Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 10 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 13.02.2020
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 3452 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** срещу Н.Х.Ц. с ЕГН
********** ***.
В
същата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 13.09.2012 г. и
имат родено от брака едно дете – Х. Н. Ц. с ЕГН **********. Страните живели на
различни места, включително в чужбина, а в средата на 2017 г. се установили в с.
***, община ***, в дома на родителите на ответника. През време на целия брачен
живот на страните ответникът проявявал болезнена ревност към ищцата, като
постепенно ограничавал все повече и повече личната й свобода и контактите й. В
началото на 2018 г. страните се разделили фактически, като ищцата и детето
напуснали семейното жилище в с. *** и заживели в с. ***, в дома на сестрата на
ищцата. На 28.11.2018 г. детето Х. станало собственик на недвижим имот в с. ***,
в който ищцата и детето живеят в момента. След настъпване на фактическата
раздяла ответникът престанал да се интересува от детето, не го търсел и не
предоставял средства за издръжката му, въпреки че работел в Германия, като
всеки от съпрузите водел самостоятелен живот и брачната връзка се опразнила от
съдържание.
Искането
към съда, съгласно окончателния доклад по делото, одобрен от съда в
откритото заседание от 13.02.2020 г., е да прекрати сключения между
страните граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по
изключителна вина на ответника, с който са обективно кумулативно съединени
небрачни искове за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете Х. Н. Ц. с ЕГН **********, за
определяне на местоживеенето на детето при майката на адрес *******, за
определяне на режим на лични отношения на ответника с детето, съдържащ правото
на ответника да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на
неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото (месеците юли и
август), който да не съвпада с платения годишен отпуск на ищцата, за осъждане
на ответника да заплаща на детето Х., чрез ищцата, като негова майка и законен
представител, месечна
издръжка, както следва: за периода от 26.08.2019 г. до 31.12.2019 г. – 140,00
лв., а за периода след 01.01.2020 г. – в минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК, а именно 152,50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
26.08.2019 г. до настъпването на обстоятелства за изменение и прекратяване на
издръжката и издръжка за период една година преди подаването на исковата молба
(от 26.08.2018 г. до 25.08.2019 г.) в размер на 1 680,00 лв., както и за
предоставяне на ищцата след прекратяването на брака на ползването на семейното
жилище на адрес *******.
Искът е
с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК).
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
Н.Х.Ц., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Ч., е
подал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен и недоказан. Особеният представител излага, че не е успяла
да осъществи личен контакт с ответника и поради личния характер на иска не знае
дали ответникът държи на запазването на брака. В съдебно заседание особеният
представител поддържа, че по делото не се установява от събраните доказателства
поддържаното виновно поведение на ответника, поради което разводът следва да
бъде допуснат по вина и на двамата съпрузи. Излага също, че следва претенцията
за детска издръжка за минало време да бъде отхвърлена изцяло, тъй като от
доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод дали през
този период от време ответникът е изпращал финансови средства за издръжка, а
също и поради това, че ответникът е извън страната, представлява се от особен
представител и не е в състояние да ангажира доказателства относно това
обстоятелство.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 0001 от 13.09.2012 г. на Кметство с. Девене, община Враца, Н.Х.Ц.
и Ц.В.П. са сключили граждански брак на 13.09.2012 г. След сключване на брака
съпругата е приела да носи фамилното име Ц..
От представеното удостоверение, издадено въз основа на
акт за раждане № 0518 от 05.11.2013 г., се установява, че от брака на страните е
родено детето Х. Н. Ц. с ЕГН **********.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 2, т. III, рег. № 6227, дело № 361/2018 г. на нотариус И.Л.с
рег. № 339 в Нотариалната камара, семейното жилище-къща с двор, находяща се в с.
********, е собственост на детето Х. Н. Ц..
Относно движимите вещи, придобити по време на брака
страните не са изявили претенции.
Видно от приложената на л. 44 от делото справка на НОИ,
ответникът Н.Ц. не получава пенсия, както и други плащания от бюджета на Държавното
обществено осигуряване (ДОО).
Установява от приложената на л. 39 от делото справка
от Националната агенция по приходите (НАП), че ответникът Н.Ц. няма действащи
трудови договори.
По делото е изготвен социален доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, видно от
който след раздялата между страните по делото през 2018 г. ищцата Ц.Ц. и детето
Х. живеят в семейното жилище в с***, като заедно с тях живеят родителите на
ищцата и й оказват необходимата подкрепа в грижите за детето. Основни грижи за
детето Х. полага майката Ц., която осъществява необходимия родителски надзор,
осигурила е необходимата среда на детето и в пълна степен задоволява неговите
потребности, а когато майката е ангажирана, за детето се грижат бабата и дядото
по майчина линия. Х. е силно привързана към майка си и роднините по майчина
линия, като майката не е ограничавала контактите на детето с бащата, но тези
контакти не са много редовни. Семейното жилище на страните е двуетажна къща с
много добри жилищно-битови условия, поддържа се необходимата хигиена и е
обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство. По данни на майката бащата
живее и работи в Германия.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелката Р. Х. – сестра на ищцата и свидетелката Ц. Х.
От показанията на свидетелката Р. Х. се установява, че
същата често е общувала с ищцата, ответника и детето и има редовни и
непосредствени впечатления от семейния им живот. Отношенията между страните са
влошени от дълго време, като според свидетелката основната причина за това
положение е че в определен момент ответникът започнал силно да ревнува ищцата,
да се държи зле с нея и да злоупотребява с алкохол. В един период от време
ищцата, ответникът и детето Х. живеели в Чехия, като ответникът работел, а
ищцата се грижела за детето, като през същия период свидетелката Х. и нейният
съпруг живели в една и съща квартира със семейството. През този период имало
случай, при който ответникът посегнал физически на ищцата, но свидетелката и
нейният съпруг ги разтървали. След завръщането си от Чехия семейството живеело
във Враца, а после се преместило в с. Девене. Ищцата и свидетелката започнали
заедно работа, при което ответникът започнал още повече да ревнува ищцата и да
й прилага психически тормоз. Имало случай, при който ответникът отишъл на
работното място на ищцата да й търси обяснения, но там не го допуснали, както и
случай, при който ответникът отново посегнал на ищцата физически, като
последното накарала ищцата да си събере багажа, да вземе детето и да напусне
ответника. Дори след раздялата, през декември 2019 г., ответникът вдигнал
скандал в жилището на ищцата и строшил стъкла на прозорци. Ищцата многократно
опитвала да заздрави семейната връзка, но не се получило, тъй като ответникът
много я ревнувал. Ищцата дори била подала жалба в полицията заради тормоза,
оказван й от ответника.
Свидетелката Ц. Х. дава показания, че има впечатления
от брачния живот на страните като приятелка и колежка на ищцата. Страните се
разделели преди две години, като ищцата се грижи изцяло за детето, без да е
подпомагана в грижите от ответника. Ответникът не се държал добре с ищцата, а когато
пиел, й оказвал психически и физически тормоз, за което ищцата подала жалби в
полицията. След раздялата ответникът нито се обажда, нито изпраща пари и
подаръци за детето.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
По наличието на разстройство на брака:
Предявеният иск за развод е основателен. От събраните гласни доказателства-показанията на
свидетелката Ц. Х. и показанията на свидетелката Р. Х., последните преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, които гласни доказателства съдът намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и непротиворечащи на
останалите доказателства по делото, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.
49, ал. 1 СК-съществува дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка
между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. В тази връзка
съдът съобрази, че от около две години страните живеят разделени и не поддържат
каквато и да било връзка помежду си. Бракът на страните е лишен от взаимно
уважение, разбирателство и общи грижи за семейството, в противовес с
принципите, посочени в чл. 15 СК. Съществуващата към момента брачна връзка е лишена
от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради което
продължаването й би било в противоречие с интересите както на прокламираните в
СК принципи, така и в противоречие с интересите на обществото и тези на
страните по делото. Разстройството на брака е непоправимо - то е трайно,
постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за
възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения.
По вината за настъпилото разстройство на брака:
Съдът възприема показанията на свидетелките Ц. Х. и Р.
Х., от които се установява, че през дълъг период от време преди настъпването на
фактическата раздяла между страните ответникът е упражнявал психическо и
физическо насилие над ищцата, изразяващо се в постоянни прояви на болезнена
ревност, вдигане на скандали и поне три случая на физическо посягане от страна
на ответника над ищцата, последният от които през декември 2019 г., след
настъпването на фактическата раздяла между страните. Въпреки възможната
заинтересованост на свидетелката Р. Х., поради роднинската й връзка с ищцата,
съдът отчита обстоятелството, че дадените от свидетелката Х. показания в тази
част са подробни и логични, почиват на непосредствени впечатления и се подкрепят
изцяло от показанията на незаинтересованата от изхода на делото свидетелка Ц. Х. При така установеното съдът приема, че
са налице доказателства за конкретно поведение на ответника, което нарушава
посочените в чл. 15 СК принципи на брачната връзка, а именно упражняването на
физическо и психическо насилие над ищцата. При тези данни съдът приема, че
причина за раздялата на страните и настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство е неправомерното поведение на ответника Н.Ц.. Ето защо съдът
намира, че разводът следва да бъде допуснат по вина на ответника.
По отношение на упражняването на родителски права:
При решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от
най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки
от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр.,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Въз основа на
събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент
майката Ц.Ц. е показала наличието на значително по-добри родителски качества по
отношение на детето Х., отколкото е показал бащата Н.Ц.. Категорично е
установено от всички доказателства, включително от свидетелските показания по
делото, че именно майката Ц.Ц. е полагала грижи за детето Х. през последните
две години, след настъпването на фактическата раздяла между страните, като както
в този период, така и по време на съвместното живеене на страните не е била подпомагана
в грижите от бащата. След раздялата между страните ответникът не само не
участва в полагането на фактическите грижи за детето, но и не изпраща финансови
средства за издръжката му, както и подаръци.
По тези съображения
родителските права над детето Х. следва да бъдат възложени за упражняване от
майката, като това е в интерес на детето.
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях. Нито от социалния
доклад, нито от доказателствата по делото може да се направи извод, че
емоционалната връзка между ответника Н.Ц. и детето Х. е прекъсната. Същевременно по делото са налице данни, че
ответникът живее и работи в чужбина, при което съдът счита, че определянето на
режим на лични отношения съгласно обичайната практика на съдилищата, както е
поискано с исковата молба, би било неподходящо съобразно особеностите на
разглеждания случай. При тези съображения настоящият състав намира, че на
бащата Н. следва да се осигури възможност, след предварителна уговорка с
майката Ц., да взема детето Х. 10 дни по време на Коледните
празници (съответно по време на Коледната ваканция на детето) на нечетна
година, 10 дни по време на Великденските празници (съответно по време на
Великденската ваканция на детето) на четна година, както и 40 дни всяка година
през летните месеци юли и август (съответно по време на лятната ваканция на
детето), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката Ц.. Такъв режим на лични отношения според
съда несъмнено би запазил наличната емоционална привързаност между детето Х. и
бащата Н. и същевременно би позволил на бащата да го използва пълноценно,
въпреки че трайно пребивава извън пределите на България.
По ползването на
семейното жилище:
Предвид възлагането
на упражняването на родителските права над детето Х. на майката и
обстоятелството, че семейното жилище е собственост на детето, съдът счита, че е
в интерес на детето ползването на семейното жилище да се предостави на майката Ц.Ц.,
до навършване на пълнолетие от детето Х.
По местоживеенето на
детето Х:
Предвид разрешението
на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето Х. следва да се определи при майката, на нейния адрес.
По издръжката:
Претенцията на ищцата
за издръжка е за период една година преди подаването на исковата молба и е в
минималния предвиден в закона размер.
Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 СК. Размерът на
тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Като съобрази
възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето Х., съдът
приема, че нуждата на Х. от издръжка възлиза на 500,00 лв. месечно, като сумата
следва да бъде поделена поравно между бащата и майката. Тъй като обаче по
делото не са събрани доказателства за получаваните от ответника доходи и тъй
като претенцията е за издръжка в размер на минимума, предвиден в чл. 142 от СК,
искът за издръжка за минало и за бъдеще време следва да бъде уважен така, както
е предявен. В тази връзка съдът съобрази, че по делото е категорично установено
от показанията на разпитаните свидетелки, че ответникът след раздялата между
страните не е изпращал финансови средства за детето и не е изпращал подаръци,
поради което същият дължи издръжка и за период от една година преди подаване на
исковата молба.
По отношение на фамилното име на съпругата след
прекратяването на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК съпругът има
право да възстанови фамилното си име от преди брака. Оттук следва, че по
същността си фамилното име от брака е лично субективно право на тази фамилия, стоящо
на разположение на приемащия фамилията съпруг. Когато съпругът желае да се
възползва от правото си да възстанови фамилията си от преди брака, той
възстановява предбрачното си фамилно име независимо от съгласието или
несъгласието на другия съпруг. В настоящия случай ищцата Ц. П., която при
сключване на брака е променила фамилното си име на Ц., не е изразила воля за
възстановяване на предбрачната си фамилия и следователно след прекратяването на
брака по аргумент на противното на чл. 53 от СК ищцата следва да запази
брачната си фамилия Ц..
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква за
ищцата, която ги е претендирала своевременно.
Ищцата е направила разноски за внесена държавна
такса-25,00 лв., платен адвокатски хонорар-750,00 лв. и внесен депозит за
особен представител-600,00 лв., или общо 1 375,00 лв., които на основание
чл. 329, ал. 1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съдът намира за неоснователно направеното от адв. В.Ч.
възражение за прекомерност на платения от ищцата адвокатски хонорар, тъй като
от една страна същият е в размер, близък до минималния такъв съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга страна делото
не е с ниска правна и фактическа сложност.
Ответникът Н.Ц. следва да бъда осъден да заплати
държавна такса в размер на 219,60 лв. върху присъдената детска издръжка за
бъдеще време, както и държавна такса в размер на 67,20 лв. върху присъдената
детска издръжка за минало време, или общо 286,80 лв.
Държавната такса за допускането на развода съдът
определя в размер на 40,00 лв., които следва да бъдат заплатени от виновния
съпруг-Н.Ц., на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от всичко гореизложено и на основание чл. 49
от СК Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод, на основание чл. 49 от СК,
сключения с акт № 0001 от 13.09.2012 г. на Кметство с. Девене, община Враца
граждански брак между Ц.В.Ц. с ЕГН **********
*** и Н.Х.Ц. с ЕГН ********** ***, поради настъпило в брака ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОБЯВЯВА за
виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака съпруга Н.Х.Ц. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на родителските права над детето Х. Н. Ц. с ЕГН ********** на майката Ц.В.Ц. с ЕГН
********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето Х. на адреса на майката, който към датата на приключване на съдебното
дирене по делото е с. ******.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Х.
Н. Ц. с ЕГН ********** с бащата Н.Х.Ц. с ЕГН **********, като бащата, след
предварителна уговорка с майката Ц.В.Ц. с ЕГН **********, има право да взема,
вижда и връща детето от и на адреса, където то живее и който към момента на
приключване на съдебното дирене по делото е с. „ ********“, както следва: 10 дни по време на Коледните празници (съответно по време
на Коледната ваканция на детето) на нечетна година, 10 дни по време на
Великденските празници (съответно по време на Великденската ваканция на детето)
на четна година, както и 40 дни всяка година през летните месеци юли и август
(съответно по време на лятната ваканция на детето), които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката Ц.В.Ц. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 53 от СК ползването на
семейното жилище на страните с адрес с. ****** на майката Ц.В.Ц. с ЕГН **********,
до навършване на пълнолетие от детето Х. Н. Ц. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н.Х.Ц. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето си Х. Н. Ц. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** месечна
издръжка, както следва: за
периода от 26.08.2019 г. до 31.12.2019 г. – по 140,00 лв. (сто и четиридесет лева), а за периода след 01.01.2020
г. – по 152,50 лв. (сто петдесет и
два лева и 50 стотинки), с падеж всяко 15-то число на месеца, за който се
отнася издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2019 г. до настъпването на
обстоятелства за изменение и прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Н.Х.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на детето си Х. Н. Ц. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** сумата 1 680,00 лева, представляваща издръжка за периода от 26.08.2018 г.
до 25.08.2019 г.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата Х. Н.
Ц. с ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име Ц..
ОСЪЖДА Н.Х.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.В.Ц. с
ЕГН ********** *** сумата 1 375,00
лева, представляваща разноски за внесена държавна такса, платен
адвокатски хонорар и внесен депозит за особен представител по гр. дело №
3452/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА Н.Х.Ц.
с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата
286,80 лв.-държавни такси върху
размера на присъдената детска издръжка за бъдеще време и за минало време, както
и сумата 40,00 лева-държавна такса
по допускането на развода.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в
частта си относно прекратяването на сключения между страните граждански брак, а
в останалата си част подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Районен съдия: