Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 3161 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от М.А.Я. против
Наказателно Постановление № 444133/F490540/25.06.2019г. на Директора на Дирекция „Обслужване“
към на ТД - НАП гр.Варна, с което на Я. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
С
жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, като се иска прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за първо нарушение, нулева
стойност на декларация и незначително забавяне в подаването й.
Жалбоподателят
редовно призован, в съдебно заседание, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – Варна, редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.Николова, която излага становище за неоснователност на
жалбата. В пледоарията си по същество поиска от съда да потвърди издаденото НП
като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на
съставен на 05.06.2019 г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ срещу жалбоподателят М.А.Я., за това, че той, като данъчно задължено
лице не е подал в ТД на НАП – Варна,
Годишна данъчна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 година в законоустановения срок до 30.04.2019 г. включително.
Годишната
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 година е подадена в ТД на НАП – Варна на 07.05.2019 г. и заведена с вх.№
0300И0662489/07.05.2019 г. с което била нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, като същият му е бил връчен
на 05.06.2019 г., и той саморъчно го подписал, с вписване на обяснения и
възражения относно съдържанието на акта.
В
законоустановения три дневен срок пред контролните
органи са представени възражения по отношение съставения АУАН.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелката –Х., съставила АУАН, както и
от приобщените писмени доказателства – НП, АУАН и др.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и
чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав
на Варненски районен съд счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административно-наказателното
производство против него.
Съдът намира, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя М.Я.
административно нарушение по чл. 53, ал.1, вр. чл.
50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Чл.
50 от ЗДДФЛ предвижда, че местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на
облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната
данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
Съгласно
чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава до 30 април на
годината, следваща годината на придобиване на дохода.
От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Я. като задължено лице
не е подал годишна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП - Варна за
2018 г. в законоустановения срок до 30.04.2019 г.
включително. Декларацията е била подадена в ТД на НАП-Варна на 07.05.2019 г.
Предвид горното следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 53, ал.1, вр. чл. 50, ал.1, т.1
от ЗДДФЛ.
В конкретния случай съдът намира обаче,
че извършеното от М.Я. деяние съставлява "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Декларацията е подадена със закъснение от едва пет
работни дни след изтичане на законовия срок по чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ, като
нарушението не е довело до никакви вредни последици за държавата, като
стойността на същата е била нулева. В същото време /видно от самото НП/
жалбоподателят няма други нарушения, а допуснатото нарушение е отстранено преди
съставянето на АУАН.
Ето защо, независимо от характера на
нарушението и следващата му се отговорност, съдът счита, че определената за
това нарушение санкция се явява в размер, несъответстващ на тежестта на
извършеното. В противен случай би се стигнало до ситуация държавната
администрация да санкционира лицата, които макар и с минимално закъснение, все
пак са изпълнили своите законови задължения преди съставянето на акта, с който
се констатира нарушението. При това положение налагането по отношение на нея на
каквато и да е санкция би било несъразмерно с осъщественото нарушение, чиято
обществена опасност е явно незначителна.
Изложените обстоятелства дават основание
на съда да третира конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Следователно по мнението на настоящия съдебен състав административно -
наказващият орган в случая е следвало да се възползва от цитираната законова
възможност на чл. 28 от ЗАНН и да не налага наказание на жалбоподателя, като
само го предупреди, тъй като са налице всички законови предпоставки за това.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 444133/F490540/25.06.2019г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ към на ТД - НАП гр.Варна, с което на М.А.Я.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание
чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: