Определение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №9/22.01.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 1253/2012 год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия С. М. К. от С.,обл.К.с ЕГН * за виновен в това, че на 15.10.2012г. в Г., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 2563/2011г. на Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, влязло в сила на 27.02.2012г., извършил такова деяние - управлявал лек автомобил „Ф. с per. № * **** **, без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, г.2 б.”б” от НК му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 2 години и 6 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител'’ за срок от 2 години и 6 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа за срок от 1 година.

НедовоÙен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. К.,който я обжалва,като неправилна, поради явна несправедливост на наложеното му наказание.Моли съда да намали размера на наказанието „пробация”, или да му наложи минимално наказание „лишаване от свобода”, при условно или ефективно изтърпяване. В съдебно заседание не се явява, но защитника му поддържа жалбата в частта за намаляване на наказанието „пробация”.

Прокурорът от О. П. – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимия С. М. К. живее в С., О., обл.К. б. е и е о..През 1994г. К. придобил право да управлява МПС, като притежава категории „В. С, М и Т”. Поради множество нарушения на правилата по ЗДвП и поради изчерпване на всички контролни точки, свидетелството за управление на МПС на подсъдимия било иззето със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 12030/2009г„ влязла в сила на 29.01.2010г.След отнемане на свидетелството за правоуправление, дееца бил неправоспособен водач на моторно превозно средство.

За управление на моторно превозно средство без изискуемото свидетелство за управление, С. М. К. бил наказан по административен ред с наказателно постановление № 2563/2011 г., издадено от Началник сектор ПП към ОД МВР- Кърджали и влязло в сила на 27.02.2012г.

На 15.10.2012г. подсъдимия се намирал в Г. и въпреки, че бил неправоспособен водач, той решил да управлява моторно превозно средство - лек автомобил ..Ф.” с рег.№* **** **. Около 22.00 часа на 15.10.2012г. дееца се движел е описания автомобил в Г., по бул.България, близо до ж.п. гарата в града. По същото време там се намирал дежурен екип на КАТ-ПП-Кърджали в състав свидетелите Р. П. и К. К.. Те спрели за рутинна проверка водача на автомобила „Фо." с рег.№* **** **, а именно подсъдимия. Свидетелите П. и К. поискали от К. документите му, като водач на МПС за проверка. Дееца представил само лична карта, но не и свидетелство за управление на МПС, като заявил, че не притежава такъв документ. При извършена служебна справка чрез дежурния служител в РУП-Кърджали било установено, че подсъдимия не притежава свидетелство за управление па МПС. За това нарушение свидетелят К.К. му съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от Закона за движението по пътищата.

Не се спори по делото, а и видно от приложената по делото Справка за нарушител на сектор КАГ при ОДП- Кърджали от 27.11.2012г. както и от свидетелските показания на Д., деецът не притежавал свидетелство за управление на МПС като нямал нито една регистрирана категория. Освен това с наказателни постановление № 2045/11 от 17.11.2011г. издадено от Началника на РУГ1- Кърджали и № 4818/11 от 22.11.2011 издадено от началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, и двете в сила от 24.01.2012г. като необжалвани, деецът е бил санкциониран за управление на МПС без да притежава свидетелство за това. Тази безспорна фактология се установи от обясненията на самия деец, както и от свидетелските показания на И.Д., така и от писмените доказателства- справка за нарушител, наказателно постановление № 2045/ 11г. издадено от Началника на РУП Г., наказателно постановление № 4818/ 11 г. издадено от Началник сектор ПП към ОДМВ Г.. Видно от Справка за нарушител от 27.11.2012г. издадена от сектор „КАТ’'- ОДП- Кърджали подсъдимият К. бил многократно наказван за нарушения по Закона за движението по пътищата и то предиýно за управление на МПС без да е правоспособен водач.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, които са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а именно: свидетелските показания на Р.Я.П.и К. И. К., обясненията на подсъдимия, писмените доказателства - Справка за нарушител от региона на сектор КАТ при ОДП-Кърджали; акт за установяваме на административно нарушение № 2801/15.10.2012г.; Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 12030/19.08.2009г., влязла в сила на 29.01.2010г.;наказателно постановление № 2563/12.10.2011г„ издадено от Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, влязло в сила па 27.02.2012г.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна,състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата - 15.10.2012г., дееца е управлявал МГ1С - лек автомобил „Ф.” с рег.№* **** **. Същият не е бил правоспособен водач на МПС, тъй като не е притежавал необходимото по ЗДвП свидетелство за управление. С наказателно постановление № 2563/12.10.2011 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР- Кърджали, влязло в сила на 27.02.2012г„ К. е бил наказан по административен ред за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от наказването му с цитираното наказателно постановление. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като той е съзнавал всички елементи от престъпния състав - че е неправоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС, както и това, че е бил наказван по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление и настоящото деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е бил санкциониран по административен ред.За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подсъдимия К. – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, квалификацията на същото, както и формата на вината /при пряк умисъл/ при извършването му, няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимия с въззивната му жалба касае справедливостта на наложеното му наказание.

Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.

За да определи и наложи посоченото по-горе наказание на подсъдимия Мурад, първоинстанционният съд, е взел предвид степента на обществена опасност на дееца - сравнително висока, заради предходните му осъждания и административни наказания по ЗДвП; степента на обществена опасност на деянието - средна, предвид динамиката на този вид престъпления в страната и възможността от деянието да последват тежки последствия; подбудите за неговото извършване - пренебрегването па установените норми за безопасност на движение; смекчаващите отговорността обстоятелства - направените самопризнания и изразено разкаяние, критичното отношение към извършеното, семейното и материално положение на подсъдимия, който е безработен и е родител на две малолетни деца; отегчаващите отговорността обстоятелства - предходните осъждания, недобрите характеристични данни по местоживеене, упоритостта при извършване на нарушения по ЗДвП, за които дееца е наказван многократно по административен ред. Така при индивидуализацията на наказанието, съдът е счел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и минимален размер на наказание “лишаване от свобода” би се оказал несъразмерно тежък на извършеното престъпление. Това е така. защото ако бъде наложено този вид наказание, то несъмнено следва да бъде ефективно изтърпяно, предвид наличието на законова пречка за приложение па условното осъждане заради съдебното минало па подсъдимия. Предвиденото в чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК наказание е до 2 години „лишаване от свобода”, което с оглед констатираните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът на основание чл.55, ал.1. т.2 б. „б” от НК е заменил с наказание „пробация”.Приел е , че за реализиране целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, следва да бъдат приложени три пробациоини мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес”, „задължителни периодични срещи е пробационен служител" и „безвъзмезден труд в полза на обществото". Предвид съдържанието на първите две и задължителни пробационни мерки, целите на индивидуалната превенция не биха се постигнали само с тяхното прилагане.Но чрез прилагане и на още една, допълнителна мярка, определеното наказание ще бъде адекватна санкция, съответстваща на извършеното престъпление. С оглед императивната разпоредба на чл.42а, ал.3 от НК съдът е определил и диференциран размер на всяка пробационна мярка, като с оглед най-вече съдебното минало на подсъдимия е приел, че задължителната регистрация по настоящ адрес и задължителните периодични срещи с пробационен служител следва да бъдат с продължителност над средния размер, а именно 2 години и 6 месеца, като задължителната регистрация бъде с периодичност два пъти седмично, а полаганият безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от 1 година.

Настоящата инстанция намира така наложеното на подсъдимия К. наказание за достатъчно и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същото не е явно несправедливо.С други думи, при определяне на наказанието, първоинстанционния съд е спазил принципа на справедливост и съответност на наказанието на извършеното престъпление.Изключителната последователност при незачитане на закона от страна на подсъдимия следва да бъде отчетена и това е направено с определеното наказание.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда 9/22.01.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 1253/2012 год.,по описа на Кърджалийският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.