№ 252
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 711 от 14.05.2020г., постановено по т.д. № 280/2019г. по описа на СГС,
Търговско отделение,VI - 22 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, че Я. И. Д., ЕГН ********** дължи на „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД,
дружество регистрирано в Румъния, вписано в търговския регистър на Румъния под №
J40/29297/1994, със седалище и адрес на управление: Букурещ, Район 2, ул. „Георге
Цицейка“ № 212-214, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 9 -11, ет.4 сумата
от 262 095 евро, представляваща главница по запис на заповед от 15.08.2018г., издаден за
обезпечаване на вземанията на „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД по договор за покупко
– продажба № 400-453 – Р от 13.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
26.09.2018г. до окончателното плащане, за която сума срещу Я. И. Д., в качеството му на
авалист на издателя на записа на заповед от 15.08.2018г. – „Нова суворовска мелница“
ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 15.11.2018г. по гр.д. № 62460/2018г. по описа на СРС, 45 състав и е
осъден Я. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 22 034,54 лв. – направени в
производството пред първоинстанционния съд, както сума в размер на 10 252,27 лв. –
разноски по заповедното производство по гр.д. № 62460/2018г. по описа на СРС, 45 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Я. И. Д. с оплаквания за
1
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Излагат се твърдения за събрани достатъчно доказателства, че ищецът – поемател по
процесния запис на заповед е недобросъвестен. Твърди се, че неправилно е прието за
недоказано от съда, че длъжникът по каузалното правоотношение и издател на записа на
заповед е изпълнил своето задължение, макар и прието, че ответникът – авалист разполага с
възраженията, които има издателя срещу поемателя. Сочи се, че липсва правен интерес от
предявения установителен иск, тъй като е налице предявен осъдителен иск пред АД при
БТПП за реално изпълнение по каузалното правоотношение, т.е. за същото вземане, което
записа на заповед обезпечава. Твърди се, че ищецът се опитва да се домогне до две съдебни
решения, всяко от които със сила на пресъдено нещо, на едно основание – каузалното,
доколкото записа на заповед само го обезпечава, веднъж да бъде осъден ответника да му
плати цената за пшеницата и втори път – по каузалното правоотношение да му бъде
предадена същата тази пшеница, т.е. би се стигнало до едновременно получаване на парите
и стоката, което е недопустимо. Посочва се още, че няма пречка поемателя по записа на
заповед да предяви отделни искове срещу поръчителя и издателя, но има пречка да се иска
от единия да плати, а от другия да изпълни договора, като достави стоката. Моли се за
отмяна на решението и постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен. Моли
се за присъждане на разноски.
Въззиваемият „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД оспорва въззивната жалба и моли съда
да потвърди обжалваното с нея решение. В писмения отговор, депозиран по реда на чл.263,
ал.1 от ГПК чрез пълномощника си адв. Ф.К. се твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че е налице фактическият състав, обуславящ уважаването на предявения
иск и е приложил релевантните правни норми, като е постановил обосновано и подкрепено
от събраните доказателства решение.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес
от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства,
че със запис на заповед, издаден на 15.08.2018г. „НОВА СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“
ЕООД, представлявано от своя управител Я. И. Д. се е задължило безусловно и неотменимо
да заплати, без разноски и протест, на поемателя „Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД
сумата от 262 095,00 евро. Ефектът е авалиран от Я. И. Д., при условията, при които е
издаден.
На 15.11.2018г. по ч.гр.д.№ 62460/2018г., въз основа на заявление от 26.09.2018г.
2
Софийският районен съд, е издал в полза на поемателя - „Гленкор Агрикалчър Румъния“
ООД заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 262 095,00 евро, представляваща
главница по запис на заповед от 15.08.2018г., ведно със законна лихва за периода от
26.09.2018г. до изплащане на вземането, както и 10 252,27 лв. разноски по делото,
представляващи държавна такса и е допуснал незабавно изпълнение на заповедта, като е
издал изпълнителен лист за събиране на вземанията по нея. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от неизпълнението на парично задължение по запис на заповед от
15.08.2018г. с издател „НОВА СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“ ЕООД и авалист Я. И. Д..
С възражение по чл. 414 от ГПК авалистът е оспорил в срок заповедта, поради което с
разпореждане от 09.01.2019г. съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си по нея.
Безспорно е, че на 13.04.2018г. е сключен договор за покупко-продажба № 400-453-Р между
„Гленкор Агрикалчър Румъния“ ООД в качеството му на купувач и „НОВА СУВОРОВСКА
МЕЛНИЦА“ ЕООД в качеството му на продавач. С договора и анексите към него „НОВА
СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“ ЕООД се задължава да продаде на ищеца българска пшеница –
текуща реколта 2018 г. С анекси към този договор страните индивидуализират количествата
на отделните доставки и тяхната цена. С Анекс № 1-В от 15.08.2018г. са договорени 2000
метр. тона пшеница, при цена 151.50 евро на база европейска дестинация за метричен тон
при доставка на място /уговорено местоназначение/ - пристанище Варна. Предвидено е
плащането да се извърши на две вноски, първата от които в размер на 90 % от цената и
стойността на стоката, която е налична в склада преди доставката и втората вноска в размер
на оставащите 10 % от стойността на стоката, платима в рамките на 2 работни дни след
доставяне на стоката. Страните постигат съгласие за гарантиране изпълнението на цялото
договорено количество стока продавачът да издаде запис на заповед, с падеж 15.09.2018г.
Не се спори, че в изпълнение на тази договорка е издаден процесният запис на заповед. Във
връзка с този анекс „НОВА СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“ ЕООД издава фактура №
**********/15.08.2018 г. за сумата от 262 095,00 евро, като страните не спорят, че ищецът е
платил 90 % от стойността на тази фактура в размер на 235 885.50 евро. Страните не
оспорват и обстоятелството, че процесният запис на заповед е подписан от ответника в
качеството му на авалист.
Представени са доказателства по делото и не се спори между страните, че ищецът е
предявил пред Арбитражния съд при БТПП претенция за осъждане на „НОВА
СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“ ЕООД да изпълни реално поетите с гореописания договор и
анекси към него задължения за доставка на пшеница /включително и доставката по фактура
№ **********/15.08.2018г./ - иск за реално изпълнение на така сключения договор,
евентуално за присъждане на паричния еквивалент на недоставената стока.
По делото е представена разменена между страните по договора електронна
кореспонденция, както и връчена на продавача „НОВА СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“
3
ЕООД нотариална покана по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК /видно от неоспореното нотариално
удостоверяване от 11.10.2018г. за връчването по този начин на нотариус В. М../, с които
писма и покана ищецът кани продавача - „НОВА СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“ ЕООД да
изпълни поетите с договора задължения за доставка на пшеницата, съгласно уговорените
условия, включително и доставката по Анекс № 1-В от 15.08.2018г.
Не се спори по делото, а и от служебно извършена справка в ТР към Агенция по
вписванията се установява, че спрямо издателя на записа на заповед „НОВА СУВОРОВСКА
МЕЛНИЦА“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с Решение №
1418/02.08.2019г. на СГС, по т.д. № 2149/2018г. С определение на съда по
несъстоятелността, обявено в търговския регистър на 22.04.2020г., постановено по реда на
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, е одобрен списъка на приетите вземания на кредиторите на „НОВА
СУВОРОВСКА МЕЛНИЦА“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, в който списък под
т. 1.5 е включено и вземането на ищеца по процесния запис на заповед, присъдено със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
15.11.2018г., по гр.д. № 62460/2018 г. по описа на СРС, 45 състав, а под т. 1.6, 1.8 и 1.9 са
включени вземания за законна лихва върху вземането по записа на заповед за период от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
При горните данни, съдът намира следното:
Записът на заповед е едностранна формална сделка, с която издателят обещава при
настъпване на падежа безусловно да заплати на поемателя определена сума пари. Като
абстрактна сделка валидността му не е обусловена от наличието на основание (causa), по
смисъла на чл.26, ал.2, изр. второ от ЗЗД, за което при каузалните сделки законът е
установил оборима (разместваща доказателствената тежест) процесуална презумпция.
Основанието за плащане не е елемент от съдържанието на менителничния ефект, поради
което не е условие за неговата действителност, а оттам и за валидното възникване на
обективираното в него менителнично задължение, независимо че поемането му обикновено
става с определена цел, свързана с извънменителнични правоотношения, произтичащи от
каузални сделки, сключени между издателя и поемателя, които са житейска причина за
издаване на ефекта и съществуват паралелно с него.
За неоснователно съдът намира възражението на въззивника за липса на правен интерес от
предявяването на иска по чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата от 262 095
евро, представляваща главница по запис на заповед от 15.08.2018г., предвид предявяване на
иск пред АС при БТПП за реално изпълнение на поетите с договор за покупко – продажба №
400-453-Р задължения, който договор се явява каузалното правоотношение, което е
обезпечено с процесния запис на заповед от 15.08.2018г. С решение № 231/25.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 226/2009 г. II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че
снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед, като гаранция за
изпълнение на поето по каузална сделка задължение, не съставлява процесуална пречка за
4
предявяване на иск за реалното изпълнение на обезпеченото задължение. Даденото
принципно разрешение за допустимост на едновременното упражняване на правата срещу
издателя на записа на заповед и длъжника по каузалната сделка, по аргумент от чл.513, ал.2,
предл.1 във вр. с ал.1 ТЗ следва да се приеме за приложимо и спрямо менителничния
поръчител, срещу който претенцията е предявена, в този смисъл и Решение №
230/11.08.2014г. на ВКС по т.д. № 383/2012г. II т.о. Затова и наличието на висящо
арбитражно производство, част от предмета на което е претенцията на купувача и поемател
на записа на заповед за реално изпълнение на продавача и издател на записа на заповед на
задължението му да достави договореното с Анекс № 1-В от 15.08.2018г. количество
пшеница, евентуално да заплати обезщетение, равняващо се на паричната равностойност на
недоставеното количество пшеница, не е пречка да бъде уважен настоящият положителен
установителен иск, доколкото липсват каквито и да е доказателства за погасяването на това
задължение на продавача, което е обезпечено с процесния запис на заповед, авалиран от
ответника.
Трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на уреденото в чл.
483-485 от ТЗ менителнично поръчителство приема, че за разлика от договора за
поръчителство по чл.147 ЗЗД, менителничното поръчителство по чл.483 ТЗ /авал/ има
самостоятелен и неакцесорен характер спрямо задължението на издателя на
менителницата/записа на заповед, за чието обезпечаване е поето. Самостоятелния характер
на авала се съдържа в разпоредбата на чл.485, ал.2 ТЗ, според която задължението на
поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Правилото на чл.485, ал.2
ТЗ важи и в хипотезата, когато с менителничното поръчителство е гарантирано задължение
по запис на заповед, издаден за обезпечаване на каузално правоотношение между издателя и
поемателя на менителничния ефект, по което авалистът не е страна. Поради неакцесорния
характер на менителничното поръчителство погасяването на поетото от издателя
менителнично задължение вследствие погасяване на обезпеченото със записа на заповед
каузално правоотношение между него и поемателя е ирелевантно за отговорността на
авалиста. След като не е страна по каузалното правоотношение, авалистът остава задължен
за сумата по записа на заповед и принципно няма право да противопоставя на поемателя
възраженията на издателя за погасителен ефект на извършените в изпълнение на каузалната
сделка плащания. Изключение от това принципно разрешение е допустимо само при
недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на поемателя, която по аргумент от
чл.154, ал.1 ГПК подлежи на доказване от авалиста, което в настоящият случай не е налице,
тъй като не е извършено надлежно доказване от страна на авалиста за погасяване на
задълженията на издателя на записа на заповед по каузалната сделка, а именно договор за
покупко – продажба № 400-453-Р, който е обезпечен с процесния запис на заповед, нито са
налице доказателства използването на записа на заповед да е послужило за повторно
удовлетворяване на менителничното вземане. Макар и обстоятелствата, при които е издаден
записът на заповед да сочат на знание у ищеца, че менителничното задължение на издателя
5
е поето единствено с цел обезпечаване на породеното от договора задължение, което
предполага възражения за погасяване на задължението по записа на заповед като последица
от реалното изпълнение на договора, респ. че със същата цел е учредено и менителничното
поръчителство по записа на заповед от управителя на дружеството – издател, то такова
реално изпълнение на договора за покупко – продажба на пшеница не е доказано от
менителничния поръчител да е извършено, напротив представени са доказателства за
предявяване на иск от страна на поемателя по записа на заповед за реално изпълнение по
посочения договор пред АС при БТПП, което недвусмислено сочи за неизпълнение на
поетите задължения по договора за покупко – продажба на пшеница от страна на продавача
– издател на процесния запис на заповед. От друга страна в настоящото производство не са
представени доказателства, които да установяват изпълнението на посочения договор от
страна на продавача във връзка с извършена доставка на пшеница по Анекс № 1 към
договор № 400-453-Р.
По горните съображения, обжалваното решение с което искът по чл. 422 от ГПК е уважен,
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени направените от
въззиваемото дружество разноски пред въззивната инстанция. Последния не е представил
списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и в проведеното пред настоящата инстанция о.с.з на
19.04.2021г. не е претендирал такива, с оглед на което разноски не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 711/14.05.2020г., постановено по т.д. № 280/2019г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6