№ 70
гр. Бургас, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000136 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 381 от 17.12.2021 г., постановено по т.д. № 271/ 2020
г., Окръжен съд Бургас е осъдил О. П., с адрес: гр. П., ул. „С.” № 5,
представлявана от И. А. - кмет, с адрес за връчване: гр. Стара Загора, бул. „Г.
С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв. Д. Гр., да заплати на „Р.” ООД , ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, ул. „К. и М.” № 23,
представлявано от Н. Г. И. и И. И. – управители, заедно и поотделно, с адрес
за връчване: гр. София, ул. „П. Н. М.” № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. С.Е., сумата
от 28 281,52 лв., представляваща договорена неустойка за забава по
сключения договор № Д-610/ 2.12.2016 г., която представлява сбор от
следните суми: 17 507,62 лв. обезщетение за забава върху сумата от 60 579,48
лв. по Фактура № 6594/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до
19.04.2018 г., формирана като произведение от дневното обезщетение от
60,58 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по
договора; 9213,32 лв. обезщетение за забава върху сумата от 31 886,65 лв. по
Фактура № 6595/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г.,
формирана като произведение от дневното обезщетение от 31,88 лв. по дните
на забавата – 289; 156,04 лв. обезщетение за забава върху сумата от 540 лв. по
1
Фактура № 6596/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г.,
формирана като произведение от дневното обезщетение от 0,54 лв. по дните
на забавата – 289; 1404,54 лв. обезщетение за забава върху сумата от 4860 лв.
по Фактура № 6597/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018г.,
формирана като произведение от дневното обезщетение от 4,86 лв. по дните
на забавата – 289, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от О. П., в която решението се обжалва,
като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения, и се въвежда искане за неговата отмяна, с връщане
на делото на първоинстанционния съд, или, евентуално, постановяване на
ново решение, по съществото на спора, с което исковата претенция бъде
отхвърлена.
Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че в договора, сключен
между страните, има уговорена неустойка - изрично е посочено в
съглашението, че се касае за лихва за забава.
Излагат се доводи, че неправилно е оставено без уважение
възражението за нищожност на неустоечната клауза, без съдът да направи
анализ на конкретната договорна норма, за да прецени нейната
действителност. Изразява се становище, че не са взети предвид вида и
размера на задължението, което неустойката обезпечава, нито съотношението
между размера на същата и очакваните за кредитора евентуални вреди от
неизпълнението на паричното задължение на възложителя. Развити са
оплаквания, че още при сключване на договора, договорената неустойка е в
размер многократно надвишаващ мораторната лихва за забава, като, с оглед и
стойността на горната й граница, е очевидна аморалната несъразмерност на
размера й. Сочи се, че при месечните задължения на Общината е възможно
неустойката да достигне до размер, превишаващ размера на дължимото по
съответната фактура плащане, което се изтъква като нарушение на добрите
нрави и води до нищожност на клаузата.
Претендира се, че необосновано и неправилно съдът е оставил без
разглеждане искането на О. П. за намаляване размера на неустойката до
размера на дължимата законна лихва за периода, тъй като Общината е
2
изпълнила задължението си и, въпреки забавата в изпълнението, дружеството
- въззиваем не е претърпяло никакви вреди. Подчертава се, че О. П. не е
търговец и правилото на чл.309 ТЗ не намира приложение към конкретната
сделка.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Р.” ООД, в който същата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на
постановеното първоинстанционно съдебно решение, като правилно и
законосъобразно.
Подчертава се, че правилно е уважена претенцията от
първостепенния съд, с оглед неоспорения договор между страните и приетото
заключение на вещото лице досежно датата на плащане.
Изтъкват се доводи, че при тълкуване действителната воля на
страните, е несъмнено, че се касае за валидно уговорена клауза за неустойка
за забава, която не е нищожна, не противоречи на добрите нрави и
претенцията не е погасена по давност, тъй като началният момент на същата
започва да тече от плащането, респективно от момента, в който неустойката
достигне договорения максимум. Налице е позоваване на текста на чл.15 от
договора, който, по мнение на въззиваемия, ясно показва, че обезщетението
за забава е уговорено като неустойка, по смисъла на чл.92 ЗЗД. Сочи се, че
страните по договорите могат свободно да уговарят съдържанието им и в
частност да уговорят по-висок размер на обезщетението за забава.
Въззиваемият изтъква, че оспорената клауза е валидна, не противоречи на
добрите нрави и тя е била предложена от ответника, по договор,
предварително изготвен от него в рамките на процедура по ЗОП.
Подчертава се, че размерът на неустойката е сравнително малък и тя
би стигнала размера на просрочената сума едва при 1000 дни забава и не би
го превишила значително, тъй като вземането за неустойка се погасява с
тригодишна давност, а уговореният краен предел би бил достигнат при забава
от порядъка на 12 години.
Въззиваемият поддържа, че Общината, като субект на търговския
оборот, е следвало да съблюдава изискванията на добрата търговска практика
и да се разплаща своевременно по поетите от нея парични задължения по
сключените търговски сделки, както и че с оспорената уговорка въззивникът е
3
приел, че последиците от забавата ще бъдат за негова сметка, като
доброволно е встъпил в задълженията си по процесния договор.
По отношение на възражението за намаляване неустойката се
възразява, че процесната неустойка не подлежи на намаляване, тъй като
сделката е търговска, по отношение на процесния договор страните действат
като търговци и следва да намери приложение нормата на чл.309 ТЗ.
Сочи се, че преките и непосредствени вреди – претърпяната загуба
или пропусната полза, от неизпълнението могат да са както по-големи така и
по-малки от размера на законната лихва за съответния период, поради което
се оспорва искането за намаляване на неустойката до размера на законната
лихва.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са
допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за връщане на делото на първата инстанция и въведеното в жалбата искане в
този аспект е неоснователно.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен пред настоящия съд е спорът по предявен от дружеството
– въззивник - ищец против Общината – въззивник - ответник иск, с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД и искане за присъждане на неустойка за забавено
плащане на задължения за престиране на цената по договор за обществена
поръчка, за определени периоди, в общ размер на 28 281,52 лв.
За да се обоснове дължимост на претендираната неустойка следва,
на първо място, да се установи валидно уговорена неустоечна клауза между
страните, а на следващо място – осъществяване на фактическия състав на
неизпълнението, който договорната воля свързва с неустойката.
4
Не се оспорва пред настоящата апелативна инстанция установената
пред първоинстанционния съд фактическа обстановка по сключване между
страните на Договор № Д-610 от 2.12.2016 г., по силата на който Общината е
възложила на търговеца сметосъбиране и сметоизвозване на битовите
отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на
улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в О. П., в съответствие с
ценовата оферта, техническото предложение на изпълнителя и техническата
спецификация на възложителя, със срок на действие осемнадесет месеца или
до възлагане на обществена поръчка със същия или сходен предмет, или до
достигане на максималния финансов ресурс на възложителя в размер на 3 420
000 лв. без ДДС.
По смисъла на 15 от съглашението, при забава в изпълнението на
задълженията по договора, за неизправната страна възниква задължение за
заплащане на обезщетение за забава, в размер на 0,1 % върху стойността на
дължимото, за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на
договора.
Не е налице разногласие между страните и по въпроса относно
неточното във времето изпълнение от страна на възложителя на задълженията
за заплащане на цената на услугите, престирани по договора, обективирани
във Фактура № 6594 от 31.05.2017 г., за сумата от 60 579,48 лв., Фактура №
6595 от 31.05.2017 г., за сумата от 31 886,65 лв., Фактура № 6596 от
31.05.2017 г., за сумата от 540 лв. и Фактура № 6597 от 31.05.2017 г., за
сумата от 4860 лв. Не се контестира, че фактурите са изплатени вместо на
30.06.2017 г., съобразно падежа, уговорен в съглашението, на 19.04.2018 г.,
т.е. със съответно 293 дни забава.
Общината - въззивник поддържа пред настоящата инстанция
оспорванията относно дължимостта на претендираната неустойка,
повдигайки възражения за несъществуването в процесното съглашение на
изрично уговорена неустоечна клауза; нейната недействителност, поради
моралната й несъразмерност; липсата на понесени вреди от забавата и
липсата на произнасяне по искането за намаляване размера на неустойката до
този на законната лихва.
Анализът на договорната разпоредба на чл.15 позволява да се
заключи, че страните са постигнали съгласие по способ за репариране на
5
вредите от неизпълнението в предварително фиксиран обем, който да
стимулира надлежното изпълнение, създавайки гаранция за получаване на
отнапред оразмерен паричен ресурс, без нужда вреди да се доказват, като
същевременно създава санкция за неправомерното поведение на длъжника,
поради възможността да породи за него задължение да обезщети повече,
отколкото е причинил. С това съдържание, според позитивното ни право, се
отличава задължението за неустойка. Настоящият състав отбелязва, по повод
възражението в жалбата на О. П., че експлицитното посочване на термина
„неустойка“ не е изискване за пораждане на обвързаност по такава клауза, тъй
като следва да се държи сметка за действително изявената воля,
материализирана в договорното съгласие.
Относно извода си за действителността на клаузата, апелативният
състав изхожда от разбирането, залегнало в тълкувателната воля на ОСТК на
ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. и принципните критерии
за валидност, изложени в мотивите, че при преценката следва да се
съобразява естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с
неустойка, и тяхната значимост за интересите на страните, видът на
конкретния тип неизпълнение, който се гарантира, наличието или липсата на
други способи за обезпечение, както и съотношението между размера на
уговорената неустойка и потенциалните предвидими вреди от
неизпълнението.
Видно от текста на договора, неустоечната клауза е въведена
симетрично – по отношение задълженията и на двете страни по
правоотношението, и тя е единствената форма за гарантиране изпълнението
на възложителя, която страните са договорили (изпълнението на
задълженията на изпълнителя по договора е гарантирано и с предоставена
парична гаранция, при сключването на договора, в размер на 34 200 лв. –
чл.18 от съглашението). В аспект очакваните вреди от неизпълнението, следва
да се отбележи, че те се състоят, за изпълнителя по договора, в лишаването от
паричен ресурс, за да финансира дългосрочното изпълнение на поетите
задължения, и необходимостта да го набави от другаде, срещу лихва.
Съпоставена със значимостта на задълженията, които обезпечава – да се
обслужват своевременно и ритмично социалните цели на договарянето, за
постигане на чиста, достъпна и безопасна градска среда, като се осигурят, без
забавяне, достатъчно средства за реализирането им, и преценявана към
6
момента на постигане на съгласието, е ясно, че оспорената неустойка е била
предназначена да стимулира точното във времево отношение изпълнение на
задълженията, което отговаря на присъщата й обезпечителна функция, без да
напуска и другите две обичайни нейни функции – обезщетителна и
санкционна. В подкрепа на горното, следва да се разглежда и
обстоятелството, че тя е уговорена в процентно съотношение спрямо
неизпълнението и с краен предел, който не би надхвърлил стойността на
договора. Ето защо, следва да се заключи, че клаузата е валидна и обвързва
страните.
Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че липсват въведени
твърдения и съответно доказване на понесени вреди от забавата в плащането
на процесните фактури за изпълнителя, следва да се изтъкне, че спецификата
на неустойката, като правен институт на облигационното право, се корени
именно в предназначението й чрез нея участниците в договарянето да
положат отнапред измерител на бъдещите си вреди, при конкретна форма на
неизпълнение, без да е необходимо те, при проявлението си, да бъдат
доказвани. Забавеното изпълнение на едно парично задължение винаги
генерира вреди, поради невъзможността да се ползва паричния ресурс, който
е дължим – чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение искането за намаляване на неустойката, поради
прекомерност, настоящата апелативна инстанция изтъква, че приложимостта
на законовото правило на чл.92, ал.2 ЗЗД по отношение на процесния
договор, разкриващ белезите на договор за обществена поръчка, е обусловена
от разпоредбата на чл.120 ЗОП за субсидиарното приложение на нормите на
гражданското и търговското законодателство към този тип съглашения.
Следва да се отбележи, че не е приложима към конкретния случай
нормата на чл.309 ТЗ и жалбата е основателна относно това оплакване. Видно
от изричния законов текст, забраната за намаляване на неустойката е
относима към търговски сделки, сключени между търговци – т.е. субекти с
търговско качество, какъвто административно – териториалната единица
община, макар и с призната правосубектност – чл.14 ЗМСМА, не притежава –
така в Решение № 225 от 22.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 1107/2010 г.
Разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗЗД позволява намаляване на
неустойката, в две разграничени хипотези: когато тя е прекомерно голяма,
7
сравнена с претърпените вреди; или когато изпълнението е било неточно или
непълно. Възможността размерът на дължимата неустойка да се намалява е
израз на принципа на справедливостта – да не се допуска неоправдано
обогатяване на кредитора, при балансиране с принципа на договорната
свобода. Меродавна за полагане рамките на гражданската отговорност е в
този случай съпоставката между размера на неустойката, пресметнат към
момента на неизпълнението, и обема на действителните вреди, към същия
момент, без да се цели непременно да се изравнят тези две стойностни
величини. Но тази съпоставка не бива да се абсолютизира, тъй като това би
означавало да се отнеме санкционният характер на неустойката.
В конкретния случай са повдигнати от претендиращия намаляването
и двете хипотези, регламентирани в закона, като се сочи, че общината е
изпълнила задължението си да покрие стойността на фактурите, макар и
забавено, и, въпреки забавата, кредиторът по това задължение не е понесъл
вреди. Претендира се намаляване до размера на законната лихва за забава.
Установява се от данните по делото налична забава в плащането на
сумата от 97 866,13 лв. по четирите процесни фактури, за период от 293 дни.
Действителният обем на претърпените вреди от неизпълнение на едно
парично задължение се съизмерва със законната лихва – 7938,03 лв. в
настоящия случай, пресметната с валутен калкулатор, но апелативният състав
счита, че не следва да се допуска намаляване на дължимата неустойка до този
размер, при зачитане на наказателния характер на нормата от договора.
Пресметнат по правилото на чл.15 от съглашението, за процесния
период на забавата, пълният размер на подневната неустойка, за периода на
забавата – 293 дни, без надхвърляне на крайния предел, възлиза на 28 517,69
лв., видно от заключението на вещото лице по изпълнената пред първата
инстанция съдебно – счетоводна експертиза. Неустойката се претендира за
289 дни и се изчислява на 28 283,31 лв. Отнесена към размера на преките
вреди – горепосочената законна лихва, тази величина е прекомерна.
Доколкото страните са заложили в съглашението автономната си
преценка, че обезщетението на вредите не следва да надхвърля 20 %, съдът
счита, че тази пропорция следва да се наложи като краен предел върху
размера на неиздълженото в срок, за възстановяване на икономическото
равновесие по отношение на претендираната неустойка. Ето защо, обоснован
8
е размер на неустойката 20 % върху сумата от 97 866,13 лв., или 19 573,23 лв.
До този размер, въззивната жалба се явява основателна.
Всичко гореизложено позволява формиране на извода, че е
удовлетворен фактическият състав на регламентирано в договора основание
за присъждане на неустойка за виновното закъснение за престиране, в
горепосочения размер. Следва да се присъди и законната лихва от
завеждането на иска до окончателното изплащане.
Частичното несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд налага отмяна на постановения съдебен акт, в
частта, с която претенцията е уважена над размера от 19 573,23 лв. до размера
на 28 281,52 лв., със съответно отхвърляне на иска в тази част, както и
искането за присъждане на законната лихва. Решението следва да се отмени и
в частта за разноските.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства за извършено плащане, на дружеството - въззиваем следва да се
присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК, пропорционално на уважената част
от претенцията, съдебно – деловодни разноски, за защита пред първата
инстанция в общ размер на 2215,54 лв., формирани от заплатените държавна
такса – 1131,26 лв., възнаграждение на един адвокат с ДДС – 1800 лв.,
възнаграждение на вещото лице по изпълнената съдебно – икономическа
експертиза – 270 лв., платими от Общината - въззивник.
За защитата пред настоящата инстанция на въззиваемия се следват
разноски в размер на 1245,75 лв., от заплатеното адвокатско възнаграждение
на един адвокат с ДДС от 1800 лв., платими от Общината - въззивник.
На О. П. следва да се присъдят, пропорционално на отхвърлената
част от претенцията, съдебно – деловодни разноски, за защита пред първата
инстанция в общ размер на 905,27 лв., от заплатеното адвокатско
възнаграждение на един адвокат с ДДС – 2940 лв., възнаграждение на вещото
лице по изпълнената съдебно – икономическа експертиза – 270 лв., платими
от дружеството - въззиваем.
Пропорционално на отхвърлената част от претенцията, на О. П.
следва да се присъдят разноски за защита пред настоящата инстанция, в
размер на 174,17 лв. от заплатената държавна такса в размер на 565,65 лв.,
платими от въззиваемото дружество. Въпреки отправеното искане,
9
адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не са
ангажирани доказателства такова да е било заплатено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 381 от 17.12.2021 г., постановено по т.д. №
271/ 2020 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е уважен предявеният от
„Р.“ ООД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П.
2100, област София, ул. „К. и М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. И. –
управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул. „П. Н.
М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. В.А., против О. П., ЕИК ************, с адрес
гр. П., ул. „С.” № 5, представлявана от И. А. – кмет, с адрес за връчване: гр.
Стара Загора, бул. „Г. С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв. Д. Гр., иск за сумата над
19 573,23 лв. до 28 281,52 лв., представляваща договорена неустойка за забава
по сключения договор № Д-610/ 2.12.2016 г., за забавено изпълнение на
задълженията по Фактура № 6594/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до
19.04.2018 г., по Фактура № 6595/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до
19.04.2018 г., по Фактура № 6596/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до
19.04.2018 г. и по Фактура № 6597/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г.
до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане,
както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.“ ООД , ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, област София, ул. „К. и М.”
№ 23, представлявано от Н. Г. И. и И. И. – управители, заедно и поотделно, с
адрес за връчване: гр. София, ул. „П. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. В.А.,
против О. П., ЕИК ************, с адрес гр. П., ул. „С.” № 5, представлявана
от И. А. – кмет, с адрес за връчване: гр. Стара Загора, бул. „Г. С.“ № 66, ет.1,
ап.3 – адв. Д. Гр., иск за сумата над 19 573,23 лв. до 28 281,52 лв.,
представляваща договорена неустойка за забава по сключения договор № Д-
610/ 2.12.2016 г., за забавено изпълнение на задълженията по Фактура №
6594/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г., по Фактура №
6595/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г., по Фактура №
6596/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г. и по Фактура
10
№ 6597/ 31.05.2017 г., за периода от 30.06.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
28.07.2020 г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА О. П., ЕИК ************, с адрес гр. П., ул. „С.” № 5,
представлявана от И. А. – кмет, с адрес за връчване: гр. Стара Загора, бул. „Г.
С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв. Д. Гр., да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, област София, ул. „К. и
М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. И. – управители, заедно и
поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул. „П. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2
– адв. В.А., сумата от 2215,54 лв. – съдебно - деловодни разноски пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА О. П., ЕИК ************, с адрес гр. П., ул. „С.” № 5,
представлявана от И. А. – кмет, с адрес за връчване: гр. Стара Загора, бул. „Г.
С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв. Д. Гр., да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, област София, ул. „К. и
М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. И. – управители, заедно и
поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул. „П. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2
– адв. В.А., сумата от 1245,75 лв. – съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Е. П. 2100, област София, ул. „К. и М.” № 23, представлявано
от Н. Г. И. и И. И. – управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „П. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. В.А., да заплати на О. П.,
ЕИК ************, с адрес гр. П., ул. „С.” № 5, представлявана от И. А. –
кмет, с адрес за връчване: гр. Стара Загора, бул. „Г. С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв.
Д. Гр., сумата от 905,27 лв. – съдебно - деловодни разноски пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Е. П. 2100, област София, ул. „К. и М.” № 23, представлявано
от Н. Г. И. и И. И. – управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „П. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2 – адв. В.А., да заплати на О. П.,
ЕИК ************, с адрес гр. П., ул. „С.” № 5, представлявана от И. А. –
кмет, с адрес за връчване: гр. Стара Загора, бул. „Г. С.“ № 66, ет.1, ап.3 – адв.
11
Д. Гр., сумата от 174,17 лв. – съдебно - деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12