№ 14859
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110162760 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 18129/04.11.2023 г. съдът е отхвърлил предявени от „.........“ АД срещу
Н. Й. М. предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В срока за обжалване на въззивното решение са депозирани молби по чл. 248 ГПК от
процесуалните представители на длъжника в заповедното и ответник в исковото
производство, с които е направено искане за изменение на решението в частта за разноските,
като са изложени доводи, че съдът неправилно е определил размера на разноските в
исковото производство и неправилно не се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство.
От „.........“ АД в указания законоустановен едноседмичен срок от получаване на
съобщението не е взето становище по основателността на направените искания.
След като се запозна с доводите на молителите и материалите по делото,
Софийски районен съд намира следното:
Молбите са подадени от активно легитимирани лица и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК,
поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество същите се явяват
частично основателни по следните съображения:
С постановеното по делото съдебно решение съдът е приел, че с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника, като е присъдил в
полза на адв. Н. Илчев, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в
размер на 389,73 лв. с ДДС. При изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът е определил материалния интерес, като сбора от сумите по двата отхвърлени
установителни иска. Като взе предвид изложеното и цитираната в молбата по чл. 248 ГПК
от адв. Илчев съдебна практика на ВКС, съгласно която под материален интерес по смисъла
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният
сбор /в този смисъл: определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г.,
III г. о., ГК, определение № 50490 от 12.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2507/2021 г., II т. о.,
ТК и др./, съдът намира, че постановеното по делото решение, следва да бъде изменено в
частта за разноските, като в полза на адв. Илчев, следва да бъде присъдени разноски в
размер на още 330,27 лв., част от дължимите такива в общ размер на 720 лв. с ДДС /по 360
лв. за всеки един от отхвърлените искове/. При определяне на размера на дължимите
разноски съдът съобрази редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие в исковото производство /л. 15 от делото/ - 18.11.2021 г.
1
С решението съдът не се по произнесъл по дължимостта на разноските в заповедното
производство, като с оглед изхода на спора и доколкото ответникът, имащ качеството на
длъжник в заповедното производство претендира такива, съдът намира, че в полза на адв. К.
И. Б. – негов процесуален представител, следва да бъде присъдено, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. При определяне на размера на същото,
съдът взе предвид следното:
Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна помощ
се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е
формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника.
Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното производство по
депозиране на възражение против заповедта за изпълнение следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредбата/, а не тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от
Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно.
Същевременно, заповедното производство е изключително формализирано – то се развива
изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови
образци за волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и
позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на
възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му на оспорване. Законът не
изисква обосноваване на възражението, като при депозиране на такова в срок, съдът в
разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422
от ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК,
е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредбата. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този
смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г.
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид
адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на възражение по чл. 414 от
ГПК следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение. За
възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието
/обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение
към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която
съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането
се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез
2
процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на
основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия,
изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези
случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева.
Следва да се съобрази също, че не е налице фактическа и правна сложност на делото,
съответно не са налице основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждение от
определения размер на 50,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 18129/04.11.2023 г. по гр. д. № по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „.........“ АД, ЕИК ........., със седалище в
град София и адрес на управление: бул. „Цар Борис III“ 159, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, да заплати на адв. Н. И.И. – САК, с адрес: ............., адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер на още 330,27 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „.........“ АД, ЕИК ........., със седалище в
град София и адрес на управление: бул. „Цар Борис III“ 159, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, да заплати на адв. К. И. Б. – САК, с адрес: ............., адвокатско възнаграждение за
заповедното производство по ч.гр.д. № 47020/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 161 състав в размер на 50 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3