Р Е
Ш Е Н И Е
№ 106
гр.
Севлиево, 22.10.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на осми октомври
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Рефузе
Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 331 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят ОППК “Дан
Колов”, със седалище и адрес на управление с. Сенник,
общ. Севлиево, чрез
представляващия Д.Д.Б., е обжалвал наказателно постановление №
316213-F364034 от 02.02.2018 г.
на Директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на
НАП/ гр. Велико Търново, с което за извършено нарушение по чл. 59б, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185,
ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1 ЗДДС му е
наложено наказание имуществена санкция в размер от 700.00лв. В жалбата се твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и изготвено при нарушение на процесуалните правила, в
подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление. Алтернативно се прави искане за приложение
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За ответника по жалбата – ТД на НАП гр. В. Търново, редовно призован, се
явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда
същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят ОППК “Дан Колов” е със седалище и адрес на управление с. Сенник,
общ. Севлиево. Кооперацията е регистрирана в Областна служба „Земеделие и гори“
в гр. Габрово и за нуждите на своята дейност, свързана с обработката на земеделски
земи, същата притежава земеделска техника, която била регистрирана по ЗРКЗКГТ. В
стопанския си двор в посоченото по-горе населено място, жалбоподателят
стопанисвал ведомствена бензиностанция. В подземна цистерна, свързана с колонка
за зареждане на дизелово гориво, кооперацията съхранявала такова, което
използвала за целите на икономическата си дейност.
На 06.11.2017 г. свид. А.А.П. - старши инспектор по приходите в отдел
„Проверки“ на Национална агенция за приходите /НАП/ при Териториална дирекция /
ТД / В. Търново, съвместно със свид. И.Г.П. - главен инспектор по приходите в
същият отдел, извършили проверка в посочената по-горе ведомствена
бензиностанция. Проверката била извършена в присъствие на представляващия кооперацията.
За
извършената проверка бил съставен протокол серия АА № 0285265 от 06.11.2017 г..
В него е отразено, че при извършена проверка на подземна цистерна, свързана с
колонка за зареждане на гориво /дизел/ се установили налични 1200 литра
дизелово гориво, както и че ОППК „Дан Колов“ не е изпълнило задължението си да
въведе в експлоатация и използва ЕСФП с нивомерна измервателна система за
зареждане на превозните средства в кооперацията. По време на проверката в ИС
„Контрол на горивата“ било констатирано и обстоятелството, че ОППК „Дан Колов“
не е изпълнило задължението си да подаде ЕДП по електронен път за получени
доставки на гориво дизел, както следва:
1. На 15.09.17 г.
ОППК „Дан Колов“ е получател на 3 100 литра гориво – газьол с данъчна
основа на доставката 4 410 лева. На датата на данъчното събитие – 15.09.17
г. и до момента на проверката 06.11.2017 г., не е подаден електронен документ
за получаване на тази доставка. Доставчик на горивото е „Илти“ ЕООД с ЕИК по
Булстат – ********* и е подал ЕДД с № 0021-707096/15.09.17 г.
2. На 13.10.17 г. ОППК „Дан Колов“ е получател
на 3 000 литра гориво – газьол с данъчна основа на доставката 4 443 лева. На
датата на данъчното събитие – 13.10.17 г. и до момента на проверката 06.11.2017
г. не е подаден електронен документ за получаване на тази доставка. Доставчик
на горивото е „Илти“ ЕООД.
Във връзка с
констатациите, отразени в протокола и на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3
от ДОПК било наредено представляващият кооперацията да се яви на 14.11.2017 г.
в 10:00ч. за съставяне на АУАН. Протоколът бил подписан от длъжностните лица и
представляващият кооперацията Д.Д.Б..
На посочената дата – 14.11.2017
г. представляващият жалбоподателя обаче не се явил, поради което на 24.11.2017
г. свид. П., в присъствието на свид. П., съставила АУАН № F364034 против жалбоподателя ОППК
“Дан Колов”, със седалище и адрес на управление с.Сенник, общ.Севлиево, ЕИК *********, представлявано от
Д.Д.Б., за това, че при извършена проверка в с. Сенник, обл. Габрово,
на 06.11.2017 г. на ОППК „Дан Колов“ с ЕИК ********* относно получени доставки
на гориво за целите на икономическата си дейност на дружеството се установило,
че задълженото лице не е изпълнило задължението си да подаде електронен
документ за получаване /ЕДП/ по електронен път с квалифициран електронен подпис
в WEB базираното приложение на НАП на
датата на данъчното събитие – 15.09.2017 г. На 15.09.2017 г. ОППК „Дан Колов“ е
получател на 3000 л. дизелово гориво от доставчик „Илти“ ЕООД с ЕИК *********,
документирано с данъчна фактура № **********/15.09.2017 г. с обща стойност
4443лв. На датата на данъчното събитие – 15.09.2017 г. и до момента на
приключване на проверката – 06.11.2017 г. / 15.00 часа/, не е подаден
електронен документ за получаване /ЕДП/ за тази доставка. Данните за полученото
гориво са подадени в ИС „Контрол на горивата“ на 06.11.2017 г. в 16:41 часа. Полученото
гориво е отразено в счетоводството на проверяваното лице. В акта за
установяване на административно нарушение е посочено и че извършеното нарушение
не води до неотразяване на приходи. След описание на деянието актосъставителят
е квалифицирал същото като нарушение на чл. 59б, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във
вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС. След съставянето на акта препис от същия е връчен
на представляващия кооперацията Д.Д.Б.. След запознаване със
съдържанието му същият не е направил възражения. Възражения са направени в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В същите се излага твърдението, че вината за
случилото се е в комуникацията между доставчика и счетоводната фирма, която
обслужва кооперацията, тъй като доставчикът изпратил електронният документ за
получаване на грешен имейл, поради което счетоводната фирма не разполагала с
информация за доставката и съответно е нямала знанието, че трябва да изпрати
електронен документ до НАП. Във възражението срещу съставения АУАН се твърди,
че това задължение било изпълнено още в деня на извършената проверка.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на ТД на НАП Велико Търново с № 316213-F364034 от 02.02.2018
г., в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС му е наложил имуществена санкция в размер на 700,00 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите А.А.П. и И.Г.П., съпоставени с писмените доказателства -
Протокол серия АА № 0285265 от 06.11.2017 г.; АУАН № F364034 от 24.11.2017 г.;
Възражение от Председателя на ОППК „Дан Колов“ с.Сенник; НП № 316213-F364034 от
02.02.2018 г. и Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 год. на Изпълнителния директор
на НАП София.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 06.08.2018 г. От клеймото на пощенският плик, с който жалбата
е изпратена, се установява, че същата е подадена на 13.08.2018 г., тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен
орган. В тази връзка по делото
е представено заверено копие от Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015
год. на Изпълнителния директор на НАП София. АУАН е съставен от лице, което
е оправомощено за това по силата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, предвид заеманото от него длъжностно качество,
както и посочената по-горе заповед.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 59б,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС. Разпоредбата
на чл.59б, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ гласи следното: „Електронният документ за доставка
и електронният документ за получаване се подават по електронен път с
квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата
на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните
представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни
по чл.118, ал.10 ЗДДС”. Съгласно
чл.118, ал.10 от ЗДДС: „Данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис”.
Жалбоподателят в жалбата, а в съдебно заседание и чрез процесуалния си
представител, отправя молба към съда да отмени НП като се твърди, че то е неправилно,
незаконосъобразно и изготвено при нарушение на процесуалните правила, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Едно от твърденията на процесуалния представител на санкционираната
кооперация във връзка с искането му за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, е свързано с липсата на правомощия на актосъставителя да съставя
актове за нарушението, описано в АУАН, както и с липсата на правомощия на
органа, издал наказателното постановление.
Съдът не споделя така изложените доводи. Съгласно разпоредбата на чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС: „Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице“.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП като нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 59б, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във вр. с чл. 118, ал.10 от ЗДДС. Следва да се отбележи на първо място, че Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ е издадена на осн. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и
представлява подзаконов нормативен акт по приложението на този закон. На
следващо място е безспорно, че към административно-наказателната преписка е
приложена Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 год. на
Изпълнителния директор на НАП София, в т.2.1 от която е посочено, че органите по
приходите са определени като актосъставители, оправомощени да съставят АУАН,
регламентирани в ЗДДС. Безспорно е, че свид. П., която е актосъставител, заема
длъжността старши инспектор по приходите и съгласно разпоредбата на чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС и посочената по-горе заповед е оправомощена да съставя АУАН за
нарушения на ЗДДС и подзаконовите актове по приложението му. На следващо място
в т.1.1, б.“г“ от заповедта е посочено, че териториалните директори на НАП са
упълномощени като наказващи органи да издават НП за налагане на административни
наказания за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Безспорно е, че НП е
издадено от лице, заемащо длъжността Директор на ТД на НАП и съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и посочената по-горе
заповед е оправомощен да издава НП за нарушения на чл.118 от ЗДДС и
подзаконовият акт по приложението му.
На следващо място в жалбата се твърди, че както в АУАН, така и в НП,
липсвал един от задължителните реквизити, посочени в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, а именно мястото на извършване на твърдяното нарушение, което
опорочавало както съставения АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, и
било достатъчно основание за отмяна на последното.
Съдът не споделя така изложените доводи. При нарушения, осъществяващи се
чрез бездействие, мястото на неговото извършване е там, където следва да се
извърши дължимото действие. В случая това място е село Сенник, община Севлиево,
където е седалището и адреса на управление на кооперацията. Както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП, е посочено, че е извършена проверка на кооперацията-жалбоподател
в седалището и адреса й на управление, при която проверка било констатирано
твърдяното нарушение. На следващо място както в АУАН, така и в НП е посочено и
обстоятелството, че полученото гориво е отразено в счетоводството на проверяваното
лице. Следователно следва да се приеме, че и актосъставителят, така и
наказващият орган са посочили в съставените от тях актове мястото, на което
твърди, да е било извършено нарушението. По тези съображения съдът намира, че
твърдяният от жалбоподателя порок при описанието на нарушението не е налице, а
възражението му в този смисъл е неоснователно.
В жалбата се твърди още, че НП било незаконосъобразно, тъй като нито
актосъставителят, нито административно-наказващият орган / АНО / били
изследвали въпроса дали подведеното под административно-наказателна отговорност
лице не попада в случаите на изключение, описани в разпоредбата на чл. 118, ал.
11, т. 4 от ЗДДС. В тази връзка се твърди, че били налице и двете предпоставки,
визирани в посочената нормативна разпоредба, а именно, че от една страна
доставчикът на дизелово гориво „Илти“ ЕООД бил отразил доставката на горивото
чрез изпратена от него информация в ИС „Контрол на горивата“, а от друга страна
кооперацията се явявала краен потребител, тъй като използвала доставеното
гориво само за собствени нужди – за икономическата си дейност.
Съдът не споделя така изложените доводи предвид следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 59б, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. електронният документ за доставка и електронният
документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен
подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при
съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от
специално упълномощени представители за подаване на данни по чл.118, ал.10 от ЗДДС. С разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС се вменява задължението на
данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, да
подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните следва да се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Изключение
от задължението, вменено с разпоредбата на ал.10, е въведено с разпоредбата на
ал. 11 на чл. 118, в която подробно са посочени основания, при които не следва
да се подава информация за получени горива. Едно от тези изключения е посочено
в разпоредбата на т. 4 на ал. 11, съгласно която: „данните по ал.10 не се
подават от получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез
електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител“. Легалната
дефиниция на понятието "краен потребител" се съдържа в разпоредбата
на т. 69 от §1 на ДР на ЗДДС. Съгласно тази разпоредба: „"Краен
потребител" по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо
лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен
разпространител“. По делото не се спори, че ОППК „Дан Колов“ с.Сенник е
закупувала дизеловото гориво за собствени нужди - за целите на икономическата
си дейност, и е краен потребител по смисъла на закона. Безспорно е и това, че в
случая от страна на доставчика на горивото, при неговото доставяне, на
кооперацията-жалбоподател са били предоставени придружителни документи, както
следва: фактура, в която е посочена датата на настъпване на данъчното събитие,
товарителница, сертификат за горивото и други такива. Не се спори и за това, че
доставчикът на горивото „Илти“ ЕООД е подал
в ИС „Контрол на
горивата“ на НАП електронен документ с данни за доставката, и че именно на
базата на тези данни проверяващите са установили наличието на такава доставка,
за която от страна на получателя няма подаден ЕДП. В случая обаче дружеството
доставчик - „Илти“ ЕООД не е краен разпространител по смисъла на закона. Легалната
дефиниция на това понятие се съдържа в разпоредбата на т. 70 от §1 на ДР на ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба: „"Краен
разпространител" е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други
подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните
резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение
на тези горива“. За да е краен разпространител „Илти“ ЕООД следва да извърши
доставка или от бензиностанция, като издаде касова бележка за плащане в брой
или пак с касова бележка от система, която е към самата цистерна, с която
извършва доставката, които да докажат количеството
гориво и съответното плащане в брой. В случая данните по ал. 10 не са отчетени
от доставчика чрез електронна система с фискална памет, каквото е другото
изискване на т. 4 на чл. 118, ал. 11 от ЗДДС. По делото, както в свидетелските
показания, така и в писмените доказателства се съдържат данни, че за
доставеното гориво от страна на доставчика е била издадена фактура, като освен със
същата горивото е било придружено от товарителница и декларация за
съответствие на горивото. Очевидно в случая, „Илти“ ЕООД е извършило доставката посредством специализирана автоцистерна за превоз на
течни горива. В момента на проверката ОППК „Дан Колов“ е представила фактура и
други придружаващи документи –
товарителница и сертификат, което означава, че е извършено плащане по банков
път и кооперацията се явява краен потребител, но „Илти“ ЕООД не е краен
разпространител по смисъла на закона. От гореизложеното следва извода, че в
случая не може да намери приложение изключението по чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС. „Илти“ ЕООД е следвало да подаде информация за доставено количество
гориво, което е било и сторено, а ОППК „Дан Колов“ е следвало да подаде ЕДП за
получено гориво, което задължение обаче не е било изпълнено.
В жалбата се излагат още и съображения за неправилно посочване на датата на
извършване на нарушението, тъй като по смисъла на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС
задължението възниквало на датата на данъчното събитие, а както
актосъставителят, така и АНО били възприели като дата на извършване на
нарушението, датата, на която била издадена фактурата за извършената доставка
на гориво, които били различни.
Съдът не споделя така изложените доводи. Легалната дефиниция на понятието
данъчно събитие се съдържа в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, съгласно
която: „Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл.16“. Съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС: „Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена“. В хода на извършената от
страна на контролните органи проверка безспорно е било установено, че горивото
е било доставено и получено от кооперацията-жалбоподател именно на датата 15.09.2017
г. Това обстоятелство е било установено от проверяващите на база представените
им придружаващи документи, а именно товарителница, сертификат, както и от
електронният документ за доставка на горивото, подаден от доставчика в ИС
„Контрол на горивата“ на НАП. В случая като дата на възникване на данъчното
събитие, както от страна на актосъставителя, така и от страна на АНО, е била
приета датата 15.09.2017 г. Именно в този момент, на същата дата, е възникнало
и задължението за кооперацията-жалбоподател, произтичащо от разпоредбата на чл.
118, ал. 10 от ЗДДС. При това положение следва да се приеме, че след като това
задължение не е било изпълнено от нейна страна, то нарушението е извършено
именно на датата, посочена в АУАН и НП – 15.09.2017 г.
Неоснователни според съда са и доводите на кооперацията-жалбоподател и
процесуалният й представител, че случаят следва да бъде квалифициран като
маловажен. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, приложим по силата на препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН, "не е престъпно деянието, което макар формално и
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна". В чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на
понятието "маловажен случай" - този, при който извършеното
престъпление /в случая административно нарушение/ с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая деянието не е
резултатно, за да имат значение липсата или незначителността на вредните
последици. Достатъчно е наличието на бездействие, за да възникне
административно-наказателна отговорност. Няма никакво значение дали това е
довело до ощетяване на фиска или на гражданите. В случая неподаването на
електронният документ за получаване на гориво е деянието, което води до
налагане на санкция. Следва да се имат предвид и целите, поставени от
законодателя с оглед постигане на т.нар. "генерална превенция". Предвидените
в закона правила и задължения са създадени за да се спазват. Спазването им гарантира
обществения порядък. Изводи, че задължението е изпълнено в последствие, а
полученото гориво е отразено в счетоводството, липсата на ощетяване на фиска и
вредни последици, поради което нарушението не следва да бъде санкционирано, в
никакъв случай не води до дисциплиниране на всеки отделен субект, който е
задължен да изпълнява това свое задължение. Напротив, подобен извод и подобна
практика би довела да масово неглижиране на административните задължения, което
съвсем не е целта, която законодателят си е поставил при уреждането на подобен
род обществени отношения. Наред с това фактът, че нарушението е първо по ред, е
по съществото си смекчаващо обстоятелство, което има значение при определяне на
наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да
обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна и поради тази причина не представлява
административно нарушение. Определящо в този случай е значимостта на конкретно
увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН
и отмяната на НП на това основание. Вярно е, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, но същото препятства възможността за определяне на
наличните количество горива в резервоарите за съхранение в обекта. Не на
последно място следва да се отчете и фактът, че с настоящото нарушение се
засяга утвърденият ред на данъчната дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажба на течни горива и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на изразходваните количества.
Неспазването на тези конкретни задължения от страна на субекта винаги води до
негативни последици за фиска, тъй като в конкретния случай се препятства
контролната дейност. Течните горива представляват стока, към която има висок
търговски интерес. Предоставянето на данни в НАП цели обезпечаване сигурността
на системата от гледна точка намаляването на критичните точки, т.е.
възможностите за нейното манипулиране. Освен това позволява на контролните
органи да разполагат по всяко време с информация за наличните количества
горива. По този начин се препятстват нерегламентирани продажби на течни горива,
т.е. неотчитането им чрез ЕСФП. Посредством този механизъм се упражнява контрол
върху изразходването на закупените количества горива и се гарантира къде те са
реализирани. Имайки предвид изложеното до тук съдът е на становище, че не е
налице маловажен случай на нарушение.
За извършеното нарушение законодателят е предвидил диапазон на възможната
санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в
зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Доколкото
административно-наказващият орган е констатирал, че процесното административно
нарушение не дава отражение на отразяването на приходите, то и в съответствие с
изискванията на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е определил
размера на административното наказание в параметрите очертани от ал. 1 на чл. 185
от ЗДДС. Относно самият размер на имуществената санкция – същият според съда
следва да бъде намален до минимално предвидения в санкционната разпоредба на
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно 500,00лв., доколкото по делото не са налични
никакви доказателства за обуславяне отегчаването на административната отговорност
за кооперацията-жалбоподател - няма доказателства същата да е била санкционирана
за други нарушения, свързани с данъчната и фискална дисциплина, нарушението е
за първи път, а и минималният размер от 500 лв. според съда би се явил
съответен на обществената опасност на нарушението и нарушителя, законосъобразен
и целесъобразен.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 316213-F364034 от 02.02.2018
г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите
Велико Търново, с което на ОППК “Дан Колов”, със седалище и
адрес на управление с. Сенник, общ. Севлиево***, за извършено нарушение по чл. 59б, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 700,00лв. /седемстотин/ лева, КАТО НАМАЛЯВА
размера на същата от 700,00 лева на 500,00лв. /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: