 г. до 19.05.2021 г., както и сумата от 428.84 лв.,
представляваща платени от ищцата данък сгради и такса смет за процесните имоти, която
сума за .. е дължима за периода от м.юни 2020 г. до м.ноември 2021 г., а за ап.82 е дължима
за периода от м.юни 2020 г. до м.май 2021 г.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, които през време на брака
си са придобили следните недвижими имоти: ап.13, находящ се в жк М 1, бл. ... и ап.82,
находящ се в жк М 1, бл..... Сочи се, че с решение № от 26.10.2010 г., постановено по гр.д.№
5215/2010 г. по описа на Софийски районен съд - 113 състав, бракът на страните е
прекратен, като имотите са останали в обикновена съсобственост. Според ищцата,
ответникът е използвал и двата имота - в единия е живял самият той, а другият е
предоставил на семейството на единия си син. Обяснява се, че през 2016 г. ищцата е
отправила до ответника нотариална покана, но последният не се е явил на определената в
нея среща за предоставяне на ключ за единия имот, нито пък е започнал да заплаща
претендираното обезщетение.
Междувременно между страните е приключило с влязло в сила на 15.11.2019 г.
решение и делбено дело, в което в изключителен дял на ищцата е поставен процесния ап.82,
но ответникът не й е предоставил доброволно достъп, а това е станало чрез въвод във
владение по изп.дело №/2021 г. по описа на ЧСИ М Б, рег.№ от КЧСИ.
1
В същото време ищцата поддържа становище, че с оглед необходимостта от
снабдяване с данъчна оценка на имотите, общинските служители са я задължили да заплати
изцяло дължимите данъци за тях, вкл. и частта на ответника, поради което претендира
същата да й бъде върната от него.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че липсва надлежна покана до него по
реда на чл.31, ал.2 от ЗС. Представената такава оспорва поради обстоятелството, че е
връчена на неговия син Б. М., който не е лице от домашните му.
Ответникът навежда твърдения и че ап.82 се ползва от сина му – П. М., поради което
искът не е насочен срещу надлежния ответник. Отбелязва, че от страна на ищцата липсва
противопоставяне на това ползване.
По отношение претенцията за заплатени данъци и такси сочи, че той е заплатил
изцяло дължимите такива за .., поради което предполага, че ищцата изобщо не е плащала
или е платила втори път.
На самостоятелно основание, претенцията се оспорва и като погасена по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно ищцата се представляват от пълномощник, който поддържа предявените
искове. Ответникът и третото лице помагач не се явяват и не се представляват.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-оценителна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства /нотариален акт
от 18.01.2005 г. и решения по делбено дело/, се установява, че страните са бивши съпрузи,
които по време на брака си са придобили процесните две жилища в ж.к.М, а именно ап.13 в
бл.52 и ап.82 в бл.79. С окончателно решение №/26.10.2010 г., постановено по гр.д.№
5215/2010 г. по описа на СРС, сключеният на 09.11.1986 г. брак между Г. В. М.а и П. В. М. е
прекратен, като семейното жилище, находящо се в гр.С, ж.к.М І бл.... е предоставено за
ползване на П. М..
Между страните е водено дело за делба – гр.д.№ 8959/2011 г. по описа на СРС, 59
състав, с решението по първата фаза на което са допуснати до делба процесните имоти при
равни квоти на съделителите. С решението във втората фаза на делбата, влязло в сила на
15.11.2019 г., в дял на Г. Ц. е поставен ап.82, а в дял на П. М. – ... С допълнително решение
от 07.09.2021 г. делбеният съд се е произнесъл и по претенциите по разноските, като е
постановил П. М. да заплати на Г. Ц. обезщетение за лишаване от възможността да ползва
собствената си ½ ид.ч. от апартамент № 82 за периода от 26.05.2014 г. до 26.05.2017 г. и
обезщетение за лишаване от възможността да ползва собствената си ½ ид.ч. от апартамент
№ 13 за периода от 26.05.2016 г. до 26.05.2017 г. По делото обаче не са ангажирани
доказателства дали и кога това решение е влязло в сила.
На 25.03.2016 г. ищцата е отправила до ответника покана чрез нотариус В И, рег.№
от РНК, връчена на 30.03.2016 г., за предаване на ключ за едно от жилищата – .. и ап.82,
като при неизпълнение претендира обезщетение в размер на 800.00 лв. месецно. С
констативен протокол от 26.05.2016 г., пом.нотариус Н П, при нотариус В И, е констатирал,
че на посочените в нотариалната покана дата – 26.05.2016 г. и час – 14.00 ч., не се е явил
поканеният П. М., нито негов представител.
С протокол от 19.05.2021 г., съставен от пом.ЧСИ К К при ЧСИ М Б, рег.№ от КЧСИ,
2
е предадено владението по изп.дело №..., върху ап.82, находящ се в гр.С, ж.к.Млодст І бл....,
на Г. Ц..
От страна на ищцата са представени приходни квитанции за заплатени местни данъци
и такса смет за процесните жилища за 2020 г. и 2021 г.
От заключението по съдебно-оценителната експертиза се установява, че размера на
средния пазарен наем за исковия период за .. е 13272.00 лв., а за ап.82 е 19451.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове са за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
обща вещ по реда на чл.31, ал.2 от ЗС /вкл. и във вр. чл.57 от СК/, на обезщетение за
ползване на чужд имот по чл.59 от ЗЗД и за присъждане на суми, представляващи
задължения на ответника, платени от ищцата - иск с правно основание чл.74 от ЗЗД.
Предпоставките за уважаване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС са следните: наличие на
съсобственост, използване на общата вещ само от някои от съсобствениците, като в същото
време другите са лишени от тази възможност и отправена писмена покана за заплащане на
обезщетение.
Наличието на съсобственост на процесните жилища се доказа от представените по
делото документи за собственост и съдебни решения, като и тоза факт не е спорен и между
страните.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
възможността ищцата да ползва съсобствения с ответника .., следва да се посочи, че видно
от бракоразводното решение от 26.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 5215/2010 г. по описа
на СРС, бившите съпрузи са се споразумели това жилище да се ползва от ответника. В
съдебната практика се приема, че при регламентиране ползването на семейното жилище
законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност,
освен ако е уговорено друго. Поради това, ако съпрузите не са предвидили в споразумението
изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да
възникне наемно правоотношение по аргумент от чл.57, ал.1 СК. Приема се, че принципът за
възмездност е в интерес на ползващия жилището съпруг, тъй като, ако ползването е
безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя /по аргумент от чл.
249 ЗЗД/. Според ВКС, когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение
дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл.49,
ал.4 СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик
или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на един от
съсобствениците, съгласно чл.56 СК. Това не променя естеството на възникналите
правоотношения. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда
определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено
въз основа на утвърдено от съда споразумение.
В случая, доколкото не е посочено друго в утвърденото от съда споразумение между
страните, то следва да се приеме, че семейното жилище, представляващо .., е предоставено
на ответника за възмездно ползване.
Съобразно трайно приетото в съдебната практика дължимото обезщетение се
претендира по реда на чл.31, ал.2 ЗС /в този смисъл решение № 133 от 4.07.2013 г. по гр. д.
№ 535 от 2012 г., четвърто г. о.; решение № 528 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 158 от 2010 г. на
второ г. о.; решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1641 от 2011 г. на трето г. о. и други,
постановени при действието на чл. 107 от СК от 1985 г. - отм./. В този случай елементите на
фактическия състав на претендираното обезщетение са същите като в общата хипотеза, без
обаче да е нужно отправянето на покана. Приема се, че такава не е необходима, тъй като
3
ползването се предоставя въз основа на съдебното решение.
По така изложените съображения, съдът приема, че за периода от 26.10.2010 г.
/датата, на която е влязло в сила решението,с което е утвърдено споразумението между
страните по чл.50 от СК/, до влизане в сила на решението по втора фаза на делбата –
15.11.2019 г., с което .. е постановен в дял на П. М., той дължи обезщетение на другия
съсобственик – ищцата Г. Ц.. В случая се претендира обезщетение за периода от 26.05.2017
г. до 15.11.2019 г., като размерът на средния пазарен наем на имота за този период е
13272.00 лв., а ½ от него възлиза на 6636.00 лв., съобразно заключението по съдебно-
техническата експертиза. С оглед на това искът следва да се уважи в пълния му предявен
размер.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
възможността ищцата да ползва съсобствения с ответника ап.82, съдът приема следното:
От представената от ищцата нотариална покана от 25.03.2016 г. е видно, че тя е
поканила ответника на 26.05.2016 г. в 14.00 ч. да се яви в кантората на нотариус В И, да
предаде на пълномощника й адв.П. ключ от едно от процесните жилища. Нотариалната
покана е връчена на ответника по реда на чл.46, ал.1 и 2 от ГПК, а именно на лице от
домашните на адресата, което се е съгласило да я приеме и да я предаде. В тази насока
следва да се отбележи, че покана е изпратена на адреса на ответника, който той сам е обявил
пред общинската администрация на 01.07.2010 г. /в тази насока е отразеното и в служебно
извършената справка от НБДН по делото за ответника за целите на настоящето
производство/ и е връчена на лице, което призовкарят на нотариуса е заварил там и се е
съгласило да я приеме. С оглед на това не могат да се възприемат доводите на ответника, че
липсва надлежно връчване на поканата. Безспорно, ответникът не се е явил в посочените ден
и час в кантората на нотариус В И и не е предал ключове от който и да е от съсобствените
на страните имоти. Ето защо съдът приема, че с въпросната покана от 30.03.2016 г.
ответникът е поставен в забава, съобразно възприетото в ТР № 7/2012 г. по описа на ВКС,
ОСГК, като обстоятелството, че е предоставена възможност за избор на ответника ключ от
кой от двата съсобствени имота да предаде на ищцата, не опорочава изявлението й, че
желае да ползва съсобствена вещ, макар и направено в условията на алтернативност /в този
смисъл Определение № 60310 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 821/2021 г., I г. о., ГК/.
В същото време, в цитираното ТР се разяснява елементът от фактическия състав на
отговроността на съсобственик за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
друг съсобственик, а именно личното ползване. ВКС приема, че лично ползване по смисъла
на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. ВКС изброява примерно и три хипотези, в които претенцията
за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това 1/ той
или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2/
той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например
като държи ключа/; 3/ ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с
договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него
ползва общата вещ.
В случая безспорно ап.82 е обитаван през исковия период от Б. М.. Ищцата, въпреки
дадените й указания от съда с определението по доклада, не ангажира доказателства кой е
допуснал Б М. до жилището и в частност, че това е направил именно ответника. В о.с.з. от
18.10.2022 г. за установяване на това обстоятелство пълномощникът на ищцата се позовава
4
на изявления на Б. М., направени при разпита му като свидетел по гр.д.№ 8859/2011 г. по
описа на СРС, отразени в съставения от заседанието протокол от 13.02.2012 г. Съдът
намира обаче, че от една страна не може да обсъжда гласни доказателва, събрани в друго
производство. От друга страна, следва да се отбележи, че в настоящето производство Б М.
застъпва друга теза, различна от тази по гр.д.№ 8859/2011 г., като с оглед изминалия период
от време от депозиране на показанията по цитираното дело, до началото на исковия прериод
по настоящето дело, не може да се приеме, че ситуацията е останала непроменена.
Не без значение е и че в о.с.з. от 18.10.2022 г. пълномощникът на ищцата поддържа
становище, че след като страните са закупили свое жилище през 2005 г. /../, те са се изнесли
от ап.82, където е останал да живее синът на ответника. При тези данни и доколкото
третото лице помагач Б. М. е бил член от домакинството на страните, не може да се приеме,
че той е обитавал имота, защото му е предоставен за ползване от ответника, единствено
поради родствената връзка помежду им. Ищцата доброволно е напуснала жилището, като
това нейно действие следва да се цени като конклудентно такова, с което тя и бившият й
съпруг са го предоставили за ползване на Б. М.. В случай, че на по-късен етап ищцата е
променила намерението си, следвало е да отправи покана именно до Б. М. да й предостави
достъп до нейната ½ ид.ч., а не до ответника.
Ето защо съдът приема, че искът по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 26.05.2017 г. до
15.11.2019 г., спрямо П. М. е неоснователен и недоказан, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
За периода от 15.11.2019 г. до 19.05.2021 г., от представените писмени доказателства
се установява, че ищцата е била едноличен собственик на ап.82, поради което искът спрямо
П. М. за този период е с правно основание чл.59 от ЗЗД /в тази насока т.3 от Тълкувателно
решение № 82 от 28.02.1975 г. на ВС по гр. д. № 74/1974 г., ОСГК/. Надлежен ответник по
този иск е лицето, което се е обогатило за сметка на ищеца, т.е. реалният ползвател на
имота. Както вече се посочи, по делото не е спорно, че това е Б. М., поради което искът
предявен срещу П. М. се явява неоснователен само на това основание.
Исковете за осъждане на ответника П. М. да възстанови на ищцата заплатени от нея
данък сгради и такса смет към общинската администрация за двата имота, са с правно
основание чл.74 от ЗЗД.
Съдебната практика приема, че от правото да се встъпи в правата на удовлетворения
кредитор, т.е. от суброгационното право, се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило
чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението, както и, че
наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението означава, че облигационното
отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото
лице. Това третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, има
и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на
кредитора. Регресното право може да произтича от различни вътрешни правоотношения
между длъжника и третото лице. Във всички случаи обаче третото лице трябва да има
правен интерес да изпълни чуждото задължение.
Доколкото ищцата излага данни в исковата молба, че е заплатила задълженията на
ответника при наличие на правен интерес, а именно като условие за снабдяване с данъчна
оценка за имоти, които пред общинската администрация са декларирани и от двамата
бивши съпрузи, като и двамата са титуляри на партидите, то следва да се приеме, че съдът е
сезиран именно с иск по чл.74 от ЗЗД.
Ищцата твърди и представя доказателства, че е заплатила данък сгради и такса смет
за периода от м.юни 2020 г. до м.ноември 2021 г. за .. общо от 287.84 лв. /187.91 лв. по
нейната партида и 99.93 лв. по партидата на ответника/ и за периода от м.юни 2020 г. до
м.май 2021 г. за ап.82 общо от 271.01 лв. /166.64 лв. по нейната партида и 104.37 лв. по
партидата на ответника/.
5
Тук следва да се има предвид обаче, че след 15.11.2019 г., когато е влязло в сила
решението по втората фаза на делбата, всяка от страните е станала индивидуален
собственик на всяко едно от жилищата. Ищцата е придобила ап.82, а ответникът – ...
Ето защо претенцията на ищцата за заплатените за периода от м.юни 2020 г. до м.май
2021 г. местни данъци и такси за ап.82 е изцяло неоснователна. Действително, видно от
отразеното в приложените приходни квитанции, титуляри на партидата за този имот /както и
за ../ са и двете страни, но това не е релевантно за опредяне на носителя на това задъление.
Данъчно задължено лице е собственика или вещния ползвател на имота – арг. от чл.11 от
ЗМДТ. Обстоятелството, че промяната в собствеността не е своевременно и надлежно
декларирана пред общинските власти не променя този факт. С оглед на това дължимите за
ап.82 данък сгради и такса смет за 2020 г. и 2021 г. са изцяло за сметка на ищцата. Това
налага извод за неоснователност на предявения иск срещу ответника П. М..
По отношение заплатените от ищцата данъци и такси за .., следва да се посочи, че за
периода от м.юни 2020 г. до м.ноември 2021 г., те се дължат изцяло от ответника П. М.,
който през този период е собственик на въпросното жилище. С оглед на това той следва да
бъде осъден да възстанови на ищцата сумата от 287.84 лв., заплатена от нея за погасяване
задълженията на ответника към обищнската администрация през исковия период.
С оглед изхода на делото, всяка от страните има право на разноски. От страна на
ищцата е представен списък по чл.80 от ГПК, вписаните в който разноски съдът констатира,
че са реално извършени. Съобразно уважената част от исковете, на Г. Ц. следва да се
присъдят 983.88 лв. от направените от нея разходи в общ размер на 1843.88 лв. Ответникът
също претендира разноски, но по делото няма данни да е извършил такива, поради което
съдът не се произнася с решението по разноските по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 1 бл...., да заплати на Г. В.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С бл...., сумата от 6636.00 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване върху собствената на Г. В. Ц. 1/2 ид.ч. от
следния съсобствен на страните недвижим имот, а именно: ап.13, находящ се в гр.С, ж.к.М
1, бл. ..., за периода от 26.05.2017 г. до 15.11.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С бл...., за
осъждане на П. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 1 бл...., да й заплати сумата от
5911.00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху следния
недвижим имот, а именно: ап.82, находящ се в гр.С, ж.к.М 1, бл...., за периода от 26.05.2017
г. до 19.05.2021 г.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 1 бл...., да заплати на Г. В.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С бл...., сумата от 287.84 лв., представляваща
погасени от Г. В. Ц. задължения на П. В. М. към общинската администрация за данък сгради
и такса смет за ап.13, находящ се в гр.С, ж.к.М 1, бл. ..., за периода от м.юни 2020 г. до
м.ноември 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 428.84 лв. и за заплатените от Г. В. Ц. задължения към общинската
администрация за данък сгради и такса смет за ап.82, находящ се в находящ се в гр.С, ж.к.М
1, бл...., за периода от от м.юни 2020 г. до м.май 2021 г.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 1 бл...., да заплати на Г. В.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К С бл...., сумата от 983.88 лв., представляваща
направени от ищцата разноски по делото, съобразно изхода му.
6
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на страната на
ответника Б. П. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7