Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. К.,
03.12.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Снежанка Данчева, като разгледа НАХД № 237 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
105 от 23.04.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Н.Я.К. с ЕГН
********** ***, на осн. чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 лева за
нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/.
Наказателното постановление се атакува
като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, а се
представлява от процесуален представител – адв. В.Ш., който поддържа и развива
исканията в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Ц.
Б.,
която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Оспорва размера на разноските и претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
физическо лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 04.12.2019 г. служител на ОДБХ П.–
К.Д., съвместно с други служители на ****извършили проверка на животновъден
обект /ЖО/ № 4363-0264 за отглеждане на биволи и говеда, находящ се в землището
на с. В.Л., община К., собственост на Н.Я.К., при което установили 50 бр. едри
преживни животни без една ушна марка и 15 броя едри преживни животни без две
ушни марки. Било преценено, че е извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.10 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
На 04.12.2019 г. св.Д. съставил АУАН №
0001808/04.12.2019г. на Н.Я.К. в който било описано, че при извършена на
04.12.2019г. в с. В.Л. физическа и документална проверка на животновъден обект
/ЖО/ с рег. № 4363-0264 собственост на Н.Я.К. е установено, че 50 бр. едри
преживни животни са с паднали една ушна марка и 15 бр. с паднали две ушни
марки,
с
което е нарушил чл. 132, ал.1, т.10 от Закона за ветеринарната дейност.
Свидетел по съставянето на АУАН била И.А., като тя не е присъствала на
проверката и при установяване на нарушението. К. присъствал при съставянето на
АУАН и му било връчено копие от същия.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление с което К. е наказан на осн.
чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушение на
чл.132, ал.1, т.10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като в НП вече
е добавено, че животновъдния обект се стопанисва от К. и, че с това свое
поведение той не е изпълнил задължението си като собственик на животните да извърши
официална идентификация и да съдейства за изпълнението на мерките по програмата
за официална идентификация и съдействие за профилактика, надзор и контрол и
ликвидиране на болестите по животните и зоонозите.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства -НП, АУАН, известия
за доставяне, Заповед № ОСПП – 76 от 17.08.2015 г. на Изпълнителен директор на
****, Заповед
№ №ОСПД № 1694 от 30.06.2020 г. на Изпълнителен директор на ****, длъжностни
характеристики, и свидетелските показания на свидетелите К.Д. и И.А..
Следва да се посочи, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им.
От правна страна:
При извършване на цялостна служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и
обосноваващи неговата отмяната.
Съображенията са следните:
При съставяне на акта и при издаване на
наказателното постановление са допуснати нарушения на чл.42, т. 4 , респ.
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН липсва ясно описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено. За да бъдат спазени тези изисквания,
задължително условие е да са отразени всички съставомерни признаци на
нарушението, което в конкретния случай не е спазено. В обстоятелствената част
на АУАН не е посочено, че животните са собственост на К., и въобще не е изписан
текстово състава на нарушението по чл. 132, ал.1, т.10 от Закона за
ветеринарната дейност съгласно който собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни
отговарят за официалната идентификация и съдействат за изпълнението на мерките
по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по
животните и зоонози. Въпреки това, в НП е вписано, че при извършена документална
и физическа проверка на 04.12.2019г. на животновъден обект с ветеринарен
регистрационен № 4363-0264, находящ се с. В.Л., стопанисван от Н.К. се
установило, че на 50 броя едри преживни животни /говеда/ са с паднала една ушна
марка и 15 броя говеда са с паднали 2 броя ушни марки. С това свое поведение
Н.К. не е изпълнил задължението си като собственик на животните да извърши
официална идентификация и да съдейства за изпълнението на мерките по програмата
за официална идентификация и съдействие за профилактика, надзор и контрол и
ликвидиране на болестите по животните и зоонозите.
Описанието на деянието /в АУАН/ обаче не
изпълва състава на посочената разпоредба. На първо място, субект на нарушението
по чл.132, ал.1, т.10 от ЗВмД може да бъде собственик на селскостопанско
животно или ползвател на животновъден обекти, а поради
противоречия в обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно дали К. е
такъв, в коя категория попада /собственик или ползвател/, респ. може ли да носи
отговорност по този законов текст. Още повече, че в АУАН е посочено, че е
собственик на ЖО, а в НП, че ЖО се стопанисва от К. и, че същият е собственик
на животните, т.е. налице е противоречие както между АУАН и НП, така и в самото
НП.
Липсата на подробно фактическо описание
на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено,
съставлява съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл.42, т.4
от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, следва да се съдържат в АУАН, за да може нарушителят да разбере
какво точно административно нарушение му се вменява, че е извършил.
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност
субект, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил и при какви обстоятелства,
за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай, това
процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се
преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло
да се санира в последващ стадий на административно-наказателното
производство. Липсва единство между АУАН
и НП и изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, което представлява съществено процесуално нарушение.
Освен посоченото по-горе, настоящият
състав намира, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато нарушение и на разпоредбата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
с което също е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено
един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата -
свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от
посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта
на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а
единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата -
свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства.
От анализа на разпоредбата на чл.51,
ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от
свидетелите присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в
отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са
предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това, дали последният се
съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.
Така, съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя,
нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението
не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3
на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други
свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не
свидетели на извършеното административно нарушение. В настоящия случай, от
приетите по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН свидетел - И.А. се явява свидетел при
съставянето на акта, въпреки, че това нейно процесуално качество не е посочено
в съставения АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало
актосъставителят да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото
това не е сторено, а актът е съставен в присъствието само на един свидетел, който не присъствал при
извършване при установяване на нарушението, определя и заключението на съда, че
това представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му, а АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административно-наказателното производство въвежда строги
правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове административни
нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните
органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби да извършват
това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от
обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на
всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.
Поради горните мотиви, обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно от процесуална страна и
следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е приложено пълномощно според което, К. е заплатил на процесуалния си
представител – адв. Шиваров сумата от 300 лв. Срещу тази сума възразява
юрисконсулт Б., като твърди, че е прекомерна. Възражението е неоснователно, тъй
като съгласно чл.18, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и чл.18, ал.4 от
същата Наредба, възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от настоящата категория е 300
лв., поради което именно тази сума следва да бъде присъдена на К..
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 105
от 23.04.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Н.Я.К. с ЕГН
********** ***, на осн. чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 лева за
нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/.
2. ОСЪЖДА О.д.п.б.н.х. *** да заплати на
Н.Я.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи
направени по делото разноски.
3.Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.