ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 31.05.2021г.
Административен
съд – Хасково, в
закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното адм. дело №339 по описа за 2021 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „Бългериън Уайн Индъстри“ АД, ЕИК ……., с адрес: с. К. 6460, общ. Х., обл. Х.
и адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „Я.“ .., офис …, подадена чрез
Изпълнителния директор Е.Б.Т., против отказ за издаване на предписание по реда
на чл.404, ал.1, т.10 на основание чл.62, ал.4 от Кодекса на труда, постановен
с Протокол за извършена проверка рег. №ПР2102663/22.02.2021г., издаден от ст.
инспектор и гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, за
изпращане на уведомление след срока по ал.3 на чл.62 от Кодекса на труда за
трудов договор №49/01.07.2020г., сключен между „Бългериън уайн индъстри“ АД, с.
К. и В. Ж. А. с ЕГН: ********** от гр. С..
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, в
писмо изх. №21017145/31.03.2021г., с което е изпратена преписката, моли да бъде
оставена жалбата без разглеждане, тъй като липсвала изрична законова разпоредба,
която да регламентира възможността за обжалване по реда на АПК на отказ за
издаване на предписание по чл.404, ал.1, т.10 от КТ.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с
доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази приложимите
правни норми, намира жалбата за процесуално недопустима по следните
съображения:
Административното производство е образувано по искане с
вх. №21004029 от 19.01.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково от
„Бългериън уайн индъстри“ АД, с. К., на основание чл.62, ал.4 от КТ, да бъде
извършена проверка в дружеството, във връзка с възникнало трудово
правоотношение с лицето В. Ж. А., по отношение на която е допуснато закъснение
повече от 5 месеца и 5 дни от предвидения в чл.62, ал.3 от КТ срок за
регистрация на сключения с нея трудов договор.
На 19.01.2021г., 20.01.2021г., 25.01.2021г.,
01.02.2021г., 11.02.2021г. и 17.02.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково са извършили проверка по документи по спазване на КТ на
„Бългериън уайн индъстри“ АД. Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка рег. №ПР2102663/22.02.2021г. Въз основа на
направените констатации, органите на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково са
отказали издаване на предписание по реда на чл.404, ал.1, т.10 на основание
чл.62, ал.4 от Кодекса на труда за изпращане на уведомление след срока по ал.3
на чл.62 от Кодекса на труда за трудов договор №49/01.07.2020г., сключен между
„Бългериън уайн индъстри“ АД, с. К. и В. Ж. А. с ЕГН: ********** от гр. С..
Протокол за извършена проверка рег.
№ПР2102663/22.02.2021г. е получен от работодателя на 22.02.2021г. чрез
упълномощено лице.
От „Бългериън уайн индъстри“ АД е подадена жалба с вх.
№21018215/05.03.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, до
Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, против Протокол за извършена проверка рег. №ПР2102663/22.02.2021г.
С писмо (решение) изх. №21013219/16.03.2021г.,
наименувано Прекратяване на основание чл.88, ал.1, т.3 от АПК, издадено от Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание
чл.88, ал.2, предл. второ във вр. с чл.88, ал.1, т.3 от
Административнопроцесуалния кодекс, се оставя без разглеждане жалбата на
„Бългериън уайн индъстри“ АД, ЕИК …., адрес: с. К., общ. Х., обл. Х.,
представлявано от Е.Б.Т., в качеството му на представител на Съвета на
директорите, с която се възразява срещу Протокол за извършена проверка рег.
№ПР2102663/22.02.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, с който
„Бългериън уайн индъстри“ АД е информирано, че не съществуват предпоставки за
издаване на предписание по реда на чл.62, ал.4 от Кодекса на труда за регистриране
на трудов договор между дружеството и лицето В.Ж.А. и се прекратява
производството по жалбата на „Бългериън уайн индъстри“ АД, ЕИК …, адрес: с. К.,
общ. Х., обл. Х., представлявано от Е.Б.Т., в качеството му на представител на
Съвета на директорите, с която се възразява срещу Протокол за извършена
проверка рег. №ПР2102663/22.02.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково,
с който „Бългериън уайн индъстри“ АД е информирано, че не съществуват предпоставки
за издаване на предписание по реда на чл.62, ал.4 от Кодекса на труда за
регистриране на трудов договор между дружеството и лицето В. Ж. А..
Писмо изх. №21013219/16.03.2021г. е получено от
дружеството на 22.03.2021г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне ИД PS 1040 08K1GR M.
С Разпореждане в з. з. на 09.04.2021г. по настоящото
дело е оставена без движение жалбата и е указано на жалбоподателя, че следва в
7-дневен срок от получаване на съобщението с нарочна молба по делото да
отстрани констатираната от съда нередовност, като посочи срещу кой акт е
насочена частната жалба: Протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Хасково, рег. №ПР2102663/22.02.2021г., с който е отказано
издаване на предписание по реда на чл.404, ал.1, т.10 от КТ или Решение с изх.
№21013219/16.03.2021г. на Изпълнителен директор на ИА ГИТ. Като съдът е
посочил, че при конкретизацията жалбоподателят следва да има предвид
разпоредбата на чл.88, ал.3 от АПК, която сочи, че актът за прекратяване /т.е.
решението/ може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба
или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не
подлежи на обжалване. Указано е също, че при неизпълнение на разпореждането в
дадения от съда срок, на основание чл.158, ал.3 от АПК жалбата ще бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
В указания от съда срок, с молба вх. №2774/26.04.2021г.
от дружеството-жалбоподател се сочи, че се оспорва отказ да се издаде
предписание за изпращане на уведомление след срока на ал.3, чл.62 от Кодекса на
труда, съгласно чл.404, ал.1, т.10 на основание чл.62, ал.4 от Кодекса на
труда, и във връзка с чл.145, ал.1, ал.2, т.1 от АПК, чл.146, ал.5 от АПК.
Жалбата е подадена на 30.03.2021г. чрез Дирекция
„Инспекция по труда“ Хасково.
Цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото
правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда“ към министъра на труда и социалната политика– чл.399, ал.1 от КТ. По
силата на чл.404, ал.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат
да прилагат изброените в тази разпоредба принудителни административни мерки.
Една от тези принудителни административни мерки е даване
на задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица
за изпращане на уведомление за сключен трудов договор. Тази мярка се налага,
когато контролните органи установят, че не е спазен срокът по чл.62, ал.3 за
изпращането му (чл.404, ал.1, т.10 от КТ). В случая обаче контролните органи са
счели, че не са налице нарушения на трудовото законодателство, за чието
отстраняване да прилагат принудителната административна мярка по чл.404, ал.1,
т.10 от КТ.
Разпоредбата на чл.404, ал.3 от КТ регламентира
възможността по искане на работник или служител да бъде дадено задължително
предписание за отстраняване на нарушения на трудовото законодателството. Това
искане има правната същност и значението на сигнал, а не на инициатива за
издаване на задължително предписание. Въз основа на такова искане-сигнал
инспекцията по труда, вече по своя инициатива (арг. чл.404, ал.1 от КТ), може
да издаде задължително предписание за отстраняване на допуснати нарушения на
трудовото законодателство, ако установи такива нарушения. Затова сезирането на
съответната инспекция по труда за допуснати или допускани от работодател
нарушения на трудовото законодателство има правната същност и значение на
сигнал, а не на инициатива по смисъла на чл.24, ал.1 от АПК за започване на
производство по издаване на индивидуален административен акт. Подаването на
искане по чл.404, ал.3 от КТ не създава задължение за административния орган да
се произнесе по него, а още по-малко - да уважи искането за налагане на ПАМ, тъй
като упражняването на това правомощие на административния орган е предоставено
на неговата преценка.
Следователно, отказът за налагане на една от
предвидените в чл.404, ал.1 от КТ принудителни административни мерки не може да
бъде квалифициран като отказ за издаване на административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК.
Доколкото отказът за издаване на предписание по чл.404,
ал.1, т.10 от КТ не съставлява отказ за издаване на административен акт, то
същият не попада сред изчерпателно изброените в чл.128, ал.1 и 2 АПК актове,
които са подсъдни на административните съдилища в това число и на Върховния
административен съд, по арг. на чл.132, ал.2 от АПК. Налагането на ПАМ е акт по
прилагане на държавна административна принуда във връзка с охраняване на определен
вид обществени отношения, за които законодателят е дал правомощията на
съответния административен орган. Основанията за прилагането ѝ, органите
които я прилагат и правните субекти, спрямо които се прилага, са нормативно
установени. Съдът не е сред посочените в закона органи, които разполагат с
компетентност да налагат принудителни административни мерки. Следователно, той
не разполага с правомощието да дава задължителни указания на компетентния
административния орган да предприеме действия по налагане на принудителна
административна мярка.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че
липсва предмет на оспорване, след като определения от жалбоподателя акт на
оспорване не може да бъде дефиниран като индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК, както и липсва изрична законова разпоредба, която да
определя обжалваемост на „отказа за издаване на предписание по чл.404, ал.1,
т.10 от КТ“ по съдебен ред. Напротив, в чл.405 от КТ е регламентирана
възможността за обжалване по реда на АПК единствено на наложените принудителни
административни мерки по чл.404, ал.1 от КТ, но не и на отказите за тяхното
прилагане.
За пълнота на изложено следва да се отбележи, че дори и
оспореният отказ за издаване на предписание по чл.404, ал.1, т.10 от КТ да
притежаваше белезите на административен акт, то жалбата на оспорващия е
недопустима, поради липсата на правен интерес. Това е така, тъй като отказът не
засяга пряко и непосредствено лични права или законни интереси на търговското
дружество, нито създава задължения за него. Напротив, същият е благоприятен
акт, тъй като отрича съществуването на допуснато от търговското дружество
нарушение на трудовото законодателство и възпрепятства ангажирането на неговата
административно наказателна отговорност за това нарушение. Правният интерес се
обосновава, ако оспореният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и
правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на
правния субект.
Следва също да се отбележи, че съдът счита, че
жалбоподателят по-скоро би имал правен интерес да оспори писмо (решение) изх.
№21013219/16.03.2021г. на Изпълнителен Директор на ИА ГИТ, но въпреки дадените
конкретни и ясни указания към жалбоподателя - да отстрани констатираната от
съда нередовност, като посочи срещу кой акт е насочена частната жалба, с молба
вх. №2774/26.04.2021г. от дружеството-жалбоподател се сочи изрично, че се
оспорва отказ да се издаде предписание за изпращане на уведомление след срока
на ал.3, чл.62 от Кодекса на труда, съгласно чл.404, ал.1, т.10 на основание
чл.62, ал.4 от Кодекса на труда, и във връзка с чл.145, ал.1, ал.2, т.1 от АПК,
чл.146, ал.5 от АПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира
жалбата за процесуално недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на
оспорване по съдебен ред, от страна, не разполагаща с пряк и личен правен
интерес от оспорване.
В тази насока е и практиката на Върховен административен
съд, изразена в Определение №7685 от 19.06.2017г. по адм. д. №5803/2017г., VI
о. и др.
По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 и
т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Бългериън уайн индъстри“
АД, ЕИК …., с адрес: с. К. .., общ. Х., обл. Х., подадена чрез Изпълнителния директор
Е.Б.Т., против отказ за издаване на предписание по реда на чл.404, ал.1, т.10
на основание чл.62, ал.4 от Кодекса на труда, постановен с Протокол за
извършена проверка рег. №ПР2102663/22.02.2021г., издаден от ст. инспектор и гл.
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д.
№339/2021г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: