№ 52109
гр. София, 23.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110169173 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на глава двадесет и пета от ГПК „Бързо
производство“
Образувано е по постъпила искова молба от Б. Л. В. срещу “ФИРМА” ООД, с която
при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо.
На основание чл. 140, ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе по искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза в първото по делото заседание след изясняване
на фактическите твърдения на страните.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение предвид
представянето на документа, за който същото се отнася, с отговора на исковата молба от
ответника.
На ответника следва да се издаде поисканото съдебно удостоверение.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама от
поисканите трима свидетели при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК за установяване на
разговорите, проведени с ищеца, във връзка с намерението на работодателя да премести
мястото му на работа на друг обект, предоставянето на допълнително споразумение и
график за работа, отказът за получаването им и неявяването на работа.
1
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 28.01.2025г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по описа, обективиран в същите.
ОТЛАГА за първото по делото заседание произнасянето по доказателственото искане
на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, формулирани в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи заповед за уволнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника след представяне на документ за платена държавна
такса поисканото с отговора на исковата молба съдебно удостоверение.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама от поисканите
трима свидетели при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК в режим на довеждане от ответника за
установяване на разговорите, проведени с ищеца, във връзка с намерението на работодателя
да премести мястото му на работа в друг обект, предоставянето на допълнително
споразумение и график за работа, отказът за получаването им и неявяването на работа.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Б. Л. В. срещу “ФИРМА”
ООД, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Б. Л. В. твърди, че по силата на трудов договор от 14.12.2020г. заемал
длъжността "охранител" при ответното дружество “ФИРМА” ООД с място на работа в гр. Х.
Твърди, че за периода от 19.08.2024г. до 03.09.2024г. ползвал платен годишен отпуск. Твърди,
че поради временна неработоспособност на 03.09.2024г. представил на прекия си
ръководител Красимир болничен лист, при което бил уведомен, че мястото на работата му
ще бъде променено. Твърди, че след изтичане на разрешения му от здравните власи отпуск
поради временна неработосподобност на 14.09.2024г. се явил на работа, при което не бил
допуснат до обекта и установил, че не е включен в графика. При справка за състоянието на
трудовите му договори установил, че считано от 09.10.2024г. трудовото му правоотношение
с ответника било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ. Излага, че на 17.10.2024г.
при среща прекият му ръководител Красимир му предоставил подписан екземпляр от
заповед за прекатяване №52/09.10.2024г., с която считано от 09.10.2024г. трудовото
правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ вр. с чл. 190,
2
ал. 1 т. 2 КТ. В тази връзка излага, че не е получил искане за писмени обяснения, а поради
липсата на указание чий е подписът под заповедта не се установявало и авторството и, с
което се опорочавала процедурата по издаването й. Излага, че уволнението му е незаконнаи
поради издаването на две заповеди за прекратяване на трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие и поради дисциплинарното му уволнение без да са ясни мотивите за това.
В тази връзка сочи, че не е получил екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие и че от негова страна не е налице волеизявление в
този смисъл. По отношение на вменената му дисциплинарна простъпла излага, че поради
недопускането му до обекта и невключването му в графика не е имал задължение да се явява
на работа. В тази връзка излага, че мястото му на работа не е било променено, защото не му
е връчена заповед в този смисъл. Твърди, че получил брутно трудово възнаграждение за
последен пълен отработен месец при ответника в размер от 1000,02 лв. Предвид изложеното
моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като го възстанови на
заеманата длъжност „охранител“ и му присъди обезщетение за оставане без работа в
периода от 09.10.2024г. до 09.04.2025г. в разме на 6000,12 лв. Претендира и разноски.
Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените
искове като несонователни. Признава, че между страните е било налице трудово
правотоношение с твърдяното от ищеца съдържание. Излага, че от м.май 2024г. постъпили
множество сигнали от наематели на обекти в охраняваната от ищеца сграда на Х, които се
оплаквали от поведението на Б. В.. Това наложило инициирането на разговора с ищеца за
промяна в мястото му на работа след завръщането му от платен годишен отпуск на
03.09.2024г. Твърди, че ищецът отказал да подпише представеното му в тази връзка
допълнително споразумение към трудовия договор. На 03.09.20224г. в сградата на Х ищецът
представил болничен лести заявил, че няма да ходи никъде, при което отказал да се запознае
с месечния график за работата му. Твърди, че на 14.09.2024г. ищецът не се явил на работа
нито на досегашното, нито на новоопределеното му място за това. Излага, че във връзка с
това поведение на работника изпратил чрез куриерска услуга покана до ищеца до адреса му
по трудовия договор за даване на писмени обяснения, но пратката се върнала като
непотърсена. На 17.10.2024г. по инициатива на ищеца се провела среща с прекия му
ръководител пред сградата на Х, при което същият отказал да получи заповедта за
дисциплинарното му уволнение в присъствието на свидетели. Излага, че поради грешка
подал информацията в НАП за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
по взаимно съгласие. Заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца била подписана от
едноличния собственик на капитала на ответното дружество, който разполагал с изрично
пълномощно от законния му представител. Твърди, че е спазил формалната процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения са
извършени от ищеца виновно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлен. Претендира
разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от твърдяно незаконно уволнение.
3
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
наличието на трудово правотоношение между страните с източник трудов договор №
63/14.12.2020г., по силата на което ищецът е заемал длъжността "охранител" за
неопределено време
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово
правоотношение, в т.ч. уговореното между страните място на работа.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за спазването на формалните
изисквания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца в т.ч. изискването на
обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и
издаването й от лице с работодателска власт, виновното извършване на твърдените
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, както и съразмерността на
наложеното наказание.
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
останал без работа за сочения период, както и че оставането без работа е в причинна връзка
с уволнението.
Ищецът не сочи доказателства за уговореното място на работа между страните по
трудовия договор и за оставането си без работа.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4