Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 27.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13 с-в, в открито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 5950 по описа на СГС за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422,
във вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът „Ю.Б.“ АД (правоприемник на „Б.П.Б.“
АД) твърди, че на 04.12.2007 г. сключил с ответницата Договор за предоставяне
на кредитна линия с ипотека № 4635/R/2007 в размер
от 200 000 лв. и срок на погасяване 04.12.2012 г. С Анекс от 15.06.2009 г.
солидарно с получателката се задължило „Д. П.“ ЕООД. Дължимата главница била предоговорена на 227 468,
38 лв., а крайният срок за погасяване бил 18.03.2025 г. Твърди се, че към дата
21.08.2015 г. не били погасени 51 вноски за периода 18.06.2011 г. – 18.08.2015
г. в следните размери: 34 394,98 лева – главница, ведно със законна лихва
върху нея от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
102 901,57 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2011 г. до
18.08.2015 г., наказателна лихва в размер на 12 983,41 лева – за периода
от 18.11.2011 г. до 20.08.2015 г., такси по договора в размер на 1706,26 лева
за периода от 18.12.2011 г. до 18.08.2015 г., сумата от 145,20 лева – разноски
за нотариални такси, както и за присъдените разноски по заповедното
производство в размер на 5854,60 лв.
За цитираните суми било подадено на
21.08.2015 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК дало повод за образуването на ч.гр.д. № 50250/2015 г., Софийски районен съд
140 състав, по което искането на заявителя било удовлетворено.
На 29.01.2018 г. посочения в заповедта
за изпълнение длъжник подал възражение.
Въз основа на изложеното ищцовото
дружество претендира да бъде установено спрямо ответницата дължимостта на
следните суми: 34 394,98 лева – главница, ведно със законна лихва върху
нея от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
102 901,57 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2011 г. до
18.08.2015 г., наказателна лихва в размер на 12 983,41 лева – за периода
от 18.11.2011 г. до 20.08.2015 г., такси по договора в размер на 1706,26 лева
за периода от 18.12.2011 г. до 18.08.2015 г., сумата от 145,20 лева – разноски
за нотариални такси, както и за присъдените разноски по заповедното
производство в размер на 5854,60 лв. Претендира разноски.
Ответницата М.Т.М. (починала в хода на
производството и заместена по ред на чл. 227 ГПК от Т.В.Д. оспорва исковете по
основание и размер.
Признава получаването на процесната
сума на основание сключения договор за банков заем, получената на 14.03.2015 г.
покана за изпълнение и дължимостта на главница в размер на 34 394, 98 лв.
Сочи, че получила Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 693/2015 г. на
ЧСИ И.Б., peг. № 705 на КЧСИ, която е връчена на същата на 11.01.2018 г. В
законния срок, същата е подала възражение по повод на издадения изълнителен
лист и заповед за изпълнение по частно гр. д. № 25431/2017 г. по описа на СРС и
други, обединени в това изпълнително дело. Твърди се, че с връчената покана за
изпълнение, на ответницата е била предявена за плащане сумата от 527 951,95
лева, като в тази сума са включени присъдените в полза на Банката суми по ч.
гр. д. № 50250/2015 г., ч.гр.д. № 25432/2017 г. и ч.гр.д. № 25431/2017 г.
Подаденото възражение от ответницата е било, както срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 50250/2015 г. – вземането, по която е предмет на
установяване в настоящото производство, така също и срещу издадените заповеди
за изпълнение по посочените две други частни гр. производства, поради което
възражението не е подадено само по отношение издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 50250/2015 г. В тази връзка се сочи, че предвид липсата на предявени
искове за установяване на вземанията по останалите две дела, то следва, че
изпълнителните листове по тях следва да бъдат обезсилени.
Прави възражение за погасяване по
давност на искането за лихва за забава поради изтичането на тригодишен период.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата приема за установено от
фактическа страна следното:
От
доказателствата по делото се установява,че на 04.12.2007 г. между
“Б.П.Б.” АД (кредитор) и М.Т.М. (получател)
е
сключен Договор за предоставяне на кредитна линия с
ипотека № 4635/R/2007 г., с който на ответницата е предоставена кредитна линия в
размер на 200 000 лв. В чл. 9 ал. 2 от
договора е уговорено кредитополучателят да заплаща на Банката годишен лихвен
процент в размер на тримесечен СофиБор плюс надбавка от 6 %. Съгласно чл. 9, ал. 3
от договора в случай на забава от страна на кредитополучателят на която и да е
вноска по главницата на кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, върху неиздължените суми по главницата за времето на забава кредитополучателят
дължи на Банката наказателна лихва в размер на сбора от договорения лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на 10 Уговорено е кредитополучателят
да заплаща на банката годишна такса в размер на 0.25% от първоначално
отпуснатия кредитен лимит. Така поетите задължения са обезпечени с ипотека
върху два недвижими имота.
Чрез сключен на 15.06.2009 г. Анекс задължението е поето в условията на солидарност от „Д.п.“ ЕООД. Размерът на отпуснатия кредит се увеличава
на 207 674, 54
лв. – чл. 2. Размерът на годишната лихва е определен като сбор от
тримесечния СофиБор и надбавка от 6.75 % - чл. 3. Кредитополучателят заплаща
годишна такса в размер на 0.2 %
върху остатъка от кредита за всяка следваща година, платима годишно на датата
на усвояване на кредитната линия – чл. 4, ал. 1. Съгласно чл. 7 в случай на
забава от страна на кредитополучателят на която и да е вноска по главницата
както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължените
суми по главницата за времето на забава следвало да заплати на банката
наказателна лихва в размер на сбора от договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на 10 %. С този анекс се удължавал и срока за
погасяване на кредита на 156 месечни вноски.
На 16.03.2010 г. е сключен втори анекс към договора, в който размерът на кредита е увеличен на 227 468,38 лв. формиран
от главницата заедно с лихвите, дължими през периода с по- ниска лихва по
анекса. Страните са приели общата сума за изцяло усвоена към 16.03.2010 г.
Прието е от страните, че за ползвания кредит длъжникът следвало да заплаща
годишен лихвен процент в размер на 11.411 % - чл. 2, ал. 1. Формирането му е от
следните компоненти годишен лихвен процент в размер на 11.411 %, равен на базов
лихвен процент на банката за кредити в лева (7, 5 %) и надбавка от 3.911 %. През първите 12 месеца след подписване на
анекса кредитополучателят заплаща намален лихвен процент в размер на 4.28 %.
Срокът за погасяване също бил увеличен на 180 месечни вноски.
Страните сключили на 01.04.2011 г. трети
анекс, според който погасяването
на главницата било отложено с шест месеца, но през този период се дължали плащания
по такси такси, лихви и комисиони. Кредитополучателят следвало да заплаща
годишна такса в размер на 0.2 % върху остатъка на кредита за всяка следваща
година, платима годишно на датата на усвояване на кредитната линия – чл. 3.
Страните увеличили срока за погасяване на 167 месечни вноски.
Общият
размер на всички парични задължения по договора и анексите към него с настъпил
към 21.08.2015 г. падеж бил в размер на 152 131, 42 лв., сума, формирана
вследствие на незаплатени 51 броя месечни вноски за периода 18.6.2011 - 18.08.2015
год.
По делото е изслушана и приета ССчЕ,
според чието заключение дължимите суми по първоначалния договор и последващите
анекси е в размер на 34 394, 98 лв. – главница; 13 005, 46 лв. –
непогасени наказателни лихви и 1 706, 26 лв. – непогасени такси. След
21.08.205 г. не са постъпвали суми за погасяване на задълженията. Към
20.08.2015 г. дължимата възнаградителна лихва е в размер на 102 939, 34
лв.
При така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Страните не спорят, че: а) между тях е сключен договор
за предоставяне на кредитна линия с ипотека; б) договорената сума е
предоставена на кредитополучателя; в) дължимата главница е в размер на
34 394, 98 лв.
Спорен между страните е размерът на възнаградителната
и наказателната лихви за периода и таксите за обслужване с оглед направеното
възражение за изтекла в полза на длъжника тригодишна давност.
Давността е институт на гражданското право, приложима
и в процесния случай, с оглед договорния характер на поетите задължения. Същата
се явява като санкция за кредитора, който следва да бъде стимулиран от
възможността вземането му да остане неудовлетворено с оглед неговото
бездействие в посочения от закона срок. Естеството на задължението е за
периодично изпълнение и съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД погасяването му става в
тригодишен срок от настъпване на изискуемостта. Давността се прекъсва в
изчерпателно изброените в чл. 116 ЗЗД. Подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК прекъсва давността, тъй като искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението – чл. 422, ал. 1 ГПК. Релевантната дата в процесния случай е
21.08.2015 г.
Съобразно приетите по делото две ССчЕ дължимата
наказателна лихва за периода 18.08.2012 г. - 21.08.2015 г. е в размер на 8 398,
11 лв. За остатъка до пълния предявен размер от 12 983, 41 лв. начислен за
времето преди 18.08.2012 г. претенцията следва да бъде отхвърлена поради уважаването на направеното от длъжника
възражение за погасяване на вземането поради
настъпила давност.
Възнаградителната лихва, преценена в
контекста на посоченото възражение за периода 18.08.2012 г. - 21.08.2015 г. е в размер на 70 884
лв.
и за горницата до пълната предявена стойност от 102 901, 57 лв. следва да
бъде отхвърлена.
Съдът счита за неоснователна
претенцията за заплащане на нотариални такси в размер на 145, 20 лв., тъй като
липсват представени в заповедното производство и по настоящето дело
доказателства.
Основателна се явява претенцията за
установяване дължимостта на сумата от 1 706,26 лв. В първоначалния договор
от 04.12.2007 г. са регламентирани два вида такси – 50 лв. за разглеждане на
искането за кредит, дължими еднократно и 0, 25 % върху първоначално отпуснатия
кредит, дължима годишно – чл. 11. С анекса от 15.06.2009 г. дължимата годишна
такса върху остатъка от кредита за всяка следваща година е в размер на 0, 2 % -
чл. 4. В анекса от 01.04.2011 г. посочената методика не е променяна. Така
общата дължима сума за таксите по договора за кредит е в размер на 1 706,
26 лв. ( 451, 43 лв. към 18.11.2011 г.; 436, 12 лв. към 18.11.2012 г.; 418, 96
лв. към 18.11.2013 г. и 399, 75 лв. към 18.11.2014 г.).
Ищцовото дружество претендира да е направило следните
разноски: 6 085, 26 лв. държавна такса за заповедното и исково
производства; 2 811, 97 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство; 600 лв. депозити за ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
се дължат от ответника следните суми: 5070, 40 лв. съдебни разноски и 360 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска, но
предвид липсата на искане в тази насока, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** /правоприемник на основание чл. 227 ГПК на първоначалния ищец „Б.П.Б.“
АД/ по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, че Т.В.Д. , ЕГН
**********, с адрес за съобщения и призоваване: гр. Ловеч, пл. **** ****** 001
Б 02 003 /правоприемник на починалата в хода на производството М.Т.М./***
АД, ЕИК ****** следните суми, по силата на сключен Договор за
предоставяне на кредитна линия с ипотека № 4635/R/2007 от 04.12.2007 г. и Анекси от
15.06.2009 г., 16.03.2010 г. и 01.11.2011 г.: 34 394, 98 лв. – главница по договора за
кредит, ведно със законна лихва, считано от 21.08.2015 г. до окончателното
погасяване на задължението; договорна лихва в размер на 70 884 лв. за
периода от 18.08.2012 г. - 21.08.2015 г.; санкционираща лихва в размер на 8 398,
11 лв. за периода 18.08.2012 г. - 21.08.2015 г.; заемни такси в размер на 1 706,
26 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.09.2015
г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50250/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 140
с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, в часта за установяване дължимост на вземането за договорна
лихва за разликата над уважения размер от 32 017, 57 лв. до пълния
претендиран размер от 102 901, 57 лв. и иска за установяване дължимостта
на наказателна лихва за разликата над уважения размер от 4 585, 30 лв. до
пълния предявен размер от 12 983, 41 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.В.Д., ЕГН **********
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 5 430,
40 лева - разноски в заповедното и исково производства производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: