№ 82
гр. гр.Несебър , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20212150200282 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С.Г.” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.П., против Наказателно постановление № 02-0003403/25.03.2021
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Бургас, с което на основание
416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на
търговеца е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
3000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
постановление. Сочи се, че Р.К. не полагал труд на обекта, а изчаквал бъдещия си
работодател за уточняване на подробности около предмета на работата и стартирането
й. Излагат се доводи за прекомерност на наложената санкция. Сочи се, че става въпрос
за маловажен случай. Обръща се внимание, че наказващият орган не е спазил срока по
чл. 52 от ЗАНН. От съда се иска да отмени НП, алтернативно да го измени и определи
наказанието към предвидения минимум.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
При извършена проверка от служители на Инспекция по труда, на 03.12.2020
г., в 11.30 ч., в обект- жилищни сгради за сезонно ползване, находящ се в с. Равда, УПИ
II-495, кв. 345, стопанисван от жалбоподателя, било констатирано да полага труд
лицето Р.В.К., ЕГН ********, на длъжност „кофражист”. При документалната
проверка на трудовото досие се установило, че между лицето и дружеството-
жалбоподател имало сключен трудов договор от деня на проверката, но към 03.12.2020
г. в 11.30 ч. на лицето не било предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП. За така установеното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 02-0003403/01.02.2021 г. за
нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са допуснати сочените в жалбата нарушения
на процесуалните правила. Непосочването в НП на доказателства, които доказват
нарушение, не е съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят е имал
възможност да се защити в пълнота в рамките на настоящото производство. Срокът по
чл. 52 от ЗАНН е инструктивен, поради което неспазването му не е основание за
отмяна на НП. В случая давностният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е спазен.
В хода на съдебното производство бе разпитана св. С., от показанията на която
се установи, че действително по време на проверката в сочения по- горе обект, е бил
констатиран Р.К., който полагал кофраж на последния етаж от сградата. Същият
собственоръчно попълнил декларация, в която отразил, че работи за жалбоподателя на
длъжност „кофражист“ с трудово възнаграждение- 45 лева дневно, с работно време от
08.00 ч. до 17.00 ч.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие издадено наказателно постановление. Обсъдените по- горе доказателства
дават основание на настоящата инстанция да приеме, че от страна на жалбоподателя е
извършено посоченото в атакувания акт административно нарушение, който факт не се
оспорва от страна на дружеството. Съгласно нормата на чл.63 от Кодекса на труда,
2
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на
работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Видно от
приложената справка, заверката е била извършена в НАП няколко часа след
извършената проверка, вероятно породена от самата проверка. Работникът
собственоръчно е попълнил справка, в която е декларирал договорените елементи на
трудово правоотношение и в този смисъл настоящата инстанция счита, че е доказано
от страна на наказващият орган, че лицето е престирало труд на място към датата и
часа на проверката без да му е било връчено уведомление от работодателя за
регистрация на трудовия му договор в НАП. От страна на жалбоподателят не се
ангажираха доказателства, установяващи твърденията му за причините, поради които
Кьосев се е намирал на обекта.
Нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с подобни нарушения от същия вид, поради което тук не следва да намери
приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че между работника и
дружеството- работодател бил сключен писмен трудов договор, уреждащ отношенията
им, не може да доведе до извода, че допуснатото нарушение е маловажно. По делото не
се ангажираха доказателства за изтъкнатите в жалбата причини, поради което не е бил
регистриран трудовия договор в НАП.
По отношение размера на санкцията съдът счита, че същия е неправилно
определен. По делото няма данни дружеството да е извършило други нарушения,
поради което санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален
размер от 1500 лв.
С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени разноски в полза и на
двете страни. Предвид изричното искане на процесуалният представител на ДИТ-
Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на наказващият орган следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато
съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно
дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че
случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
3
от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да
се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл.
37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се
определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП
и намаляването на наложената санкция от 3000 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че
съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от претендираните
разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела
по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди
измененията в чл. 63 от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г.
по адм. дело № 607/2018г. на ВАС.
Доказателства за разноски, сторени от страна на жалбоподателя, не са
ангажирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003403/25.03.2021 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Бургас, с което на основание 416,
ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на „С.Г.”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.П., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същото от 3000 лв.
на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „С.Г.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.П., да заплати
4
на ДИТ- Бургас сумата от 40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5