Решение по дело №2925/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 136
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20211000502925
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502925 по описа за 2021 година
С решение № 262830 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 4335/2018 г., СГС, І-3,
осъжда ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД да заплати на М. В. Г. сумата от 27 000
лв. като обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 226 КЗ (отм.),
ведно със законната лихва от 22.06.2015 г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЗАД „ОЗК -
застраховане“ АД. Изтъква се, че съдът е определил завишен размер на
обезщетението, доколкото пострадалият е претърпял само леки увреждания,
рани и охлузвания. Сочи, че не е уважено възражение за съпричиняване,
което според застрахователя е основателно, тъй като поради неизползване на
колан ищецът е пострадал при челния удар. Претендира да се отмени
решението, евентуално да се намали размера на обезщетението.
Ответникът М. В. Г. оспорва жалбата. Подчертава наличие на тежко
психично състояние след инцидента.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
1
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът М. В. Г. твърди, че на 22.06.2015 г. пътувал в лек автомобил,
който самокатастрофирал по вина на водача, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответника. Ищецът получил контузия на главата,
разкъсно-контузна рана от 7-8 см и разкъсно- контузна рана на дясната ръка
между пръстите от 1-2 см, обработени хирургично, мозъчно сътресение със
загуба на съзнание, контузии по тялото. Той престоял в болница 3 дни и после
се лекувал вкъщи. Твърди, че още страдал от главоболие, а преживения стрес
все още оказва влияние. Претендира застрахователя на гражданската
отговорност на виновния водач да му заплати обезщетение на търпените
неимуществени вреди в размер на 27 000 лв., ведно със законната лихва от
22.06.2015 г. (датата на ПТП) и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковата претенция, като сочи, че
водачът не е виновен, че липсва причинно-следствена връзка с настъпилите
вреди, като оспорва техният характер, както и че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан, с което е допринесъл за щетите. Възразява срещу
размера и искането за лихви. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят в настоящия етап на производството относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение, противоправното
поведение и вината на водача, вида на установените пред СГС телесни вреди
и обстоятелството, че те са в пряка причинна връзка с процесния инцидент.
Спорът е съсредоточен до преценката какъв следва да бъде размера на
обезщетението с оглед тежестта на преживените болки и страдания, както и
дали ищецът е допринесъл за тяхното настъпване, поради неизползване на
колан.
От разпита на св. М. П. Г., приятел на ищеца, се установява, че след
инцидента, той посещавал М. в болницата – главата му била сцепена, имал
шевове и го боляла, имал охлузвания, бил депресиран дълго време от самата
катастрофа, бил разстроен психически, уплашен, възстановил се за 5-6
месеца. В началото не излизал от дома си, не искал да се качва в кола,
2
страхувал се.
В показанията на св. К. Е С. (водач на МПС) се сочи, че М. пътувал с
него на предна седалка, с поставен колан. Колата напуснала платното и се
ударила в насрещно дърво, в лявата й част, в зоната на предната лява врата от
страната на водача. Колата се забила в дърво и се огънала цялата. Никой не е
губил съзнание.
По делото е приета КСМАТЕ, която е дала заключение, че в резултат на
ПТП ищецът е получил контузия на главата, тялото, перитонеум и
ретроперитонеум, (в областта на корема), разкъсно-контузни рани в
теменната област, охлузвания на дясна радиокарпална става и разкъсно-
контузна рана между 4 и 5 пръст. Осъществено е зашиване на раните с
изваждане на стъкла и чужди тела. Лицето е изписано след 3 дни, като
лечебния и възстановителен период е бил около 20 дни. Според експертите
движението на тялото на ищеца в купето е било със стремеж залитане напред
с последващо движение наляво и в последната фаза евентуално назад и
наляво. В случай, че ищецът е бил с поставен правилно колан той е щял да
ограничи движението и да предотврати раната на главата. В медицинската
документация няма отбелязване, че по тялото са открити следи характерни за
използване на колан. Вещите лица считат, че лицето е пътувало без такъв,
макар автомобилът да е бил оборудван с такъв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както бе посочено, страните не спорят, че на 22.06.2015 г. е настъпило
ПТП, поради виновното и противоправно поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и за вида на
установените пред СГС телесни вреди и обстоятелството, че те са в пряка
причинна връзка с процесния инцидент. По спорните въпросите - за размера
на обезщетението и доколко ищецът има принос за настъпването на вредните
последици, съдът намира следното:
За да определи размера на обезщетението настоящият състав приема, че
следва да се съобрази наличието на няколко леки телесни повреди в различни
зони на тялото – глава, коремна област и ръка. Същите не са създали опасност
за живота, макар и да са довели до хирургично зашиване на двете рани.
Посоченият от вещите лица процес на възстановяване е отнел 20 дни, което
3
сочи на не висока степен на увреда и бързо протекъл лечебен период.
Гласните доказателства установяват, че ищецът е преживял силен
емоционален шок от събитията, подтиснал се, ограничил е контактите си,
страхувал се да пътува с кола. При тези данни съдът приема, че общото
обезщетение следва да бъде определено в размер на 20 000 лв. Тази сума е
съответна и на момента на инцидента (2015 г.) и обществено икономическите
условия към същия, обичайната практика на съдилищата по подобен род дела,
възрастта на пострадалия, както и принципа за справедливост.
Според приетата по делото КСМАТЕ се налага извода, че с оглед вида
на травмите пострадалият е пътувал без поставен колан. Този извод не може
да се опровергае от показанията на свидетеля – водач, доколкото почива на
експертно становище и е основан на обективни данни за мястото и вида на
увредите, естеството на удара и преценка на действащите инерционни сили
върху тялото на пътника. Според становището на експертите ако ищецът е
бил с поставен колан ударът в областта на главата е щял да бъде
предотвратен, което налага и довода, че уврежданията, които са били
нанесени в тази зона е можело да бъдат избегнати. Ето защо, като прием, че
за всяка група травми (в областта на главата, на корема и на ръката) се
следват суми от по 4000 лв. и при принос от 1/4 за увредата на главата поради
неизползване на колан, крайният размер на обезщетение за всички увреди и
претърпени от тях болки и страдания възлиза на 11 000 лв. (4 000 + 4000 +
(4000 – 25 %)).
Предвид всички изложени аргументи решението на първата инстанция
следва да се коригира, като се отмени в частта, в която искът е уважен за
горницата над 11 000 лв. до 27 000 лв., като в тази част същият се отхвърли.
Решените следва да се отмени и в частта, в която в тежест на
застрахователя е възложена държавна такса над 440 лв. до сумата от 1080 лв.
и възнаграждение по чл. 38 ЗА над 860 лв. до сумата от 1340 лв.
На застрахователят се дължат разноски в размер на 320 лв. за такса по
жалбата и 150 лв. за юрисконсулт.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 262830 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 4335/2018 г., в
частта, в която се осъжда ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на М. В.
Г. сумата над 11 000 лв. до сумата от 27 000 лв., както и в частта, в която
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е съдено да заплати възнаграждение по чл. 38
ЗА над сумата от 860 лв. до 1340 лв., и държавни такси над сумата от 440 лв.
до сумата от 1080 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Г. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД
иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за сумата над 11 000 лв. до сумата от
27 000 лв., претендирана като обезщетение за търпени неимуществени вреди,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. В. Г. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата
от 470 лв. като разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5