№ 12
гр. Бургас, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000274 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 322 от 17.10.2023 г., постановено по т.д. № 59/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “Брилянт – Слънчев бряг” ООД да
заплати на “Обединена българска банка” АД сумата 208 625,14 лв. – сбор от
изискуеми вземания по фактури, издадени от доставчика “Нафта – Трейдинг”
АД към купувача-платец “Брилянт – Слънчев бряг” ООД, които вземания са
прехвърлени от “Нафта – Трейдинг” АД на “Обединена българска банка” АД
на основание договор за факторинг от 21.06.2012 г., както следва:
(1) сумата 146 463,98 лв. – главница по фактура № 26689 от 13.04.2022
г., както и със сумата 6468,83 лв. – обезщетение за забава за периода
10.09.2022 г. - 14.02.2023 г.;
(2) сумата 53 536,02 лв. – част от главница за данъчна основа от 79
013,50 лв. по фактура № 26758 от 27.04.2022 г., както и сумата 2156,31 лв. –
обезщетение за забава върху частично предявената главница за периода
24.09.2022 г. - 14.02.2023 г.;
(3) законната лихва за забава върху главниците от 146 463,98 лв. и 53
536,02 лв. за времето от предявяването на иска на 15.02.2023 г. до пълното
изплащане.
Отхвърлени са исковете за обезщетения за забава за различен период от
време. Присъдени са разноски в полза на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника “Брилянт –
Слънчев бряг” ООД. Поддържа се в жалбата, че решението е необосновано и
1
неправилно. Съдът направил неверни правни и фактически изводи, не
обсъдил релевантни за делото факти, доказателства и доводи.
Неправилно съдът приел, че по делото се установява надлежно
прехвърляне на вземанията по договора за факторинг в полза на банката,
както и че прихващането, извършено между доставчика и платеца не може да
породи погасяващ ефект, тъй като вземанията по процесните фактури не били
в патримониума на дружеството-доставчик.
Липсвали доказателства за надлежно уведомяване на ответника за
прехвърлените вземания по конкретните фактури, които са част от
споразумението за прихващане. Необходимо било одобрение/съгласие в
писмена форма за всяко конкретно определено вземане. Ответникът не бил
уведомяван от първоначалния си кредитор поотделно за цедирането на
фактора на отделните вземания по фактурите, а вместо това цедентът-
доставчик му изпращал фактурите с инструкции за плащане по негова
банкова сметка. Общото уведомление до платеца за сключения договор за
факторинг между фактора и неговия доставчик не било достатъчно. За да има
действие договорът за факторинг и по отношение на платеца, било
необходимо и последващо уведомяване за прехвърлянето на всяко отделно
вземане. Ето защо последващите цесии на вземания, възникнали след
уведомлението за сключване на договора за факторинг, който имал рамков
характер, нямали действие спрямо платеца-ответник. Изводът на съда, че
прихващането не е произвело действие, бил неправилен.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
исковете. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ищец
“Обединена българска банка” АД. Въззиваемият оспорва въззивната жалба
и иска да се потвърди обжалваното решение. Поддържа се, че жалбата е
неоснователна. Иска се тя да бъде оставена без уважение и се претендират
разноски. Излагат се в отговора аргументи за това, че има валидно
прехвърляне на настоящи и бъдещи вземания на доставчика от платеца към
фактора, поради което прихващането, извършено между доставчика и
платеца, не е произвело действие.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирА. да обжалва стрА.,
срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за
редовност, поради което с определение от 28.12.2023 г. е приета за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искови претенции от
“Обединена българска банка” АД (предходно наименование “Кей би си банк
България” ЕАД, а преди това “Райфайзенбанк (България)” ЕАД) против
2
“Брилянт – Слънчев бряг” ООД.
Ищецът заявил в исковата си молба, че на основание договор за
факторинг, сключен с “Нафта – трейдинг” АД – доставчик; прехвърляне в
полза на фактора-ищеца на настоящи и бъдещи вземания по фактури за
извършени доставки на доставчика към платеца-ответник и
авансиране/плащане от фактора на доставчика по цедираните фактури е
носител на ликвидни и изискуеми вземания против ответника в общ размер от
600 248,13 лв. Отправил искане за присъждане на част от главното
задължение или 200 000 лв., представляващи сбор от: (1) сумата 146 463,98
лв. по фактура № ********** от 13.04.2022 г. заедно със законната лихва в
размер на 6468,83 лв. за времето от 09.09.2022 г. до 14.02.2023 г., както и
законната лихва от предявяването на иска до изплащането и (2) сумата 53
536,02 лв., представляваща част от вземане в размер на 79 013,50 лв. –
данъчна основа на вземане в размер на 94 816,20 лв. по фактура №
********** от 27.04.2022 г. – заедно със законната лихва в размер на 2156,31
лв. за времето от 23.09.2022 г. до 14.02.2023 г., както и законната лихва от
предявяването на иска до изплащането.
Ответникът оспорил исковите претенции изцяло. Възразил, че ищецът
следва да насочи исканията си към “Нафта – трейдинг” АД. Оспорил
активната легитимация на ищеца поради вливане на “Кей би си банк
България” ЕАД в “Обединена българска банка” АД. Оспорил съществуването
на вземания на банката против ответника и уведомяването на платеца за
прехвърлянето на вземанията от доставчика към фактора. Заявил, че към
02.11.2022 г. е имал задължения към доставчика “Нафта – трейдинг” АД в
общ размер от 600 248,13 лв. Със споразумение от 02.11.2022 г. доставчикът
признал съществуването на негово задължение към платеца в размер на 606
090,09 лв. за неустойка за неизпълнението на договор от 2022 г. за доставка
на горива. Страните прихвА.ли насрещните си задължения до размера на по-
малкото. Поискал прекратяване на производството поради липса на интерес
за ищеца и липса на пасивна процесуална легитимация, а евентуално –
отхвърляне на исковете изцяло.
С обжалваното решение окръжният съд ували исковете за
претендирА.та част от главницата изцяло, а за мораторна лихва до
завеждането на делото – частично.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Възраженията за недопустимост на производството
поради липса на процесуална легитимация на страните са неоснователни.
Вливането на първоначалния ищец “Кей били банк България” ЕАД в “ОББ”
АД е стА.ло в хода на процеса, поради което производството е продължило в
лицето на прамоприемника на осн. чл. 227 ГПК. В същото време
съществуването или не на задължения на ответника към ищеца е въпрос по
съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството.
3
По съществото на спора обжалваното решение е правилно и на осн. чл.
272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му, които
споделя и не намира за необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Договорът за факторинг няма правна уредба. Факторингът се споменава
като пример за дейност по придобиване на вземания по кредити и друга
форма на финансиране в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ. (“Банката може да
извършва и следните дейности, ако са включени в нейния лиценз: …
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други)”).
С Решение № 94 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3643/2013 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Боян Балевски, е разяснено, че между цесията и
факторинга съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет
вземания на една от страните по тях към трети лица – длъжници на
прехвърлителя. Предметът на договора за факторинг обаче са само парични
вземания, основани на сделки за продажба на стоки и предоставяне на услуги.
Целта на факторинга е ограничаване на неблагоприятните последици за
доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги
на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит чрез
прехвърлянето на риска от кредита върху фактора и с оглед на тази цел в
правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията
вземането, което е предмет на прехвърляне с договора за факторинг, е винаги
бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на
сключване на договора за факторинг или най-малкото е с ненастъпил падеж.
Чрез факторинга се предоставя финансиране от стрА. на фактора на
търговската дейност на доставчика и се поема риска от неизпълнение на
задълженията за плащане на цената на стоките и услугите от третото лице,
като това отличава факторинга като форма на финансово-кредитна дейност от
цесията като общ институт на гражданското право. Факторингът и цесията
имат общи признаци и при празнота в закона относно правните последици и
действието на договора за факторинг съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се
приложат по А.логия на закона правните норми, уреждащи цесията по общото
гражданско право.
Както при цесията и по А.логия с чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането от доставчика на фактора има действие спрямо трети лица и
обвързва платеца (длъжника) от деня, когато прехвърлянето му бъде
съобщено от доставчика.
В случая платецът “Брилянт – Слънчев бряг” ООД е уведомен от
доставчика “Нафта – трейдинг” АД за сключения договор за факторинг от
21.06.2012 г., анекс № 28 и приложение № 28-1 от 13.02.2018 г., с които анекс
и приложение в обхвата на договора се включват доставките към “Брилянт –
Слънчев бряг” ООД, на 22.02.2018 г. – писмо на л. 117 от делото и
4
потвърждение от платеца от 22.02.2018 г. С това потвърждение (писмо изх. №
371/22.02.2018 г.) платецът е потвърдил пред фактора, че е уведомен за
договора за факторинг и за за задължението си да заплаща стойността на
фактурите, издавани от доставчика след 13.02.2018 г., на фактора. Това
уведомление е достатъчно, за да настъпи прехвърлителното действие и
преминаването на вземанията в патримониума на фактора, и последващо
уведомяване на платеца за всяка издадена впоследствие фактура от
доставчика не е било необходимо. Независимо от горното, за процесните две
фактури №№ 26689 и 26758 платецът е бил уведомен с писмо изх. № 63195 от
22.11.2022 г. от фактора, който е бил упълномощен за това от доставчика.
По А.логия с правилото на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, след като длъжникът е бил
уведомен за прехвърлянето на бъдещите вземания на доставчика по всички
фактури след 13.02.2018 г. и се е съгласил с него, потвърждавайки
получаването на уведомлението на 22.02.2018 г., той не е можел да извършва
прихващане на задълженията по издадени след тази дата със свои вземания
към доставчика. По тези съображения споразумението между доставчика и
платеца от 02.11.2022 г. за прихващане на насрещи задължения между тях,
няма действие спрямо фактора. Поради това ответникът-платец е остА.л
задължен към ищеца-фактор до размера на претендирА.та част от вземанията.
В заключение съдът намира, че предявеният иск за част от главница в
размер на 200 000 лв. е изцяло основателен; основателни са и претенциите за
мораторна лихва върху претендирА.та част от вземането. Поради съвпадане
на крайните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да се
потвърди.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец има право на разноски за
въззивното производство съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 322 от 17.10.2023 г., постановено по т.д.
№ 59/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, общ. Несебър, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 22, да заплати на “ОББ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б, сумата 300
лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6