Р
Е Ш Е Н И Е №
07.01.2019г.,
гр. Никопол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
При секретаря Деница
Тончева като разгледа докладваното от съдията Наумова гр.д.№ 658/2018г. по описа на НРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Депозирана е
искова молба от Р.М.Л., чрез адв. Б.К.
от ПлАК против ПК“Обединение“
гр.Гулянци, представлявана от Р.Л., като председател, в която се твърди, че по
силата на трудов договор и допълнително споразумение № 230/13.07.1999г.,
ищцата заема длъжността “
гл.счетоводител“ .
Твърди се, че през целият период на работа при
ответната кооперация, последната е заплащала на ищцата, само част от дължимото
и трудово възнаграждение. Твърди също, че за периода от 01.07.2015г. до
01.08.2018г., ответника дължи на ищцата
трудово възнаграждение в размер на общо 31 671лв., както и сумата от
500.00лв., мораторна лихва за забава, за същият период.
Моли съдът да постанови решение, с което
да бъде осъдена ответна кооперация да и
заплати сумата от 31 671лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение по чл.128, т.2 от КТ, както и
сумата от 500лв., представляваща лихва за забава, върху главницата за
сочения период. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
В с.з., е допуснато изменение на
предявените претенции, като общият размер на иска за заплащане на трудовото
възнаграждение е увеличен до сумата от
31 671.53лв., а иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата е увеличен до сумата от 4 936.45лв.
В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК,
ответникът, чрез назначения по реда на чл. 29, ал.4 от ГПК, особен
представител, адв.Д.Д. от ПлАК, излага
становище, че предявените искове са основателни.В с.з. поддържа същото
становище.Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Безспорно между страните и видно от представеното, заверено
копие на трудовото досие на ищцата, се установява, че с трудов договор, сключен
на 16.12.2003г., същата е била назначена на длъжност „гл.счетоводител“ в
ответната кооперация, считано от 01.01.1997г., като трудовият договор не е
подписан от ищцата в качеството и на работник.
С допълнително споразумение към трудово
договор № 230/13.07.1997г., е било договорено нов размер на трудовото възнаграждение
на ищцата.
Видно от представеното копие на
допълнително споразумение към трудов договор № 93/25.04.2005г., на 25.04.2005г.,
ищцата е била преназначена от длъжност „гл.счетоводител“ на длъжност „Председател“
на ответната кооперация, на основание чл.86, ал.1 от КТ.
От заключението по изслушаната
съдебно-икономическа експертиза, което не бе оспорено от страните и се
възприема от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че
ищеца работи като главен счетоводител в ответната кооперация по трудово договор
№ 230/13.07.1999г., като съгласно представените на ВЛ справки – платежни
ведомости и счетоводна справка за салдо
на сметка 421“трудови възнаграждения“ се установява че неплатеното салдо към
м.07.2018г. на ищцата е 31 671.53лв.
Установява се още, че лихвата за
забава върху неизплатеното трудов възнаграждение за периода от първото число на
месеца следващ начислението до 01.08.2018г. е в размер на 4 936.45лв.
В
подкрепа на твърденията си ищецът представя
допълнително споразумение към трудов договор № 230/13.07.1999г. и справка
за начислени и неизплатени заплати на ищцата, като гл.счетоводител, председател
и работещ член – кооператор.Последната
не е заверена от страната с гриф „вярно с оригинала“, нито е ясно от
кого изхожда, поради което и съдът не следва да я кредитира като годно доказателство
по делото, за сочените в нея данни.
Безспорно
също между страните е, че от 25.04.2005г., и към настоящият момент, ищцата е Председател на ответната кооперация.
При горната установеност, съдът намира от
правна страна следното:
Ищеца твърди, наличие на трудово
правоотношение на длъжността гл.счетоводител за периода от 01.07.2015г. до
01.08.2018г.
Ответника, не оспорва наличието на твърдяната
трудовоправна връзка, за соченият период, нито оспорва размера на процесното
дължимо възнаграждение, но доколкото
ищцата е и Председател на ответната кооперация, съдът намира, че следва да изследва наличието на твърденият трудов
договор в пълното му определено от
закона съдържание, с всички съществени компоненти на трудовото правоотношение, в
т.ч. и неговата продължителност.
Съгласно разпоредбите на чл. 62,ал.1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма. Посочената разпоредба е
императивна.
Тълкуването на същата налага
извода, че писмената форма е необходима за действителността на трудовия
договор. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ /отм.Д.в.бр.120/29.12.2002
г./, трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов
договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е
започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
Разпоредбите на чл. 62,ал.2/отм./ от КТ допуска възникването на трудово
правоотношение с постъпване на работника на работа и без да е сключен писмен
трудов договор. Посочената разпоредба на чл.62,ал.2 от КТ в редакцията на
текста в Д.в.бр.120/29.12.2002 г. е отменена.
С оглед на това се налага извода, че
съобразно правната уредба в чл.62 от КТ след месец декември
Ищцата не сочи, конкретна дата на
която е сключен трудовият и договор за
длъжността „гл.счетоводител“, а само че с № 230/13.07.1999г. е било сключено допълнително споразумение към
трудовият и договор.
Ищцата твърди,
също че трудовият и договор за длъжността „гл.счетоводител“ не е
прекратен до 01.08.2018г.
Видно от представеното по делото заверено
копие на трудовото досие на ищцата, същата е сключила с ответната кооперация
трудов договор на 16.12.2003г., с който същата е приела да изпълнява длъжността
„гл.счетоводител“ за неопределен срок,
считано от 01.01.1997г., който договор не е подписан от работника.
От
представеното копие на трудовото досие на ищцата се установява също, че с
допълнително споразумение към трудов договор № 93/25.04.2005г., сключено на
25.04.2005г., на основание чл.86, ал.1 от КТ, ищцата е била преназначена от
длъжността „гл.счетоводител“ на длъжността „Председател на ответната
кооперация“, до провеждане на следващото ГОИС, съгласно Закона и Устава, с
основно месечно възнаграждение в размер на 500лв.
След тази дата, в трудовото
досие на ищцата се намират само трудови договори и допълнителни споразумения
към тях единствено за длъжността „Председател“ на ответната кооперация, както и
длъжностна характеристика за тази длъжност.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото
не са ангажирани доказателства от анализа на които да се направи извод, че в
процесният период - 01.07.2015г. до
01.08.2018г., ищцата е работила по трудово правоотношение и на длъжността
„гл.счетоводител“ с посочения ответник.
По делото липсват доказателства, че през
периода от 01.07.2015г., до 01.08.2018г., ищцата е съвместявала
две длъжности - длъжността гл.счетоводител на ответната
кооперация и Председател на същата, каквито твърдения се излагат в ИМ, какъв е
размера на трудовите и възнаграждения за всяка от двете и длъжности,
както и продължителността на трудовите и договори, в частност за длъжността
„гл.счетоводител“.
С оглед изложеното настоящата
инстанция намира предявеният иск за осъждане
на ответна кооперация да заплати на
ищцата сумата от 31 671.53лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2015г. до 01.08.2018г. за длъжността „гл.счетоводител“ за недоказан
и неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на главният иск, на отхвърляне
подлежи и акцесорният иск за сумата от
4 936.45лв., представляваща лихва за забава, за същият период.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Никопол, сумата от 1 464.31лв., представляваща
д.т. върху предявените искове, и сумата от 180лв., за заплатена ССчЕ от бюджета
на съда.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответната
кооперация сумата от 2 347.00лв., представляваща направените разноски за
заплатен хонорар за определеният по реда на чл.29, ал.4 от ГПК, особен
представител.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.М.Л.
с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, искове за сумата от
31 671.53лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение на
длъжността „гл.счетоводител“ за периода от
01.07.2015г. до 01.08.2018г. както и за сумата от 4 936.45лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 31 671.53лв.,
за периода
от 01.07.2015г. до 01.08.2018г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ПК»ОБЕДИНЕНИЕ» гр.Гулянци с ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Никопол
сумата от 1 464.31лв., представляваща
д.т. върху предявените искове, и сумата от 180.00лв.,
за заплатена ССчЕ от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Р.М.Л.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ПК»ОБЕДИНЕНИЕ» гр.Гулянци с ЕИК *********, сумата от 2 347.00лв., представляваща
направените разноски за заплатен хонорар за определеният по реда на чл.29, ал.4
от ГПК, особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: