Р Е Ш Е Н И
Е
№ 36
гр. Велико
Търново,12.02.2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с
участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по
касационно наказателно-административен характер дело № 10288 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Агенция
„Митници“, чрез представителя си, е обжалвал решение №457 от 08.10.2020 година,
постановено по АНД №1040/2020 година по описа на Районен съд – Велико Търново.
Касаторът поддържа
в жалбата си, че решението е постановено при неправилно приложен закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от ЗАНН. Сочи, че всъщност по делото
е несъмнено, че ответникът по касация е съхранявал цигари извън местата,
посочени в разпоредбата на чл.90б от ЗАДС. Всъщност лицата, получили разрешение
за търговия с тютюневи изделия могат да съхраняват същите в търговският обект,
за който е получено разрешението, като в случаите на чл.90б, ал.3 и 4 акцизните
стоки могат да се съхраняват и в превозни средства, само ако за тях е подадено
уведомление до компетентното митническо учреждение с идентификационните данни
на тези транспортни средства. Ирелевантно е обстоятелството, че тютюневите
изделия не били предназначени за разнос, а и от свидетелските показания е
установено обратното. Всъщност така или иначе основната дейност на ответника е
именно разносна търговия в значителни количества на тютюневи изделия, като
обаче е ирелевантно предназначението на изделията, след като разпоредбата на
чл.100а от ЗАДС не държи сметка за предназначението на стоките. Така или иначе
акцизните стоки са съхранявани в транспортни средства, което е допустимо само
когато за последните е подадено уведомление до компетентното учреждение. Такова
е подадено, но едва след установяването на нарушението. Иска се отмяната на решението на съда,
потвърждаването на процесното наказателно постановление и присъждане на
разноски.
Ответникът
по касация „Табако Трейд Велико Търново“ ООД – Велико Търново, чрез
процесуалния си представител ***К. отрича основателността на жалбата. В
представената по делото писмена защита се аргументира правилността на решението
на районният съд, като се сочи, че с друго решение на АСВТ вече е прието, че в
случай, при който изделията от тютюн са се намирали в транспортни средства,
които са били на територията на съответния търговски склад, липсата на
уведомление по чл.90б, ал.3 от ЗАДС не води до извод за съставомерност на
нарушението. Ответникът изтъква и, че към момента на извършването на проверката
– на 01.03.2020 година, неделя, дейност, изразяваща се в използване на МПС, в
които са намерени тютюневите изделия, липсва. Съответно, на първият работен
ден, 02.03.2020 година дружеството е подало уведомление по чл.90б, ал.4 от ЗАДС
по отношение на съответното МПС. Погрешно ответникът отъждествява понятията
„съхранение“ и „държане“ н контекста на
разпоредбата на чл108а, ал.1 от ЗАДС. Всъщност по делото е било изяснено, че
дружеството съхранява стоките в склад с валидно разрешение, а несобственикът Минев
ги е държал временно до започване на работата в моторното превозно средство. Сочи
се и, че така и неясно остава за колко нарушения е санкционирано ответното
дружество и неясно остава дали касаторът приема, че стоките са за разносна
търговия или просто са за превози оттам какво е нарушението на акцизното
законодателство. Неправилно най – сетне е приложена и разпоредбата на чл.20,
ал.4 от ЗАНН с оглед определянето на стойността на отнетите вещи.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С решението
на районният съд, което е предмет на касационен контрол, е отменено наказателно
постановление №862 от 23.06.2020 година на началника на отдел „МРР Дунавска“
при ГД „МРР“ в Агенция Митници, с което на ответника по касация е наложена
имуществена санкция от 2000 лв. и е постановено отнемането в полза на държавата
на стоките, които а предмет на нарушението – 9726 кутии цигари от различни
марки, 194520 къса и 6,22 кг. тютюн за пушене, всички в потребителски опаковки,
облепени в потребителски бандерол, като е осъдена Агенция „Митници“ за
разноски.
От
фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че на 01.03.2020 година служители на Агенция „Митници“ извършват
проверка на ответника по касация в обект логистичен център в село Шемшево,
община Велико Търново в присъствието на управителя на дружеството и на пласьор
на стоки. Проверката е извършена съвместно със служители на ЦУ на НАП, ГДФК.
При проверката в търговски склад 3 са намерени акцизни стоки – тютюневи изделия.
В центъра на двора пък са били установени 12 транспортни средства – бусове.
Било извършено обезпечаване на доказателствата по реда на чл.40, ал.2 от ДОПК.
НА
02.03.2020 година проверката продължила, като се установило, че в автомобил,
марка „Мерцедес 211ЦДИ“ с №***се съхранявали акцизни стоки, подробно описани в
НП. Установено е, че за този автомобил не е било подавано до компетентното
митническо учреждение уведомление за извършване на разносна търговия
посредством него, като в следствие на това било откарано в Митница Свищов.
Констатираните акцизни стоки – тютюневи изделия, били иззети, видно от протокол
№ 20ВG9950A010447*04.03.2020 година,
като били предадени на материално отговорно лице за съхранение в ТД. По делото
не е спорно, а и от представените пред съда доказателства е установено, че
ответното дружество притежава разрешение за търговия с тютюневи изделия №BG004300V4437 от
16.06.2017 г. на началника на Митница Свищов, в което е отразен склада в село
Шемшево, местност „Аша Чеир“, склад 3 в ПИ №015003, който е ползван въз основа
на договор за наем от 01.06.2017 година. Съдът е приел за установено, че площта
на имота възлиза на 1935 кв.метра, като навеса в него е от 427 кв.м. Съдът е
констатирал и, че въпросният автомобил се е управлявал от водача Мартин Минев –
служител по трудово правоотношение при ответника по касация. Последният
осъществявал разнос чрез процесния товарен автомобил до складове и магазини.
Практика било стоките да се товарят в предходния ден, а на следващият ден да се
извършва разноса, като през това време престоявали в проверявания имот.
Съдът е
констатирал, че актът за нарушение е връчен
на управителя на дружеството ответника на 13.03.2020 година, като по делото е установено, че е подадено
писмено възражение. Най – сетне, съдът е отбелязал, че на 02.03.2020 година от
ответника по касация е подадено уведомление за идентификационните данни на
автомобила, който е бил проверен.
От правна
страна съдът е приел, че при провеждане на административно наказателното
производство няма допуснати съществени нарушения. Спазена е разпоредбата на
чл.128, ал.2 от ЗАДС, както и общите разпоредби на чл.40 и чл.43 от ЗАНН.
Спазена е според съда - и това не се
спори - разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Що се касае
до спорът по същество, то съдът е намерил, че е налице неправилно приложен
закон. Поради неправилна квалификация на нарушението на разпоредбата на чл.108а
от ЗАДС. Съдът е посочил, че складирането е част от търговията с акцизни стоки
по аргумент от чл.90а от ЗАДС, като тя може да се осъществява само в
съответните складове и обекти. Въвеждането на разпоредбите на чл.90б, ал.3-5 от ЗАДС е свързано с практиката на дистрибутиране на тютюневи изделия от
търговците на едро чрез транспортни средства, от които се извършва продажба на
такива изделия. Последното е следствие на интереса за задоволяване на малки
потребности от тютюневи изделия чрез доставянето на предварително заявени
количества или когато самата заявка става на място. При това положение съдът е
приел, че уведомлението, предвидено в нормите на чл.90б, ал.3 и 4 от ЗАДС касае
разносна търговия или продажба на тютюн без предварителна заявка, като
хипотезата на чл.90б, ал.5 от ЗАДС касаела продажба на такива стоки чрез
използване на транспортни средства за доставянето им от и за лица получили
разрешение за търговия с тютюневи изделия, като изискване за уведомяване чрез
предоставянето на идентификационни данни за превозните средства, чрез които
такива стоки се транспортират. Следвайки посочената логика, съдът е приел, че е
трябвало да се изследва кой е получателят на стоките, натоварени в процесното
проверено транспортно средство, като липсата на такова изследване е довело и до
неправилния извод за нарушаването на чл.100а, ал.1, предложение първо във
връзка с чл.90б от ЗАДС.
Извън това,
съдът е аргументирал, че и дори и да се приеме, че дружеството е извършвало
разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка и
оттам е било налице за него задължение да уведоми контролните органи по реда на
чл.90б, ал.3-4 от ЗАДС, то към датата на констатиране на нарушението не е
извършвана тази дейност, поради обстоятелството, че дейност, изискваща подаване
на уведомление по чл.90б от ЗАДС не е била извършвана – самото транспортно
средство е било предмет на обезпечителни мерки по чл.40, ал.2 от ДОПК.
Най –
сетне, съдът е приел, че макар и да е формиран в наказателното постановление
извод за нарушение на чл.108, ал.1 от ЗАДС във връзка с чл.100а, ал.1 от ЗАДС и
то поради липса на уведомление по реда на чл.90б, ал.4 от ЗАДС, то
констатираното е несъставомерно и във връзка с общите изисквания, установени в
разпоредбата на чл.90б, ал.1 от ЗАДС.
Решението е
правилно.
От
описанието на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП, а и от събраните
по делото доказателства, се установява, че административнонаказателният орган е
ангажирал отговорността на дружеството "Табако Трейд Велико Търново"
ООД за това, че е съхранявало акцизни стоки – тютюневи изделия, извън местата
по чл.
90б от ЗАДС, а именно в товарен автомобил, без да е включен в уведомлението
по чл.
90б, ал. 3 от ЗАДС. Хипотезата на чл.
108а, ал. 1 ЗАДС установява като фактически състав на административно
нарушение съхранението на акцизни стоки – тютюневи изделия, в търговски
складове или обекти в нарушение на чл.
100а от ЗАДС. Самата разпоредба на чл.
100а от ЗАДС забранява продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи
изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи
изделия, както и извън местата по чл. 90б. В последната цитирана норма
законодателят е посочил местата, в които могат да се съхраняват тютюневи
изделия, а именно:
в търговски складове и в изчерпателно изброени други обекти, които
отговорят на условията посочени в ал. 2 на същата правна норма. Като изключение
от тези места са посочени транспортните средства, с които търговецът извършва
разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка,
дейности регламентирани с алинеи 3,
4 и
5
на чл. 90б от ЗАДС. Съобразно тези норми, съхранение на тютюневи изделия е
допустимо само в търговски складове, обекти и транспортни средства, с които
търговецът извършва разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без
предварителна заявка, като в последната хипотеза трябва да се предостави в
компетентното митническо учреждение идентификационните данни на транспортните
средства.
Правилни са
изводите на районният съд за несъставомерност на описаното в НП нарушение. По делото
се установява, че процесният товарен автомобил на дружеството е бил
предназначен за осъществяване на разносна търговия с тютюневи изделия като към
момента на проверката от служителите на касатора не е била извършвана такава
извън склада на дружеството. Всъщност не е било спорно, а и са налице
доказателства за това, че транспортното средство е било паркирано на
територията на склада, за който ответника по касация има издадено от Агенция
"Митници" разрешение за търговия с тютюневи изделия, при което не е
налице съхранение на акцизни стоки извън разрешените от закона места по чл. 90б
от ЗАДС.
Съставът на
чл.
108а, ал. 3 от ЗАДС, в сила от 01.01.2017 г. е израз на законодателната
воля чрез въвеждане изискването за предоставяне на данни за идентификацията на
транспортните средства, да се осигури контрол и проследяемост на търговията с тютюневите
изделия, превозвани от тях, когато се извършва разнос, т. е. след като
транспортните средства са напуснали територията на търговския склад. Както се
отбеляза, чрез процесният автомобил и към момента на проверката и към момента
на съставянето на АУАН не са транспортирани тютюневи изделия, нито чрез него е
извършван разнос към обекти на други търговци. Липсата на уведомление по чл.
90б, ал. 3 от ЗАДС с данни за идентификацията на провереното транспортно
средство би било съставомерно, когато транспортното средство е напуснало
територията на търговския склад без съответното уведомление по чл.
90б, ал. 3 от ЗАДС
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №457 от 08.10.2020 година, постановено по АНД №1040/2020 по описа
на Великотърновския районен съд.
Осъжда
Агенция „Митници“ гр.София, да заплати на
„Табако Трейд Велико Търново“ ООД – гр.Велико Търново, ЕИК *********,
разноски за касационното производство от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.