РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Пловдив, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501728 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат К. К. – пълномощник на жалбоподателя В. И.
В., ЕГН ********** от гр. П***, бул. „****, против Решение № 2177 от 15.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1046/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон, процесуалните правила и при липса на обоснованост. Излага подробни съображения
за недействителност на договор за кредит № 700*** Мп от 27.11.2017 г., по който въпрос
липсва произнасяне от първоинстанционния съд. Изразява несъгласие с изводите на съда, че
не следва да бъде ценена представената от ищцата справка извлечение от системата на
ответното дружество, като се позовава на показанията на разпитания пред първата
инстанция свидетел и моли същите да бъдат анализирани подробно. В подкрепа на доводите
си се позовава на практика на Окръжен съд – Пловдив. Претендира разноски съобразно
уважената част от иска в полза на пълномощника на жалбоподателя на основание чл. 38 от
ЗАдв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „*** ул.
„*** чрез пълномощника адвокат Л. Г., с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Оспорват се възраженията на жалбоподателя във връзка с представената от
него справка, като се твърди, че същата не отразява реално извършени плащания и не
изхожда от ответното дружество. В тази връзка се поддържа, че не било установено ищцата
да е заплатила претендираните суми над главницата от 2 000 лв. и това да е извършено без
правно основание. Излагат се аргументи в подкрепа на заключенията на
съдебносчетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети по делото. Предлага се
1
подробен анализ на свидетелските показания, събрани от първоинстанционния съд. Взема се
становище по посочената във въззивната жалба съдебна практика, която се счита за
неотносима към настоящия случай. Сочи ес практика на Окръжен съд – Пловдив във връзка
с представената от жалбоподателя справка. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок
срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В. И. В. против
„Айзаем.БГ“ ООД с твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит
№ 70000*** от 27.11.2017 г., който ищцата намира за недействителен на основание чл. 22 във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което след
допуснатото от съда в първоинстанционното производство изменение на исковата претенция
претендира заплащане на сумата от 357,19 лв., недължимо платена по клаузата за
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и сумата от 585,81 лв., платена при начална липса на основание по клауза за
допълнителна услуга по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че от ищцата не са извършени
плащания нито по таксата за допълнителна услуга, нито за възнаградителна лихва, а
единствената заплатена сума по кредита е главницата от 2 000 лв. Оспорва и твърденията за
недействителност на договора за потребителски кредит.
От фактическа страна по делото е установено, че на 27.11.2017 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, по силата на който
ответникът в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищцата кредит в
размер на 2 000 лв. при ГЛП в размер на 41,03 %, ГПР в размер на 49,69 %, такса за
допълнителна услуга в размер на 65,09 лв. месечно, а ищцата в качеството на
заемополучател се е задължила да върне кредита на заемодателя на 9 месечни погасителни
вноски, чийто срок изтича на 27.08.2018 г.
За извършените плащания по договора за кредит ищцата е представила справка за
погасени суми по договора за потребителски кредит в размер на 2 943,36 лв., която е
оспорена от ответника.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
съгласно компютърната система на „Айзаем.БГ“ ООД извършените плащания по процесния
договор за потребителски кредит са в размер на 2 000 лв.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза според
справка, предоставена от счетоводството на „Айзаем.БГ“ ООД, заплатената сума от страна
на длъжника по процесния договор е в размер общо на 2 000 лв., която е разпределена за
погасяване единствено на главницата в размер на 2 000 лв. Съгласно справката, приложена
по делото, внесените суми от заемателя В. И. В. за погасяване на задълженията по договора
за предоставяне на потребителски заем са в размер общо на 2 943,36 лв., с които суми са
погасени следните задължения: 2 000 лв. главница, 357,19 лв. договорна лихва, 585,81 лв.
неустойка и 0,36 лв. наказателна лихва. На база заложените данни размерът на ГПР е равен
2
на 49,69 %, като в него са включени единствено разходите за договорна лихва. При
включване на възнаграждението за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг ГПР е равен на 166,51 %. Същият се увеличава с 116,82 %.
Свидетелят К. Т. Н., без родство със страните, установява, че познава ищцата, тъй
като са били колеги в „Кредихелп“. В „Айзаем.БГ“ работил като офис-мениджър до месец
ноември 2017 г. През този период ищцата имала кредит. Всяко плащане, което се
извършвало от потребителя, се вкарвало в системата. При предявяване на свидетеля на
представената от ищцата справка за извършени плащания, същият установява, че изглежда
като справка от системата на „Айзаем.БГ“. Не било задължително на справката да се слага
подпис и печат. Всеки служител имал индивидуален акаунт в програмата, която
дружеството използвало, като на справката се виждало името на потребителя, от чиито
акаунт е издадена. Според свидетеля предявената му справка е правена след като напуснал.
При предявяване на справката, съдържаща се в заключението на съдебно-техническата
експертиза, свидетелят заявява, че същата е издадена от системата на дружеството.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество
правилно.
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор
за потребителски кредит, за който се твърди да е недействителен.
В тежест на ищцата е да установи по делото при условията на пълно и главно
доказване заплащането на претендираните суми на ответника, а ответникът – наличието на
валидно правно основание за задържане на платените суми или връщането им на ищцата.
Спорът по делото с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания се свежда до
размера на извършените плащания по процесния договор за потребителски кредит и
недействителността на същия съгласно чл. 22 от ЗПК.
От ангажираните от ищцата доказателства по делото не се установяват с
категоричност твърденията й, че е заплатила на ответното дружество нещо повече от
главницата от 2 000 лв. В тази насока ищцата е представила пред първата инстанция справка
за извършените плащания по договора за потребителски кредит, според която по договора е
платена сума в общ размер на 2 943,36 лв. Справката представлява частен документ, който
не носи името и подписа на изготвилото го лице, с оглед на което доказателствената му
стойност се преценява съобразно всички доказателства по делото. Съдържанието на
справката не се потвърждава от нито едно от останалите събрани по делото доказателства.
Така например заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото без
възражения от страните и ценено от съда като компетентно, обективно и обосновано,
установява, че в компютърната система на дружеството-кредитор са отразени плащания по
процесния договор за потребителски кредит, чийто общ размер възлиза на 2 000 лв., като
липсват отбелязвания за плащания над тази сума. В същия смисъл е и заключението на
съдебносчетоводната експертиза, също прието без възражения от страните, което
установява, че според данните в счетоводството на ответника плащанията по договора са в
сочения от ответника размер на 2 000 лв. От своя страна събраните по делото гласни
доказателства относно издаваните справки от ответното дружество са без правно значение,
тъй като не са годни да удостоверят плащания на установени с писмен акт задължения и
освен това не доказват твърдението на ищцата, че справката изхожда от ответника. Доводът
на жалбоподетеля, че задълженията по процесния договор за кредит са изцяло платени, тъй
като в ЦКР същият е отбелязан като „неактивен“, не може да бъде споделен, на първо място
защото по делото липсват доказателства за статуса на договора в ЦКР и на следващо място
защото дори и договорът да е „неактивен“, това не доказва при условията на пълно
3
доказване спорния по делото въпрос за заплащане на други суми по договора, освен
главницата. За пълнота следва да бъде посочено, че по аргумент от чл. 77, ал. 1 от ЗЗД
длъжникът е този, който следва да разполага с доказателства за извършеното плащане. По
делото такива доказателства липсват, поради което следва да се приеме за доказано, че по
процесния договор е заплатена единствено главницата от 2 000 лв. Следователно остава
недоказано твърдението на ищцата, при нейна доказателствена тежест, да е извършила
плащания за възнаградителна лихва и такса за допълнителни услуги. Разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД изисква доказване на първо място да е извършено плащане, а едва след
това – липсата на основание за него. Доколкото по делото не се установява да е заплатена
сума над размера на получения заем, то е без правно значение дали сключеният между
страните договор за потребителски кредит е действителен или не, защото във всички случаи
се дължи връщане на чистата сума на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. В този смисъл са
неоснователни и не следва да бъдат обсъждани изложените във въззивната жалба доводи в
тази насока. Липсата на плащане над получената в заем сума води до неоснователност на
иска, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд. По тези съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в претендирания и доказан по делото размер от 480 лв. с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2177 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1046/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН ********** от гр. П***, бул. „*** да заплати на
„Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“, бл.
**** разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 480 лв. с
ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4