№ 15263
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110164591 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „В Р“ ЕООД срещу
„Т“ ЕООД.
Ищецът твърди, че осъществява поддръжка и управление на сграда с
адрес: гр. София, ....., като е сключил отделни договори с всеки етажен
собственик, по силата на които му се дължи възнаграждение за
осъществявана от него дейност. Твърди, че по този начин са били уредени и
отношенията му с ответника, който има качеството етажен собственик, но с
оглед изтичане срока на договора помежду им, считано от 01.01.2019 г. между
тях не съществуват договорни правоотношения; че за периода 01.01.2019 г. –
31.07.2021 г. разходите за поддръжка на общите части, прилежащи към офиса
на ответника, възлизат на сумата от общо 6 076, 87 лв.; че за исковия период
дейността по управление и поддръжка е осъществявана за сметка на ищеца.
Твърди, че дейностите по поддръжката на пожароизвестителната инсталация,
асансьорната уредба, вентилационната и климатичната система,
електрическите системи, почистването на общите части в сградата и
пропускателния режим в сградата се извършват възмездно от трети за спора
лица в изпълнение на сключени с тях договори, по които ищецът им заплаща
възнаграждения. Твърди, че за исковата сума се е снабдил със заповед за
изпълнение от 18.08.2021 г. по ч.гр.д. № 45781/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на процесното вземане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Т“ ЕООД, с който оспорва иска. Твърди, че е собственик на офис
№ 18, находящ се в сграда с адрес: гр. София, ...... Твърди, че офисът реално
не се ползва, тъй като производствената база на дружеството е в провинцията.
Твърди, че след възникнали между страните спорове са били постигнати
1
спогодби и споразумения относно дължимите от ответника суми, а именно –
да се заплаща по 100 лв. месечно, като за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е заплащал
месечно по 100 лв. Твърди, че за 2019 г. до месец октомври включително е
заплатил на ищеца сумата от 1 120 лв. Оспорва по делото да са ангажирани
доказателства, от които да се установява осъществяване на дейност по
поддръжка на общите части в твърдения обем и претендирания размер.
Твърди, че от 2019 г. не използва отоплителната и вентилационна система,
поради което не генерира разходи за тях. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 04.08.2021 г. заявителят „В Р“ ЕООД е сезирал СРС с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Т“ ЕООД
за сумата 6 076, 87 лв., представляваща сума, с която длъжникът се е обогатил
без основание, като е спестил разходи за стопанисване и поддръжка на
общите части в ЕС с адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 9.
С разпореждане от 18.08.2021 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски, както следва:
121, 54 лв. държавна такса и 445 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на
вземането по исков ред.
Между страните не се спори, че ответното дружество е собственик на
офис № 18, намиращ се в сграда с адрес: гр. София, ...... В подкрепа на
горното е представен и нотариален акт за покупко-продажба от 30.08.2006 г.,
по силата на който „Т“ ЕООД е закупило следния недвижим имот, находящ се
в гр. София, ул. „Позитано“ № 9, вх. Б, в административна сграда – бл. 1, а
именно: офис № 18 на ет. 5, със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от три
офис помещения и санитарно помещение, при съседи: стълбище, офис № 17,
калкан и улица, отгоре – офис № 20 и отдолу – офис № 14, заедно с
припадащите се на този офис ид.ч. от общите части на сградата, равняващи
се на 1,11% или 16,16 кв.м. и 0,95% от правото на строеж върху мястото.
Страните не спорят, че за исковия период не са налице договорни
правоотношения помежду им, каквито са били налице до исковия период с
оглед сключен с ответното дружество индивидуален договор, каквито са
сключвани с всички етажни собственици.
Установи се от ангажираните по делото писмени доказателства и
показанията на свидетеля С., че през исковия период от страна на ищцовото
дружество са извършвани действия по поддръжка на общите части в ЕС за
процесната сграда, в т.ч. – почистване (представен е трудов договор от
01.10.2015 г., ведно с допълнителни споразумения към него с лице, заемащо
при ищеца длъжността „хигиенист“), поддържане на асансьорната уредба
2
(представени са издадени от М Л“ ООД фактури за поддръжка на
асансьорната уредба за исковия период), осигуряване на пропускателен
режим в сградата (представени са трудови договори от 01.09.2014 г.,
13.06.2019 г. и 31.05.2019 г., ведно с допълнителни споразумения към тях с
лица, заемащи при ищеца длъжността „портиер“, както и фактури, изд. от „Д
Г“ ООД за поддръжка и мониторинг на сигнално-охранителна техника в
сградата за 2019 г.), поддръжката на пожароизвестителната инсталация
(представени са фактури, изд. за исковия период от „Г“ ЕООД), поддръжка на
вентилационната и климатичната инсталация (представени са фактури, изд. за
исковия период от „К“ ООД), заплащане на режийните разноски (представени
са фактури за исковия период, изд. от „Ч Е З“ АД), както и платежни
нареждания за заплащане на гореописаните разходи.
Свидетелят С. депозира показания, че дейността по управление и
поддръжка на общите части в ЕС в сградата се извършва от „В Р“ ЕООД, като
за исковия период с ответното дружество индивидуален договор не е
сключен. Заявява, че ответното дружество осъществява почистване, грижи се
за текущите ремонти, в сградата има пропускателен режим – жива охрана,
заплаща режийните разходи, осигурява поддръжката на климатичната
инсталация и асансьорната уредба, като тези дейности са осъществявани за
целия период 2019 г. – 2021 г. без прекъсване.
Според заключението на комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза се установява, че направените разходи за управление и
поддръжка на общите части към офис № 18 за периода 01.01.2019 г. –
31.07.2021 г. възлизат на сумата 6 076, 82 лв., като с оглед констатираните
плащания в общ размер на сумата 1 261 лв., направени през 2019 г., видно от
представените от ответника вносни бележки и таблица в констативно-
съобразителната част на експертизата, т.е. преди заявлението по чл.410 ГПК,
е налице непогасен остатък в размер на сумата 4 815, 82 лв.
С протоколно определение от 08.02.2023 г. производството е
прекратено, на основание чл.233 ГПК, за сумата над 4 815, 82 лв. до 6 076, 87
лв. поради направения от ищеца отказ от иска.
Представено е преводно нареждане от 19.05.2022 г., с което ответникът
е заплатил на ищеца сумата от 3 930 лв. с посочено основание: офис 18 - 31
месеца Х 100 лв. м.11.2019 г. – м.06.2022 г. + ДДС. В посочения в основанието
на платежното нареждане период м.11.2019 г. – м.06.2022 г. исковият период
01.01.2019 г. – 31.07.2021 г. обхваща 20 месеца (м.11.2019 г. – м.07.2021 г.),
т.е. от това плащане за исковия период се отнася сумата 2 400 лв., с оглед
изложеното е налице непогасен остатък в размер на сумата 2 415, 82 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.
чл.59 ЗЗД.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока
по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение
3
на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в
срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда
сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото
имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2)
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под
формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на
разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка
между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те
следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно
основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с
който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана
защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия
се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за
имущественото разместване.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в
пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
управлението и поддръжката на общите части в процесната сграда.
Установи се по делото, че за исковия период 01.01.2019 г. – 31.07.2021
г. тези разход са извършвани от ищцовото дружество, което за този период не
се е намирало в договорни правоотношения с ответника, тъй като срокът на
сключения помежду им индивидуален договор е изтекъл, с оглед на което по
отношение на ищеца е налице обедняване. Установи се, че тези разходи
касаят управлението й поддръжката на общите части в сградата, в която
ответникът е етажен собственик, с оглед на което, като не е заплатил същите,
последният е спестил дължими от него разходи, като по този начин се е
обогатил. Налице е връзка между обогатяването и обедняването, с оглед на
което съдът намира, че предявеният иск се явява основателен до размера на
сумата 2 415, 82 лв., при съобразяване заключението на комплексната
4
експертиза по делото и констатираните плащания на ответника в хода на
процеса.
Неоснователно е възражението на ответника, че предявеният срещу
него иск се явява неоснователен, тъй като офисът не се ползва, доколкото
посоченото обстоятелство е ирелевантно за дължимостта на исковата сума.
Неотносими са доводите на ответника във връзка с наличен теч по
външната стена на сградата.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 4 815, 82 лв. – да се отхвърли като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 448, 97 лв. разноски за заповедното и
сумата 881, 67 лв. за исковото производство. При изчисляване на горното е
взето предвид, че за частта от иска, за която е направен отказ от иска и
производството е прекратено, ищецът няма право на разноски.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. За заповедното производство се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 445 лв., което е под минимума по чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в ред., изм. и доп., бр. 68 на ДВ от 31.07.2020 г.,
приложима към момента на сключване на договора за правна защита –
03.08.2021 г.
За исковото производство се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 600 лв. по договор за правна защита от 19.05.2022 г. (л.415),
което е под минимума по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред., изм. и доп., бр.
68 на ДВ от 31.07.2020 г., приложима към момента на сключване на договора
за правна защита – 19.05.2022 г., и 200 лв. по договор за правна защита от
14.02.2023 г. (л.507) за процесуално представителство в трето открито
съдебно заседание, което е под минимума по чл.7, ал.9 от Наредбата в ред.
изм. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., приложима към момента на сключване на
договора за правна защита – 14.02.2023 г. С оглед изложеното възражението
за прекомерност се явява неоснователно.
От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 800 лв. по договор за правна защита от 10.10.2022 г. (
л.416) От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото съдът намира, че
същото не надвишава минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата в
ред. изм. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., приложима към момента на сключване на
договора за правна защита – 10.10.2022 г. Направени са и разноски в размер
на сумата 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. От
5
направените разноски в полза на ответника следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.4 ГК, сумата от 167, 05 лв., съобразно прекратената част
от производството. По отношение на частта от иска, която се отхвърля като
погасена чрез плащане в хода на процеса, ответникът няма право на разноски
по делото, доколкото плащането е в хода на процеса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „Т“ ЕООД, ЕИК ... дължи на „В Р“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.59
ЗЗД, сумата 2 415, 82 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, като е спестил разходи за поддръжка и управление на
общите части в сграда с адрес: гр. София, ..... за периода 01.01.2019 г. –
31.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 04.08.2021 г. до изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 45781/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав /с отстранена очевидна
фактическа грешка с разпореждане от 20.09.2023 г./, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 415, 82 лв. до 4 815, 82 лв. – като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Т“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на „В Р“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 448, 97 лв. разноски за
заповедното и сумата 881, 67 лв. за исковото производство.
ОСЪЖДА „В Р“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Т“ ЕООД, ЕИК
..., на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 167, 05 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6