№ 645
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110156407 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Г. срещу ***********, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК, което съдът намира за допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по
което искане с оглед представените платежни нареждания, съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание след изслушване на становището на ищеца.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2022г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА *********** на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до съдебното
заседание да представят заверено копие от Договор за предоставяне на кредит №
********** от 16.07.2021г., подписани Общи условия и Стандартен европейски формуляр.
Неизпълнението на задължението, съдът ще цени при условията на чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на ССчЕ до
провеждане на първото по делото съдебно заседание и изслушване на становището на
ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
1
ал. 2 ГПК:
Предявен от Г. Г. Г. срещу *********** установителен иск с правно основание чл. 26
ЗЗД за прогласяване нищожността на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договор за
предоставяне на кредит № ********** от 16.07.2021г.
Ищецът Г.Г. твърди, че на 16.07.2021г. между нея и ответното дружество е бил
сключен Договор за предоставяне на кредит № **********, по силата на който й е
предоставена сума в размер на 500 лева за срок от 300 дни. Сочи, че сумата била усвоена по
банкова сметка в „***************. Поддържа, че за ползването на сумата се дължала
възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент- 40,15 %, ГПР бил изчислен на
48,44% без в него да се включват разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение. Общата дължима сума от потребителя била 590,75 лева. Твърди, че в чл. 3 от
договора било предвидено задължение за потребителя да обезпечи заема с банкова гаранция
в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след изтичане на срока на договора или да
осигури 2 физически лица-поръчители, които следва да отговорят на множество изисквания,
подробно описани в договора за заем. Ако не се представило посоченото обезпечение, се
дължала неустойка за причинени вреди в размер на 243 лева, която се заплащала разсрочено
към определен в погасителен план брой погасителни вноски. С прибавянето на неустойката,
крайният размер на дължимата сума възлизала на 833,75 лева. Съгласно погасителния план
неустойката била платима на 6 броя вноски, всяка в размер на 40,50 лева. Сочи, че
договорът за потребителски кредит бил предоставен при условията на ЗПФУР, където била
предвидена възможността за сключване и предоставяне на парични кредити от разстояние.
Процедурата била подробно разписана в Общите условия, публикувани на страницата на
дружеството- www.minizaem.bg, като кандидатстването за кредит се извършвало с
натискането на бутона „вземи сега“. При одобряване на кандидатурата се получавала
преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите
Общи условия, както и проекто-договор за предоставяне на кредит. След потвърждаване на
договора и общите условия към него чрез изписване на цифров код, предоставен от
кредитора, договорът се считал за сключен. Сочи, че процесният договор попада в
приложното поле на ЗПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от договора,
регламентираща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на двама
поръчители е нищожна, тъй като противоречи на закона и добрите нрави и нарушава
принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Твърди, че
определената неустойка е изгубила присъщата й функция, защото чрез нея не се
обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за заемателя, тъй
като щети за него биха настъпили при неплатежоспособност на главния длъжник и при
невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото
имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от
имуществото на лицата, които биха уредили лично обезпечение. Кредиторът не бил търсил
обезпечение на вземанията си, защото обезщетението не служило за гарантиране на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и лихвата по дълга, а за
неизпълнено условие за отпускане на кредита. Поддържа, че всички преки и косвени
разходи, възникнали от неизпълнение на задълженията на страните по договора са покрити
от ГПР, в който смисъл чл. 19, ал. 1, и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че житейски и
правно неоправдано е обезпечението да се получи преди сключването на договора, за да се
гарантира срещу евентуално пълно или частично неизпълнение от страна на заемателя.
Излага съображения, че представените изисквания на заемателя към поръчителите създават
условия кредитополучателят да не може да изпълни задължението, вменено в чл. 3, ал. 2 от
договора. Сочи, че клаузата за неустойка противоречи и на чл. 71 ЗЗД. Освен това
накърнявала добрите нрави, тъй като създавала неравноправие между страните. От твърде
краткия срок и поставените ограничения било видно, че кредиторът не бил имал за цел да си
набави обезпечение, а целял да заобиколи разпоредбите на закона и да си осигури
2
допълнителна печалба, като кумулирането на неустойката към погасителните вноски водело
до скрито оскъпяване на кредита и създавало почва за неоснователно обогатяване на
заемодателя, което било в противоречие с добрите нрави. Поддържа, че бил нарушен чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като при включването на неустойката в ГПР, размерът му щял да се
увеличи многократно, което ще доведе до нарушение и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, била нищожна. Сочи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторите следва
да извършват отговорна и добросъвестна оценка на кредитната способност на бъдещите
кредитополучатели, да създават равноправни клаузи, а не да ги натоварват с допълнителни
такси. Поради гореизложеното твърди, че клаузата е нищожна и като неравноправна на
основание чл.146, ал. 1 ЗЗП, касаело се за такса, която не била уговорена индивидуално,
като потребителят не бил имал възможност да влияе върху съдържанието й. Неустойката за
неизпълнение не отговаряла и на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
тъй като изпълнението на задълженията на кредитора било поставени в зависимост от
условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля- чл. 143, т. 3 ЗЗП. Искането
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че исковата молба е недопустима поради липса на правен интерес. Сочат,
че по договора има плащания, като Г. не е индивидуализирала основанието за плащанията,
поради което те се разпределят по кредита съгласно погасителния план. Считат, че
последното извършено плащане било на 15.11.2021г., като липсата на поведение,
предполагащо оспорване, поставяло под въпрос правния интерес от завеждане на иска.
Поддържат, че ищецът не е доказал, че договорът е надлежно сключен, като от
волеизявленията и действията на дружеството не може и не трябва да се прави извод или да
се приеме, че признават факта на сключване на твърдения от ищеца договор. Не била налице
задължителната предпоставка- наличие на договор, за да се прогласи нищожност. Ищецът
бил правил доброволно вноски в полза на дружеството, като не бил посочил за какво се
разпределят, поради което било налице признание на оспорваното вземане. Излага
съображения, че уговорената неустойка изпълнява и трите си законни функции- санкционна,
обезщетителна и обезпечителна. Сочат, че последствието от прилагането на чл. 71 ЗЗД при
непредоставяне на обезпечение е предсрочна изискуемост, което било безпредметно при
т.нар. „бързи кредити“. Поддържат, че в договора за кредит се съдържат всички изискуеми
от закона данни за изчисляване на ГПР, като съгласно формулата в ЗПК единственият
компонент в договора, който отговаря на условията да се включи при изчислението на ГПР,
е договорната лихва. Друго вземане, подходящо за включване във формулата нямало.
Относно твърдението за наличие на заобикаляне на закона сочат, че не ставало ясно коя
клауза заобикаля закона и как. На следващо място, твърдят, че оценка на
кредитоспособността е извършена надлежно и правилно, тъй като ищцата плаща по
договора за кредит. Изискването за обезпечение било производство на оценката на
кредитоспособността. Поддържат, че не се установявало как неустойката води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодател и кредитополучател. Твърдят,
че дори да се прогласи нищожност на клаузата за неустойка, тя не е част от същинското
съдържание на договора за кредит, поради това няма да доведе до недействителност на
целия договор за кредит. Приложение следвало да намери чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като се прогласи
нищожност само спрямо клаузата за неустойка. В останалата си част договорът бил
действителен и следвало да запази действието си като основание за плащанията. Искането
към съда е да прекрати делото, евентуално да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
3
съдържание на оспорената клауза.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията си, в частност
валидността на оспорената клауза от договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4