РЕШЕНИЕ

№…………..

гр.Перник, 15. 03. 2016 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03723, по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 СК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, доразвити и в съдебното заседание ищцата М.а.Н. моли да бъде прекратен бракът и с Д.С.Д., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия,  като моли на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете Й. Д.С., роден на *** с ЕГН: **********, като съдът определи местоживеенето на детето да е при майката, на ответника да определите режим на лични отношения с детето, както и да бъде осъден ответника да заплаща издръжка за детето им Й. Д. С.,  в размер на 250 лева месечно считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, като издръжката да бъде платима до 10-то число от месеца, за който е дължима, а при просрочие, ведно законната лихва до окончателното изплащане на просрочената сума, както и ответника да бъде осъден да заплати издръжка за детето Й  Д.С., и за минало време - за период от 1 година назад до датата на предявяване на иска, в размер на 250 лева месечно, за всеки месец, като на ищцата бъде  предоставено за ползване семейното жилище, находящо се Перник, кв. ***както и да бъде допусната промяна във фамилното  име  на ищцата, като от фамилното и име отпадне името Д . и за в бъдеще да носи само предбрачното си фамилно Н., като ответника да бъде осъден да и заплати направените по делото разноски. В последното проведено по делото съдебно заседание, ищцата е заявила, че не подържа искането, семейното жилище ,което е собственост на родителите на ответника да и бъде предоставено за ползване.  

            Ответника, с отговора на исковата молба е изразила становище по така предявените искове, че също желае прекратяване на брака,  не се противопоставя родителските права върху роденото от брака му с ищцата дете  Й Д.С., да бъдат предоставени на майка, като на него се определи подходящ режим за лични отношения, както и ищцата да носи предбрачното си име, като оспорва претендирания размер издръжка и заявява, че не може да дава повече от 150.00 лева месечно, тъй като издържа и второ свое дете от първия му брак, претендира и присъждане на разноски.

            Районният съд, преценявайки  събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано  следното:

            Видно от представените по делото писмени доказателства, се установява, че страните са сключили граждански брак на 29.07.2001г. в Перник, който е бил първи по ред за ищцата и втори ред по ответника, с акт за сключен гр.брак № 229/29.07.2001г. на общ.Перник.От брака си имат едно малолетно дете - Й Д.С., роден ***г., с ЕГН: **********, видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0646/24.12.2001г. на Община - гр.Перник. От показанията на разпитаните по делото като свидетели Н.А.Н., и К.М.К., ценени по реда на чл.172 ГПК, на които съдът дава вяра,  се установява, че от около две години страните са във фактическа раздяла. По време на брака ответника многократно е работел в чужбина, или в различни градове в България, което е довело и до отчуждение между страните. Същите заявяват, че почти през по голямата час от брака им, майката самостоятелно се е грижела за детето, поради честите отсъствия на бащата. В самата искова молба, не е направено искане, съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, като не се и сочат конкретни противобрачни прояви на ответника. Ответника от своя страна също не претендира, вина на ищцата за разстройството на брака и не сочи нейни противобрачни прояви.  

 При така установената фактическа обстановка искът се явява основателен, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Страните се намират във фактическа раздяла повече от няколко години, като не поддържат нормални семейни отношения помежду си. Между тях липсват отношения на взаимно уважение, разбирателство, доверие, не са налице и общи грижи за благополучието на семейството.  Бракът няма съдържанието, вложено в него от обществото и от самия закон, поради което и запазването на формалното му съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, а най-малко на роденото от брака дете, което се нуждае не от формално съжителство на неговите родители, a от семейство, което съществува реално.

            Ще следва да се обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Както бе посочено по-горе, предвид възприетото от фактическа страна, настоящия състав счита, че нито един от двамата съпрузи не е проявявал трайно поведение спрямо другия и като цяло спрямо семейството, несъвместимо с общоприетите  морални норми в семейните отношения. Съдът счита, че различието в характерите, интересите и поведението на страните, изискванията им за начин на живот е довело до отчуждение между тях а като последица от това и до нетърпимост спрямо другия, както и последвалата фактическа раздяла.  

            Както бе посочено, между страните не се и спори, на кой от двамата да бъдат предоставени за упражняване родителските права на детето, съдът преценявайки всички събрани по делото доказателства намира, че същите следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като взема предвид и изразеното становище от Дирекция “Социално подпомагане “ - Перник и приетия социален доклад изготвен от отдел “Закрила на детето”.  Относно режима за свиждане, съдът определя, че ответника следва да има личен контакт с детето всяка първа и трета, събота и неделя от месеца считано от  09.00 часа в съботния ден  до 19.00  ч. в неделния с преспиване, както и да взема детето при себе си за един месец през лятото, което време не съвпада с платената отпуска на майката. 

            Ищцата е не е представила по делото доказателства относно получавания от нея доход. Същата доколкото обаче е в трудоспособна възраст, то съдът приема, че същата може да получава месечен доход поне в размер на минималната работна заплата за страната.     Съответно ответника е представила фотокопия от фишовете му за заплата за последните 7 месеца видно от които същия получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на  1321.01 лева. Съобразявайки се с тези възможности, както и с нуждите на детето и неговата възраст, обстоятелството, че същото е понастоящем на 15 години, съдът определя обща месечна издръжка в размер на 350,00 лева, от които ответника следва да заплаща 250,00 лева, като разликата до пълния размер ще следва да се поеме от ищцата, която освен това полага и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето. При определяне, размера на издръжката съдът взема предвид обстоятелството, че първота дете на ответника от първия му брак,  към настоящия момент е пълнолетно. В случая, настоящата издръжка се присъжда на основание чл.143 СК. Правото да се получава тази безусловна издръжка по реда на цитираната разпоредба се погасява с навършване на 18 години от децата.  Издръжката по чл.144 СК не е безусловна, която може да се претендира от навършили пълнолетие деца, като следва да бъде установено, че родителя може да я дава без особени затруднения. Тоест в случая ответника е задължен да издържа непълнолетното си дете, а по отношение на пълнолетното ако прецени.  

Съгласно чл.147 от СК,  е допустимо присъждането на издръжка за минало време, но най-много до една година преди завеждането на иска. В тази връзка съдът дава вяра, на показанията на свидетели Н.А.Н., и К.М.К., които заявяват, че ответника не е давал издръжка за детето за минало време. Съдът не дава вяра на свидетелката Е.Г.О. - бивша жена на ответника, която завява, че Д. от преди две години, по дебитна карта на нейно име превеждал по 400.00 лева месечно, като свидетелката давала половината сума на ищцата за издръжка не второто му дете. Тези твърдения, звучат нелогично, и не се подкрепят от други доказателства по делото. Същевременно ищцата заявява, че от датата на предявяване на иска ответника и превежда по банков път по 200.00 лева месечно за издръжка на детето. Предвид изложеното, така определената издръжка следва да се присъди от – 12.06.2014 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочено вноска, до настъпването на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването на това задължение, като за периода 01.06.2015г. до 01.04.2016г. следва да се присъди издръжка  по 50.00 лева месечно, поради частично плащане на такава. 

Семейното жилище ще следва да се предостави за ползване от ответника, доколкото както бе посочено, по време на устните прения по делото, ищцата е заявила, че не подържа искането, семейното жилище, което е собственост на родителите на ответника да и бъде предоставено за ползване.   

Ще следва да се постанови за в бъдеще ищцата да носи предбрачното си фамилно име, а именно  , като от името отпадне приставката - Д.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, от които следва да се приспаднат първоначално внесените от ищцата 25 лева. Ответника следва да заплати и сумата от 360.00 лева, представляваща дължима се държавна такса върху присъдената издръжка, и 15.00 лева допълнителна държавна такса или общо сумата от 375.00 лева, заедно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на просорочието до окончателното изплащане.

            Съдът не присъжда разноски на страните предвид, обстоятелството,  че приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

             Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА поради дълбоко и непоправимо разстройство, сключеният с  , между М.А. Н- Д   и   Д.С.Д  с адрес: ***, с ЕГН: **********  и  **********, граждански брак.

ОБЯВЯВА че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни.

              ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на  Й. Д.С., роден ***г., с ЕГН: **********, на майката М.А. Н- Д, където ще бъде и местожителството на детето, като ДАВА право на бащата Д.С.Д. да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета, събота и неделя от месеца считано от 09.00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния с преспиване и един месец през лятото, който да не съвпада с платената годишна отпуска на майката. 

ОСЪЖДА Д.С.Д., живуща ***, с ЕГН:**********, да заплаща на непълнолетното си дете, Й  Д.С., роден ***г., с ЕГН: **********,  чрез неговата майка и законен представител М.А. Н – Д , месечна издръжка в размер на 250,00 лева, заедно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от  -  12.06.2014 година,   като за периода 01.06.2015г. до 01.04.2016г., присъжда издръжка в само размер на 50.00 лева месечно, поради частично плащане, до настъпване на обстоятелства изменящи или прекратяващи това задължение.

   ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Перник,

ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението М.А.Н.-Д. да носи предбрачното си фамилно име – Н.

ОСЪЖДА Д.С.Д. с посочени по-горе адрес и ЕГН да заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавни такси  в размер на  375.00  лева, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :