Р Е Ш Е Н И Е
№………../25.11.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретаря А. Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1258 по описа на ВОС за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Й.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, София, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. «Граф Игнатиев» 2, ет.4, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 557 КЗ
и чл. 86 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, както следва:
сумата от 230 000 лева, като част от общо 350 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ПТП на 14.09.2018г. неимуществени
вреди, понесени от ищеца като пътник в л.а. ** с ДК №* **** **, управляван от
водача С.Р.Й., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателно
изплащане на задължението, както и общо
сумата от 9 917.40 лева, представляващи сторените от ищеца разноски във
връзка с необходимото лечение поради получените при ПТП травми, ведно със
законната лихва върху сумата от датата, на която са направени -17.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е пострадал при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.09.2018г., реализирано от
застрахован при ответника водач по полица „ГО", като му били причинени
телесни увреждания, вследствие на което претърпял неимуществени и имуществени
вреди.
На 14.09.2018г. С.Р.Й. при
управлението на лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", с д.к. № ***
по път VAR 1003 на 2км. от с. Синдел, нарушил правилата за движение по
пътищата, и реализирал ПТП, вследствие на което били причинени телесни
увреждания на пътника в лекия автомобил - Й.П.Й., който се намирал на седалката
до шофьора. Получените от ищеца тежки травматични увреждания се намирали в
пряка причинна връзка с механизма на ПТП.
След ПТП-то ищецът бил транспортиран в МБАЛ „Света Анна -Варна" АД
- гр.Варна, където бил подложен на множество изследвания. Установени били
следните травматични увреждания: травматичен шок; счупване на III- ти лумбален
гръбначен прешлен; счупена бедрена кост; множество охлузвания и натъртвания.
При приема в болничното заведение Й.П.Й. нямал ясен спомен за преживяното
събитие, оплаквал се от силна болкав областта на гръбначния стълб и дясното
бедро. Били проведени множество консултации и изследвания. След неговото
постъпване незабавно била проведена терапия с редица обезболяващи и водно
солеви разтвори. След проведените консултации и терапии ищецът бил приет в
ОАИЛ, там била поставена екстензия на дясното бедро. Болката в областта на
дясната бедрена кост била спонтанна и палпатрона, като липсвала възможност за
активни пасивни движения в същото. В следващите дни били извършени прегледи и консултации
с неврохирург и ортопед. С оглед на травматичните увреждания се наложило
извършване на оперативна интервенция с цел стабилизиране на гръбначния стълб,
която била с предимство пред също спешноналагащата се операция на дясната
бедрена кост. Извършването първо на спешната оперативна интервенция на гръбнака
наложило обездвижване на дясното бедро, чрез поставяне на предварителна
временна стабилизация на бедрената фрактура с външен фиксатор. При оперативната
интервенция на гръбнака представляваща „Полисегментна гръбначна стабилизация са
поставени осем транспедикуларни винта и осем фиксиращи винта с две пръчки. Й.
бил изписан с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и извършване на
дихателна гимнастика.
Назначени били прегледи в ПКК на МБАЛ „Св.Анна-Варна"
на 28.09.2018г. и 08.10.2018г. След стабилизиране на общото здравословно
състояние ищецът постъпил отново в болничното заведение. При повторното
постъпване на 25.09.2018г. на Й. му била извършена операция на дясната бедрена
кост, извършено било открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация фемур
и след щателно почистване на оперативното поле била извършена и открита
репозиция и фиксация на фрактурата със заключваща плака, чрез парапетеларен
достъп.
След оперативното лечение, на 08.10.2018г.
пострадалият бил изписан за амбулаторно лечение с препоръки за смяна на
превръзките на всеки 2-3 дни и предвижване с помощни средства, назначени били
контролни прегледи на 23.10.2018г. и 0б.11.2018г., като конците били свалени на
15 следоперативен ден. Дълго време Й. трябвало да спазва постелен режим, което
ангажирало неговите близки с непрекъснати грижи за него и за най-елементарните
ежедневни физически нужди.
Вследствие претърпените травми ищецът
изпитвал силни болки и дискомфорт. При рязка промяна в атмосферните условия, Й.
се връщал към злощастния инцидент, тъй като изпитвал силни болки в областта на
гръбнака и бедрото, което от своя страна ограничавало неговите движения и му
напомняло за злощастния инцидент. И към настоящия момент Й. изпитвал трудности
при придвижване извън дома си и извършване на своите ежедневни дейности, освен
това изпълнението на хигиенно-битовите нужди било възможно да се осъществи само
в присъствието на неговите близки, което допълнително допринасяло за влошаване
на неговото емоционално състояние, карало го да се чувства безпомощен и унижен.
Имал проблемен и непълноценен сън. Станал изнервен, раздразнителен, стресиран и
избухлив. След инцидента ищецът изпаднал в силна депресия, довела до остро
душевно разстройство.
Освен неимуществени вреди, търпени
вследствие ПТП - то, Й. претърпял и имуществени вреди в общ размер на
9917,40лева/девет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет
стотинки/, от които: 4 400,00 лв. необходими за медицинско изделие, послужило
при извършването на оперативната интервенция на дясното бедро; 5 500,00 лв.
необходими за медицинско изделие, послужило при извършването на оперативната
интервенция на гръбнака, и 17,40 за потребителска такса.
Имайки предвид степента и интензитета
на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите били
търпени продължително време, счита, че с оглед изискванията на закона
обезщетение в размер на 350 000,00 /триста и петдесет хиляди/ лева би било
справедливо. Предявява иска като частичен.
Твърди, че автомобилът „Рено",
модел „Меган" с д.к. № ***, при управлението на който виновно било
причинено ПТП-то, нямал сключена застраховка „ГО", поради което и
съобразно чл. 557, ал.1, т.2, б.„а" КЗ следвало да бъде ангажирана
отговорността на ответника Гаранционен фонд за обезщетяване на причинените
вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че е предявил пред ответника
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 24-01-141/25.02.2019
г., но с отговор с изх.№24-01-141.1/06.03.2019г. същият изискал представяне на още документи за определяне на
обезщетение. На Гаранционен фонд своевременно били представени констативен
протокол за ПТП, епикризи, фактури, талон за платена такса, удостоверение за
номера на банковата сметка на ищеца и пълномощно за процесуално
представителство. Към настоящия момент Гаранционен фонд все още не бил
определил и изплатил обезщетение на пострадалия, което пораждало за ищеца
правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Гаранционен фонд бил проявил пълна
пасивност, не бил изпълнил задълженията си по чл.496, ал. 3 от КЗ и не бил
предприел никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок.
В съдебно заседание поддържа
исковата молба, моли съда да уважи исковата претенция, както и да присъди на
ищеца сторените от него разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от
ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който същият изразява
становище за допустимост на исковете, но
твърди, че същите са неоснователни и
моли за тяхното отхвърляне. Не се
оспорва образуването на претенция по щета №19-210104/25.02.2019г. Не се
оспорва, че фондът не се е произнесъл по щетата в тримесечния срок, но се
твърди, че това е по причина на пострадалия, който не е представил никакви
доказателства. Твърди се, че при наличие на необходимите документи, ГФ не би
отказал плащане като съответно лихвата се дължи от момента на исковата молба, а
не по –рано. Не се дължи и компенсаторна лихва върху сторените разноски от
момента на извършването им тъй като се твърди, че фондът не е застраховател и
отговорността му не почива на договор, а на закона. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от ищеца, който е пътувал в л.а. без
поставен предпазен колан; съгласил се е да пътува в л.а., управляван от
неправоспособен водач; съгласил се е да пътува при алкохолно/наркотично повлиян
водач; употребил е алкохол/наркотици, заедно с водача на автомобила. Прави се
възражение по размера на претенцията като силно завишена и неотговаряща на
понятието „справедливост” и трайната съдебна практика. Оспорва се претенцията
за лихва от датата на ПТП на 14.09.2018г. Прави се довод, че фондът не е
застраховател и не заплаща обезщетение въз основа на деликта и договора за
застраховка ГО. Неговата функция е социална и отговорността му произтича от
закона – чл.558, ал.7 КЗ. В отговора на исковата молба, ответникът желае да
бъде привлечено на негова страна трето лице – помагач, водачът на МПС-то – С.Р.Й..
В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли
исковата претенция и за присъждане на разноски.
С определение No 3758 /
21.10.2019г., съдът е
конституирал като трето лице –помагач на страната на ответника С.Р.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** No 5.
Същият не изразява писмено становище, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че пред
Гаранционен фонд е заведена щета от ищеца Й.П.Й. под №19-210104/25.02.2019г. /
л. 190- л. 192/. В отговор на претенцията, ответникът изискал допълнителни документи от ищеца с
писмо с изх. No 24-01-141.1/ 06.03.2019г. /л. 193/. С друго писмо ответникът е изискал служебно
същите тези документи от Районна прокуратура – Варна./л. 194/. С писмо с изх. No
24-01-141 / 13.05.2019г.
ответникът е уведомил ищеца, че отказва изплащането на обезщетението, като го
информира, че може или да заведе нова претенция или да предяви иск пред съд. /
л. 195/.
Не се спори между страните, че
процесният автомобил ** с ДК №* **** **, няма сключена застраховка ГО към
датата на настъпване на процесното ПТП на 14.09.2018г. Същото се установява от
приетите на л. 188 и л. 189 от делото писмо от Гаранционен фонд и справка към
него.
На л. 450 – л. 451 от делото е прието
копие от Протокол No 260015 / 20.08.2020г. от проведено о.с.з. по НОХД 5811 / 2019г. по описа на ВРС, 36
състав, в който е одобрено споразумението с подсъдимия С.Р.Й., признал се за
виновен и му е наложено наказание за това, че на 14.09.2018г. на междуселищен
път с.Синдел, обл. Варна – с. Царевци, обл. Варна, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Рено Меган“ с номер на рама No ***,
нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Й.П.Й., изразяваща се в счупване на 3ти
поясен прешлен, обусловил трайно затруднение в движенията на снага за период не
по-малък от 7-8 месеца, счупване на дясна бедрена кост, обусловило трайно
затруднение в движенията на десен долен крайник за период от около 4-5 месеца и
травматичен шок, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота,
като деецът е избягал от местопроизшествието и управлявал без да има
необходимата правоспособност.
На л. 11 до л. 181 от делото са приети
медицинските документи по ИЗ No 14444 / 2018г.
и ИЗ No 15036 / 2018г.
на МБАЛ „Света Анна –Варна“ АД във връзка с проведеното от ищеца лечение във
връзка с настъпилото ПТП. На л. 387 до л. 403 от делото са приети медицински
документи по ИЗ No 232 / 2019г.
на МБАЛ Девня ЕООД във връзка с проведено от ищеца лечение на следствията от
уврежданията, получени при процесното ПТП.
Видно от приетите на л. 182 от делото талон за
платена такса и касов бон, ищецът е заплатил за потребителска такса сумата от
17,40 лв. във връзка с престоя си в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД за периода
14.09.2018г. до 17.09.2018г. по ИЗ No 14444/2018г.
Видно от приетите на л. 183 от делото
фактура No ********** / 17.09.2018г. и касов бон, ищецът е заплатил на
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД сумата от 5 500
лв. за медицинско изделие по ИЗ No 14444/2018г., съгласно талон, находящ се на л.
184 от делото.
От приетите на л. 185 фактура No
********** / 17.09.2018г.
и касови бонови, се установява, че ищецът е заплатил на МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД сумата от общо 4 400 лв.за медицински изделия по ИЗ No
14444/2018г., съгласно
талон, находящ се на л. 186 от делото.
На л. 328 до л. 355 от делото са
приети материали от досъдебното производство, а именно – протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбуми, автотехническа експертиза.
По реда на чл. 176 от ГПК, съдът е
допуснал ищецът да отговори на въпросите дали се познава с водача на л.а. С.Й.
и дали е употребил алкохол и/или наркотични вещества заедно с него
непосредствено преди инцидента. Ищецът сочи, че се познава с водача на
автомобила С.Й. от преди инцидента, както и че не е употребявал алкохол и/или
наркотични вещества непосредствено преди инцидента.
За установяване на конкретния
механизъм на птп, обстоятелството дали ищецът е бил с поставен предпазен колан,
както и фактическата обстановка преди настъпването на птп-то, ищецът е
ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетеля И.В.С., който
се е състоял в о.с.з., проведено на 17.02.2020г. Същият сочи, че преди
процесното птп, бил вкъщи в с. Синдел, изпил 100 гр. ракия, когато Д.и С. го
посетили и му предложили да отидат до с. Бозвелийско, където да пият „сладка
ракия“. Тръгнали от селото с колата на С.
- „Рено“, кабрио. Шофирал С., Й. седял
на предната седалка, а свидетелят седнал на задната седалка. Когато излезли от
с. Синдел, С. увеличил скоростта. Наближили с. Царевци, имало голям завой,
който С. не могъл да вземе. Изведнъж се преобърнали и колата излязла в полето,
като застанала пак на колела.Твърди, че изхвърчали от колата. Като се свестил
от зашеметяването и дошъл на себе си, установил, че Д.лежи на 10м от него и
охкал. Сочи, че часът бил около 8-9ч. – тъмно.
Д.не можел да стане и свидетелят го суркал до асфалта. Видял, че С. е избягал. Спрял една кола, която идвала от към с.
Царевци, която ги закарала в болницата в Девня,а след това във Варна.
Свидетелят не знае дали С. и Й. били пили.
За установяване получените увреждания,
техния интензитет, продължителност на лечение и отражение в живота на ищеца,
последният е ангажирал двама свидетели, които са разпитани в о.с.з, проведено
на 17.02.2020г. Свидетелите П. Й. А. и А. С. Н. са баща и майка на ищеца.
Същите сочат, че непосредствено след инцидента кола докарала Й. до тях, а
двамата свидетели го закарали до Девня и оттам до Окръжна болница във Варна.
Сочат, че синът им останал в болницата повече от месец – правили му две
операции и му сложили импланти. След като го изписали от болницата, около 6
месеца бил неподвижен и грижи за него полагали свидетелите. Двамата свидетели
твърдят, че е било много тежко и трудно обслужването му, защото Й. бил на
легло, на памперси, на подлога. Шест месеца по-късно започнал да се движи и
състоянието му се подобрило. Правил рехабилитация, но въпреки това все още имал съществени
затруднения и трудности в ежедневния си живот. Изпитвал болки в крака при
движение, налагало се да източват вода от крака му, защото се събирала вода при
движение. Това било резултат на травмата.
Й. и към настоящия момент не можел да извършва тежка физическа работа,
защото при малкото затрудняване се
изморявал. При вдигане на по-тежки предмети, заради счупения прешлен, изпитвал
болки. И двамата родители сочат, че след инцидента синът им станал по-свит, с
приятели не искал да общува. Мислел за случилото се и се тревожел, че цял живот
щял да остане куц и нямало да може да работи.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице инж. С.К. по допуснатата техническа експертиза, от
която се установява, че ПТП е настъпило в прав участък след ляв завой, посока
Царевци. В завоя водачът е изгубил управлението и автомобилът е започнал да
криволичи. На правия участък след завоя автомобилът излиза надясно от пътя.
Движейки се с десните колела през разораната нива и при вероятно рязко извИ.е
на волана наляво, инерционната сила е предизвикала "заораване" на
предно дясно колело, при което то се застопорява на място и автомобилът се
превърта "през таван". Автомобилът е направил цяло превъртане (или
2-3 превъртания, според свид. показания на И.B.C.), след което пада на четирите
колела и спира "наполовина на пътя, наполовина извън" (според свид.
показания). Двамата пасажери и водачът са изпаднали от местата си по време на
превъртането. В делото няма сведения за обективни обстоятелства, които биха
затруднили възприятията и действията на водача: напр. насрещно или попътно
движение на други МПС, наличие на препятствия по пътя (предмети, животни или
хора), особени нарушения или вода на пътната настилка, внезапна повреда на
автомобила или др. Според вещото лице, обстоятелствата, довели до
произшествието са: движение през тъмната част от денонощието, на фарове; завой
с обратен вираж (наклон); стара, неравна асфалтова настилка, предизвикваща
неустойчивост на МПС при висока скорост; липса на хоризонтална маркировка,
която би била ясно различима нощно време и би подобрила възприятието на водача;
(вероятно) нарушена способност на водача за преценка, моментно разсейване и др. От доказателствата по делото не може да се
направи точно заключение за скоростта. Приблизителна оценка, основаваща се на
изминатото разстояние от автомобила с преобръщане, данни от краш-тестове с
преобръщане, данни от техн. литература, степента на увреждане по каросерията и
др., дава скорост на автомобила 70 - 90 km/h.
Водачът е следвало да кара със съобразена с конкретните пътни условия
скорост, така че да не се стигне до първоначалната загуба на управление. След
като автомобилът е загубил устойчива управляемост ПТП е настъпило закономерно
при изброените обстоятелства. Автомобил Renault Megane 1 Coupe-Cabriolet, 2002
г, е оборудван серийно с 4 бр. предпазни колани. При огледа процесният
автомобил се намери с 4 бр. колани, два отпред и два отзад. Три от коланите и
четирите ключалки работят правилно, не се изтегля коланът на задно дясно място,
като най-вероятна причинна за това е увреденото състояние на автомобила. От
техническите находки, отразени в протокола за оглед, не може да се определи на
коя седалка е пътувал ищецът. Констатираните физически увреждания при ищеца
(основно: увреден гръбначен прешлен, счупена дясна бедрена кост и други,
по-малки), разглеждани в контекста на силите, които са възникнали при ПТП, не
дават възможност за определяне на мястото, на което е седял. За отговора на
въпроса могат да се вземат единствено свидетелските показания, като по тях няма
разминаване. Ищецът Й. П. Й. и свидетелите С. Р. Й., И.В. С. твърдят, че ищецът
е пътувал на предна дясна седалка.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице – д-р К.К.
по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че за
ищеца процесното ПТП е психотравма. Към настоящия момент той е с „разстройство
в адаптацията-генерализирана тревожност“, като това психично разстройство не е
психоза. Но към настоящия момент му създава психологичен дискомфорт при
ежедневното му функциониране. При ищеца към момента на освидетелстването
диагностицираното „разстройство в адаптация-генерализирана тревожност“, може
без медикаментозно лечение да отзвучи, но има реална възможност за
хронифициране и задълбочаване на психиатричната симптоматика, както и нейното
актуализиране при нерационално преработване и нова стресова ситуация.
Фрустрационният праг при ищеца към настоящия момент е понижен.
В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищецът е с лека тревожност, леко
безсъние, емоционална лабилност при възпроизводство или разговор, свързано със
събитието през 2018 г. при ПТП и предимно е емоционално натоварен към този
момент. До настоящия момент никаква медикаментозна терапия от
специалист-психиатър или психотерапевт, освидетелстваният не е провел. Ако в
този момент беше проведена някаква терапия можеше тази емоционална натовареност
да е много по-бледа отколкото тази, която се диагностицира. Той може сам да се
справи с тази емоционална натовареност, да я зарине с времето. Психотравмата да
се зарине, но ново събитие в живота му по някакъв друг проблем може да натовари
още повече психиката му, изваждайки на преден план заринатата психотравма.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице – д-р Р.М.
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в
резултат на ПТП-то, ищецът е получил следните телесни увреждания: счупване на
дясна бедрена кост, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за повече от три месеца.; счупване на трети лумбален прешлен,
обусловило трайно затруднение на снагата за повече от 3 месеца. Получените
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното
ПТП. Счупената бедрена кост причинява болки с много голяма интензивност и
покрива болката от счупения прешлен. След приемането и поставянето на директна
скелетна екстензия болките значително намаляват. По време на лечението в
болницата ищецът е обезболяван с медикаменти. Ищецът е бил приет в ОАРИЛ за
наблюдение и стабилизиране на състоянието, там е поставена дясна бедрена кост
на екстензия, след което е поставен външен фиксатор, за да може да се извърши
оперативната стабилизация на гръбначния стълб. На 17.09.2018год е бил преведен
в Клиника по Неврохирургия, където оперативно е стабилизиран гръбначния стълб в
лумбалната област. На 25.09.2018год е бил преведен в Клиника по Ортопедия и
травматология, където на 02.10. е направено открито наместване на счупената
бедрена кост и фрагментите са фиксирани с метал. Изписан на 08.10.2018год. за
продължаване на лечението в дома. Поради счупването на бедрената кост до
нейното зарастване се ходи с две патерица- ориентировъчен срок около 6 месеца.
Фиксирането неподвижно на пет прешлена от 1-ви до 5-ти ограничава подвижността
на гръбначния стълб в поясната област и това е завинаги. Вещото лице сочи, че не е изяснено
състоянието на дясната колянна става, а бедрената кост е срастнала. Поради
фиксацията на поясните прешлени и силното ограничаване на движенията в поясния
отдел, ищецът не може да натоварва с големи физически усилия гръбначния си стълб.
Вещото лице заключава, че направените разходи в представените документи към
делото са относими към лечението на ищеца.
На водача С.Й. пробата е показала
0.38%о алкохол в кръвта- субклинична степен, практически трезвен. Пробата на Й.Й.
е показала 0,31%о алкохол в кръвта също субклинична степен. При проверката в
токсикологична лаборатория в МБАЛ „Варна " на МА не се откриха данни за
взета проба за наркотични средства. Вещото лице заключава, че получените травми са
от свободно инерционно движение на ищеца в купето и извън него. Няма медицински
данни за поставен предпазен колан. Правилно поставения предпазен колан би
задържал ищеца на мястото му и при преобръщането на автомобила в полето, който
е кабриолет, можеше да доведе до травми на главата и шията. При поставен
предпазен колан тези травми нямаше да се получат, но щеше най вероятно да има
други- глава, шийни прешлени и горни крайници.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.557,
ал.1, т.2, б."а" от КЗ, Гаранционният фонд е задължен
за изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени
на територията на Република България, от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл.558, ал.2 от КЗ за определянето и изплащането
на обезщетенията от ГФ, съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста
и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според ал.5 на същата
разпоредба увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако ГФ не е
платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице, не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл.380 от КЗ.
Цитираните в нормата от КЗ
предпоставки, включително липсата на сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил,
не се оспорват от ответника, както и не се твърдят наличието на основания за
отказ по смисъла на чл.557, ал.3 КЗ.Представените писмени
доказателства сочат, че ищецът е предявил претенция за плащане на обезщетение
към Гаранционния фонд, съгласно изискванията на чл.380 КЗ, но искът е
предявен в хипотезата на чл.558, ал.5 предл.второ КЗ – поради отказ
да изплати обезщетение. Гаранционният фонд възразява, че причината да откаже е
поради неоказано съдействие от страна на ищеца да представи изискани документи,
но това твърдение се опровергава от действията на ответния фонд, който сам е
изискал от компетентните органи нужните писмени доказателства и впоследствие е
изпратил изрично писмо до ищеца, с което отказва плащане.
Предвид горното, за успешното
провеждане на прекия иск срещу ГФ, в тежест на ищеца е да установи настъпването
на ПТП при посочените обстоятелства, претърпените вреди като пътник в процесния
автомобил, сторените разходи за лечение, връзката на претърпените вреди с ПТП,
интензитета и продължителността на лечение, на болки и страдания във връзка с
получените при ПТП травми; да обоснове и докаже размера на обезщетение както и
всички обстоятелства, от които черпи изгодни правни последици. В тежест на
ответника е да докаже липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността му
/напр.наличие на валидна застраховка ГО за л.а./, наличие на съпричиняване,
съобразно въведените основания за това /с отговора на исковата молба/, липсата
на изпълнение от пострадалия за прилагане на всички необходими документи към
преписката по щетата и всички обстоятелства, от които черпи изгодни правни
последици.
Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /а практиката приравнява на този
случай и сключеното споразумение/ на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. / в този
смисъл Решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. Отделение/. Обвързващият характер на присъдата се
отнася до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав.
В случая и доколкото престъпният резултат включва конкретен вид телесно
увреждане, а именно средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на 3ти поясен прешлен, обусловил
трайно затруднение в движенията на снага за период не по-малък от 7-8 месеца,
счупване на дясна бедрена кост, обусловило трайно затруднение в движенията на
десен долен крайник за период от около 4-5 месеца и травматичен шок, обусловил
разстройство на здравето, временно опасно за живота, то настоящият състав е обвързан от констатирания вид на увреждането,
който е част от обективната страна на състава на престъплението по чл. 343 ал.3
б. „а“ от НК. В този смисъл и съобразно одобреното по наказателното
дело споразумение съдът следва да приеме за установени и доказани в настоящото
производство: 1/ извършването на деянието от третото лице – помагач – С.Й. – че на 14.09.2018г. на междуселищен път с.Синдел, обл.
Варна – с. Царевци, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Рено Меган“ с номер на рама No ***, нарушил правилата за движение – чл.
20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Й.П.Й. посочените
по-горе средни телесни повреди, като е избягал от местопроизшествието и деецът
е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност; 2/
противоправността на деянието - същото осъществява състав на престъпление,
поради което е и противоправно; и 3/ виновността на третото лице -помагач -
също установена по наказателното дело, въпреки че същата следва да се презюмира
в гражданския процес при наличието на останалите обективни елементи от състава
на непозволеното увреждане. По отношение на тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане съдът е обвързан от задължителната сила на присъдата,
респ. в процесния случай сключеното споразумение и те не подлежат на повторно
изследване.
От събраните гласни доказателства и
изготвените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза /които не бяха
оспорени от страните/, се установяват твърдяните физически болки, страдания,
стрес, дискомфорт, свързан с притеснение за здравето, обикновено проявяващи се
при подобен вид увреждания вследствие на обездвижването на ищеца и
невъзможността самостоятелно да извършва всекидневните битови дейности и да се
осблужва за един не кратък период от време от около 6 месеца. Въз основа на
заключението на вещото лице по СМЕ, съдът приема, че фиксирането на петте
прешлена на ищеца ограничава подвижността на гръбначния му стълб в поясната
област завинаги, което води до силно ограничаване на движенията в тази област и
до невъзможност за натоварване с физически усилия на гръбначния стълб. Отделно
от свидетелските показания на родителите на ищеца, които съдът кредитира и
възприема като безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото, се установява, че Й. изпитва затруднения с придвижването и
заради проблеми с колянната става, за която вещото лице д-р М. сочи, че не е
изяснено нейното състояние. От приетата по делото съдебно- психиатрична
експертиза се установява, че в резултат на внезапно настъпилата физическа
травма ищецът е развил състояние на „разстройство в адаптацията-генерализирана
тревожност“, като това психично разстройство не е психоза, но към настоящия
момент му създава психологичен дискомфорт при ежедневното му функциониране.
Вещото лице д-р К. сочи, че има реална възможност за хронифициране и
задълбочаване на психиатричната симптоматика, както и нейното актуализиране при
нерационално преработване и нова стресова ситуация.
От представените писмени доказателства
– медицинска документация, фактури, касови бонове и талони за медицински
изделия, както и от заключението на вещото лице по СМЕ, съдът приема за
установено, че ищецът е направил претендираните като имуществени вреди разходи,
които са сторени именно по повод на лечението му на физическите увреждания,
получени вследствие на процесното ПТП.
С оглед на всичко гореизложено се
установяват всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
които съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца.
Съобразно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С
Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е
постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като задължително за
съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 / 2009г.
на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В тази връзка, съдът извърши и подробната
преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението, а именно: характера на
увреждането – нанесените средни телесни повреди, които са от ествество, че
възпрепятстват за не кратък период движението на ищеца и самостоятелното му
обслужване за период не по-малък от 6 месеца, като в тази връзка съдът
съобрази, че подвижността в поясния отдел на ищеца ще бъде затруднена и
ограничена завинаги, а състоянието на колянната става е неизяснено и търпи
последствия и към днешна дата; обстоятелството, че в резултат на случилото се
ищецът е в състояние на тревожност и притеснения за бъдещето си, както и че
работоспособността му е ограничена. След като съобрази посочените по-горе
обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв.
В рамките на производството от
ответника е направено възражение за съпричиняване, като това възражение следва
да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД, според която ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно
съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския
съд. / в този смисъл и Решение № 51 от
03.05.2017 г. по т. д. № 1971 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение/. На това основание и съдът
следва да разгледа възражението за съпричиняване. Твърденията на ответника са,
че ищецът е допринесъл за увреждането, като е пътувал в л.а. без поставен
предпазен колан; съгласил се е да пътува в л.а., управляван от неправоспособен
водач; съгласил се е да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач;
употребил е алкохол/наркотици, заедно с водача на автомобила. В рамките на
настоящото производство, Гаранционният фонд не успя да проведе пълно и главно
доказване на фактите и обстоятелствата, които са възложени в негова доказателствена
тежест. Не се установи ищецът да е знаел, че шофьорът на МПС –то – С.Й. е бил
неправоспособен водач. Не се установи и алкохолно или наркотично повлияване
извън допустимите от закона норми, както за С.Й., така и по отношение на ищеца.
Заключението на вещото лице д-р М. сочи, че и двамата са със субклинична степен
на алкохол в кръвта или практически трезвени. По отношение на обстоятелството
дали ищецът е бил с поставен предпазен колан съдът възприема, че същият не е
бил с поставен такъв. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, процесният автомобил се намерил с 4 бр. колани,
два отпред и два отзад. Вещото лице не може да определи къде е седял ищецът, но
от свидетелските показания на И.С. това обстоятелство съдът приема за
установено, а именно, че ищецът е пътувал на предна дясна седалка. Отново от
свидетелските показания на И. С., който сочи, че двамата с ищеца са излетели от
автомобила и са се намерили на земята,
както и от заключението на вещото лице д-р М. по СМЕ, който заключава,
че „получените травми са от свободно инерционно движение на ищеца в купето и
извън него“, настоящият състав прави извод, че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан. При това констатирано обстоятелство и за да прецени дали е
налице съпричиняване, следва да се има предвид следното:
„Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като
правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му
за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин
„съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона –
„допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от
посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората
хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване
размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач,
употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор
на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се
в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано
игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
пътно - транспортно произшествие. За да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в
разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са
идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен
случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Последното разбиране
е в съгласие с чл.13, т.3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 16.09.2009 год., транспонирана в националното ни право чрез
разпоредбата на чл.257, ал.4 КЗ. Тежестта за доказване е върху позоваващата се
на съпричиняването страна в процеса - делинквент или застраховател. Тя следва
да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния
факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена
дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е
употребил алкохол. При твърдение за невменяемост доказателствената тежест се
носи от увредения. Следователно единствено констатацията, че водачът на
моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е употребил
алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените
вреди, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.“ /мотиви
към т.7 от ТР No 1/2014г. на ОСТК на ВКС/
В процесния случай, ответникът не
твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на птп-то, а че с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането
подлежи на установяване. В тази насока, съдът възприема заключението на вещото
лице д-р М., че правилно поставеният предпазен колан е щял да задържи ищеца на
седалката, но при преобръщането в полето на автомобила, който е кабриолет, е
щял да доведе до травми на главата и шията /подобни данни има и от заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза/. Д-р М. изрично сочи, че при
поставен предпазен колан тези травми нямаше да се получат, но има голяма
вероятност да се получат други – глава, шийни прешлени и горни крайници. Именно
с оглед на този извод, съдът намира, че не се установява със сигурност, че
именно с липсата на поставен предпазен колан ищецът е спомогнал за собственото
си увреждане, респ. за увеличаване на размера на вредите. Поради което и не
следва да се приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и поради
непоставяне на предпазен колан.
Съдът съобрази и че исковата претенция е
предявена като частична за сумата от 230 000 лв. от общо претендирани
350 000 лв. Доколкото съдът определи като справедлив общ размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди сумата от 50 000 лв., то и
за цялата тази сума искът следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над
50 000лв. до претендираните 230 000лв., като част от общо
350 000лв.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на увреждането за неимуществените
вреди и от датата, на която са направени разходите – по отношение на
имуществените вреди:
Съгласно нормата на чл. 497,
ал.1, т.1 КЗ, приложима в настоящия случай по силата на препращата норма
на чл.558, ал.1 изр.второ КЗ, в полза на застрахователя е
предвиден срок от 15 работни дни за разглеждане на претенцията, като забавата
му настъпва именно ако не определи и изплати в този срок дължимото обезщетение.
Съответно, ако определени нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват
изпълнението на задължението на застрахователя, то ползващото се от
застраховката увредено лице като кредитор също изпада в забава и това негово
поведение освобождава длъжника-застраховател от неблагоприятните последици на
неговата забава /чл. 497 ал.1 т.2 КЗ/. В случая, от събраните по делото
доказателства, както се посочи и изрично по-горе, ищецът е предявил претенция
за плащане на обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно изискванията
на чл.380 КЗ, но искът е предявен в хипотезата на чл.558, ал.5
предл.второ КЗ – поради отказ да се изплати обезщетение. Не сме
изправени в хипотезата на неоказване на съдействие за представяне на
допълнителни доказателства, доколкото и съобразно изложеното по-горе, тези
доказателства са изискани служебно от фонда. Така поставените условия за изплащане
на обезщетението не съответстват на чл. 106 ал. 4 КЗ и не може
да обоснове ново отлагане на срока за разглеждане на искането. По тези
съображения следва да се приеме, че забавата на ответника е настъпила с
изтичане на 15-те работни дни, което с оглед получаване на искането на
25.02.2019 год. е 20.03.2019 год. Основание за присъждане на лихва преди тази
дата не е налице, поради което искът за присъждане на обезщетение за забава за
периода от датата на увреждането, респ. направата на разходите за имуществените
вреди до 20.03.2019г. следва да се отхвърли.
По
разноските:
Страните са направили искания за
присъждане на разноски, като само от страна на ищеца е приложен списък по чл.
80 от ГПК, a
ответната страна заявява само искане за присъждане на заплатените депозити, без
да прилага списък.
С оглед изхода от спора, съразмерно на
уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца от общия размер на направените разноски за депозити за вещи лица и
призоваване на свидетел - 479 лв., на присъждане подлежи сумата 104,13 лв. /сто
и четири лева и тринадесет стотинки/.
На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца,
предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2
030 лв. /две хиляди и тридесет лева/.
На основание чл. 78, ал.
6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса за
уважената част от иска по сметка на ВОС в размер на 2483,91лв. /две хиляди
четиристотин осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/.
С оглед изхода от спора, съразмерно с
отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника от общия размер на направените разноски за депозити за вещи лица -
339 лв., на присъждане подлежи сумата 265,30 лв. /двеста шестдесет и пет лева и
тридесет стотинки/.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********,
София, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Граф Игнатиев» 2, ет.4, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.П.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 50 000 лв./петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания и стрес, в резултат на получени травматични увреждание,
като пътник в л.а. ** с ДК №* **** **, управляван от водача С.Р.Й., при ПТП,
настъпило на 14.09.2018г., на междуселищен
път с.Синдел, обл. Варна – с. Царевци, обл. Варна, по вина на шофьора С.Р.Й.,
ведно със законна лихва върху сумата от 20.03.2019г. до окончателно изплащане
на задължението, както и общо
сумата от 9 917.40 лв. /девет
хиляди деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в сторените от ищеца разноски за потребителска такса за
болничен престой и закупуване на медицински изделия, във връзка с необходимото
лечение поради получените при ПТП травми, ведно със законната лихва върху
сумата от 20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 557 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ до предявения размер от 230 000
лв. /двеста и тридесет хиляди лева/,
като част от общо 350 000 лв./триста и петдесет хиляди лева/, както и иска за присъждане на законна лихва за забава за периода от
датата на увреждането до 19.03.2020г. по иска за неимуществени вреди и за
периода от датата, на която са направени -17.09.2018г. до
19.03.2019г. по иска за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд,
БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Граф
Игнатиев» 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 104,13 лв. /сто и четири
лева и тринадесет стотинки/, представляваща съответната част от направените
разноски за депозити за вещи лица и призоваване на свидетел, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от Гаранционен
фонд в полза на Й.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, по сметка IBAN: ***, при банка „Юробанк България“ АД с
титуляр: Адвокатско дружество „Ч., П.ва и И.ова“, БУЛСТАТ *********.
Решението е постановено при участието
на ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на ответника С.Р.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** No 5.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд,
БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Граф
Игнатиев» 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Варненския
окръжен съд сумата от 2 483,91лв.
/две хиляди четиристотин осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.П.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен
Фонд, БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
«Граф Игнатиев» 2, ет.4, сумата от 265,30 лв. /двеста шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща
съответната част от направените разноски за депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд,
БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Граф
Игнатиев» 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско Дружество
„Ч., П.ва и И.ова“, БУЛСТАТ *********, регистрирано с номер в единния регистър
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ 2А,
ет.8, представлявано от адв. С.С.Ч. от САК,
сумата от 2 030 лв. /две хиляди
и тридесет лева/, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и
защита, осъществена в полза на ищеца Й.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на
осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: