Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.03.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2900 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.
Ищецът
Д.Г.П. на 7 години, действащ чрез своята майка и законен представител И.Т. С., излага
следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: образувано през
2015 г. исково производство пред Софийски районен съд, което без да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание било прекратено с разпореждане от
26.07.2017 г.; отмяна на последното и насрочването му за разглеждане в открито
съдебно заседание на 01.03.2019 г., отложено за прилагане на друго дело;
обявяването му за решаване на 31.05.2019 г. и постановяване на решението на 07
юли 2020 г., което не е влязло в сила към момента на сезирането на съда –
04.03.2021 г.; неоправдана дълго производство при липса на фактическа и правна
сложност на делото и на процесуално поведение, препятствало разглеждането му;
развитие и разговори на негови представители за производството причинили му
затваряне, неувереност и потиснатост, които правили трудни успехите в училище и
придобиването на социални умения, и справедливото им обезщетяване със сума в
размер на 30000 лева. Претендира присъждането му на тази сума и разноските по
производството.
Ответникът
Софийски районен съд в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че е
неоснователен поради развитие в него на частно производство, отлагане на делото
за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на доказателства и разглеждане
на делото от най-натоварения в страната съд, в който за съдебния състав са образувани
дисциплинарни производства; липса на претърпени от ищеца неимуществени вреди и
на причинна връзка на продължителността на производството с твърдените вреди,
които като впечатления и усещания в детето са резултат от поведението и
отношението на неговия законен представител и други негови близки. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна П.НА Р.Б.навежда доводи за неоснователност на исковата претенция в
претендирания размер.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото е безспорно между страните, а и от събраните в
настоящото исково производство писмени доказателствени средства се установява,
че производството по гр. дело № 24705/2015 г. по описа на СРС е било образувано
въз основа на предявена от Д.П. – ищец и в настоящото производство, против О. -
С ООД искова молба на 08.05.2015 г. с
формулирано искане по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от смъртта на неговия баща поради настъпила на
23.10.2014 г. трудова злополука, установена с разпореждане № 17400 от
02.12.2014 г. на НОИ, заедно със законната лихва от увреждането. За обосноваване
на искането си малолетният ищец Д.П., чрез процесуалния си представител, упълномощен
поради малолетието му от неговата майка и законен представител И.Х., е изложил ясно
и точно съответни фактически обстоятелства, като е направил и доказателствени
искания.
С разпореждане от 05.06.2015
г. СРС, ГО, 73-ти състав, определен да разглежда делото след извършено на 08.05.2015
г. разпределение, е разпоредил връчването на основание чл. 131 от ГПК на препис
от исковата молба на ответника за отговор в 1-месечен срок. Съобщението с
приложения препис е връчен на ответника О. - С ООД на 05.10.2015 г., като отговор на исковата молба е подаден от последния
на 04.11.2015 г.
Преди постъпването на отговора с молба от 14.10.2015 г. е направено искане за
допускане на обезпечение на иска чрез запор върху вземания на дружеството за
вземания от банкови сметки. С молба от 21.12.2015 г. ответникът е съобщил за
налагане на исканото обезпечение по друго гр. дело № 3126/2015 г. на РС –
Шумен, образувано по молба по чл. 390 от ГПК на Д.П. и поискал неговата отмяна,
като по исканията на страните СРС се е произнесъл с определение от 30.11.2016 г.
С молба от 22.11.2016
г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е оттеглил исковите си претенции
и поискал прекратяване на производството. Преди произнасяне от СРС така
направеното изявление с молба от 25.11.2016
г. е оттеглено от ищеца, чрез законния му представител. Въпреки последното
изявление, СРС с друго определение от 30.11.2016
г. е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по делото. Определението
за прекратяване на производството е обжалвано с частна жалба от 20.12.2016 г. от ищеца Д.П., който
поради липсата на предприети съдопроизводствени действия на 04.05.2017 г. е
подал молба по чл. 255 от ГПК. След постъпването й по делото СРС е разпоредил на
26.07.2017 г. връчването на препис
от частната жалба на другата страна за отговор, като отговор е подаден от ответника
на 18.09.2017 г. и по разпореждане
от 26.09.2017 г. на
първоинстанционния съд делото е изпратено на въззивния съд за произнасяне по
жалбата. На 29.09.2017 г. по частната
жалба е образувано гр. дело № 12407/2017 г. на СГС, който с определение от 22.11.2017 г. е отменил прекратителното
определение на СРС поради липсата на изрични пълномощия на адвоката и делото е
върнато на СРС на 30.11.2017 г.
На 01.06.2017 г.
по делото на СРС е постъпило и гр. дело
№ 1118/2016 г. на РС - Шумен, образувано по предявени от Д.П.(майка на починалия при трудовата
злополука) против О. - С ООД искове по чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД и
присъединено от ОС – Шумен за общо разглеждане с гр. дело № 24705/2015 г. от
СРС. Последното осъществено от ОС – Шумен с произнасянето му с определение от
16.12.2016 г. по гр. дело № 581/2016 г. по частна жалба за подсъдността на исковете
на Д.П..
За предприетите от ищеца действия по движението на делото
пред СРС е представена молба от 31.10.2018
г., подадена от него до Омбудсмана на Република България, за оказване на
съдействие по хода на исковото производство по гр. дело № 24705/2015 г. на СРС.
След тази молба и други такива с определение от 27.11.2018 г., постановено по реда на
чл. 140 от ГПК, СРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 01.03.2019 г.
Постановил е също и гр. дело № 1118/2016 г. на РС – Шумен да бъде докладвано на
зам. председателя на СРС за образуване на ново дело и разпределянето му, като с
разпореждане от 28.11.2018 г. същото
е върнато на същия състав поради постановеното от ОС – Шумен съединяване на делата
за общо разглеждане.
На 01.03.2019 г.
поради нередовно призоваване на ищеца Д.П.по
присъединеното дело на РС – Шумен ход на производството не е даден, като същото
е насрочено за разглеждане на 31.05.2019
г. На това заседание съдът е провел съдебното следствие и след изслушване
на устните състезания на страните го е обявил за произнасяне с решение. Решението,
с което частично са уважени предявените от Д.П. и Д.П.искове по чл. 200 от КТ, е
постановено на 07 юли 2020 г., като
до ответника О. – С ООД са изпратени съобщения съответно на 07 юли 2020 г. и 10.08.2020 г., върнати в цялост по
делото. С разпореждане от 06.07.2021 г.
СРС е указал връчването на ново съобщение на ответника чрез процесуалния му представител
– адв. Н.Ч., който на 14.07.2021 г. е
отказал да получи съобщението поради липса на връзка с доверителя й. СРС е
приел съобщението за връчено при отказ на представителя и удостоверил влизането
му в сила на 29.07.2021 г.
Във връзка с претърпените от ищеца Д.П. неимуществени вреди
пред настоящата инстанция са разпитани св. З.Д.и св. Х.Ж.– близки познати на
детето и неговата майка. В показанията си, които съдът при преценката им
съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото приема за достоверни,
свидетелите заявяват, че ищецът Д.П. въпреки крехката си възраст знаел от
водени разговори на негови близки за провежданото исково производство за
обезщетение поради загубата на неговия баща и за необходимостта неговата майка да
се ангажира за хода на делото, включително и с пътуването си до гр. София за
участие в производството. Случващото се го карало да се отдръпва и затваря в
себе си. Детето било чувствително, отговорно и справящо се в училище. Било и силно
привързано към своята майка, поради което и то видимо се притеснявало, когато
тя трябвало да пътувала заради дела, свързани с него.
По делото е представено и препис-извлечение от публичен
регистър на дисциплинарни производства по ЗСВ срещу съдии за 2017 г. Други доказателства не са ангажирани
от страните в предвидените преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно
чл. 2б (нов, ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г.) от ЗОДОВ за вредите от забавяне на
разглеждането и решаването на делото над разумния срок отговаря държавата. В
тази законова разпоредба е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар.
1 от ЕКЗПЧОС и именно от влизането й в сила и занапред обезщетението за вреди
от забавени процесуални действия на правозащитните органи може да се търси само
по ЗОДОВ по арг. от чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, а не по общия ред. Само ЗОДОВ е
приложимият закон и по висящо производство.
Когато
са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез
иск по чл. 2б от ЗОДОВ, тя се представлява от процесуален субституент – правозащитния
орган, възложените задължения на който не са изпълнени в разумен срок. Държавата
отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от образуването
на производството до приключването с краен акт на компетентния правозащитния
орган, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване
на отделните действия е без значение. Релевантна е общата продължителност на производството,
разумността на която се преценява като се търси баланс между интересите на
лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на производството, въз основа на примерно
изброените в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии, които представляват и приложимите
стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ, като: фактическа и правна сложност
на производството; поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители; поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията,
дължащи се на поведението на претендиращото обезщетение лице, но тя отговаря за
всички останали забавяния, защото е длъжна да установи правила, както и спазването
им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права
и недобросъвестно изпълняване на задължения.
В
случая исковото производство пред СРС за ангажиране на имуществената отговорност
на работодателя по чл. 200 от КТ е започнало с подаването на 08.05.2015 г. на искова
молба от ищеца Д.П. срещу О. - С ООД и до предявяването на настоящия иск – 04.03.2021
г., включително и до удостоверената в решението на СРС дата за влизането му
законна сила – 29.07.2021 г., то е било висящо пред СРС поради ненадлежно връчване
на съобщението на работодателя О.
- С ООД , т. е. неговата продължителност към тези моменти е била съответно 5 години,
9 месеца и 24 дни и 6 години, 2 месеца и 21 дни. Така образуваното първоначално
производство не е представлявало фактическа и правна сложност, но съединяването
към него на друго исково производство и при това извършено по преценка на друг
съд е довела до фактическа такава, обоснована от участие на повече лица като
страна по производството и събиране на различни доказателствени средства за твърдяните
от ищците неимуществени вреди, респ. за тяхната преценка при обсъждане на доказателствената
съвкупност и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства.
Не
само тази сложност на производството обаче е обосновала в случая висящността му
пред СРС към момента на образуването на настоящото исково производство и до влизане
в сила на решението за посочените периоди от време. Срокът за отговора на подадената
от ищеца Д.П. искова молба е изтекъл на 05.11.2015 г., а делото е насрочено от
СРС за разглеждане в открито съдебно заседание с определение по чл. 140 от ГПК
на 27.11.2018 г. Същото след изслушване на устните състезания на страните и
обявяването му за решаване на 31.05.2019 г. е с постановено такова, включително
и по съединеното за общо разглеждане дело на РС – Шумен, на 07 юли 2020 г. и с
преустановена висящност с влизане в сила на решението на 21.07.2021 г. Следователно
ненавременната подготовка на делото в закрито съдебно заседание по чл. 140 от ГПК, респ. за неговото разглеждане в открито заседание, и времето на
произнасяне с решение и осигуряване на надлежното му връчване на всички страни
по производството са довели до забавяне при разглеждането и решаване на делото
за период от около 3 години и 6 месеца над разумния срок, необходим за осъществяването
на горепосочените действия. Тази продължителност е предпоставена и от неправилното
прекратяване на исковото производство, тъй като именно ответникът СРС не само
не е съобразил липсата на изрични пълномощия на адвоката съгласно чл. 34, ал. 3
от ГПК за оттеглянето на исковете, но и последвалото своевременно оттегляне на
изявлението по чл. 232 от ГПК на ищеца Д.П., като е допуснал и несвоевременност
при администрирането на частната жалба, поради което и възраженията на ответника
в тази насока се явяват неоснователни.
Неоснователни
обаче са и доводите на ищеца за допусната забава от СРС при разглеждане на
делото в открито съдебно заседание. Насрочването на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание от СРС се е осъществявало в разумни срокове – около 3
месеца след подготовката му в закрито заседание и произнасянето с определението
по чл. 140 от ГПК и след отлагането му поради нередовното призоваване на ищеца Д.П..
Законосъобразното разглеждане и решаване на делото от СРС се е обуславяло и от
редовното призоваване на ищеца Д.П., тъй като именно образуваното по предявените
от нея против работодателя искове за ангажиране на имуществената му отговорност
гр. дело № 1118/2016 г. на РС - Шумен е постъпило в СРС на 01.06.2017 г., след
окончателно решаване на спора за подсъдността му и съединяването му по реда на
чл. 213 от ГПК за общо разглеждане с делото на ищеца Д.П. от СРС, поради което
нейното участие по производството е било задължително и СРС правилно не е дал
ход на делото в откритото съдебно заседание на 01.03.2019 г., противно на
наведените от ищеца доводи в обратния смисъл.
Предвид
всичко гореизложено и съобразявайки характера на производството, настоящият
състав на съда намира, че е налице забавяне при разглеждането и решаването на
делото, а възраженията на ответника в обратния смисъл, включително и обосновани
с натовареността на СРС и образувани за съдебния състав дисциплинарни
производства – неоснователни.
В
практиката си ЕСПЧ приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива,
поради което поначало не е необходимо да се доказват изрично обичайните,
типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното
производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и
безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване
на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне
на делото (така С. срещу Италия пар. 203-204; С. срещу Русия, пар. 100 и др. решения
на ЕСПЧ). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, като решение №
306/22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на ВКС, IV ГО, решение № 48/06.04.2020
г. по гр. дело № 1610/2019 г. на
ВКС, IV ГО, и други решения. Настоящият състав на съда намира и че малолетието
на страната по производството не само не изключва, а и предпоставя по-голяма
защита за осигуряване и защита на неговия интерес с разглеждане и решаването на
производството в подходящ срок, поради което възраженията на ответника СРС, че
възрастта му изключвала причинната връзка на бавното правораздаване по
производството с твърдяните неимуществени вреди се явява неоснователно.
С
оглед на тези съображения и доколкото не са ангажирани доказателства, опровергаващи
твърденията на ищеца Д.П., съдът намира, че същият е претърпял претендираните
от него неимуществени вреди - безпокойство, довело до неговото затваряне и притеснения
от продължаващите съдопроизводствени действия, налагащи и участието, респ.
отсъствието на най-близкия му човек – неговата майка. По делото не са
ангажирани доказателства, сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по
интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на исковото
производство. Не се установява по делото и именно продължителността на воденото
производство пряко да е рефлектирала върху начина живот на малолетното дете и
да е причинила други неудобства, извън обичайните такива, така и върху
възможността му за справяне в училище и в социалното му общуване. Напротив от
свидетелските показания се установи безпротиворечиво, че то е успешно дете в училище
и общува не само в училище, но и в занятия извън него, осигурени от неговата
майка като полагащ грижи за детето си родител.
При
този изход на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 10, ал.
3, изр. първо ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 лева – платена държавна такса. По делото са представени и
доказателства за уговорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение от
1000 лева, представляващо такова под минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения противно на наведеното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което на ищеца съгласно
чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ следва да се присъдят и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 133.33 лева, определени съразмерно на
уважената част на иска. Транспортните разходи не представляват разноски по исковото
производство и същите не се обсъждат при разглеждането на отговорността за
разноските по същото както по специалните правила на ЗОДОВ, така и по общите
такива на гражданския процес.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Софийски районен съд, с
адрес: гр. София, бул. ********, да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител И.Т.Х., двамата с адрес: ***, на
основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС сумата 4000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на производството
по гр. дело № 2900/2021 г. на СРС, образувано по искова молба от 08.05.2015 г.
и с постановено решение от 07 юли 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева.
ОСЪЖДА Софийски районен съд,
с адрес: гр. София, бул. ********, да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител И.Т.Х., двамата с адрес: ***,
на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо и второ от ЗОДОВ сумата 143.33 лева
– разноски по производството за държавна такса от 10 лева и за адвокатско възнаграждение
от 133.33 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова