Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. П.,…17…януари…….2020г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

П.ският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ОСЕМНАДЕСЕТИ…..………ДЕКЕМВРИ..…… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…..А.……ДОКУЗОВА,…….като…разгледа……докладвано от  съдия….  ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…10 ...по описа за ….2019г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по  Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание искова молба, подадена от ищцата – Д.Т.Г.  с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. Н.Н.Д. с адрес ***, полуетаж 4, офис 4,  против ответника     ЗК “***“ –АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление  в гр.С., бул.“***“№***, чрез която е предявен иск за  обезщетение за неимуществени вреди с правно основание  по чл.432,ал.1 от КЗ и цена 100000 ( сто хиляди лв.), причинени от ПТП, настъпило на 06.06.2017г. в гр.П., кръстовище на бул.“***“ и ул.“***“.

В исковата молба се твърди следното:

На 06.06.2017г, около 20:10ч. на кръстовището на бул. “***” и „***“, гр. П., виновният водач В.С.Н., ЕГН: **********, управлявал л.а. марка „***” модел “***”  с per. № ***, собственост на С. Н. М., ЕГН:**********, в нарушение на правилата за движение по пътищата  и поради несъобразената си скорост с пътната обстановка и другите участници в движението по пътищата, реализира пътно – транспортно произшествие, като удря ППС с марка „***“, модел „***“ per. № ***,управлявано от П.Л.Д., собственост на „***“-  ЕООД, в който се намира ищцата  Д.Т.Г., ЕГН:**********, намираща се на работното си място,заемаща поста си на„кондуктор“.

В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, Д.Т. Г., ЕГН: **********, в качеството си на пътник в ППС,претърпява телесни увреждания изразяващи се в счупване на лява лъчева
кост на типично място и белег от охлузване на лявото коляно.

В резултат на получените увреждания ищцата е постъпила
по спешност в медицински център. Налични били данни за фрактура на горен крайник. Допълнително се имобилизира и е лекувана с антибиотици,обезболяващи, средства и нестероидни противовъзпалителни средства.

Характерът на описаните телесни увреждания е травматичен, а медико-биологичната характеристика е както следва:

Относно лява околовратна става - оточна, болезнена до
невъзможност активни и пасивни движения;

Относно лява гривнена става - в гипсова превръзка;

Относно психичен шок - неспокойна и уплашена;

Относно усложнения - ЗуД. синдром, временна
неработоспособност.

Описаният механизъм за настъпване на процесното ПТП, реализирано на 06.06.2017г. в Протокол за ПТП с пострадали лица от 12.06.2017г по описа на ОД на МВР П., е следният: Видно от официалните документи,с които е констатирано настъпването на процесното ПТП, както и съгласно нормативната уредба на ЗДвП, отговорността за последното е на водача
В.С.Н., ЕГН: **********, който е нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал л.а. марка “***”,модел “***” с per. № ***, с несъобразена скорост с оглед пътна обстановка, и другите ППС по кръстовище бул. “***” и ул.„***“, около 20:10ч., в резултат на което блъска ППС с марка„***“, модел „***“ per. N° *** управлявано от П.Л.Д.,собственост на „***“ ЕООД, от който удар ищцата Д.Т.Г., получава описаните подробно по-горе в изложението телесни увреждания.

Във връзка със случая е бил съставен АУАН №*** - 06.06.2017г. на  виновния водач  В.С.Н., ЕГН: ********** и в последствие, образувано ДП, което е прекратено с издаване на наказателно постановление по горепосочения АУАН. Относно липсата на водено наказателно производство при наличие е сезирана Районна прокуратура - П., която е отговорила на същото с писмо № В- 4544/2018г. от 29.11.2018г. и е започната проверка от ОДМВР-П., което към този момент е процес на разследване.

Вследствие проявената непредпазливост на виновния водач и
реализираното ПТП, ищцата, в качеството си на пътник в ППС претърпява средни телесни повреди, подробно описани по-горе в изложението.

Видно от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата -
http://eisoukr.quaranteefund.orq/searchDolicv?l=bq., които данни на основание чл. 574, ал. 12 от Кодекса за застраховането /КЗ/,до доказване на противното. удостоверяват - застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”, началната и крайната дата на покритието,регистрационния номер на МПС и номер на рама, към датата на събитието,е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителназастраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица № ***, с начална дата на покритие 23.02.2017г., и крайна дата на покритие 23.02.2018г. и дата на прекратяване 09.06.2017г. по чл. 493 от КЗ.

Предвид всичко дотук изложено, ищцата намира настъпилото събитие,неговата противоправност и виновността на дееца за доказани, а оттук и за доказани предпоставките за наличието на гражданска отговорност,попадаща в покритието по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ.

Ищцата, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал.1 от КЗ, има право на основание чл. 492 от КЗ да претендира пряко от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач,изплащане на обезщетение за всички претърпени от последната болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното Съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ ищцата има право да отправя към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Водена от горното, ищцата на 25.09.2018г. е депозирала извънсъдебна претенция, ведно с данни за клиента ни и проект на искова молба,
съдържаща констативен протокол за ПТП и др. Въпреки, че е представила доказателства, свидетелстващи настъпването на процесното ПТП, ответната страна отговорила посредством писмо с изх.№11075/11.10.2018г., което ищцата счита за отказ, тъй като указва на същата да приложи документи като предпоставка за решаване/и изплащане на обезщетение, който не са абсолютна предпоставка съответно разпоредбата на чл. 496, ал.З от КЗ, което по смисъла на закона е отказ съответно чл. 496,ал.2, Т.2, а), тъй .като в извънсъдебната претенция и последващата кореспонденция са приложени всички необходиме документи.

Допълнително счита отказът на застрахователя за неоснователен, тъй като същият дължи произнасяне  при условие, че е приложен
Констативен протокол за ПТП. Също така, видно от липсата на воденото наказателно производство и налагането на административно наказание,които документи са представени от доверителката ни с писмо депозирано на 26.10.2018г. пред застрахователя и доколкото физически е невъзможно да осигурим въпросните преписи на изисканите документи, ищцата счита категорично за неоснователен и немотивиран отказа по заведената от нея застрахователна претенция.

Посочва се, че с настоящата съдебна претенция ищцата сезира съда относно търпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП.

По отношение на претенциите за неимуществени вреди: във
връзка с претърпените от ищцата телесни повреди,заявява, че:

По отношение на установената фрактура на горен ляв крайник, същата ще оставят силен негативен отпечатък върху по-нататъшния й
живот, с оглед вече намалялата значително способност завъзстановяване и регенериране на клетките и костите на нейното тяло.

Така претърпяната телесна увреда, поставя Д., в изключително неравностойно и непълноценно състояние на човешко съществуване, като на свой ред обуславят разстройство на здравето, психическо и физическо     такова. В заключение така претърпените увреждания ще оставят силен негативен отпечатък върху бъдещия живот, възпрепятстван да извършва
нормално задълженията си и не може да води динамичният живот на здрав човек, какъвто именно е бил нейният преди настъпването на процесното ПТП и е щял да бъде след на пълното й възстановяване, което е невъзможно предвид настъпилите усложнения.

На 29.11.2017г. Д.Т.Г. минава през медицинска комисия за оценка и изготвяне на експертно решение във връзка с временна неработоспособност. С протокол от медицинска комисия с изх. № 188/29.11.2017г. и Експертно решение № 0303 от заседание № 15 от 22.01.2018г. се потвърждава временна нетрудоспособност породена от ЗуД. синдром появил се следствие на фрактурата причинена от ПТП на 06.06.2017г., допълнително към това и имобилизация при съпътстваща остеопороза. Видно от така изложените документи, става ясно, че в физическото състояние на нашата доверителка са се появили усложнения - усложнения, които й повлияват не само на физическото, но и на психическото здраве.

Във връзка с претърпените от ищцата емоционални и психически травми, заявява, че:

Д. Т.Г. в резултат на ПТП на 06.06.2017г. - непосредствено след същото претърпяла болки и страдания изразяващи се в силни депресивни епизоди, страх и ужас. Тя е диагностицирана с депресивни епизоди с пролетно-есенно обостряне, копирани амбулаторно. Следствие на ПТП на 06.06.2017г. освен нейното физическо състояние се променя и нейното психическо. Отключила е тежък депресивен епизод придружен със страх от пътуване в тролей, страх който я е лишил от единствения и поминък и източник на средства. На 08.05.2018г. след продължително задълбочаване на проблема и невъзможност да се справи със същия по какъвто и да е начин, включително и медикаментозен посредством лекарства - антидепресанти и транквилизатори се налага постъпване в „УМБАЛ - ***“ ЕАД-П. в отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания. Там тя е приета със следните оплаквания : Дистимна, тревожна, дистантна, дезинтересирана. С намалена действена активност и инициативност. Забавен мисловен процес, с постоянни епизоди и ретроспекции към преживяната психотравма. Памет и интелект-болестно затормозени.

След направените психологични изследвания е установена дисхармонична структурираност, което е характеризирано със склонност към бягство във фантазията, възможни са проблеми с концентрацията и мисловни затруднения. Всякакви психологични интервенции са затруднени поради хроничния характер на конфликтите. Установена е депресивна симптоматика изразяваща се в обезкураженост за бъдещето, намалени удоволствени изживявания, намален енергетичен потенциал, нарушаване на съня и апетита. Водещи са проявите на социална самоизолация и повишен фокус върху собственото телесно функциониране.

Всичко това несъмнено е породено от изживения неописуем ужас, шок и стрес от ищцата, във връзка с ПТП-то. За психиката е огромна травма, която неминуемо ще остави забележим отпечатък в съзнанието й, тъй като същата постоянно усеща безпокойство за своята безопасност и за тази на близките си.

Допълнително, след престоя на ищцата в психиатричното отделение на УМБАЛ - П. преминава през медицинска комисия за освидетелстване и е изпратена към ТЕЛК за определяне на процент за ТНР.

Вземайки предвид гореизложеното, както и последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице /в случая пострадало такова/, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна,  че обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи в резултат на процесното ПТП, е в размер на 100 000,00 (сто хиляди) лева, които с настоящата искова молба претендираме.

Ищцата е съгласна с този размер и приема, че същият представлява справедлив такъв за обезщетението, което й се дължи, съгласно закона, за търпените от нея неимуществени вреди.

Петитум: С оглед всичко гореизложено, ищцата- Д.Т.Г., моли да бъде призована с ответника на съд и след като се убеди в основателността на исковете и изслушате исканите с гласни доказателствени средства, съдът да постанови решение, с което да осъди "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***" АД, област С. (столица), община Столична, гр. С. 1407, район р-н ***, бул."***“ № 51 Д, да заплати на ищцата  сумата от 100 000,00 (сто хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпените от Д.Т.Г. болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция- 10.10.2018г., до окончателното й изплащане.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства:

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.06.2017г.;

 АУАН N° *** на В.С.Н. от 06.06.2017г.;  /                     Наказателно постановление №17-0838-00***;

Отговор от Районна прокуратура - П. от 29.11.2018г.;

Декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-14-28 от 08.06.2017г.;

 ИЗ № 17139 на Д.Т.Г.;

 Амбулаторен лист № 2122 от 07.06.2017г. -1 стр.;

 Назначение за образна диагностика от 06.06.2017г.- 2 стр.;

 Медицинско удостоверение за пред съда 388/2017г. от 12.06.2017г.

 Болничен лист №     *** от 07.06.2017г.;

 Болничен лист №     *** от 21.06.2017г.;

 Болничен лист №     *** от 21.07.2017г;

 Болничен лист №     *** от 21.08.2017г;

 Болничен лист №     *** от 20.09.2017г.;

 Болничен лист №     *** от 20.10.2017г.;

 Болничен лист №     *** от 20.11.2017г.;

 Болничен лист №     *** от 24.01.2018г.

 Болничен лист №     *** от 23.02.2018г;

Болничен лист №         *** от 01.06.2018г;

Епикриза по ИЗ 17139/2018;

Протокол на медицинска комисия ЛКК№37/15.06.2018г;

Експертно решение №303 от 22.01.2018г;

Амбулаторен лист №856 от 03.05.2018г

Извънсъдебна претенция до ЗК“***“-АД от 25.09.2018г;

Писмо от ЗК“***“-АД с изх._№11075/11.10.2018г.

Писмо до ЗК“***“-АД от 24.10.2018г.

 

Направени са следните  доказателствени искания:

1.На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да се задължи ответника да представи полица № ***.     В случай че ответникът не оспори наличието на същата, да се определи като безспорно и ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК обстоятелството, че към дата 06.06.2017г. е била налична валидна полици “Гражданска отговорност” относно л.а. марка “***” модел “***” с per. № ***.

 2.Да бъде назначена съдебна-автотехническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:

 Какви са причините и механизмът за настъпване на процесното ПТП?

 3. Да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице травматолог, която да отговори на следните въпроси:

 Какви са причините за настъпилите за ищцата Д.Т.Г. увреждания?

 Какъв е медико-билогичния характер на получените увреждания?

 Какви са получените наранявания, какъв е техният интензитет, какви са начинът и времето за тяхното лечение?

 Налице ли са остатъчни последици от получените от ищцата увреждания?

 В какво се изразява ЗуД.ият синдром? Какви са последиците от него? Може ли да бъде излекуван, ако да какъв период от време и какъв вид рехабилитация са необходими ?

 4. Да бъде долуснат един свидетел при режим на довеждане. който да отговори на въпроси, касаещи обема на претърпените неимуществени вреди от доверителката ни във връзка с настъпилото събитие.

 5.Да бъде назначена комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, която след осъществен личен преглед на ищцата да отговори на следните въпроси:

• Налице ли е остра стресова реакция при Д.Т.Г. в резултат на получени увреди от ПТП на 06.06.2017г/ довела до разстройство на адаптацията й към нейния социален живот, която да е в пряка причинна връзка с  причинените й увреди?

 Налице ли е нарушение на съня, тревожност и други психически разстройства у ищцата, които да са в пряка причинна връзка с настъпили увреди от ПТП на 06.06.2017Г.?

 Налице ли е промяна в психологичното състояние на ищцата в резултат на получени увреди от ПТП на 06.06.2017г, налице ли е психологическа травма, в какво се изразява тя, необходими ли са медикаменти и консултации за лечението й, какви са възгледите за възстановяването на ищцата, възможно ли такова?

 Има ли промяна в психологичното състояние на ищцата след
постъпването й в „УМБАЛ - ***“ ЕАД-П. на 08.05.2018г., ако да в положителна или отрицателна насока?

 В какво се изразява диагнозата „дисхармонична структурираност“, която е поставена на ищцата. Какъв е нейния характер - епизодичен или хронологична?

 Какво е възможността за лечение на така изразената проблематика у ищцата?

 

В исковата молба  се съдържа особено искане за освобождаване на ищцата от такси  на основание чл.83,ал.2 от ГПК.С Определение №111/31.01.2019г.,  постановено по настоящето дело, П.ският окръжен съд е признал за установено на основание чл.83,ал.2 от ГПК, че ищцата  Д.Т.Г. няма достатъчно средства за заплащане на такси и разноски ,поради което е освободил същата от заплащане  на ТАКСИ  и  РАДНОСКИ в производството по т.д.№10/2019г. по описа на П.ски окръжен съд, Търговско отделение. (л.70 от делото)

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника -  ЗК „***“-АД с Разпореждане №667/11.04.2019г.(л.78 и сл.).

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил  отговор на исковата молба, подаден от ответника. Отговорът има задължителното съдържание  на чл.367, ал.2 и 3, предл.1 от ГПК и приложенията по чл.367, ал.3, предл.2 и чл.368 от ГПК. (л.82 и сл.)

    С отговора, ответникът  оспорва  предявените искове по основание и размер, като излага следното:

    Оспорва описаната във исковата молба фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и посочените причини за настъпването му. Задължителната застраховката “Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за виновно причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, каквито
данни липсват в конкретния случай.

По доказателствата и доказателствените искания на ищицата:

1.                                       Не оспорва приложените към исковата молба писмени документи и невъзразявам да се приемат като писмени доказателства по делото.

2.                                       Възразява срещу искането по чл. 190 от ГПК за представяне на процесната застрахователна полица, тъй като не оспорвам валидността на застрахователното правоотношение към датата на ПТП по повод притежаването и използването на лек автомобил марка “***“, модел “330 ЦДИ“, с per. № ***.

 Възразява да бъде назначена съдебно - комплексна психологична и психиатрична експертиза, тъй като видно от приложените документи депресивните епизоди при ищцата датират от 2000 г.

Моли да бъде предоставена възможност да посоча нови доказателства с оглед становището на процесуалния представител на ищцата и евентуално въведени нови твърдения.

Ответникът не прави доказателствени искания.

На основание чл.372,ал.1 от ГПК съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищцата Д.  Г. с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.-Разпореждане №959/27.05.2019г.(л.84 от делото)

В предоставения срок е постъпила Допълнителна искова молба, регистрирана с Вх.№7258/20.06.2019г.(.л.88) С нея ищцата чрез процесуалния представител заявява, че поддържа изразеното становище и направените доказателствени искания.

На основание чл.373,ал.1 от ГПК, съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея, на ответника с указание, че в 2-седмичен срок може да подаде допълнителен писмен отговор  със съдържание по чл.373,ал.2 от ГПК.   – Разпореждане №1010/21.06.2019г.(л.91 от настоящето дело)

 В предоставения срок  не е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, поради което процедурата по размяна на книжа следва да се счита приключила.

С Определение №696/29.07.2019г. съдът на основание чл.374 от ГПК е изготвил проекто-доклад, който е  обявил на страните.(л.94 и сл.)

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-медицинска, съдебна авто-техническа, съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертизи.

 По делото са проведени  няколко открити съдебни заседания.

 Страните, чрез процесуалните представители поддържат изразените становища. Последният представя писмени бележки.

    Съдът като прецени по отделно и в съвкупност  представените от страните доказателства  и заключението на   съдебно-медицинската, авто-техническата, психиатричната и психологическата  експертизи, приема за установено следното  от фактическа страна:

През м. юни 2017г. ищцата  Д.Т.Г.  с постоянен адрес ***, ЕГН-**********, е заемала длъжността „кондуктор“ в общинско дружество  „***“-ЕООД – гр.П., ЕИК-***. Служебните й задължения  най-общо се изразявали в това  да  се движи в салона на съответния тролейбус с цел да продава билети на пътниците и да проверява  картите  им за пътуване. Продаването на билети се осъществява, чрез издаване на билет от касов апарат  срещу  съответна парична сума. Таксуването на  пътниците  предполага кондукторът  да стои прав в движещото се превозно средство, при което са заети едновременно и двете му ръце, тъй като с едната държи касовия апарат, а с другата набира цената на билета, предава билета на пътника и получава  от него дължимата сума, представляваща цена.

На 06.06.2017г. в гр.П. ищцата Д. Г. обслужвала като кондуктор тролейбус №***,  марка „***“, модел „***“, рама №***, собственост на „***“-ЕООД-П., пътуващ по маршрутна линия, преминаваща по бул.“***“ в гр.П.. Този булевард се състои от две насрещни платна, разделени от зелена площ, всяко с по две ленти за движение. Кръстовището между булеварда и ул.“***“ е регулирано със светлинна сигнализация. Тролейбусът се движел в посока –север, т.е.към Ректората на Медицински университет – П.. На  бул.“***“, на около 30 м.преди кръстовището с ул. „***“ се намира спирка на градския транспорт.  В 20.08.16ч. тролейбусът спира на спирката преди МУ-П.. Към този момент ищцата е във вертикално положение в тилната част на превозното средство с лице към страничната лява част. В 20.08.23часа тролейбусът потегля от спирката и ускорява в продължение на около три секунди ( до 20.23.26ч) достига скорост 18.20км/ч.

В същото време по бул.“***“ , също в посока-север,се е движел лек автомобил, марка ***, модел 330ЦД, с рама №***, с рег.№***, собственост на С. Н. М., ЕГН-********** ***, управляван от  В.С.Н., ЕГН-********** със същия адрес, син на собственика. В 20.23.26ч. лекият автомобил е предприел изпреварване на тролейбуса, чрез престрояване от дясна в лява пътна лента. Към момента, когато и двете превозни средства са наближили кръстовището с ул.“***“, водачът на лекия автомобил *** осъществил промяна на направлението на МПС от лява в дясна пътна лента за движение,  като пресича траекторията на движение на тролейбуса, с цел да завие на дясно по ул.“***“. За да избегне удар,водачът на тролейбуса предприема рязко спиране чрез натискане на спирачния педал и реализиране на закъснително движение. Между двете превозни средства обаче е последвал  удар. В следствие на създалата се инерционна сила и наличното триене между подовата настилка и обувките на ищцата, горната част от тялото й се отклонява по посока движение на  преводното средство, след което пада на пода върху лявата си ръка. Закъснителното движение на тролейбуса трае около 2 секунди, след което се установява в покой, а ищцата остава паднала с лице към пода.

На водача на лек автомобил *** – В. Сл. Н. е съставен АУАН№***/06.06.2017г., след което е издадено Наказателно постановление №17-0838-00***.(л.15 и л.16)

Съгласно заключенията на авто-техническите експертизи (първоначална и допълнителна) и обясненията на в.л. инж. В.И., дадени в о.с.з. , проведено на 18.09.2019г.(л.128, втора страница), произшествието се състои в реализирано закъснително движение на тролейбус №***, вследствие на предхождащо пресичане от лява към дясна пътна лента на лек автомобил „*** 330ЦД“ с рег.№ЕН4443ВТ.Възможността на водача на тролейбуса да възприеме предприетите маневри от водача на лекия автомобил ***, настъпва едва, когато челната част на изпреварващия автомобил се изравни с челната на тролейбуса, защото огледалото за обратно виждане на съответния тролейбус има едни зони, които са ограничителни за видимост в напречно положение. Водачът на тролейбуса не е могъл да възприеме лекия автомобил като направление на движение от лява в дясна пътна лента. Едва към момента, в който е възприел предната дясна ъглова част на лекия автомобил предприема закъснително движение без да отлага следи по пътната настилка, при което кондукторката пада върху пода на тролейбуса и получава  телесни увреждания.(л.177)

Пострадалата е прегледана в спешно отделение на УМБАЛ-П., където са направени ренгенови снимки на лява ръка и лява колянна става.На лявата ръка е поставена гипсова имобилизация.

По делото са представени общо 10 броя болнични листове за временна нетрудоспособност с обща продължителност 290 календарни дни, от които 9 бр. с диагноза „счупване на ляв радиус на „типично място“ и 1бр. с психиатрична диагноза.

С Решение на ТЕЛК от 22.01.2018г. на ищцата е разрешена продължителна временна нетрудоспособност, поради усложнения и удължаване на оздравителния процес във връзка със счупването на лъчевата конст на лявата ръка.В протокола  от ТЕЛК  е посочена диагнова „Фрактура радии ин локо типико.Рефрактура, синдром на Зудек втора степен, контрактура пост имубилизационем. Остеопорозис генерализата“.

Свидетелката Наталия С. М.а – дъщеря на ищцата, с която живеят в едно жилище, установява в показанията си, дадени в о.с.з.  на 18.09.2019г.(л.126 и сл.) следното: Вечерта, след катастрофата, ищцата е била „ в ужасно състояние“. -  Ръката й е била наместена без упойка и много я е боляла.Кракът й „е бил зле“ и не е можела да се движи. Лицето й е било наранено, плачела е постоянно.С гипс е била доста дълго време – около два месеца.Получила е и болестта на Зудек, което е усложнило състоянието й. Дълго време не е можела нищо да прави с лявата ръка. И до сега изпуска предмети, които хваща с тази ръка. След свалянето на гипса е провеждала рехабилитация.Пиела е постоянно болкоуспокояващи, каквито не е приемала преди инцидента. Върнала се е на работа след около година, но  за кратко, тъй като е постъпила на стационарно лечение в психиатрично заведение. Не е била в състояние да пътува с тролей, тъй като при спирането му, е имала чувството, че ще падне. Сега продължава да приема медикаменти, които са й изписали за лечение на психиатрично заболяване. Затруднява се при извършване на ежедневните дейности в домакинството.

Съгласно съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р Д.Д. в резултат на ПТП,  настъпило на 06.06.2017г., ищцата Д.Г. е получила следните увреждания:

1)Счупване на лъчевата кост на предмишницата на лявата ръка на т.н.“типично място“( в долна трета);  2) контузия(натъртване) на лявата колянна става, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата.

Счупването на лъчевата кост на предмишницата на лявата ръка на т.н.“типично място“ само по себе си води до трайно затруднение движенията на лявата ръка. Контузията на лявата коленна става се изразява в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата  представлява разстройство на здравето  временно и неопасно за живота.

Натъртването на лявата коленна става не се нуждае от специално лечение.То причинява болки и страдания, които условно могат да се нарекат средни  за период от около 1 седмица и слаби за още около 2 седмици.

Счупването на лъчевата кост на предмишницата на лявата ръка на „типично място“ в конкретния случай е лекувано посредством „мануална репозиция и последваща гипсова имобилизация“, което означава ръчно наместване на фрагментите и обездвижване в гипс.При нормален оздравителен процес гипсът обикновено се носи 10-12 седмици и след неговото сваляне се препоръчва рехабилитация. В конкретния случай не са представени медицински документи, удостоверяващи  колко време е носен гипсът, кога е свален, какво е било състоянието на ръката след свалянето му, дали повторно е била гипсирана ръката, провеждана ли е рехабилитация и каква, колко е била нейната продължителност. При тези данни може да се посочи, че в резултат на счупването на лявата лъчева кост ищцата Д.Г. е търпяла болки и страдания, които условно могат да се разделят на силни през първите 5-6 седмици, средни – през следващите 4 месеца и слаби – за още около 4 месеца.

Синдромът (болестта) на Зудек представлява локализирана ( ограничена, петниста) остеопороза ( разрехавяване и декалцификация) на костната тъкан в резултат на дълго ограничаване на дейността на даден крайник след обездвижване или счупване на кости. Болестта на Зудек възниква след прекарана травма в областта на крайниците, след счупване на кости, след продължителна имобилизация и при неправилно проведено лечение. Най-често се наблядава в областта на ръката.Болестта има три стадия: През първия се наблюдава остро възпаление и поразеният от болестта крайник е болезнен и с оток, кожата е зачервена и топла и чувствителна на натиск. Тъй като движенията на пръстите засилват болката, болните ги избягват. При втория стадий се наблюдава дистрофия – кожата на болния крайник избледнява и става по-хладна, загубва еластичността си, става лъскава и изтънява. В третия стадий се развива атрофия ( изтъняване) на мускулатурата. В този стадий болката изчезва, но настъпват тежки ограничения в движенията на ставите до степен на обездвижване, а крайникът е студен. Съгласно решението на ТЕЛС, при ищцата болестта на Зудек е от втора степен. Лечението  е упорито и продължително и се осъществява  чрез рехабилитация, лечебна физкултура, масажи, физиотерапия ( електролечение), водолечение в минерални води.

Съгласно съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от в.л. д-р Т.,  състоянието, което ищцата описва след ПТП, настъпило на 06.06.2017г- може да бъде отнесено към Остра стресова реакция. Същата е с редидивиращо депресивно разстройство, което сега е в ремисия. Психичното разстройство при ищцата е с давност 17 години преди инцидента.  Не може да се определи конкретната причинно-следствена връзка за възникване на депресивното разстройство. Нарушението на съня и повишената тревожност в дните, следващи инцидента на 06.06.2017г., могат да се обвържат с него. Личностовите черти  на ищцата покриват критериите за емоционално нестабилна личност, граничен тип. Понастоящем приетата формулировка определя личностовите разстройства като тежки нарушения в структурата на характера и поведенчески тенденции на лицето, които обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив в социалното функциониране. Личностовото разстройство обхваща дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на  реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации.Подобен стил на поведение има устойчив характер и обхваща многобройни аспекти на човешкото функциониране. Това са състояния, свързани с развитието, които възникват в детството или юношеството, устойчиви са и продължават в зряла възраст.

Относно основното психично разстройство  - Рецидивиращо депресивно разстройство е необходимо ищцата Д.Г. периодично да осъществява прегледи при амбулаторен психиатър и според състоянието й да бъде назначавана терапия.При пореден депресивен епизод е необходимо провеждане на антидепресивна терапия. При ремисия поради голямата честота на депресивните епизоди е уместно да следва тимостабилизираща терапия. При личностова дисхармония(емоционално нестабилна личност, граничен (borderline) тип ) при ищцата, терапевтичните подходи са крайно ограничени, несигурни и неефективни.

В  открито съдебно заседание в.л. д-р  Т. обяснява, че по принцип borderline  са личности, които са лесно раними.Те са чувствителни и при тях възприемането и преживянето на чувствата е по-интензивно.

Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р А.Р.,  катастрофата и психо-физическите последствия от нея са довели до трудно поносимо влошаване на качеството на живот на ищцата Д.Г., на всички нива – емоционално, социално, професионално и личностно. Излизането от това състояние е бавен и непредвидим процес, ако пострадалата не проведе дълъг курс на психотерапия, която да й помогне да разпознае, понесе и преформулира травмата по такъв начин, че да успее да я впише в житейската си история. Такава помощ изисква сериозна времева и финансова инвестици, от страна на пострадалата.

И за двете преводни средства, участвали в ПТП, настъпило на 06.06.2017г., са сключени застрахователни договори „Гражданска отговорност“ с ответника  - ЗК„***“- АД със седалище и адрес на управление в гр.С.,   бул.“***“№***. -  За лекия автомобил марка ***, модел 330ЦД, с рама №***, с рег.№***, собственост на С. Н. М., ЕГН-********** ***, управляван от свидетеля В.С.Н. застрахователната полица е № ***, със срок на валидност от 23.02.2017г. до 23.02.2018г.;  За тролейбус №***,  марка „***“, модел „***“, рама №***, собственост на „***“-ЕООД-П., в който се е намирала ищцата, застрахователната полица е № ***, със срок на валидност от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.

С  Молба вх. № 13035/25.09.2018г, на основание чл.380,ал.1 от КЗ, ищцата Д.Г., чрез пълномощника адв. Н.Д., е депозирала доброволна претенция към  ответника –ЗК“***“-АД- С., което обстоятелство се признава в писмо, изх.№11075/11.10.2018г. на л.60 от делото и не се оспорва  с  отговора на исковата молба. Споразумение не е постигнато.

Посоченото в изходящата от ответника Молба без изходящ номер, регистрирана с Вх.№1000890/26.09.2019г. на П.ски окръжен съд, намираща се на л.139 от делото, че в ЗК“***“-АД не е завеждана претенция за изплащане на обезщетение е в противоречие с доказателствата по делото, включително и с признанието на ответника, изразено в Писмо изх.№11075/11.10.2019г.(л.60 от делото) че претенцията на ищцата е заведена под Вх.№13035/25.09.2018г.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, с които е попълнено делото, от показанията на свидетелите Наталия М.а и В.Н., от заключенията на първоначалната и допълнителна авто-техническата експертиза, изготвени от инж.В.И., съдебно-медицинската, изготвена от доц.д-р Д.,  съдебно-психиатричната, изготвена от д-р Т. и съдебно-психологическата, изготвена от доц.д-р А.Р., които не са оспорени от страните.

От изложеното е видно, че като цяло съдът възприема фактическата обстановка, описана в исковата молба.

Ответникът, който оспорва фактическите твърдения по исковата молба, не е представил доказателства, които да установяват други фактически положения. – В исковата молба се твърди, че е настъпил удар между двете превозни средства – лек автомобил и тролейбус. Посоченият от ответника свидетел В.Н. –управляващ  участващия в ПТП лек автомобил, марка „***“, твърди в показанията си, че удар  не е настъпил  и дори той не е разбрал за пътно-транспортното произшествие. От заключението на първоначалната и допълнителна авто-техническа експертиза,  която е ползвала и записите на видеокамерите, обаче се установява, че между двете превозни средства е имало съприкосновение и водачът на тролейбуса рязко е спрял за да избегне по-голям удар между тях. Що се касае до факта, че върху предната част на тролейбуса не са останали следи от удара, в съдебния протокол на л.129(долу) от делото, в.л. инж.В. И. обяснява следното: Тролейбусът отпред е с облицовка и броня, които при числени стойности на загуба на скорост, по-малки от 12-15км./ч. не се получават пластични деформации. При много автомобили при малка контактност, еластичността на бронята не деформира  и след това се връща в същото състояние и не се получават щети. Това става при малка скорост и малки загуби на скорост, от което следва, че в случая загубата на скорост е била малка.

  С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е  сезиран с  осъдителен иск  с правно основание  по чл.432,ал.1 от КЗ и цена 100000лв.( сто хиляди лв.), представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, причинени от застрахователно събитие -ПТП, настъпило  на 06.06.2017г. , около 20.10ч. в гр.П., на кръстовището на бул.“***“ и  ул.“***“. Т.е. касае се за т. нар. пряк иск   на увреденото лице срещу застрахователя на  причинителя на вредата (деликвента),  за обезщетение по    застраховка „Гражданска отговорност“.

По допустимостта на  иска:

Тъй като с прекия иск  на увреденото лице се претендират обезщетения за вреди от ПТП, настъпило  на 06.06.2017г., приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ,  специална  допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя   по ГО на виновния водач на МПС,  а именно  предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между   пострадалия и застрахователя по повод  заплащане  на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ на 25.09.2018г, извънсъдебно споразумение не е постигнато, а исковата претенция по прекия иск е заявена на 17.01.2019г, от когато е регистрацията с Вх.№659/17.01.2019г. по входящия регистър на П.ски окръжен съд. От това следва, че е  налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на предявените  преки искове на увреденото лице. Освен това, исковете да допустими  и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като са предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават фактическите предпоставки  на чл.432 от КЗ.

По основателността на  иска:

Отговорността на ответника- застраховател по чл.432 от КЗ е договорна, но предпоставка за възникването й е деликт, осъществен под формата на ПТП от водача на застрахования автомобил.

В тежест на ищеца е   да установи следното: Настъпването на ПТП; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има действие за периода на  настъпилото  събитие;  Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото  увреждане на здравето;  Оздравителен период – продължителност и  специфики; Претърпени болки и страдания.

В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са налице  фактическите положения, описани в исковата молба.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат.

От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите съдебно-медицинска, авто-техническа, съдебно-психиатрична  и съдебно-психологическа експертизи, е установено по категоричен начин, че   в резултат на настъпило ПТП на 06.06.2017г. в гр.П., на кръстовището на бул.“***“ и ул.“***“,  предизвикано от водача на лек автомобил марка ***, модел 330ЦД, с рама №***, с рег.№***, на ищцата Д.Т.Г. ***, са причинени увреждания, които са както телесни, така и психически: 1)Счупване на лъчевата кост на предмишницата на лявата ръка на т.н.“типично място“( в долна трета);  2) контузия(натъртване) на лявата колянна става, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата; 3) Остра стресова реакция,  настъпила на фона на съществуващо рецидивиращо депресивно разстройство; 4)Промяна на психическото състояние, характеризиращо се с високи нива на тревожност,преживявания, свързани с непреодолян страх, цялостно влошаване  качеството на живот.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че вина за настъпването на ПТП има  водачът на лек автомобил „***“, модел „330ЦД“ с рег.№4443 ВТ., собственост на неговия баща. – Движейки се в лявата лента за движение на дясното пътно платно в посока север на бул.“***“ в гр.П.,  този водач предприема  завой на дясно, като несъобразява обстоятелството, че в дясната лента за движение се намира тролейбус на градския транспорт,( в който ищцата е кондуктор), което превозно средство   е потеглило след престой на спирка. Водачът В. Н. не пропуска движещия се в дясната лента  тролейбус, а предприема завой на дясно като  пресича траекторията  на движение на последния. За да избегне ПТП водачът на тролейбуса рязко спира,в резултат на което между двете  превозни средства е настъпил удар,  но поради  закъснителното движение на тролейбуса, ищцата, която  е била права в салона,  пада на  пода и получава увреждания.

От установената фактическа обстановка следва, че водачът на лекия автомобил  е нарушил разпоредбата на чл.25,ал.2 от ЗДвП за извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента, при което е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат в нея. Нарушена е и разпоредбата на чл.35,ал.1 от ЗДвП, според която завиване на дясно се извършва от  най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато летните са обозначени за движение в съответната посока – от лентата, предназначена за завиване на дясно.

Безспорно е установено, че по отношение на управлявания от виновния водач лек автомобил марка ***, модел 330ЦД, с рама №***, с рег.№***, собственост на С. Н. М., ЕГН-********** ***, с ответниковото застрахователно дружество  - ЗК“***“-АД-С. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и е издадена  Застрахователната полица е № ***, със срок на валидност от 23.02.2017г. до 23.02.2018г. При тези данни,  пътно-транспортното произшествие от 06.06.2017г. е  застрахователно  събитие, което е  настъпило при действие на договора за застраховка.

Горното е достатъчно, за да се приеме, че предявеният от ищеца против ответника пряк иск  по чл.432 от КЗ е доказан по основание.

За да се произнесе относно размера, в който следва да се уважи искът, съдът съобрази следното:

Неоснователно е възражението на  застрахователното дружество – ответник,  за съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът  намира, че ищцата като пострадало лице не е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат. – Вярно е и в.л. авто-инженер  В.И. установява, че ако  при ПТП същата е била седнала,         а не права и/или ако се е държала за рамките в салона, уврежданията може би не биха настъпили или биха били по-леки. – При описанието на фактическата обстановка, съдът посочва, че изпълнението на служебните й задължения, свързани с продаване на билети чрез касов апарат, предполага същата да се движи  в салона на тролейбуса при едновременна заетост на двете ръце. – с едната ръка  да държи апарата, а с другата да калкулира цената, предава билета и получава цената от пътника. В случая след потеглянето на тролейбуса от спирката, може да се предполага, че ищцата е таксувала  последните качили се пътници. По делото не са представени доказателства за инструктаж за работа, който да изключва едновременната заетост на двете ръце на кондуктора, който  да не е спазен от ищцата.Маневрата на водача на тролейбуса  е осъществена внезапно, което изключва предварителната подготовка на ищцата.

От доказателствата не следва извод за съпричиняване  от страна на водача на тролейбуса. – Както е установено от авто-техническата експертиза и от обясненията на в.л., дадени в о.с.з., този водач предприема рязко спиране за да избегне ПТП. По аргумент от разпоредбата на чл.24,ал.1 от ЗДвП,съдът счита,че същият не е допуснал нарушение на правилата за движение.Според експертизата водачът на тролейбуса не е могъл да възприеме лекия автомобил като направление на движение от лява в дясна пътна лента. Възможността му да възприеме предприетите маневри от водача на лекия автомобил ***, настъпва едва, когато челната част на изпреварващия автомобил се изравни с челната на тролейбуса, защото огледалото за обратно виждане на съответния тролейбус има едни зони, които са ограничителни за видимост в напречно положение.  Едва към момента, в който е възприел предната дясна ъглова част на лекия автомобил предприема закъснително движение без да отлага следи по пътната настилка, при което кондукторката пада върху пода на тролейбуса и получава  телесни увреждания.(л.177)

(Впрочем, дори да се приеме съпричиняване между водачите на двете превозни средства( каквото съдът счита, че не е установено), това обстоятелство не би се отразило върху изхода на делото, с оглед размера на обезщетението,  тъй като и за двете са сключени застрахователни договори „ГО“ с един и същ застраховател – ответника по делото)

От показанията на свидетелката Н.М.а – дъщеря, която има непосредствени впечатления, се установява, че оздравителният период е бил много дълъг, с усложнения, като и до сега същата не се е възстановила физически и психически.

От медицинската документация, от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р Д.Д.  и обясненията му, дадени в о.с.з., се установява, че  нормалният оздравителен процес при вида счупване, причинено на ищцата, продължава около три-четири месеца. При нея обаче е продължило 290 дни( т.е. почти 10 месеца), поради усложнения, изразяващи се в появата на болестта на Зудек, която се е развила до втора степен при възможни три степени. Оздравителният период е свързан с болки, страдания, невъзможност  да се ползва увредения крайник и пр.

Съгласно психиатричната експертиза, настъпилото ПТП е предизвикало остра стресова реакция у ищцата, която от години страда от рецидивиращо депресивно разстройство и това е наложило пребиваването й в психиатрично заведение. Съгласно психологическата експертиза, след инцидента се променя психическото състояние на ищцата, което е довело до  цялостно влошаване качеството на живот на пострадалата и са необходими време и средства  за  възстановяване.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, както като физически увреждания, болки и страдания, така и като  заболяване на психиката и неприятни емоционални изживявания.

 Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съобразявайки настъпилите увреждания на здравето на ищцата, лечението чрез имобилизация на горен крайник, усложненията в оздравителния процес в резултат на болестта на Зудек-ІІ степен,  претърпените   болки, страдания,  острата стресова реакция,влошаване на психичното здраве, неприятни емоционални изживявания, които не са преодолени,  невъзможността  ищцата да продължи работа като кондуктор,социално -икономическата обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента  и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че  за  възстановяване на претърпените неимуществени вреди, ответникът като застраховател на деликвента по застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищцата   като увредено лице, обезщетение  по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД  в размер на 55000лв.(петдесет и пет хиляди лв.).

С исковата молба се претендира присъждане на лихва върху  определеното обезщетение, считано от 10.10.2018г. съгласно чл.497,ал.1,т.1 от КЗ. За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното: Съгласно чл.497,ал.1 от КЗ,застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:

1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;

2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

Тъй като в случая ищцата като увредено лице не е представила всички доказателства, които са поискани от застрахователя  по чл.106,ал.3 от КЗ, което обстоятелство следва от  писмото на застрахователя на л.60 от делото и се признава в  исковата молба,  съдът приема, че  лихва не може да се присъди с начална дата съгласно сроковете по чл.497,ал.1 от КЗ, а се дължи, считано от подаване на исковата молба – 17.01.2019г., като за периода от 10.10.2018г. до 16.01.2019г., претенцията бъде отхвърлена.

За разликата от 55хил.лв. до 100 хил.лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. – Претендираната сума от 100хил.лв. е  завишена с оглед  характера на увреждането, социално- икономическите условия в страната и съдебната практика.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че няма причинно-следствена връзка между ПТП и влошаване  психичното здраве на ищцата, тъй като същата е страдала  от депресивно разстройство със значителна давност. – От съдебно-психиагричната експертиза е установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила остра стресова реакция, от което следва, че нейното психично здраве се е влошило. Болестното й състояние не може да доведе  и  до по-малък размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като съгласно заключението на  психиатричната експертиза ищцата като borderline личност е по-ранима и по-чувствителна, което обуславя по-висока степен на неимуществени вреди.

Във връзка с разноските, съдът приема следното:

На основание чл.83,ал.2 от ГПК, ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден  на основание чл.78,ал.6 във  чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати  по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-П., държавна такса от 2200.00лв.(  две хиляди и двеста лв.) върху уважената част от иска в размер на 55000лв.С оглед уважената част от иска, ответникът следва да възстанови и заплатените от бюджета на съда разноски за експертизи, както следва: От бюджета на П.ски окръжен съд е преведена общо сумата от 1400.00лв. за експертизи.(400лв.- за автохническа, 400лв. – за съдебно-медицинска, 300лв. – за психиатрична и 300лв. за психологическа).При положение, че  искът е уважен за сумата от 55хил.лв., при цена 100хил.лв,  ответникът следва да заплати  по сметка на Окръжен съд-П. на основание чл.78,ал.6 от ГПК  разноски за експертизи  в размер на 770.00лв.( седемстотин и седемдесет лв.)

С молба на л.221 от делото, пълномощникът на ищцата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА, като се съобрази, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Съдът съобразявайки разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя в възнаграждение в размер на сумата от 2180лв., върху което съгласно §2а от ДР, за регистрираните  по ЗДДС, какъвто е адв. Н.Д.  се начислява дължимият данък върху добавената стойност и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. От това следва, че крайният размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в тежест на ответника е  2616.00лв.( две хиляди шестстотин и шестнадесет лв.)

В писмените и устни изявления ответникът не е направил искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива съобразно отхвърлената част от иска.

По изложените съображения, П.ският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

 ОСЪЖДА  ЗК „***“ – АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ №51 Д,  ДА ЗАПЛАТИ на  Д.Т.Г., ЕГН-********** *** и съдебен адрес адв.Н.Н.Д. ***,полуетаж 4, офис4, на основание чл.432 от КЗ, СУМАТА  от 55000.00лв.( петдесет и пет  хиляди лв.) - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от  В.С.Н. *** на кръстовището на бул.“***“ и ул.“***“, при  сключена от собственика на автомобила  С. Н. М. застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица ***, издадена от  ЗК“***“-АД -С., със срок на валидност от 23.02.2017г. до 23.02.2018г, ведно със законната лихва върху сумата от 55000.00лв., считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Д.Т.Г., ЕГН-********** *** и съдебен адрес адв.Н.Н.Д. ***,полуетаж 4, офис 4,  СРЕЩУ ОСЪЖДА  ЗК „***“ – АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ №51 Д,  ИСК за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ за сумата от 45000лв.(четиридесет и пет хиляди лв.), представляваща РАЗЛИКА от 55000.00лв.( петдесет и пет хиляди лв.) до 100000.00лв.(сто хиляди лв.), КАКТО и за лихвата върху сумата от 55000лв. за периода от 10.10.2018г. до 16.01.2019г.

 

ОСЪЖДА  ЗК „***“ – АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ №51 Д,   ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-П., държавна такса от 2200.00лв.(  две хиляди  и двеста лв.) върху уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА  ЗК „***“ – АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ №51 Д,   ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-П.,СУМАТА от  770.00лв.( седемстотин и седемдесет лв.) - възнаграждения за вещи лица съобразно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА  ЗК „***“ – АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ №51 Д,   ДА ЗАПЛАТИ   на адвокат Н.Н.Д. с адрес ***, полуетаж 4, офис 4, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение  в размер на 2616.00лв.( две хиляди шестстотин и шестнадесет лв.)

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: