Присъда по дело №2484/2020 на Софийски градски съд

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

гр. София, 23.04.2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  П.Д.

                                                                                    С.К.

 

при секретаря Ваня ГАДЖЕВА и в присъствието на прокурор Николай ГУГУШЕВ, като разгледа докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НОХД № 2484 по описа за 2020 г. и въз основа на Закона и данните по делото:

           

           

П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.С.Б. – роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота към момента – автомивка в гр.Пазарджик, като общ работник, с адрес ***, с настоящ адрес *** – за ВИНОВЕН в това, през периода от 14.07.2015 г. до 14.04.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 10 отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството му представляващ и управляващ „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – общо в размер на 393 069,37 лева (триста деветдесет и три хиляди и шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), като потвърдил неистина в подавани месечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – 10 броя справки – декларации пред ТД на НАП – София град, офис Център, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците „С.Б." ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД, без да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ – дневници за покупки на „Д.“ ЕООД по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З от ППЗДДС, и посочените в тях документи с невярно съдържание – фактури за доставки на стоки и услуги от „С.Б.“ ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, при водене на счетоводството и предоставяне информацията пред органа по приходите – ТД на НАП – гр.София, офис Център, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.Ha 14.07.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 7 901,01 лева (седем хиляди деветстотин и един лева и една стотинка), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102539709/14.07.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 992,92 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 91,91 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 7901,01 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 913/12.06.2015 г., на обща стойност 14 968,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева; фактура № 914/19.06.2015 г., на обща стойност 11761,20 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1960,20 лева; фактура № 915/25.06.2015 г., с обща стойност 14909,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,90 лева; фактура № 916/29.06.2015 г., с обща стойност 6318,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1053,02 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец юни 2015 г., в размер на – 7 901,01 лева (седем хиляди деветстотин и един лева и една стотинка ), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД, които реално не са извършени;

2. На 14.08.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 15 250,92 лева (петнадесет хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и две стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102561907/14.08.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15608,17 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв., съответно ДДС за възстановяване 355,25 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 15 250,92 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 924/30.07.2015 г., с обща стойност 8971,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1495,20 лева; фактура № 921/16.07.2015 г., с обща стойност 11940 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1990 лева; фактура № 919/10.07.2015 г., с обща стойност 13465,98 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2244,33 лева; фактура № 920/13.07.2015 г., с обща стойност 14630,34 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2438,39       лева; фактура № 923/20.07.2015 г., с обща стойност 14721,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453,60 лева; фактура № 917/01.07.2015 г., с обща стойност 14939,1 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2489,85 лева; фактура № 918/06.07.2015 г., с обща стойност 14968,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец юли 2015 г., в размер на – 15 250, 92 лева (петнадесет хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и две стотинки), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД, които реално не са извършени;

3. На 14.09.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 18591,47 лева (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки ), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102584448/14.09.2015 г., подадена пред ТД на НАП, за данъчния период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 18195,64 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 60,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 455,83 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 18591,47 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с доставчик „Б.БГ“ ЕООД – фактура №**********/ 17.08.2015 г., с обща стойност 7034,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1172,40 лева; фактура №**********/18.08.2015 г., с обща стойност 7471,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1245,28 лева; фактура №**********/14.08.2015 г., с обща стойност 10242,94 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1707,16 лева; фактура №**********/17.08.2015 г., с обща стойност 11247 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1874,5 лева; фактура №**********/05.08.2015 г., с обща стойност 13845,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2307,52 лева; фактура №**********/10.08.2015 г., с обща стойност 14597,23 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2432,87 лева; фактура №**********/07.08.2015 г., с обща стойност 14687,26 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2447,88 лева; фактура №**********/13.05.2015 г., с обща стойност 14800,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2466,80 лева; фактура №**********/ 12.08.2015 г., с обща стойност 14887,39 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2481,23 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец август 2015 г., в размер на 18 591,47 лева (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки), начислен по доставки от „Б.БГ“ ЕООД, които реално не са извършени;

4. На 14.10.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 9999,52 лева (девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102606863/14.10.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр. София, офис Център, за данъчен период от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12158,88 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. съответно ДДС за възстановяване 2159,36 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9999,52 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 930/23.09.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 929/21.09.2015 г., с обща стойност 14524,80 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420,80 лева; фактура № 832/28.09.2015 г., с обща стойност 14561,28 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2426,88 лева; фактура № 931/25.09.2015 г., с обща стойност 14786,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464,40 лева; фактура № 928/17.09.2015 г., с обща стойност 14820 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2470 лева, с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 12158,88 лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец септември 2015 г., в размер на – 9999,52 лева (девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки ), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД , които реално не са извършени;

5. На 16.11.2015 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 43120,76 лева (четиридесет и три хиляди сто и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102629626/16.11.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 44891,68 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 2140,73 лв., съответно ДДС за възстановяване 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 43120,76 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 353/30.10.2015 г., с обща стойност 11700 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1950 лева; фактура № 339/05.10.2015 г., с обща стойност 13 860 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2310 лева; фактура № 344/10.10.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 340/07.10.2015 г., с обща стойност 14386,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2397,80 лева; фактура № 345/19.10.2015 г., с обща стойност 14400 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2400 лева; фактура № 343/15.10.2015 г., с обща стойност 14520 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420 лева; фактура № 352/29.10.2015 г., с обща стойност 14670 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2445 лева; фактура № 350/27.10.2015 г., с обща стойност 14718 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453 лева; фактура № 342/12.10.2015 г., с обща стойност 14784 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464 лева; фактура № 351/28.10.2015 г., с обща стойност 14832 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2472 лева; фактура № 348/23.10.2015 г., с обща стойност 14842,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,80 лева; фактура № 349/ 26.10.2015 г., с обща стойност 14850 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2475 лева; фактура № 347/22.10.2015 г., с обща стойност 14916 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2486 лева; фактура № 346/20.10.2015 г., с обща стойност 14971,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,20 лева; фактура № 338/02.10.2015 г., с обща стойност 14974,66 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,78 лева; фактура № 341/09.10.2015 г., с обща стойност 14982 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2497 лева; с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 933/30.09.2015 г., с обща стойност 14211,84 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2368,64 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец октомври 2015 г., в размер на 43120,76 лева (четиридесет и три хиляди сто и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки ), начислен по доставки от „П.**“ ЕООД и „С.Б.“ ЕООД, които не са извършени реално;

6. На 14.12.2015 г., в гp.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 17947,65 лева (седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102649253/14.12.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24969,13 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 19,51 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 17947,65 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД , в който          са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 359/12.11.2015 г., с обща стойност 13 824 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2304 лева; фактура № 360/13.11.2015 г., с обща стойност 13858,80 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2309,80 лева; фактура № 357/09.11.2015 г., с обща стойност 14032,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2338,80 лева; фактура № 358/ 11.11.2015 г., с обща стойност 14304 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2384 лева; фактура № 354/02.11.2015 г., с обща стойност 14627,64 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2437,94 лева; фактура № 355/04.11.2015 г., с обща стойност 14889,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2481,60 лева; с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/18.11.2015 г., с обща стойност 10992 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1832 лева; фактура №**********/23.11.2015 г., с обща стойност 11040 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1840 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец ноември 2015 г., в размер на 17947,65 лева (седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), начислен по доставки от „П.**“ ЕООД и „Ц.Т.“ ЕООД, които не са извършени реално;

7. На 14.01.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 35 388,59 лева (тридесет и пет хиляди триста осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. №22102674115/14.01.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 35561,54 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 172,95 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 35388,59 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/30.11.2015 г., с обща стойност 10 968 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1828 лева; фактура №**********/29.12.2015 г., с обща стойност 11550,53 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1925,09 лева; фактура №**********/ 26.12.2015 г., с обща стойност 13440 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2240 лева; фактура №**********/01.12.2015 г., с обща стойност 14380,80 лева за покупка            на стока с начислен ДДС в размер на 2396,80 лева; фактура №**********/15.12.2015 г., с обща стойност 14659,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2443,20 лева; фактура № **********/28.12.2015 г., с обща стойност 14760 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2460 лева; фактура №**********/03.12.2015 г., с обща стойност 14784 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464 лева; фактура №**********/17.12.2015 г., с обща стойност 14842,08 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,68 лева; фактура № **********/24.12.2015 г., с обща стойност 14892 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2482 лева; фактура №**********/14.12.2015 г., с обща стойност 14894,40 лева за покупка          на стока с начислен ДДС в размер на 2482,40           лева; фактура №**********/21.12.2015 г., с обща стойност 14909,04 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,84 лева; фактура №**********/10.12.2015 г., с обща стойност 14 930,10лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2488,35 лева; фактура №**********/09.12.2015 г., с обща стойност 14953,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2492,28 лева; фактура №**********/07.12.2015 г., с обща стойност 14976 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2496 лева; с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 356/06.11.2015 г., с обща стойност 14429,90 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2404,90 лева; и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец декември 2015 г., в размер на 35388,59 лева (тридесет и пет хиляди триста осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД и П.**“ ЕООД, които не са извършени реално;

8. На 15.02.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 9496,20 лева (девет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 22102697118/15.02.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9323,33 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,87 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9496,20 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/ 24.01.2016 г., с обща стойност 3805,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 634,20 лева; фактура №**********/22.12.2015 г., с обща стойност 10693,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1782,28 лева; фактура №**********/23.12.2015 г., с обща стойност 12089,09 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2014,85 лева; фактура №**********/23.12.2015 г., с обща стойност 14448 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2408 лева; фактура №**********/28.12.2015 г., с обща стойност 14904 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец януари 2016 г., в размер на 9496,20 лева (девет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД, които не са извършени реално;

9. На 14.03.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г, в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 128400,60 лева (сто двадесет и осем хиляди и четиристотин лева и шестдесет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. №22102720981/14.03.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.02.2016 г. до 28.02.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128409,84 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 9,24 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 128400,60 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/01.02.2016 г., с обща стойност 9321,48 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1553,58 лева; фактура №**********/02.02.2016 г., с обща стойност 9828 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1638 лева; фактура №**********/03.02.2016 г., с обща стойност 9945,50 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1657,58 лева; фактура №**********/08.02.2016 г., с обща стойност 9957,52 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1659,59 лева; фактура №**********/05.02.2016 г., с обща стойност 9974,78 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1662,46 лева; с доставчик „Н.****“ ЕООД – фактура №**********/26.02.2016 г., с обща стойност 14992,88 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2498,88 лева; фактура №**********/27.02.2016 г., с обща стойност 15144 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2524 лева; фактура №**********/11.02.2016 г., с обща стойност 32452,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5408.80 лева; фактура №**********/15.02.2016 г., с обща стойност 35897,28 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5982,88 лева; фактура №**********/19.02.2016 г., с обща стойност 38083,56 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6347,26; фактура №**********/ 13.02.2016 г., с обща стойност 38643,36 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6440,56 лева; фактура №**********/27.02.2016 г., с обща стойност 41457,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6909,60 лева; фактура №**********/21.02.2016 г., с обща стойност 42035,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7005,93 лева ; фактура №**********/20.02.2016 г., с обща стойност 42037,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7006,28 лева; фактура №**********/ 17.02.2016 г., с обща стойност 45168 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7528 лева; фактура №**********/18.02.2016 г., с обща стойност 46503,36 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7750,56 лева; фактура №**********/26.02.2016 г., с обща стойност 51136,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 8522.80 лева; фактура №**********/22.02.2016 г., с обща стойност 55662,24 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 9277,04 лева; фактура №**********/ 16.02.2016 г., с обща стойност 56760 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 9460 лева; фактура №**********/24.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева; фактура №**********/25.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец февруари 2016 г., в размер 128400,60 (сто двадесет и осем хиляди и четиристотин лева и шестдесет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД и „Н.****“ ЕООД, които не са извършени реално;

10. На 14.04.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 106972,65 лева (сто и шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 221027223700/14.04.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 106934,56 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 38,09 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 106972,65 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Н.****“ ЕООД – фактура №**********/16.03.2016 г., с обща стойност 20070,84 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 3345,14 лева; фактура №**********/28.03.2016 г., с обща стойност 25449,64 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4241,61 лева; фактура №**********/26.03.2016 г., с обща стойност 26496,96 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4416,16 лева; фактура №**********/23.03.2016 г., с обща стойност 28794,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4799,10 лева; фактура №**********/10.03.2016 г., с обща стойност 29528 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4921,33 лева; фактура №**********/25.03.2016 г., с обща стойност 29899,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4983,20 лева; фактура №**********/07.03.2016 г., с обща стойност 31358,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5226,46 лева; фактура №**********/08.03.2016 г., с обща стойност 31693,85 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5282,31 лева; фактура №**********/11.03.2016 г., с обща стойност 31774,08 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5295,68 лева; фактура №**********/ 04.03.2016 г., с обща стойност 32148,19 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5358,03       лева; фактура №**********/15.03.2016 г., с обща стойност 32537,71 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5422,95 лева; фактура №**********/01.03.2016 г., с обща стойност 32920,15 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5486,69 лева; фактура №**********/30.03.2016 г., с обща стойност 33160,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5526,79 лева; фактура №**********/ 19.03.2016 г., с обща стойност 33607,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5601,30 лева; фактура №**********/29.03.2016 г., с обща стойност 34863,55 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5810,59 лева; фактура №**********/22.03.2016 г., с обща стойност 35534,98 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5922,48 лева; фактура №**********/12.03.2016 г., с обща стойност 36029,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6004,96 лева; фактура №**********/ 21.03.2016 г., с обща стойност 36116,14 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6019,36 лева; фактура №**********/14.03.2016 г., с обща стойност 38124 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6354 лева; фактура №**********/12.02.2016 г., с обща стойност 41498,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6916,40 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец март 2016 г., в размер 106972,65 (сто и шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), начислен по доставки от „Н.****“ ЕООД, които не са извършени реално – престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.373, ал.2 от НПК, във вр. чл.58а, ал.4 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, ОСЪЖДА подсъдимия Й.С.Б. на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното на подсъдимия Й.С.Б. наказание „Лишаване от свобода”, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

 

На основание чл.55, ал.3 от НК, НЕ НАЛАГА на подс. Й.С.Б. кумулативно предвиденото в чл.255, ал.3 от НК наред с наказанието „Лишаване от свобода”, по-леко наказание – „КОНФИСКАЦИЯ НА НАЛИЧНО ИМУЩЕСТВО”.

 

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Й.С.Б. /с установена по делото самоличност/, да заплати сумата от 825.24 /осемстотин двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ лева разноски по водене на делото – в полза на Държавата и по сметка на СДВР, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски Апелативен Съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/

 

                                                                     2/

 

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Й.С.Б. за това, че през периода от 14.07.2015 г. до 14.04.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 10 отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството му представляващ и управляващ „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – общо в размер на 393 069,37 лева (триста деветдесет и три хиляди и шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), като потвърдил неистина в подавани месечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – 10 броя справки – декларации пред ТД на НАП – София град, офис Център, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците „С.Б." ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД, без да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ – дневници за покупки на „Д.“ ЕООД по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З от ППЗДДС, и посочените в тях документи с невярно съдържание – фактури за доставки на стоки и услуги от „С.Б.“ ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, при водене на счетоводството и предоставяне информацията пред органа по приходите – ТД на НАП – гр.София, офис Център, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.Ha 14.07.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 7 901,01 лева (седем хиляди деветстотин и един лева и една стотинка), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102539709/14.07.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 992,92 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 91,91 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 7901,01 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 913/12.06.2015 г., на обща стойност 14 968,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева; фактура № 914/19.06.2015 г., на обща стойност 11761,20 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1960,20 лева; фактура № 915/25.06.2015 г., с обща стойност 14909,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,90 лева; фактура № 916/29.06.2015 г., с обща стойност 6318,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1053,02 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец юни 2015 г., в размер на – 7 901,01 лева (седем хиляди деветстотин и един лева и една стотинка ), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД, които реално не са извършени;

2. На 14.08.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 15 250,92 лева (петнадесет хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и две стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102561907/14.08.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15608,17 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв., съответно ДДС за възстановяване 355,25 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 15 250,92 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 924/30.07.2015 г., с обща стойност 8971,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1495,20 лева; фактура № 921/16.07.2015 г., с обща стойност 11940 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1990 лева; фактура № 919/10.07.2015 г., с обща стойност 13465,98 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2244,33 лева; фактура № 920/13.07.2015 г., с обща стойност 14630,34 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2438,39 лева; фактура № 923/20.07.2015 г., с обща стойност 14721,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453,60 лева; фактура № 917/01.07.2015 г., с обща стойност 14939,1 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2489,85 лева; фактура № 918/06.07.2015 г., с обща стойност 14968,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец юли 2015 г., в размер на – 15 250, 92 лева (петнадесет хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и две стотинки), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД, които реално не са извършени;

3. На 14.09.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 18591,47 лева (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки ), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102584448/14.09.2015 г., подадена пред ТД на НАП, за данъчния период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 18195,64 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 60,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 455,83 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 18591,47 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с доставчик „Б.БГ“ ЕООД – фактура №**********/ 17.08.2015 г., с обща стойност 7034,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1172,40 лева; фактура №**********/18.08.2015 г., с обща стойност 7471,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1245,28 лева; фактура №**********/14.08.2015 г., с обща стойност 10242,94 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1707,16 лева; фактура №**********/17.08.2015 г., с обща стойност 11247 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1874,5 лева; фактура №**********/05.08.2015 г., с обща стойност 13845,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2307,52 лева; фактура №**********/10.08.2015 г., с обща стойност 14597,23 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2432,87 лева; фактура №**********/07.08.2015 г., с обща стойност 14687,26 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2447,88 лева; фактура №**********/13.05.2015 г., с обща стойност 14800,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2466,80 лева; фактура №**********/ 12.08.2015 г., с обща стойност 14887,39 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2481,23 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец август 2015 г., в размер на 18 591,47 лева (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки), начислен по доставки от „Б.БГ“ ЕООД, които реално не са извършени;

4. На 14.10.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 9999,52 лева (девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102606863/14.10.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр. София, офис Център, за данъчен период от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12158,88 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. съответно ДДС за възстановяване 2159,36 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9999,52 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 930/23.09.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 929/21.09.2015 г., с обща стойност 14524,80 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420,80 лева; фактура № 832/28.09.2015 г., с обща стойност 14561,28 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2426,88 лева; фактура № 931/25.09.2015 г., с обща стойност 14786,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464,40 лева; фактура № 928/17.09.2015 г., с обща стойност 14820 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2470 лева, с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 12158,88 лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец септември 2015 г., в размер на – 9999,52 лева (девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки ), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД , които реално не са извършени;

5. На 16.11.2015 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 43120,76 лева (четиридесет и три хиляди сто и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102629626/16.11.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 44891,68 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 2140,73 лв., съответно ДДС за възстановяване 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 43120,76 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 353/30.10.2015 г., с обща стойност 11700 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1950 лева; фактура № 339/05.10.2015 г., с обща стойност 13 860 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2310 лева; фактура № 344/10.10.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 340/07.10.2015 г., с обща стойност 14386,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2397,80 лева; фактура № 345/19.10.2015 г., с обща стойност 14400 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2400 лева; фактура № 343/15.10.2015 г., с обща стойност 14520 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420 лева; фактура № 352/29.10.2015 г., с обща стойност 14670 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2445 лева; фактура № 350/27.10.2015 г., с обща стойност 14718 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453 лева; фактура № 342/12.10.2015 г., с обща стойност 14784 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464 лева; фактура № 351/28.10.2015 г., с обща стойност 14832 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2472 лева; фактура № 348/23.10.2015 г., с обща стойност 14842,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,80 лева; фактура № 349/ 26.10.2015 г., с обща стойност 14850 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2475 лева; фактура № 347/22.10.2015 г., с обща стойност 14916 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2486 лева; фактура № 346/20.10.2015 г., с обща стойност 14971,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,20 лева; фактура № 338/02.10.2015 г., с обща стойност 14974,66 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,78 лева; фактура № 341/09.10.2015 г., с обща стойност 14982 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2497 лева; с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 933/30.09.2015 г., с обща стойност 14211,84 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2368,64 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец октомври 2015 г., в размер на 43120,76 лева (четиридесет и три хиляди сто и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки ), начислен по доставки от „П.**“ ЕООД и „С.Б.“ ЕООД, които не са извършени реално;

6. На 14.12.2015 г., в гp.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 17947,65 лева (седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102649253/14.12.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24969,13 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 19,51 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 17947,65 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД , в който        са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 359/12.11.2015 г., с обща стойност 13 824 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2304 лева; фактура № 360/13.11.2015 г., с обща стойност 13858,80 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2309,80 лева; фактура № 357/09.11.2015 г., с обща стойност 14032,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2338,80 лева; фактура № 358/ 11.11.2015 г., с обща стойност 14304 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2384 лева; фактура № 354/02.11.2015 г., с обща стойност 14627,64 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2437,94 лева; фактура № 355/04.11.2015 г., с обща стойност 14889,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2481,60 лева; с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/18.11.2015 г., с обща стойност 10992 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1832 лева; фактура №**********/23.11.2015 г., с обща стойност 11040 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1840 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец ноември 2015 г., в размер на 17947,65 лева (седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), начислен по доставки от „П.**“ ЕООД и „Ц.Т.“ ЕООД, които не са извършени реално;

7. На 14.01.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 35 388,59 лева (тридесет и пет хиляди триста осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. №22102674115/14.01.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 35561,54 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 172,95 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 35388,59 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/30.11.2015 г., с обща стойност 10 968 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1828 лева; фактура №**********/29.12.2015 г., с обща стойност 11550,53 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1925,09 лева; фактура №**********/ 26.12.2015 г., с обща стойност 13440 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2240 лева; фактура №**********/01.12.2015 г., с обща стойност 14380,80 лева за покупка         на стока с начислен ДДС в размер на 2396,80 лева; фактура №**********/15.12.2015 г., с обща стойност 14659,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2443,20 лева; фактура № **********/28.12.2015 г., с обща стойност 14760 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2460 лева; фактура №**********/03.12.2015 г., с обща стойност 14784 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464 лева; фактура №**********/17.12.2015 г., с обща стойност 14842,08 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,68 лева; фактура № **********/24.12.2015 г., с обща стойност 14892 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2482 лева; фактура №**********/14.12.2015 г., с обща стойност 14894,40 лева за покупка         на стока с начислен ДДС в размер на 2482,40         лева; фактура №**********/21.12.2015 г., с обща стойност 14909,04 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,84 лева; фактура №**********/10.12.2015 г., с обща стойност 14 930,10лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2488,35 лева; фактура №**********/09.12.2015 г., с обща стойност 14953,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2492,28 лева; фактура №**********/07.12.2015 г., с обща стойност 14976 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2496 лева; с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 356/06.11.2015 г., с обща стойност 14429,90 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2404,90 лева; и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец декември 2015 г., в размер на 35388,59 лева (тридесет и пет хиляди триста осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД и П.**“ ЕООД, които не са извършени реално;

8. На 15.02.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 9496,20 лева (девет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 22102697118/15.02.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9323,33 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,87 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9496,20 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/ 24.01.2016 г., с обща стойност 3805,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 634,20 лева; фактура №**********/22.12.2015 г., с обща стойност 10693,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1782,28 лева; фактура №**********/23.12.2015 г., с обща стойност 12089,09 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2014,85 лева; фактура №**********/23.12.2015 г., с обща стойност 14448 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2408 лева; фактура №**********/28.12.2015 г., с обща стойност 14904 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец януари 2016 г., в размер на 9496,20 лева (девет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД, които не са извършени реално;

9. На 14.03.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г, в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 128400,60 лева (сто двадесет и осем хиляди и четиристотин лева и шестдесет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. №22102720981/14.03.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.02.2016 г. до 28.02.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128409,84 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 9,24 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 128400,60 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/01.02.2016 г., с обща стойност 9321,48 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1553,58 лева; фактура №**********/02.02.2016 г., с обща стойност 9828 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1638 лева; фактура №**********/03.02.2016 г., с обща стойност 9945,50 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1657,58 лева; фактура №**********/08.02.2016 г., с обща стойност 9957,52 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1659,59 лева; фактура №**********/05.02.2016 г., с обща стойност 9974,78 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1662,46 лева; с доставчик „Н.****“ ЕООД – фактура №**********/26.02.2016 г., с обща стойност 14992,88 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2498,88 лева; фактура №**********/27.02.2016 г., с обща стойност 15144 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2524 лева; фактура №**********/11.02.2016 г., с обща стойност 32452,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5408.80 лева; фактура №**********/15.02.2016 г., с обща стойност 35897,28 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5982,88 лева; фактура №**********/19.02.2016 г., с обща стойност 38083,56 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6347,26; фактура №**********/ 13.02.2016 г., с обща стойност 38643,36 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6440,56 лева; фактура №**********/27.02.2016 г., с обща стойност 41457,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6909,60 лева; фактура №**********/21.02.2016 г., с обща стойност 42035,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7005,93 лева ; фактура №**********/20.02.2016 г., с обща стойност 42037,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7006,28 лева; фактура №**********/ 17.02.2016 г., с обща стойност 45168 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7528 лева; фактура №**********/18.02.2016 г., с обща стойност 46503,36 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7750,56 лева; фактура №**********/26.02.2016 г., с обща стойност 51136,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 8522.80 лева; фактура №**********/22.02.2016 г., с обща стойност 55662,24 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 9277,04 лева; фактура №**********/ 16.02.2016 г., с обща стойност 56760 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 9460 лева; фактура №**********/24.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева; фактура №**********/25.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец февруари 2016 г., в размер 128400,60 (сто двадесет и осем хиляди и четиристотин лева и шестдесет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД и „Н.****“ ЕООД, които не са извършени реално;

10. На 14.04.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 106972,65 лева (сто и шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 221027223700/14.04.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 106934,56 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 38,09 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 106972,65 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Н.****“ ЕООД – фактура №**********/16.03.2016 г., с обща стойност 20070,84 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 3345,14 лева; фактура №**********/28.03.2016 г., с обща стойност 25449,64 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4241,61 лева; фактура №**********/26.03.2016 г., с обща стойност 26496,96 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4416,16 лева; фактура №**********/23.03.2016 г., с обща стойност 28794,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4799,10 лева; фактура №**********/10.03.2016 г., с обща стойност 29528 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4921,33 лева; фактура №**********/25.03.2016 г., с обща стойност 29899,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4983,20 лева; фактура №**********/07.03.2016 г., с обща стойност 31358,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5226,46 лева; фактура №**********/08.03.2016 г., с обща стойност 31693,85 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5282,31 лева; фактура №**********/11.03.2016 г., с обща стойност 31774,08 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5295,68 лева; фактура №**********/ 04.03.2016 г., с обща стойност 32148,19 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5358,03     лева; фактура №**********/15.03.2016 г., с обща стойност 32537,71 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5422,95 лева; фактура №**********/01.03.2016 г., с обща стойност 32920,15 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5486,69 лева; фактура №**********/30.03.2016 г., с обща стойност 33160,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5526,79 лева; фактура №**********/ 19.03.2016 г., с обща стойност 33607,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5601,30 лева; фактура №**********/29.03.2016 г., с обща стойност 34863,55 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5810,59 лева; фактура №**********/22.03.2016 г., с обща стойност 35534,98 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5922,48 лева; фактура №**********/12.03.2016 г., с обща стойност 36029,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6004,96 лева; фактура №**********/ 21.03.2016 г., с обща стойност 36116,14 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6019,36 лева; фактура №**********/14.03.2016 г., с обща стойност 38124 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6354 лева; фактура №**********/12.02.2016 г., с обща стойност 41498,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6916,40 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец март 2016 г., в размер 106972,65 (сто и шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), начислен по доставки от „Н.****“ ЕООД, които не са извършени реално – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение срещу подс. Й.С.Б.. Намира, че посочените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт, се доказват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че с описаното деяние в обвинителния акт, подс. Б. е консумирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което пледира съда да признае подсъдимия Б. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като при определяне на наказанието съдът да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, с оглед обстоятелството, че производството е протекло по реда на глава 27, в частност – по чл.371, т.2 от НПК. Намира, че следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи такива – изключително високия размер на дължимите данъци, които надхвърлят над 30 пъти понятието „особено големи размери“. В този смисъл пледира на подс. Б. да бъде определено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, в който смисъл да му бъде наложено наказание в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което наказание след задължителната редукция от 1/3, да бъде определено на 3 години „лишаване от свобода“. Прокурорът обосновава, че в  случая няма пречки да бъде приложен института на условното осъждане, като изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от 5 години. По отношение на предвиденото наказание „конфискация“ прокурорът посочва, че с оглед събраните по делото доказателства, съдът е в обективна невъзможност да наложи подобно наказание на подсъдимия Б.. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

 

Подсъдимият Й.С.Б. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление на постъпката си.

В последната си, дума подсъдимият моли за по-малка присъда.

 

Защитата на подс. Б., в лицето на адв. Е.П. ***, пледира при определяне на следващото се на подсъдимия наказание, да не се възприемат доводите на представителя на държавното обвинение, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме размера на данъчното задължение, надхвърлящ този, посочен в легалната дефиниция „особено големи размери“. Твърди, че в крайна сметка това е ключово обстоятелство, което не може да бъде прието като отегчаващо вината на конкретният подсъдим, тъй като е включено в правната квалификация на деянието. Излага, че след като в случая няма реални сделки, то няма и никаква щета за бюджета. Моли съдът да отчете, че подс. Б. не е осъждан; с добри характеристични данни; грижи се за майка си; трудово ангажиран е, като процесният случай е изолиран в неговия живот. Заявява, че подс. Б. е имал безупречно процесуално поведение, доколкото още от досъдебното производство по никакъв случай не е възпрепятствал нормалното протичане на разследването; не се е отклонявал; винаги се е явявал, които обстоятелства приема, че са основание за приложение нормата на чл.55 НК, тъй като смекчаващите вината обстоятелства са толкова на брой, че могат да бъдат приети като многобройни. Отправя искане за приложение и на разпоредбата на чл.66 НК. Излага съображения, че спрямо подс. Б. не следва да се налага кумулативно предвиденото наказание „конфискация“, тъй като подсъдимият не разполага с имущество. 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Й.С.Б. е роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота – автомивка гр. Пазарджик, като общ работник, с адрес по лична карта – с. Виноградец, общ. Септември, обл. ********№**и с настоящ адрес по местоживеене:***.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа страна, относими към повдигнатото обвинение:

Търговско дружество „Д.“ ЕООД, с ЕИК *******, било вписано в Търговския регистър на 16.02.2001 г., по инициатива на св. И.П.П., като на 21.01.2015 г., подс. Й.С.Б. придобил всичките му дружествени дялове и бил вписан като управител. То имало основен предмет на дейност – покупка и продажба на стоки в първоначален или преработен вид. Същото било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, в ТД на НАП – София град, офис „Център“. Последвала е служебна дерегистрация по ЗДДС от 10.06.2016 г., като непосредствено преди това, подс. Б. прехвърлил собствеността върху дружеството на св. С.Н.Н., който не бил запознат с дружествените дела.

Съгласно чл. 2 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облагат:

1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължеше за регистрация;

3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;

4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;

5. вносът на стоки.

По чл. 125 от ЗДДС и чл. 116 от ППЗДДС, регистрираното по ЗДДС лице е длъжно всеки данъчен период да подаде справка – декларация /СД/ по образец, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. СД се подава и в случаите , когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания, или не е осъществило внос за съответния данъчен период. Регистрираното лице подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите СД до 14 – то число  включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като представя заедно с нея и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. СД е по образец, като в Раздел „Б“ на декларацията се декларира ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит, а в раздел „В“ – дължимия ДДС за внасяне за периода.

Съгласно ЗДДС, търговско дружество „ Д.“ ЕООД, като всяко регистрирано данъчно – задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, следвало да води двустранно счетоводно записване, като за всеки един отчетен период по ЗДДС, който е месечен и съвпада с календарния месец, данъчно – задълженото лице /ДЗЛ/ подава справка – декларация /СД/ по реда на чл. 125 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, съставена въз основа на данните, отразени в приложените към нея дневник за покупките /съдържащ информация за получените стоки и услуги с право на данъчен кредит /ДК/ и без право на данъчен кредит за отчетния период/ и дневник за продажбите, съдържащ информация за стоките и услугите, по които ДЗЛ е доставчик и за начисления ДДС по тях, които следва да води в съответствие с изискванията на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. Данъчен кредит /ДК/ е сумата на данъка, която регистрираното по ЗДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка или извършено плащане преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка.

Съгласно чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като за доставка на стока за целите на този закон се смята и:

1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган, или на основание на закон срещу обезщетение;

2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;

3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

Съгласно третата алинея на чл. 6 ЗДДС /съгласно действащата тогава редакция/, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

- отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие, че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло иди частично данъчен кредит.

            - безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

- изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка, от територията на страната до територията на друга държава членка.

            Съгласно чл. 9 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като за доставка на услуга се смята и:

 1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;

 2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;

3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;

4. извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Съгласно третата алинея на чл. 9 от ЗДДС, за възмездна доставка на услуга се смята и:

1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването, на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

 2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;

 3. безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

 

Данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, е доставка на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по ЗДДС лица, вътреобщностното придобиване /ВОП/, както и вносът на стоки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем и се упражнява, като ДЗЛ включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за периода в справката – декларация. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период, на базата на извършените и получените от него доставки и ВОП за всеки данъчен период. Според чл. 88, ал. 1 и 2 от ЗДДС, резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне и обратно – при превишение на данъчния кредит над начисления данък, резултатът е ДДС за възстановяване. В чл. 89, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в Държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справката – декларация за този данъчен период. Фактурата е основен документ, който поражда облагаем доход /пряко – по 3КПО и косвено – по ЗДДС/ за издателя – доставчика/продавача и представлява първичен счетоводен и данъчен документ, с който доставчик /продавач/ документира продажба на стоки или извършени услуги към получател /купувач/ клиент/.

Подсъдимият Й.С.Б. лично инициирал придобиването на дружествените дялове и вписването на промените в Търговския регистър. С приемо – предавателен протокол от 21.01.2015 г., той приел наличните ДМА на дружеството — стоки, имоти и документи. Лично подал заявление за издаване на КЕП; сключил договор за удостоверителни услуги с „Борика – Б." АД и на 16.06.2015 г. лично получил смарт-карта и сертификат за КЕП. Бил e единствен представляващ и управляващ търговското дружество, като не е имал пълномощници за това. Той организирал счетоводното обслужване и данъчно отчитане на „Д." ЕООД, единствено и само той извършвал търговската дейност; сключвал търговски договори; лично той открил банкови сметки на дружеството и оперирал с финансите му.

Търговско дружество „С.Б." ЕООД не развивало реална търговска дейност през периода м.06.2015 – м.03.2016 г. То не притежавало дълготрайни материални активи – собствени или под наем, складова база или лица, наети на трудови договори, т.е. нямало необходимата обезпеченост за реално извършване на каквито и да било доставки към съконтрагенти. То е било с профил на „липсващ търговец", през инкриминирания период. Негов фиктивен собственик и управител бил свидетелят И.И.К., който е с нисък социален статус, безработен, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" и е придобил собствеността над дружеството от св. И.П.П., без да е наясно с последиците от това.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № 913/12.06.2015 г., на обща стойност 14 968,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева; фактура № 914/19.06.2015 г., на обща стойност 11 761,20 лв., за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1960,20 лева; фактура № 915/25.06.2015 г., с обща стойност 14909,40 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,90 лева; фактура № 916/29.06.2015 г., с обща стойност 6318,12 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1053,02 лева, с доставчик „С.Б." ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери за съответния месец.

СД по ЗДДС, с Вх. № 22102539709/14.07.2015 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 7 901,01 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № 924/30.07.2015 г., с обща стойност 8 971,20 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1495,20 лева; фактура № 921/16.07.2015 г., с обща стойност 11940 лв., за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1990 лева; фактура № 919/ 10.07.2015 г., с обща стойност 13465,98 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2244,33 лева; фактура № 920/13.07.2015 г., с обща стойност 14630,34 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2438,39 лева; фактура № 923/20.07.2015 г., с обща стойност 14 721,60 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453,60 лева; фактура № 917/01.07.2015 г., с обща стойност 14939,1 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2489,85 лева; фактура № 918/06.07.2015 г., с обща стойност 14968,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева, с доставчик „С.Б." ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

СД по ЗДДС, с Вх. № 22102561907/14.08.2015 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис ,,Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 15 250.92 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

            Търговско дружество „Б.БГ" ЕООД не развивало реална търговска дейност през периода м.06.2015 – м.03.2016 г. То не притежавало дълготрайни материални активи – собствени или под наем, складова база или лица, наети на трудови договори, т.е. нямало необходимата обезпеченост за реално извършване на каквито и да било доставки към съконтрагенти.  То е било с профил на „липсващ търговец", през инкриминирания период негов фиктивен собственик и управител бил свидетелят М.Щ.Л., който е с нисък социален статус, безработен и е придобил собствеността над дружеството от св. И.П.П., без да е наясно с последиците от това.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: фактура № **********/17.08.2015 г., с обща стойност 7034,40 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1172,40 лева; фактура № **********/18.08.2015 г., с обща стойност 7471,68 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1245,28 лева; фактура № **********/14.08.2015 г., с обща стойност 10242,94 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1707,16 лева; фактура № **********/17.08.2015 г., с обща стойност 11247 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1874,5 лева; фактура № **********/05.08.2015 г., с обща стойност 13845,12 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2307,52 лева; фактура № **********/10.08.2015 г., с обща стойност 14597,23 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2432,87 лева; фактура № **********/07.08.2015 г., с обща стойност 14687,26 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2447,88 лева; фактура № **********/13.05.2015 г., с обща стойност 14800,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2466,80 лева; фактура № **********/12.08.2015 г., с обща стойност 14887,39 лева, за покупка на стока, с начислен ДДС в размер на 2481,23 лева , с доставчик „Б.БГ" ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

СД по ЗДДС, с Вх. № 22102584448/14.09.2015 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 18 591,47 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № 930/23.09.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 929/21.09.2015 г., с обща стойност 14524,80 лв., за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420,80 лева; фактура № 832/28.09.2015 г., с обща стойност 14561,28 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2426,88 лева; фактура № 931/25.09.2015 г., с обща стойност 14786,40 лева, за стока с начислен ДДС в размер на 2464,40 лева; фактура № 928/17.09.2015 г., с обща стойност 14 820 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2470 лева, с доставчик „С.Б.“ ЕООД и получател „Д.” ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д.“ ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, за съответния месец.

СД по ЗДДС, с Вх. № 22102606863/14.10.2015 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 9 999,52 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

Търговско дружество „П.**" ЕООД не развивало реална търговска дейност през периода м.06.2015 – м.03.2016 г. То не притежавало дълготрайни материални активи – собствени или под наем, складова база или лица, наети на трудови договори, т.е. нямало необходимата обезпеченост за реално извършване на каквито и да било доставки към съконтрагенти. То е било с профил на „липсващ търговец" през инкриминирания период. Негов фиктивен собственик и управител бил свидетелят И.И.К., който е с нисък социален статус, безработен, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" и  придобил собствеността над дружеството от „С.К." ЕООД, без да е наясно с последиците от това.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № 353/30.10.2015 г., с обща стойност 11700 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1950 лева; фактура № 339/05.10.2015 г., с обща стойност 13860 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2310 лева; фактура № 344/10.10.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 340/07.10.2015 г., с обща стойност 14386,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2397,80 лева; фактура № 345/19.10.2015 г., с обща стойност 14400 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2400 лева; фактура № 343/15.10.2015 г., с обща стойност 14520 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420 лева; фактура № 352/29.10.2015 г., с обща стойност 14670 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2445 лева; фактура № 350/27.10.2015 г., с обща стойност 14718 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453 лева; фактура № 342/12.10.2015 г., с обща стойност 14784 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в  размер на 2464 лева, фактура № 351/28.10.2015 г., с обща стойност 14832 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2472 лева; фактура № 348/23.10.2015 г., с обща стойност 14842,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,80 лева; фактура № 349/26.10.2015 г., с обща стойност 14850 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2475 лева; фактура № 347/22.10.2015 г., с обща стойност 14916 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2486 лева; фактура № 346/20.10.2015 г., с обща стойност 14971,20 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,20 лева; фактура № 338/02.10.2015 г., с обща стойност 14974,66 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,78 лева; фактура № 341/09.10.2015 г., с обща стойност 14982 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2497 лева, с доставчик „П.**" ЕООД и получател „Д." ЕООД, както и фактура № 933/30.09.2015 г., с обща стойност 14 211,84 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2368,64 лева, с доставчик „С.Б." ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

СД по ЗДДС, с Вх. № 22102629626/16.11.2015 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на HAH – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 43 120,76 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

Търговско дружество „Ц.Т." ЕООД не развивало реална търговска дейност през периода м.06.2015 – м.03.2016 г. То не притежавало дълготрайни материални активи – собствени или под наем, складова база или лица, наети на трудови договори, т.е. нямало необходимата обезпеченост за реално извършване на каквито и да било доставки към съконтрагенти. То е било с профил на „липсващ търговец" през инкриминирания период. Негов фиктивен собственик и управител бил свидетелят И.И.К., който е с нисък социален статус, безработен, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" и е придобил собствеността над дружеството от „Ц.Т." ЕООД, без да е наясно с последиците от това.

            По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № 359/12.11.2015 г., с обща стойност 13 824 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2304 лева; фактура № 360/13.11.2015 г., с обща стойност 13858.80 лв., за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2309,80 лева; фактура № 357/09.11.2015 г., с обща стойност 14032,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2338,80 лева; фактура № 358/11.11.2015 г., с обща стойност 14304 лева, за покупка на стока с начислен ДДС размер на 2384 лева; фактура № 354/02.11.2015 г., с обща стойност 14627,64 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2437,94 лева; фактура № 355/ 04.11.2015 г., с обща стойност 14889,60 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2481,60 лева, с доставчик „П.**" ЕООД и получател „Д." ЕООД, както и с фактура № **********/18.11.2015 г., с обща стойност 10992 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1832 лева; фактура № **********/23.11.2015 г., с обща стойност 11040 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1840 лева, с доставчик „Ц.Т. " ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

СД по 3ДДС, с Вх. № 22102649253/14.12.2015 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 17 947, 65 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № 356/06.11.2015 г., с обща стойност 14429,90 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2404,90 лева, с доставчик „П.**" ЕООД и получател „Д." ЕООД, както и с фактура № **********/30.11.2015 г., с обща стойност 10 968 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1828 лева; фактура № **********/29.12.2015 г., с обща стойност 11550,53 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1925,09 лева; фактура № **********/ 26.12.2015 г., с обща стойност 13440 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2240 лева; фактура № **********/01.12.2015 г., с обща стойност 14380,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2396,80 лева; фактура № **********/15.12.2015 г., с обща стойност 14659,20 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2443,20 лева; фактура № **********/28.12.2015 г., с обща стойност 14760 лева, за покупка на стока с начислен ДДС  в размер на 2460 лева; фактура № **********/03.12.2015 г., с обща стойност 14784 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464 лева; фактура № **********/ 17.12.2015 г., с обща стойност 14842,08 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,68 лева; фактура № **********/ 24.12.2015 г., с обща стойност 14 892 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2482 лева; фактура № **********/14.12.2015 г., с обща стойност 14894,40 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2482,40 лева; фактура № **********/21.12.2015 г., с обща стойност 14 909,04 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,84 лева; фактура № **********/10.12.2015 г., с обща стойност 14 930,10 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2488,35 лева; фактура № **********/09.12.2015 г., с обща стойност 14953,68 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2492,28 лева; фактура № **********/07.12.2015 г., с обща стойност 14976 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2496 лева, с доставчик „Ц.Т. " ЕООД  и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

            СД по ЗДДС, с Вх. № 22102674115/14.01.2016 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 35 388,59 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № **********/24.01.2016 г., с обща стойност 3805,20 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 634,20 лева; фактура № **********/22.12.2015 г., с обща стойност 10693,68 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1782,28 лева; фактура № **********/23.12.2015 г., с обща стойност 12089,09 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2014,85 лева; фактура № **********/23.12.2015 г., с обща стойност 14448 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2408 лева; фактура № **********/28.12.2015 г., с обща стойност 14904 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484 лева, с доставчик „Ц.Т. " ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

            СД по 3ДДС Вх.№ 22102697118/15.02.2016 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център“.

 По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължимия и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и пред представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 9 496,20 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по 3ДДС, била целта на подсъдимия.

Търговско дружество „Н.****" ЕООД не развивало реална търговска дейност през периода м.06.2015 – м.03.2016 г. То не притежавало дълготрайни материални активи – собствени или под наем, складова база или лица, наети на трудови договори, т.е. нямало необходимата обезпеченост за реално извършване на каквито и да било доставки към съконтрагенти. То е било с профил на „липсващ търговец", през инкриминирания период. Негов фиктивен управител бил свидетелят И.И.К., който е с нисък социален статус, безработен, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода", без да е наясно с последиците от това.

По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № **********/26.02.2016 г., с обща стойност 14992,88 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2498,88 лева; фактура № **********/27.02.2016 г., с обща стойност 15144 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2524 лева; фактура № **********/11.02.2016 г., с обща стойност 32452,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5408,80 лева; фактура № **********/ 15.02.2016 г., с обща стойност 35897,28 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5982,88 лева; фактура № **********/ 19.02.2016 г., с обща стойност 38083,56 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6347,26 лева; фактура № **********/ 13.02.2016 г., с обща стойност 38643,36 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6440,56 лева; фактура № **********/ 27.02.2016 г., с обща стойност 41457,60 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6909,60 лева; фактура № **********/ 21.02.2016 г., с обща стойност 42035,60 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7005,93 лева; фактура № **********/ 20.02.2016 г., с обща стойност 42037,68 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7006,28 лева; фактура № **********/ 17.02.2016 г., с обща стойност 45168 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7528 лева; фактура № **********/18.02.2016 г., с обща стойност 46503,36 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7750,56 лева; фактура № **********/26.02.2016 г., с обща стойност 51136,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 8522,80 лева; фактура № **********/22.02.2016 г., с обща стойност 55662,24 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 9277,04 лева; фактура № **********/16.02.2016 г., с обща стойност 56760 лева, за пoкупка на стока с начислен ДДС в размер нa 9460 лева; фактура № **********/24.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева, за покупка нa стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева; фактура № **********/ 25.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева, с доставчик „Н.****" ЕООД и получател „Д." ЕООД, както и с фактура № **********/ 01.02.2016 г., с обща стойност 9321,48 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1553,58 лева; фактура № **********/ 02.02.2016 г., с обща стойност 9828 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1638 лева; фактура № **********/03.02.2016 г., с обща стойност 9945,50 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1657,58 лева; фактура № **********/08.02.2016 г., с обща стойност 9957,52 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1659,59 лева; фактура № **********/05.02.2016 г., с обща стойност 9974,78 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1662,46 лева, с доставчик „Ц.Т." ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

            С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

            СД по ЗДДС, с Вх. № 22102720981/14.03.2016 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.02.2016 г. до 28.02.2016 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 128 400.60 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, била целта на подсъдимия.

            По неустановен начин подсъдимият Й.С.Б. се сдобил със следните фактури: № **********/16.03.2016 г., с обща стойност 20070,84 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 3345,14 лева; фактура № **********/28.03.2016 г., с обща стойност 25449,64 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4241,61 лева; фактура № **********/26.03.2016 г., с обща стойност 26496,96 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4416,16 лева; фактура № **********/23.03.2016 г., с обща стойност 28794,60 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4799,10 лева; фактура № **********/10.03.2016 г., с обща стойност 29528 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4921,33 лева; фактура № **********/ 25.03.2016 г., с обща стойност 29899,20 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4983,20 лева; фактура № **********/ 07.03.2016 г., с обща стойност 31358,76 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5226,46 лева; фактура № **********/ 08.03.2016 г., с обща стойност 31693,85 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер нa 5282,31 лева; фактура № **********/ 11.03.2016 г., с обща стойност 31774,08 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5295,68 лева; фактура № **********/ 04.03.2016 г., с обща стойност 32148,19 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5358,03 лева; фактура № **********/ 15.03.2016 г., с обща стойност 32537,71 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5422,95 лева; фактура № **********/ 01.03.2016 г., с обща стойност 32920,15 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5486,69 лева; фактура № **********/ 30.03.2016 г., с обща стойност 33160,76 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5526,79 лева; фактура № **********/ 19.03.2016 г., с обща стойност 33607,80 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5601,30 лева; фактура № **********/ 29.03.2016 г., с обща стойност 34863,55 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5810,59 лева; фактура № **********/ 22.03.2016 г., с обща стойност 35534,98 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5922,48 лева; фактура № **********/ 12.03.2016 г., с обща стойност 36029,76 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6004,96 лева; фактура № **********/ 21.03.2016 г., с обща стойност 36116,14 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6019,36 лева; фактура № **********/ 14.03.2016 г., с обща стойност 38124 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6354 лева; фактура № **********/12.02.2016 г., с обща стойност 41498,40 лева, за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6916,40 лева, с доставчик „Н.****" ЕООД и получател „Д." ЕООД, като ги включил в дневника за покупки за съответния отчетен период, въпреки, че те не отразявали реални доставки.

С вписването на тези фактури, „Д." ЕООД получавало формален повод за приспадане на данъчен кредит и съответно това водело до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за съответния месец.

СД по 3ДДС, с Bx.№ 221027223700/14.04.2016 г., ведно с приложените към нея дневници за покупки и продажби за отчетния период – от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., били подадени чрез издадения му КЕП, лично от подсъдимия в ТД на НАП – София град, офис „Център".

По посочения начин — чрез потвърждаване на неистина в подадената СД по ЗДДС, относно дължим и платен ДДС, и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по приходите, чрез вписване в дневника за покупки на фактури с невярно съдържание, които не отразяват реални доставки, бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 106 972,б5 лв. и избегнато плащане на ДДС, в същия размер. Именно избягване на установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството по 3ДДС, била целта на подсъдимия.

По описания механизъм, през периода от 14.07.2015 г. до 14.04.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 10 отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, подсъдимият Й.С.Б., в качеството му представляващ и управляващ „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – общо в размер на 393 069,37 лева (триста деветдесет и три хиляди и шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), като потвърдил неистина в подавани месечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – 10 броя справки – декларации пред ТД на НАП – София град, офис Център, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците „С.Б." ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД, без да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ – дневници за покупки на „Д.“ ЕООД по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З от ППЗДДС, и посочените в тях документи с невярно съдържание – фактури за доставки на стоки и услуги от „С.Б.“ ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, при водене на счетоводството и предоставяне информацията пред органа по приходите – ТД на НАП – гр.София, офис Център, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.Ha 14.07.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 7 901,01 лева (седем хиляди деветстотин и един лева и една стотинка), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102539709/14.07.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 992,92 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 91,91 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 7901,01 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 913/12.06.2015 г., на обща стойност 14 968,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева; фактура № 914/19.06.2015 г., на обща стойност 11761,20 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1960,20 лева; фактура № 915/25.06.2015 г., с обща стойност 14909,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,90 лева; фактура № 916/29.06.2015 г., с обща стойност 6318,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1053,02 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец юни 2015 г., в размер на – 7 901,01 лева (седем хиляди деветстотин и един лева и една стотинка ), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД, които реално не са извършени;

2. На 14.08.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 15 250,92 лева (петнадесет хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и две стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102561907/14.08.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15608,17 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв., съответно ДДС за възстановяване 355,25 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 15 250,92 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 924/30.07.2015 г., с обща стойност 8971,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1495,20 лева; фактура № 921/16.07.2015 г., с обща стойност 11940 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1990 лева; фактура № 919/10.07.2015 г., с обща стойност 13465,98 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2244,33 лева; фактура № 920/13.07.2015 г., с обща стойност 14630,34 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2438,39 лева; фактура № 923/20.07.2015 г., с обща стойност 14721,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453,60 лева; фактура № 917/01.07.2015 г., с обща стойност 14939,1 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2489,85 лева; фактура № 918/06.07.2015 г., с обща стойност 14968,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2494,80 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец юли 2015 г., в размер на – 15 250, 92 лева (петнадесет хиляди двеста и петдесет лева и деветдесет и две стотинки), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД, които реално не са извършени;

3. На 14.09.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 18591,47 лева (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки ), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102584448/14.09.2015 г., подадена пред ТД на НАП, за данъчния период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 18195,64 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 60,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 455,83 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 18591,47 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с доставчик „Б.БГ“ ЕООД – фактура №**********/ 17.08.2015 г., с обща стойност 7034,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1172,40 лева; фактура №**********/18.08.2015 г., с обща стойност 7471,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1245,28 лева; фактура №**********/14.08.2015 г., с обща стойност 10242,94 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1707,16 лева; фактура №**********/17.08.2015 г., с обща стойност 11247 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1874,5 лева; фактура №**********/05.08.2015 г., с обща стойност 13845,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2307,52 лева; фактура №**********/10.08.2015 г., с обща стойност 14597,23 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2432,87 лева; фактура №**********/07.08.2015 г., с обща стойност 14687,26 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2447,88 лева; фактура №**********/13.05.2015 г., с обща стойност 14800,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2466,80 лева; фактура №**********/ 12.08.2015 г., с обща стойност 14887,39 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2481,23 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец август 2015 г., в размер на 18 591,47 лева (осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки), начислен по доставки от „Б.БГ“ ЕООД, които реално не са извършени;

4. На 14.10.2015 г., в гр. София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 9999,52 лева (девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102606863/14.10.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр. София, офис Център, за данъчен период от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12158,88 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. съответно ДДС за възстановяване 2159,36 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9999,52 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 930/23.09.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 929/21.09.2015 г., с обща стойност 14524,80 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420,80 лева; фактура № 832/28.09.2015 г., с обща стойност 14561,28 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2426,88 лева; фактура № 931/25.09.2015 г., с обща стойност 14786,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464,40 лева; фактура № 928/17.09.2015 г., с обща стойност 14820 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2470 лева, с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 12158,88 лв., и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец септември 2015 г., в размер на – 9999,52 лева (девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки ), начислен по доставки от „С.Б.“ ЕООД , които реално не са извършени;

5. На 16.11.2015 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 43120,76 лева (четиридесет и три хиляди сто и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102629626/16.11.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 44891,68 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 2140,73 лв., съответно ДДС за възстановяване 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 43120,76 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 353/30.10.2015 г., с обща стойност 11700 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1950 лева; фактура № 339/05.10.2015 г., с обща стойност 13 860 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2310 лева; фактура № 344/10.10.2015 г., с обща стойност 14260,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2376,80 лева; фактура № 340/07.10.2015 г., с обща стойност 14386,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2397,80 лева; фактура № 345/19.10.2015 г., с обща стойност 14400 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2400 лева; фактура № 343/15.10.2015 г., с обща стойност 14520 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2420 лева; фактура № 352/29.10.2015 г., с обща стойност 14670 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2445 лева; фактура № 350/27.10.2015 г., с обща стойност 14718 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2453 лева; фактура № 342/12.10.2015 г., с обща стойност 14784 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464 лева; фактура № 351/28.10.2015 г., с обща стойност 14832 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2472 лева; фактура № 348/23.10.2015 г., с обща стойност 14842,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,80 лева; фактура № 349/ 26.10.2015 г., с обща стойност 14850 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2475 лева; фактура № 347/22.10.2015 г., с обща стойност 14916 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2486 лева; фактура № 346/20.10.2015 г., с обща стойност 14971,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,20 лева; фактура № 338/02.10.2015 г., с обща стойност 14974,66 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2495,78 лева; фактура № 341/09.10.2015 г., с обща стойност 14982 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2497 лева; с доставчик „С.Б.“ ЕООД – фактура № 933/30.09.2015 г., с обща стойност 14211,84 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2368,64 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец октомври 2015 г., в размер на 43120,76 лева (четиридесет и три хиляди сто и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки ), начислен по доставки от „П.**“ ЕООД и „С.Б.“ ЕООД, които не са извършени реално;

6. На 14.12.2015 г., в гp.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 17947,65 лева (седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №22102649253/14.12.2015 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24969,13 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 19,51 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 17947,65 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД , в който        са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 359/12.11.2015 г., с обща стойност 13 824 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2304 лева; фактура № 360/13.11.2015 г., с обща стойност 13858,80 лв. за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2309,80 лева; фактура № 357/09.11.2015 г., с обща стойност 14032,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2338,80 лева; фактура № 358/ 11.11.2015 г., с обща стойност 14304 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2384 лева; фактура № 354/02.11.2015 г., с обща стойност 14627,64 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2437,94 лева; фактура № 355/04.11.2015 г., с обща стойност 14889,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2481,60 лева; с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/18.11.2015 г., с обща стойност 10992 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1832 лева; фактура №**********/23.11.2015 г., с обща стойност 11040 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1840 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец ноември 2015 г., в размер на 17947,65 лева (седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), начислен по доставки от „П.**“ ЕООД и „Ц.Т.“ ЕООД, които не са извършени реално;

7. На 14.01.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 35 388,59 лева (тридесет и пет хиляди триста осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. №22102674115/14.01.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 35561,54 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 172,95 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 35388,59 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/30.11.2015 г., с обща стойност 10 968 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1828 лева; фактура №**********/29.12.2015 г., с обща стойност 11550,53 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1925,09 лева; фактура №**********/ 26.12.2015 г., с обща стойност 13440 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2240 лева; фактура №**********/01.12.2015 г., с обща стойност 14380,80 лева за покупка         на стока с начислен ДДС в размер на 2396,80 лева; фактура №**********/15.12.2015 г., с обща стойност 14659,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2443,20 лева; фактура № **********/28.12.2015 г., с обща стойност 14760 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2460 лева; фактура №**********/03.12.2015 г., с обща стойност 14784 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2464 лева; фактура №**********/17.12.2015 г., с обща стойност 14842,08 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2473,68 лева; фактура № **********/24.12.2015 г., с обща стойност 14892 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2482 лева; фактура №**********/14.12.2015 г., с обща стойност 14894,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2482,40     лева; фактура №********** /21.12.2015 г., с обща стойност 14909,04 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484,84 лева; фактура №**********/ 10.12.2015 г., с обща стойност 14 930,10 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2488,35 лева; фактура №**********/ 09.12.2015 г., с обща стойност 14953,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2492,28 лева; фактура №**********/ 07.12.2015 г., с обща стойност 14976 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2496 лева; с доставчик „П.**“ ЕООД – фактура № 356/06.11.2015 г., с обща стойност 14429,90 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2404,90 лева; и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец декември 2015 г., в размер на 35388,59 лева (тридесет и пет хиляди триста осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД и П.**“ ЕООД, които не са извършени реално;

8. На 15.02.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в големи размери – 9496,20 лева (девет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 22102697118/15.02.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9323,33 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,87 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9496,20 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/ 24.01.2016 г., с обща стойност 3805,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 634,20 лева; фактура №**********/22.12.2015 г., с обща стойност 10693,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1782,28 лева; фактура №**********/23.12.2015 г., с обща стойност 12089,09 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2014,85 лева; фактура №**********/23.12.2015 г., с обща стойност 14448 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2408 лева; фактура №**********/28.12.2015 г., с обща стойност 14904 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2484 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец януари 2016 г., в размер на 9496,20 лева (девет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД, които не са извършени реално;

9. На 14.03.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г, в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 128400,60 лева (сто двадесет и осем хиляди и четиристотин лева и шестдесет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. №22102720981/14.03.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.02.2016 г. до 28.02.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128409,84 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лева, съответно за възстановяване в размер на 9,24 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 128400,60 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Ц.Т.“ ЕООД – фактура №**********/01.02.2016 г., с обща стойност 9321,48 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1553,58 лева; фактура №**********/02.02.2016 г., с обща стойност 9828 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1638 лева; фактура №**********/03.02.2016 г., с обща стойност 9945,50 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1657,58 лева; фактура №**********/08.02.2016 г., с обща стойност 9957,52 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1659,59 лева; фактура №**********/05.02.2016 г., с обща стойност 9974,78 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 1662,46 лева; с доставчик „Н.****“ ЕООД – фактура №**********/26.02.2016 г., с обща стойност 14992,88 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2498,88 лева; фактура №**********/27.02.2016 г., с обща стойност 15144 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 2524 лева; фактура №**********/11.02.2016 г., с обща стойност 32452,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5408.80 лева; фактура №**********/15.02.2016 г., с обща стойност 35897,28 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5982,88 лева; фактура №**********/19.02.2016 г., с обща стойност 38083,56 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6347,26; фактура №**********/ 13.02.2016 г., с обща стойност 38643,36 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6440,56 лева; фактура №**********/27.02.2016 г., с обща стойност 41457,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6909,60 лева; фактура №**********/21.02.2016 г., с обща стойност 42035,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7005,93 лева ; фактура №**********/20.02.2016 г., с обща стойност 42037,68 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7006,28 лева; фактура №**********/ 17.02.2016 г., с обща стойност 45168 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7528 лева; фактура №**********/18.02.2016 г., с обща стойност 46503,36 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 7750,56 лева; фактура №**********/26.02.2016 г., с обща стойност 51136,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 8522.80 лева; фактура №**********/22.02.2016 г., с обща стойност 55662,24 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 9277,04 лева; фактура №**********/ 16.02.2016 г., с обща стойност 56760 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 9460 лева; фактура №**********/24.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева; фактура №**********/25.02.2016 г., с обща стойност 82728,12 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 13788,02 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец февруари 2016 г., в размер 128400,60 (сто двадесет и осем хиляди и четиристотин лева и шестдесет стотинки), начислен по доставки от „Ц.Т.“ ЕООД и „Н.****“ ЕООД, които не са извършени реално;

10. На 14.04.2016 г., в гр.София, в качеството му представляващ и управляващ на данъчно задълженото лице – „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – 106972,65 лева (сто и шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), като в справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, с вх. № 221027223700/14.04.2016 г., подадена пред ТД на НАП – гр.София, офис Център, за данъчен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 106934,56 лева в раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 0,00 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 38,09 лева, съответно за възстановяване в размер на 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 106972,65 лв.; при воденето на счетоводството използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Д.“ ЕООД, в който са отразени неосъществени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с доставчик „Н.****“ ЕООД – фактура №**********/16.03.2016 г., с обща стойност 20070,84 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 3345,14 лева; фактура №**********/28.03.2016 г., с обща стойност 25449,64 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4241,61 лева; фактура №**********/26.03.2016 г., с обща стойност 26496,96 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4416,16 лева; фактура №**********/23.03.2016 г., с обща стойност 28794,60 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4799,10 лева; фактура №**********/10.03.2016 г., с обща стойност 29528 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4921,33 лева; фактура №**********/25.03.2016 г., с обща стойност 29899,20 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 4983,20 лева; фактура №**********/07.03.2016 г., с обща стойност 31358,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5226,46 лева; фактура №**********/08.03.2016 г., с обща стойност 31693,85 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5282,31 лева; фактура №**********/11.03.2016 г., с обща стойност 31774,08 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5295,68 лева; фактура №**********/ 04.03.2016 г., с обща стойност 32148,19 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5358,03     лева; фактура №**********/15.03.2016 г., с обща стойност 32537,71 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5422,95 лева; фактура №**********/01.03.2016 г., с обща стойност 32920,15 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5486,69 лева; фактура №**********/30.03.2016 г., с обща стойност 33160,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5526,79 лева; фактура №**********/ 19.03.2016 г., с обща стойност 33607,80 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5601,30 лева; фактура №**********/29.03.2016 г., с обща стойност 34863,55 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5810,59 лева; фактура №**********/22.03.2016 г., с обща стойност 35534,98 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 5922,48 лева; фактура №**********/12.03.2016 г., с обща стойност 36029,76 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6004,96 лева; фактура №**********/ 21.03.2016 г., с обща стойност 36116,14 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6019,36 лева; фактура №**********/14.03.2016 г., с обща стойност 38124 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6354 лева; фактура №**********/12.02.2016 г., с обща стойност 41498,40 лева за покупка на стока с начислен ДДС в размер на 6916,40 лева, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец март 2016 г., в размер 106972,65 (сто и шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), начислен по доставки от „Н.****“ ЕООД, които не са извършени реално – престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

 

След извършена данъчна ревизия на дружеството бил издаден Ревизононен доклад /РД/ № Р – 22221016003204-092-001/31.10.2016 г. и Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221016003204-091-001/08.12.2016 г., с който били определени данъчни задължения в особено големи размери. Данъчните органи не са признали правото на ползване на данъчен кредит на Д." ЕООД по изброените по-горе фиктивни доставки от съконтрагенти, поради констатирана при извършените насрещни проверки, липса на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, което да е предмет на облагане с ДДС, т.е. липса на реална доставка по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. На ревизиращите не били представени и каквито и да било счетоводни документи.

В хода на ревизията, след констатиране на основанията по чл.176 и чл.106 от ЗДДС, е бил издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС, като непосредствено преди това, подс. Й.С.Б. прехвърил собствеността върху дружеството на св.С.Н.Н., който не бил запознат с дружествените дела.

Според заключението на назначената на досъдебното производство Съдебно-счетоводна експертиза, размерът на избегнатите данъчни задължения за данъчен период – м.06.2015 г. на дружеството, възлизат на 7 901,01 лв., за м.07.2015 г. – 15 250.92 лв.; за м.08.2015 г. – 18 591,47 лв.; за м.09.2015 г. – 9 999,52 лв.; за м.10.2015 г. – 43 120,76 лв.; за м.11.2015 г. – 17 947, 65 лв.; за м.12.2015 г. – 35 388,59 лв.; за м.01.2016 г. – 9 496,20 лв.; за м.02.2016 г. – 128 400.60 лв; за м.03.2016 г. – 106 972,65 лв., или общо 393 069, 37 лева.

Фиктивността на декларираните придобивни сделки, по които липсват реални доставки и плащания, и укритите данъчни задължения, са установени както от данъчните органи, така и от приложените по делото и налични доказателства. 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно:

показанията на свидетелите: Т.Д.И.т. 4, л. 7 – 9 от досъд. п-во);И.Г.К.(т. 4, л. 10 – 11 от досъд. п-во); С.Н.Н. (т. 4, л. 12 – 13 от досъд. п-во); М.Л.У.(т. 4, л. 94 от досъд. п-во); С.Г.С.(т. 4, л. 21 от досъд. п-во); И.И.К. (т. 4, л. 26 – 27 от досъд. п-во); М.Щ.Л. (т. 4, л. 36 от досъд. п-во); И.П.П. (т. 4, л. 66 – 67 от досъд. п-во); Ц.Г.А.(т. 4, л. 41 – 42 от досъд. п-во); Б.А.Б.(т. 4, л. 90 – 91 от досъд. п-во); И.Б.Б. (т. 4, л. 105 – 107 от досъд. п-во); С.И.Л.(т. 16, л. 99 – 100 от досъд. п-во);

заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза (т. 16, л. 2 – 44 от досъд. п-во),

както и приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 374, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства – Ревизононен доклад /РД/ № Р – 22221016003204-092-001/31.10.2016 г. и Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221016003204-091-001/08.12.2016 г. (т. 2 от досъд. п-во); счетоводни документи, издадени на „Д." ЕООД (т. 2 от досъд. п-во);

а така също и справка за съдимост за подс. Й.С.Б. (л. 76 и 143 от съдебното производство по НОХД № 2484/2020 г.), както и (т. 16, л. 120 – 121 от досъд. п-во); декларация – съгласие по чл. 62, ал. 5 от 3КрИ – за „Д." ЕООД (т. 4, л. 14 от досъд. п-во); за доставчиците „П.**" ЕООД, „С.Б." ЕООД и „Ц.Т." ЕООД (т. 4, л. 30 от досъд. п-во); за клиента „Б.БГ" ЕООД (т. 4. л. 38 от досъд. п-во); за клиента „С.К." ЕООД (т. 4. л. 109 от досъд. п-во); декларация по чл. 74, ал. 2,т. 1 от ДОПК – за „Д." ЕООД (т. 4, л. 15 от досъд. п-во); за доставчиците „С.Т." ЕООД (т. 4, л. 22 от досъд. п-во); за „П.**" ЕООД, „С.Б." ЕООД и „Ц.Т." ЕООД (т. 4, л. 31 от досъд. п-во); за клиента „Б.БГ" ЕООД (т. 4. л. 39 от досъд. п-во); за клиента „С.К." ЕООД (т. 4. л. 110 от досъд. п-во);

 РД, РА и счетоводни документи на доставчиците „Н.****" ЕООД (т. 11 от досъд. п-во); „Ц.Т.“ ЕООД (т. 10, л. 73 – 170 и т. 12, л. 1 – 98 от досъд. п-во); „С.Б.“ ЕООД (т. 8 от досъд. п-во); „П.**“ ЕООД (т. 9 от досъд. п-во); „С.К. ЕООД (т. 12, л. 99 – 164 от досъд. п-во); документи от НАП (т. 2 и т. 3 от досъд. п-во); документи от банки (т. 3, л. 160 – 224 от досъд. п-во); фактури с невярно съдържание (т. 3, л. 229 – 258 от досъд. п-во); книжа от АВ – МП (т. 7, л. 1 – 29 от досъд. п-во); документи във връзка с издаване на КЕП (т. 7, л. 32 – 33 и т. 17, л. 4 – 7 от досъд. п-во); приемо – предавателен протокол за ДМА на „Д.“ ЕООД (т. 4, л. 95 – 97 от досъд. п-во); данни за трудова заетост (т. 16, л. 125 – 126 от досъд. п-во); справка от УИС – ПРБ за висящи наказателни производства (т. 17 от досъд. п-во);

2 броя трудови договори № 014/07.12.2018 г. и № 005/01.02.2020 г., сключени с подс. Й.С.Б.; характеристика за подс. Й.С.Б.; справки № 90128 от 19.08.2020 г. и вх. № 306169 от 14.04.2021 г., ведно със служебно изискана справка от „Агенция по вписвания“ – № 471609 от 23.04.2021 г.; договор за наем на недвижим имот от 08.03.2017 г., с наемател подсъдимия Й.С.Б.; писмени отговори от СДВР – ОПП, вх.№ 308020 от 19.04.2021 г., с приложена към него справка – разпечатка, 5 листа, както и от Община Пазарджик, Дирекция „БОС“ – вх.№ 310111 от 22.04.2021 г., с приложено към отговора удостоверение за декларирани данни – всички те събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по делото в хода на съдебното производство.

 

При формиране на изводите си по фактите, съдът не ползва единствено протоколът за разпит на С.И.Л.(т. 16, л. 99 – 100 от досъд. п-во), като съобрази, че показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК. Заявеното от това лице не представлява източник на доказателствена информация, а единствено обосновава законосъобразното протичане на наказателния процес, в частта му, отнасяща се до разясняване правата на ощетеното юридическо лице – ТД на НАП.

 

Останалите събрани гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способи за доказване по воденото производство, са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства, изводими от свидетелските показания и от самопризнанието на подсъдимия, писмените доказателствени средства, заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза, изброени по-горе, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното самопризнание от подс. Б. изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът може да направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора. По тези причини, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

За пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло кредитира показанията на свидетелите Т.Д.И.  и И.Г.К., работели като инспектори по приходите в ТД на НАП – град София. На същите било възложено със заповед за възлагане на ревизия, да извършат заедно такава на търговско дружество „Д.“ ЕООД. Според показанията на тези свидетели, които съдът цени като обективни, незаинтересовани, взаимно допълващи се и изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото, в частност – с Ревизононен доклад /РД/ № Р – 22221016003204-092-001/31.10.2016 г. и Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221016003204-091-001/08.12.2016 г., в хода на развилото се ревизионно производство същите констатирали, че при извършените насрещни проверки на доставчиците на „Д.“ ЕООД – „С.Б.“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД и „Н. – 2000“ ЕООД, не била установена и доказана реалността на извършените от тези дружества доставки към “Д.” ЕООД. Били направени насрещни проверки и на клиенти на “Д.” ЕООД, като било констатирано, че доставките към дружествата „С.Т.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД, също са фиктивни. Предвид така направените констатации, данъчните органи приели, че на основание чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем от лицето, което го е посочило във фактурата, в случая “Д.”  ЕООД, а данъчната основа е нулева. Размерът на данъчния кредит, който ревизираното лице е приспаднало неправомерно, бил установен в размер на 393 031, 04 лева. Според св. И. и св.К., изготвеният ревизионен доклад, бил връчен на ревизираното дружество по електронен път и не е бил обжалван. Издаденият впоследствие ревизионен акт, бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК и поради необжалването му, е влязъл в сила.           

Настоящият съдебен състав дава вяра и на показанията на свидетелят С.Н.Н., от които се установява, че същият няма общо с дейността на дружество “Д.” ЕООД, макар към момента на провеждане на разпита му да е управител на същото. Дадените разяснения от този свидетел, че е станал управител на дружеството по препоръка на негов приятел И.Б.от гр. Карлово година преди провеждане на разпита му през 2017 г., изцяло намират опора в  показанията на Б. и в писмените доказателства по делото – справки от АВ – ТР по партидата на “Д.” ЕООД. Доколкото показанията на този свидетел в останалата им част са неотносими към предмета на делото, очертан досежно конкретен времеви период 2015 – 2016 г., в който св. Н. не е имал касателство инкриминираното дружество, съдът намира, че не счита за нужно да обсъжда останалата част от показанията на соченият свидетел.

Настоящият съдебен състав не намира причини да не кредитира и показанията на свидетелят С.Г.С.– управител на „С.Т.“ ЕООД, както и на свидетелят М.Щ.Л. – управител на „Б.БГ“ ЕООД в инкриминирания времеви период. От показанията на тази група свидетели се установява, че представляваните от тях търговски дружества не са имали търговски отношения с „Д.“ ЕООД. Показанията на тези свидетели изцяло се подкрепят от писмените доказателства по делото и от констатациите на органите на НАП.

От показанията на свидетелите И.И.К. представляващ „П.**“ ЕООД, „С.Б.“ ЕООД и „Ц.Т.“ ЕООД и И.Б.Б. – представляващ „С.К.“ ЕООД, съдът не можа да установи факти и обстоятелства, относими към установяване на действителната фактическа обстановка, доколкото първият свидетел се е възползвал от правото си по чл. 121 от НПК и не е отговорил на поставените му въпроси, а вторият твърди, че няма спомен за взаимоотношения с „Д.“ ЕООД. Установява се обаче, че по време на проведените им разпити, и двамата свидетели се намират респ. К. – в Затвора – град Стара Загора, а Б. – в Затвора – град Смолян. Посочените свидетели, в хода на развилото се досъдебно производство, обаче, са дали съгласие за разкриване на банкова тайна за управляваните от тях дружества, позволяваща изясняване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК.

Съдът кредитира като достоверни и показанията на свидетелката М.Л.У., макар да ги цени само в частите им, имащи отношение към предмета на делото, а именно – относно заявеното от св. У., че същата е била лицето, което при закупуване на дружеството „Д.“ ЕООД от страна на подс. Б., му е предала всички счетоводни документи на фирмата, заедно с предишния управител И.П., за което бил съставен приемо – предавателен протокол от 21.01.2015 г. (т. 4, л. 95 – 97 от досъд. п-во).

Съдът цени и показанията на свидетелят И.П.П. – представляващ К.Е.И.“, и на свидетелят Б.А.Б.– представляващ „И.С.“ ЕООД и съпруг на представляващата „М. М“ ЕООД, както и на свидетелката Ц.Г.А.– представляваща „Т.М.Б.“ ЕАД, от които показания се установява, че представляваните от посочените свидетели търговски дружества, са били клиенти на „Д.“ ЕООД и са извършвали покупки на стоки или услуги. Показанията на тази група свидетели кореспондират по недвусмислен и небудещ съмнение в обективността и достоверността помежду им начин както и с останалите, събрани в хода на делото писмени доказателства, представени от самите свидетели – фактури, приемо – предавателни протоколи, банкови извлечения за извършени плащания, квитанции и касови бонове. 

 

Заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по делото ССчЕ, съдът възприе изцяло, като прецени, че същото е обективно, компетентно, обосновано, пълно и ясно, относимо към предмета на доказване по делото. По-конкретно, въз основа на констатациите на ССчЕ, съдът установи, че дружество „Д.“ ЕООД е осъществявало реална търговска дейност, като търгувало с алуминиеви профили, гуми, метални врати, резервни части, материали. Имало регистрирани 7 лица на трудов договор в периода месец 10.2015 г. – месец 03.2016 г.; разпореждало се с няколко на брой банкови сметки в „Б.П.Б.“ АД, „ОББ“ АД и „У.Б.“ АД. В следствие на извършваната търговска дейност, „Д.“ ЕООД начислявало данък добавена стойност на своите клиенти, който следвало да разчете с бюджета – напр. на дружествата „С.Т.“ ЕООД, Б.“ ЕООД. За да намали дължимия се от управляваното от него дружество данък добавена стойност, подс. Б. използвал фактури с невярно съдържание, по които не били извършвани доставки, за да приспадне неправомерно данъчен кредит на „Д.“ ЕООД и по този начин да намали задълженията си за внасяне на получения от своите клиенти данък добавена стойност. От експертното заключение съдът установи, че „Д.“ ЕООД е извършвало сделки за покупка на стоки/услуги с рискови клиенти, като съществувала връзка между него и дружествата, издатели на фактури, по които бил ползван данъчен кредит, част от тях инкриминираните с обвинението такива – „П.**“ ЕООД, „С.Б.“ ЕООД, „Н. – 2000“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД. Съдът възприема изцяло заключението на така изготвената ССчЕ, че не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 393 069,37 лева, доколкото с въпросната сума неправомерно е намалено задължението на „Д.“ ЕООД към държавния бюджет.

 

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателства – Ревизононен доклад /РД/ № Р – 22221016003204-092-001/31.10.2016 г.; Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221016003204-091-001/08.12.2016 г.; счетоводни документи, издадени на „Д." ЕООД; фактури; документи от АВ – ТР и др., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 374, вр. чл. 283 от НПК, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си, подсъдимият Й.С.Б. е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за извършването на което е ангажирана наказателната му отговорност в производството. За да мотивира подобен извод, съдът съобрази следното.

 

От обективна страна, през периода от 14.07.2015 г. до 14.04.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 10 отделни деяния, подробно изброени в обвинението, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството му представляващ и управляващ „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – общо в размер на 393 069,37 лева (триста деветдесет и три хиляди и шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), като потвърдил неистина в подавани месечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – 10 броя справки – декларации пред ТД на НАП – София град, офис Център, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците „С.Б." ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД, без да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ – дневници за покупки на „Д.“ ЕООД по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З от ППЗДДС, и посочените в тях документи с невярно съдържание – фактури за доставки на стоки и услуги от „С.Б.“ ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, при водене на счетоводството и предоставяне информацията пред органа по приходите – ТД на НАП – гр.София, офис Център, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит.

 

Систематичното място на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК, е в глава седма от Особената част на НК, озаглавена „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“. Обект на посегателство по този законов текст, респективно – на закрила от наказателно-правната норма, са обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на данъчната система на Р България.

Налице са всички обективни и субективни съставомерни елементи на инкриминираното престъпление.       

Основният състав на престъплението по чл. 255, ал. 1, респ. квалифицираният такъв по ал.3 на сочената материално – правна разпоредба от Особената част на НК, инкриминира избягване установяването и плащането на данъчни задължение в големи размери, което деяние се осъществява както чрез бездействие – неподаване на декларация, така и чрез действие – потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация. В конкретния случай, изпълнителното деяние е извършено чрез действие – подаване на  данъчни декларации, които съдържат неистинни твърдения и чрез неплащане на дължимия данък в особено големи размери. В тази му форма престъплението е нетипично двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно, съставлява престъпление по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а вторият акт от изпълнителното деяние – неплащане на дължимия данък в особено големи размери, не е престъпление. Като е отразил фактури, отразяващи фиктивни сделки, а именно – получени доставки и е декларирал начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в посочените за  съответните данъчни периоди, предмет на обвинението справки – декларации по ЗДДС, подсъдимият Б. е потвърдил неистина във всяка една от инкриминираните 10 броя справки –  декларации, подадени пред органа по приходите – ТД на НАП – гр. София. 

По описания механизъм, от обективна страна, през периода от 14.07.2015 г. до 14.04.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 10 отделни деяния, подробно изброени в обвинението, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството му представляващ и управляващ „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – общо в размер на 393 069,37 лева (триста деветдесет и три хиляди и шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), като потвърдил неистина в подавани месечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – 10 броя справки – декларации пред ТД на НАП – София град, офис Център, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците „С.Б." ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД, без да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ – дневници за покупки на „Д.“ ЕООД по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З от ППЗДДС, и посочените в тях документи с невярно съдържание – фактури за доставки на стоки и услуги от „С.Б.“ ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, при водене на счетоводството и предоставяне информацията пред органа по приходите – ТД на НАП – гр.София, офис Център, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит.

Според ЗДДС и ППЗДДС, регистрираните лица водят задължително отчетни регистри – дневници за покупките и продажбите, независимо от формата и вида на счетоводството. Информацията от регистрите се използва за попълване на справките – декларации. В този смисъл, справките – декларации по ЗДДС са официалния удостоверителен документ по смисъла на ЗДДС, въз основа на който за съответния данъчен период се установяват за данъчно задълженото лице определени права и задължения. Справките – декларации инкорпорират обобщена информация, основана на първичните и вторични счетоводни документи. От посочените по-горе, събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност – гласни и писмени, се установява, че организацията по ползването на инкриминираните фактури с невярно съдържание и последващото им обобщено отразяване в процесните справки – декларации, представяни пред ТД на НАП – гр. София, е било ръководено лично от подс.Б.. Подсъдимият е знаел, че първичните счетоводни документи, които е представял за осчетоводяване, са с невярно съдържание, както и, че възпроизвеждането им в счетоводните регистри ще инкорпорира неверни стойности, а оттам ще доведе и до неверни стойности относно декларираните в СД данъчни основи на извършените покупки, както и до промяна на данъчния резултат за всеки един от данъчните периоди, съгласно обвинението.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че подсъдимият Б. е извършвал и реални сделки – продажби на други съконтрагенти, по които се дължи внасяне на ДДС. Декларираните фиктивни сделки, предмет на обвинението, и приспаднатият неследващ се данъчен кредит, са целяли единствено да се избегне установяването и плащането на действителните данъчни задължения на дружеството, посредством коригиране на финансовия му резултат. 

Обвинението обхваща десет отделни деяния, извършени за десет отделни данъчни периоди. 

В конкретния случай и по описания по-горе начин, подсъдимият Б., в качеството му на представляващ и управляващ „Д.“ ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчните задължения по ЗДДС в размер за инкриминирания  данъчен период, възлизащ на 393 069,37 лева. Този размер надхвърля квалифициращото обстоятелство, дефинирано в чл. 93 т.14 НК, което определя, от обективна страна, деянието по по-тежко наказуемия състав по чл. 255, ал. 3 от НК, тъй като укритите данъчни задължения са в особено големи размери. Съгласно цитираният по-горе текст: "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева“. Размерът на данъчните задължения за по-голямата част от отделните деяния също надхвърля посочените в чл. 93, т.14 от НК – 12 000 лева. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСНК – „Обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК, не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл.93, т.14 от НК размери.“, като дори в този случай деянието би било съставомерно.

 

От субективна страна, както отделните деяния, съставляващи част от продължаваното престъпление, така и самото престъпление, са извършени от подсъдимия Й.С.Б. при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият Б. е съзнавал обществено-опасния характер на своето поведение, предвиждал е обществено-опасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. В този смисъл, съдът намира за убедително установено, че подсъдимият е съзнавал, че отразените в процесните СД за съответния данъчен период сделки са фиктивни; че не са извършени въпросните доставки на стоки, както и, че използва документи с невярно съдържание – дневници за покупките, потвърждавайки неистина в подаваните от него справки – декларации по ЗДДС за данъчните периоди, предмет на обвинението. Съзнавал е също, че като включва размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчните периоди по описаните справки – декларации, упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, какъвто не му се следва по инкриминираните фактури. Съзнавал е, че по описания начин избягва установяването и плащането на  данъчните задължения по ЗДДС на управляваното от него дружество, както и, че същите са в посочения общ размер 393 069,37 лева.

От волева страна подсъдимият Б., като представител на регистрирано по ЗДДС юридическо лице „Д.“ ЕООД, е искал да избегне плащане на данъчно задължение по ЗДДС, поради което съдът прие, че същият е предвиждал и искал настъпването на обществено-опасните последици на отделните деяния. С оглед на това, съдът прие, че отделните деяния, включени в продължаваната престъпна деятелност, са извършени при  еднородност на вината, поради което и от субективна страна са налице предпоставките на чл.26, ал.1 от НК, т.е. касае се за продължавано престъпление.

Доколкото подсъдимият Б. е съзнавал и размера на данъчните задължения, чието установяване и плащане е избегнал, то настоящия състав счита, че субективната страна обхваща и факта, че сумата е в особено големи размери.

 

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Й.С.Б. за виновен в това, че през периода от 14.07.2015 г. до 14.04.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с 10 отделни деяния, подробно изброени в обвинението, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството му представляващ и управляващ „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, в особено големи размери – общо в размер на 393 069,37 лева (триста деветдесет и три хиляди и шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), като потвърдил неистина в подавани месечни справки – декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – 10 броя справки – декларации пред ТД на НАП – София град, офис Център, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчиците „С.Б." ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД, без да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ – дневници за покупки на „Д.“ ЕООД по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З от ППЗДДС, и посочените в тях документи с невярно съдържание – фактури за доставки на стоки и услуги от „С.Б.“ ЕООД, „Б.БГ“ ЕООД, „П.**“ ЕООД, „Ц.Т.“ ЕООД, “Н.****“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, при водене на счетоводството и предоставяне информацията пред органа по приходите – ТД на НАП – гр.София, офис Център, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Като причини за извършване на престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на установения в страната правен ред, свързан с осигуряването на предпоставки за нормално функциониране на данъчната система  в страната.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

За престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал.1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години, както и „Конфискация“ на част или на цялото имущество на виновния.

 

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Й.С.Б. за осъществения от него престъпен състав по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия Б. както към момента на инкриминираната престъпна деятелност, така и съм сегашния момент, което обстоятелство в контекста на неговата възраст, принципно го характеризират като личност, спазваща установения в страната ни правов ред. Смекчаващи отговорността обстоятелства са и изключително добрите характеристични данни за подсъдимия; полагането на грижи от подс. Б. за неговите близки родственици (майка); трудовата му ангажираност; недоброто имуществено положение – живущ под наем, без налично недвижимо имущество; изразеното от него искрено съжаление за извършеното деяние, както и значителният период от време, изминал от извършване на инкриминираната деятелност (повече от пет години, от които над четири години производство на досъдебна фаза), до постановяване на присъдата. 

Престъпленията по чл. 255, ал.1 и сл. от НК, имат завишена степен на обществена опасност, доколкото укриването на данъчни задължения осезаемо накърнява интересите на фиска. В процесния случай, конкретно извършената инкриминирана деятелност представлява сериозна и висока обществена опасност, предвид обстоятелството, че се касае  за десет данъчни периода, през които дружеството е осъществявало действително и реални сделки, като сумата данъчни задължения надхвърля значително съставомерния елемент, изискуем за осъществяване на квалифицирания състав на престъплението по чл. 255, ал. 3 от НК – все обстоятелства, които съдът отчете като отегчаващи отговорността на подс. Б.. По-важното в случая, обаче е, че  самият подсъдим като личност не представлява сериозна обществена опасност, предвид всички, изложени по-горе обстоятелства. 

При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на осъщественото престъпно деяние, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя, с оглед постигане целите на генералната и специалната превенции.

Предвид изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител, настоящата инстанция прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, които обуславят наличието на предпоставките за определяне на следващото се на подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.

Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитираната разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК, е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в своята съвкупност значително намаляват степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние.

В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, следва да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, както и едно изключително такова (изтеклият значителен период от извършване на инкриминираното деяние до постановяване на крайният съдебен акт), като и най-лекото, предвидено в закона наказание за конкретното престъпление (три години „лишаване от свобода“), би се оказало несъразмерно тежко, поради което съдът прецени, че следва да определи наказанието на подсъдимия Б. по реда на чл. 58а, ал.4, вр. 55, ал.1, т.1 от НК, доколкото тази разпоредба в контекста на изложените и преценени от съда обстоятелства, се явява правилната и по-благоприятната относно индивидуалността на случая, а именно – в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“. Така наложеното наказание, съдът прецени, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Предвид така определения размер на наказанието „лишаване от свобода“, съдът намери, че в конкретния случай са налице кумулативно предвидените предпоставките за освобождаване на подсъдимия Й.С.Б. от ефективно изтърпяване на така наложеното му наказание, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно: на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години; лицето да не е осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, да не се явява наложително същият да изтърпи наказанието си.

В конкретния по делото случай, подс. Б. не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер; наложеното му наказание „лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно – в размер на 1 година и 6 месеца, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не се явява наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“. При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това е първо осъждане на подсъдимия. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия Б. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца, с изпитателен срок от 3 (три) години. Така определеният размер на изпитателния срок е достатъчен, за да постави на проверка волята на подс Б. да коригира и насочи поведението си към законосъобразност, както и да се въздържа от бъдеща престъпна деятелност. 

 

С оглед чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и направеното от подсъдимия Б. самопризнание, съдът прие, че за превъзпитаването му не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото в чл. 255 ал. 3 от НК наказание – «Конфискация на част или на цялото имущество», поради което и на основание чл. 55 ал. 3 от НК, не наложи на подс. Б. това наказание, още повече, че по делото не бе установено налично имущество на подсъдимия, което да бъде предмет на такова наказание.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото, и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия Й.С.Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 825.24 лева (осемстотин двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) – в полза на Държавата и по сметка на СДВР, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                              Съдия при СГС: