Решение по дело №126/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20227190700126
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 15

гр. Разград, 21.03.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Ралица Вълчева и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 126 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Б. К. от гр. Р. против Решение № 206 от 27.10.2022 г., постановено по АНД № 20223330200398 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 5914025, издаден от ОДМВР – Разград. С потвърдения ЕФ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4  ЗДвП на жалбоподателя като законен представител на „Мираж-Авто-Комерс“ ООД - гр. Разград е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се сочи, че въззивният съд не е взел предвид процесуалните нарушения, допуснати при провеждане на административнонаказателното производство, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че ЕФ не съдържа основни реквизити като мястото на заснемане и разположението на техническото средство, че не е установена техническата годност на АТСС и не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Оспорват се отчетеното превишение на скоростта и правната квалификация на нарушението. С оглед обстоятелството, че дружеството – собственик на превозното средство се представлява от три лица с равни права, се прави оплакване за неправилно определяне на субекта на нарушението. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменен електронният фиш.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила с присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за отмяна на въззивното решение. 

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Фактите, установени от въззивния съд, са следните: На 29.04.2022 г. в 10:36 ч. с АТСС тип ARH CAM S1 с № 120C50F е било установено и заснето движение със скорост от 83 км/ч, при разрешена 50 км/ч, на МПС- товарен автомобил Пежо Боксер 2.2 ХДИ с рег.№ РР 8908 АР, като е изготвена снимка № 0007192. За нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП бил издаден Електронен фиш сер. К, № 5914025, с който на К. Б. К., в качеството му на законен представител на Мираж-Авто-Комерс ООД - гр. Разград е наложена глоба в размер на 400 лв.

Към ЕФ са приложени снимка от автоматизирано техническо средство № 120C50F, справка за собственост на товарен автомобил Пежо Боксер 2.2 ХДИ с рег.№ РР 8908 АР, протокол от проверка № 63-СГ-ИСИС от 09.11.2021 г. на Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и протокол за използване на Автоматизирано средство или система рег. № 330р-11362 от 03.05.2022 г.

При горните факти въззивният съд е приел, че ЕФ е издаден при спазване на изискванията по чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 186, ал. 4 и чл. 188 ЗДвП и на специалните правила по Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, като нарушението е установено и заснето с технически изправно и годно мобилно техническо средство. Поради това е потвърдил електронния фиш.

Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В чл. 188, ал. 2 ЗДвП е указано, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Оспореният пред въззивния съд ЕФ е издаден от компетентен орган, в утвърдената от министъра на вътрешните работи форма и има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Събраните по делото писмени и веществени доказателства сочат, че е налице нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като водачът на заснетия автомобил е нарушил забраната за превишаване на скоростта за движение в населено място от 50 km/h. Превишението е от 33 km/h, за което в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е предвидена глоба в размер на 400 лв. В съответствие с чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2 ЗДвП фишът е съставен на законния представител на юридическото лице - собственик на МПС. В ЕФ е отразено правото му в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Жалбоподателят не е е посочил лице, на което да е предоставил автомобила, поради което следва да понесе санкционните последици от издаването на фиша. Този извод не се променя от факта, че търговското дружество – собственик на превозното средство се управлява и представлява от три лица. ЕФ е бил връчен на едно от тези лица, което не е посочило друг извършител на нарушението и следва да понесе административнонаказателната отговорност за установеното нарушение.

ЕФ е издаден при спазване на процесуалните изисквания по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120с50f, която представлява мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. Съобразно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията АТС притежава удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, вписано в регистъра на БИМ, със срок на валидност 07.09.2027 г. Измервателното средство е преминало метрологична проверка през периода 27.10.2021 г.-09.11.2021 г., видно от Протокол от проверка № 63-СГ-ИСИС от 09.11.2021 г. на БИМ. След като скоростомерът е от одобрен тип и е преминал метрологичен контрол, той осигурява достоверност и точност на измерванията.

В представената снимка от АТСС се различават вида, марката и регистрационния номер на автомобила, посочени са локацията, GPS координати, дата и час на заснемане, разстоянието и отчетената скорост на движение – 86 км/ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Горната снимка е надлежно веществено доказателствено средство и подкрепя отразените в ЕФ факти.

Приложеният по делото протокол за използване на АТСС рег. № 330р-11362 от 03.05.2022 г. е изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от компетентен орган, в кръга на службата му, надлежно е попълнен и подписан, и е годно писмено доказателствено средство за извършените действия и за реда, по който са извършени. Протоколът удостоверява, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

Действително протоколът не е съпроводен от снимка на разположението на уреда, с който е заснето нарушението, както изисква чл. 10, ал. 3, пр. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Но в разглеждания случай АТСС е било разположено в населено място, където разрешената скорост на движение е определена в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не се касае до различна от установената в закона стойност на скоростта, която да е сигнализирана с пътен знак, за да е необходимо да се доказва местоположението на измервателното средство спрямо знака. Следователно, неизпълнението на изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не накърнява правото на защита на жалбоподателя и не съставлява съществено процесуално нарушение.

Неоснователен е доводът за липса на яснота относно превишената скорост. В снимката от АТСС е отразена скорост на движение – 86 км/ч. От тази стойност е приспадната максимално допустимата грешка от – 3 км/ч., като в ЕФ е вписана установена скорост 83 км/ч. Следователно, правилно е отчетено превишение от 33 км/ч.

При правилно установяване на фактите по делото въззивният съд е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на издадения електронен фиш. Не е налице соченото отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206 от 27.10.2022 г., постановено по АНД № 20223330200398 по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА от К. Б. К. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/    

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  /п/

      

                                                                                          2. /п/