Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 20.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.,
гражданско отделение, х-ти състав, в открито съдебно заседание
проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3702 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор с искане да бъде установено спрямо
ответника Д.Л.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, че дължи сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 1887,44 лв. /хиляда осемстотин
осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул.“Р. Д. ”, бл**вх**ап**от които
главница в размер на 1722,28 лв., за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 165,16 лв. за периода от 09.07.2017
г. до 25.01.2019 г; както и законната лихва върху главницата от 1722,28
лв; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени
извлечение от сметка към дата 25.01.2019 г. и заверено копие от вестник “СъП.”
бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д.
ЧГД № ***г. по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по
делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси,
поставени в исковата молба, както. Представени са писмени
доказателства, които се моли да бъдат приети по делото. Моли се съдът, на основание чл.190,ал.1 ГПК да задължи
ответната страна да представи документ за собственост за топлофицирания имот
описан в исковата молба
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
не е подал отговор чрез адв. С.Г.-ПАК особен представител на
ответника.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован се
представлява от особен представител, който оспорва изцяло предявената искова
претенция при подробно изложени доводи.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д ***г по
описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Съдът
не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и
съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер 1887,44 лв. /хиляда осемстотин осемдесет
и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул.“Р. Д. ”, бл**вх**ап**от които
главница в размер на 1722,28 лв., за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 165,16 лв. за периода от 09.07.2017
г. до 25.01.2019 г; както и законната лихва върху главницата от 1722,28
лв; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата.
Така предявеният иск е за установяване на
спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като
предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да
бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид
направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за
процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. "Рашо Д.", бл. 95, вх**ап. 13 и
няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното
дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и
ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството
„потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на
топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл.
102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3
от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а
облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на
закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се
определят от КЕВР. “Топлофикация П.”
АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно
предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и дружеството
е възникнала по силата на закон от момента на закупуване на топлофициран имот, в
който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай
по делото безспорно се установи, че ответникът е собственик на имота, посочен в
исковата молба, като топлоснабден имот. Видно от приложения по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот ответника е придобил имота на
21.03.2003г., тоест преди началото на периода, за който се претендира заплащане
на топлинна енергия от ищеца. С договора за дарение дарителят е запазил за себе
си правото на ползване, от което се е отказал с изрична декларация от
20.02.2008г., тоест преди началото на процесния период. От изложеното е видно,
че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се
касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия
на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите
разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След като облигационната връзка
е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на
топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а
от държавен орган – регулатор, топлофикационните
дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги
топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да
избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и
необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ
/отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското
законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират
тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание
за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в
исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик
на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и ответника,
възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл**ал. 1 от Общите
условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно
чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11
месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по
прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи
и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от
процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .
Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през
банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част
от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на
етажната съсобственост.
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. По делото обаче тези факти са били отделени
като безспорни, а именно, че се касае за топлофициран имот и че до същия е
доставено процесното количество топлинна енергия за периода и стойността,
посочена в исковата молба.
По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника.
Следователно исковете се явяват
основателни и доказани както по основание и размер.
Разноски:
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за
разноските както в исковото така и в заповедното производство, след като
установи че ищеца е направил разноски в общ размер 485.50 лв., ТО СЪЩИТЕ
съобразно изхода на спора следва да му бъдат присъдени.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
по отношение на Д.Л.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер
от 1887,44
лв. /хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул.“Р. Д. ”, бл**вх**ап**от които
главница в размер на 1722,28 лв., за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 165,16 лв. за периода от 09.07.2017
г. до 25.01.2019 г; както и законната лихва върху главницата от 1722,28
лв; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Л.Д. с ЕГН
**********, с адрес ***
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор СУМАТА от 485,50 лв., представляваща направените съдебно деловодни разноски в
настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. ***г по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на
съдията-докладчик издал заповед ПО чл.410 ГПК.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: