РЕШЕНИЕ
№ 1371
гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330105629 по описа за 2022 година
Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша" № 89Б,
представлявано от К. Ч. - **** и Б. А. В. - ****, чрез адв. М. против Агенция
„Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ-С. със ЕИК 0006950890167 седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „България" № 79, представлявана от инж. М.
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1125,61
лева-застрахователно обезщетение ; 78,48 лв.-мораторна лихва от 05.08.2021-
12.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2020 г. при движение на лек
автомобил марка и модел „Дачия Дъстър", с per. №**** собственост на „ДСК
ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ“ ЕООД и управляван от П. С. Д., ЕГН **********
по републикански път от град К. по посока на град Д., област С., се натъкнал
на паднали скали на пътното платно. В опит да ги заобиколи автомобилът
минал през крайпътни храсти и паднал клон. В резултат на това по
автомобила настъпили повреди на предна броня; Калник преден десен;
Предна дясна врата;Задна дясна;Панел заден десен (калник);Праг десен ;
Панел заден ляв (калник); Задна лява врата;Предна лява врата;Калник преден
ляв. Към момента на инцидента за автомобила е имало валидна застраховка
„КАСКО+", сключена с ищцовото дружество, обективирана в
1
застрахователна полица №**** от 04.07.2019 г., която е била със срок на
действие от 28.07.2019 година до 27.07.2020 година. След уведомяване
застрахователят е образувал преписка по щета №****. стойността на ремонта
е 1125,61 лева с ДДС. Ремонтът е извършен в сервиз „Амарант 2003" ООД.
След приключването му автомобилът е предаден без забележки и възражения.
Издадена е фактура №**** година от „Автомотор Корпорация" АД. На
18.09.2020 г. сумата от 1 125,61 лева е била заплатена от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на „Амарант 2003" ООД. ПТП е настъпило в
необезопасен и необозначен участък от пътното платно по републикански път
от град К. по посока на град Д., обл. С.. С изплащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, застрахователят „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е встъпил в правата на застрахованото лице и иска
от причинителя на вредата пълното възстановяване на платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски. В конкретния случай причинител на
вредата е Агенция „Пътна инфраструктура", тъй като същата е собственик и
стопанин на републикански път, на който е настъпило ПТП и като такъв е
длъжна да го поддържа, ремонтира, както и да осигурява възможността за
неговото безопасно ползване по предназначение. Агенция „Пътна
инфраструктура" не е изпълнила това свое законово задължение, не е
упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители и/или
наети от нея лица, които е следвало да се грижат за общото добро съС.ие на
пътя от град К. по посока на град Д., обл. С.. На ответната агенция е
изпратена регресна покана с изх.№**** г., с която е предоставило 15- дневен
срок за възстановяване на сумата. С отговор на АПИ, чрез ОПУ- С., с изх.
№**** г. е отказано плащането на сумата по конкретната щета.
В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска. Притендира
съпричиняване.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- полица **** от 04.07.2019 г.;
уведомление от 20.07.2020 г., опис от 20.07.2020 г. и показанията на
свидетеля П. Д. е видно, че на 17.07.2020 г. управлявания от свидетеля Д.
служебен лек автомобил „Дачия“ модел „Дъстър", с peг. № **** собственост
на „ДСК ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ“ ЕООД попаднал в негоден за движение
участък на пътното платно на републикански път по посока от град К. към
град Д., област С., в района на комплекс „Ч.“. Пътното платно било засипано
от паднали камъни и скали, които заемали цялата лента за движение. Това
наложило заобикаляне на препятствията чрез навлизане в другата лента за
движение и пътния банкет. Отляво на банкета имало храсти, които причинили
драскотини по автомобила. Към момента на инцидента за автомобила е имало
валидна застраховка „КАСКО+", сключена с ищцовото дружество, със срок
на действие от 28.07.2019 година до 27.07.2020 г. За повредите е уведомен
застрахователя, който констатирал повреди по предна броня; преден десен
2
калник; предна дясна врата; задна дясна; заден десен панел (калник); десен
праг; заден ляв панел (калник); задна лява врата;предна лява врата; преден ляв
калник.
От представените писмени доказателства, калкулация по притенция,
фактура №****г., ликвидационен акт, приемо –предавателн протокол от
28.08.2020 г., платежно нареждане от 18.09.2020 г. и заключение от
10.02.2023 г. по извършената САТЕ е видно, че стойността на ремонта е
1125,61 лева с ДДС. Ремонтът е извършен в сервиз „Амарант 2003" ООД.
Пазарната му стойност е 1166,57 лв. След приключването му автомобилът е
предаден без забележки и възражения. На 18.09.2020 г. сумата от 1 125,61
лева е била заплатена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на „Амарант
2003" ООД.
От представената покана от 14.07.2021 г. отговор от 20.07.2021 г. е
видно, че към 20.07.2021 г. ответната агенция е била уведомена от ищцовото
дружество за заплатеното обезщетение по щетата и дължимостта на платената
сума в 15- дневен срок. Отправено е възражение от АПИ, чрез ОПУ- С..
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За
възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в
причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и
размера на обезщетение.
Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на
ищеца съдът намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за
поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.
С оглед установените данни от събраните писмени и гласни
доказателства съдът намира за доказано настъпването на заявеното ПТП като
време и място, стойността на щетите, съобразно и заключението на вещото
3
лице, което се кредитира изцяло от съда, е в размер на 1166,57 лв наличието
на застрахователно правоотношение, видно от представения застрахователен
договор между ищеца и собственика на автомобила, както и плащане на
стойност на настъпилите щети от 1125,61лева. Тези обстоятелства се явяват
предпоставка за възникване на регресна отговорност към застрахователя до
размера на платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 1125,61лв.,
което попада в рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се
уважи изцяло без да се коригира размера, тъй като по делото не се установиха
факти сочещи наличие на поведение на водача способствало настъпването на
ПТП и обосноваващо извод за съпричиняване на вредите.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на
настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената
такава и постъпилия отговор от 20.07.2021 съдът намира, че към 05.08.2021г.
ответника е бил уведомен за задължението му да заплати търсената сума. Ето
защо е налице основание за присъждане на мораторна лихва в размер от 78,48
лв.-мораторна лихва от 05.08.2021-12.04.2022 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 18.04.2022 г.
до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно
отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива, в размер на: 100 лв. – платена държавна такса, депозит за
САТЕ-150 лв. и 377,12 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Сумата от 10
лв. за възнаграждение на свидетел не е разходвана по делото и не следва да се
4
присъжда на ищеца.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез ОПУ-С. със ЕИК
0006950890167 седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България" № 79,
представлявана от инж. М. да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Витоша" № 89Б, представлявано от **** - **** и **** - ****, сумата от
1125,61 лева(хиляда сто двадесет и пет лева и 61 ст.) –изплатено
застрахователно обезщетение; 78,48 лв.(седемдесет и осем лева и 48 ст.) -
мораторна лихва от 05.08.2021-12.04.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
18.04.2022 г. до окончателното й и сумата от 627,12 лв.(шестстотин двадесет
и седем лева и 12 ст.) за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5