РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 14837 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.06.2018 г. по гр.д. № 79672/17 г., СРС, ГО, 159 състав ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 769,71 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к "*******, аб. № 050293, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2017 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата от 177,22 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1447,71 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г., като погасен по давност, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 277,45 лв. на лихва за забава върху тази сума за периода 15.11.2014 г. - 27.10.2017 г.
ОСЪЖДА Л.К.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 192,42 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к "*******, аб. № 050293, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2017 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ТПК, сумата от 44,30 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 361,93 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г., като погасен по давност, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 69,37 лв. лихва за забава върху тази сума за периода 15.11.2014 г. - 27.10.2017 г.
ОСЪЖДА П.К.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на„Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 192,42 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к "*******, аб. № 050293, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2017 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 44,30 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 361,93 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г., като погасен по давност, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 69,37 лв. лихва за забава върху тази сума за периода 15.11.2014-27.10.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД да заплати на адвокат И.Г.Д., с адрес на упражняване на дейността: град София, ул. „ЛЕДЕНИЧЕ" № 24, ет.5, ап.35, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответниците С.И.Т., Л.К.Ц. и П.К.Ц., в размер на 526,14 лева.
Срещу постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от ответниците,с
идентично съдържание. Във въззивните жалби се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно като постановено в нарушение
на материалния и
процесуалния закон. Неправилно
СРС приемал, че между страните по спора са налице облигационни отношения.,липсвала молба декларация за откриване
на партида,не е доказано количеството доставена енергия, . Сочи, че представените фактури не били подписани от тях-ответниците.,липсвали
доказателства за изправност на уредите ,които измерват ТЕ,със суми за връщане
са прихванати стари задължения,не са представени отчетни документи от ФДР,няма
протокол за въвеждане в експлоатация на абонатната станция и др.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в частта, в която са уважени предявените искове и вместо това да
постанови друго, с което да се отхвърлят исковете.
С въззивните жалби се претендират разноски.
От въззиваемата страна „Т.С." ЕАД не е
постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими,
а разгледани по същество неоснователни, поради следното:
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвал енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да заплатят задълженията за процесния период. Ответниците оспорват исковете.
По направените във въззивната жалба на ответниците възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени
доказателства, СГС приема за установено, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката /, т.е. ответниците за процесния период са имали качеството на ползватели на топлоснабдения имот. Правилото е, че собственикът на
толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за
доставената в имота топлинна енергия и това правило
е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от
сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. Когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота,
законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения.Няма данни по делото да е учредено право на ползване
върху имота,поради което ползватели са наследниците на ползвателя
,конституирани по делото.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно чл.63 ал.2
ОУ ,действащи при ищеца, когато се придобива собственост при наследяване
партида се открива на името на един от наследниците въз основа на писмено заявление или служебно
за всеки от наследниците при липса на споразумение на чие име да бъде открита
партидата.
Собственикът на
топлоснабден имот се явява потребител на топлинна енергия и е в облигационни
отношения с "Т.С." ЕАД по силата на закона, като е длъжен да заплаща
стойността на доставеното му количество топлинна енергия. Без значение е дали
същият има открита партида на свое име и сключен индивидуален писмен договор.
Придобитото качество на потребител може да се загуби с отчуждаване на
топлоснабдения имот или при други законоустановени факти, прекратяващи
облигационни отношения.
Липсата на подадена молба за откриване на партида не
означава,че няма облигационни отношения между страните,тъй като тези отношения
се презумират от закона/в този смисъл
решение №35 от 21.02.2014 г.по гр.д.3184 от 2013 г.,ГК,ІІІ ГО на ВКС
Основателно е възражението на ответниците,че от фактурите,които са неподписани
от тях, не може да се направи извод за доставената и
правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват доказателство
за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират
изгодни за техния издател факти.Те имат само формална доказателствена сила за
обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление направено от субекта ,сочен
като техен издател,но не и обвързваща съда материална доказателствена
сила.Същите се ценят съобразно останалия доказателствен материал
По делото са налице доказателства за метрологична проверка на уредите за
измерване на топлоенергия,правена всеки
две години.
От проверката на вещите лица е установено,че не са прихванати стари
задължения извън процесния период със суми за връщане.
Налице е Акт от 22.12.1967 г. за установяване,че абонатната станция на
адреса е годна и е пусната в
експлоатация,поради което са неоснователни възраженията на въззивниците,че няма
доказателства в тази връзка.
Представени са главни отчети за отоплителен сезон 2013-2014 г. и 2014-2015 г. подписани от
потребител.
По възражението,че Методиката ,с която се отчита доставената топлинна
енергия е отменена с решение на ВАС съдът намира,че решенията на ВАС имат
действие занапред и предвид,че процесния
период е 2014-2015 г.,същата Методика е действала и е приложима за този период.Отделно
от това производството по делото пред ВАС е спряно.
По останалите възражения СРС е отговорил ,поради което настоящият състав
препраща към изложените мотиви.
Постъпила е въззивна жалба от
ищеца Т.-София.С нея се твърди,че съдът приел,че са погасени по давност всички
фактури за периода месец май 2013 г.-месец април 2014 г.За този период
вземанията били фактурирани в обща фактура от 30.09.2014 г.със срок за плащане
15.11.2014 г.като за тях тригодишната давност не била изтекла.Съобразно
ОУ,чл.32 ал.1 месечните дължими суми се заплащат в 30 дневен срок за след
изтичане на месеца за който се отнасят.Моли да се отмени решението в тази част
и да се уважат изцяло предявените искове.
Ответниците по жалбата взимат становище за
нейната неоснователност.Процесуалният представител претендира разноски по чл.38
от Закона за адвокутарата
Видно
от заключението на СТЕ стойността на общата фактура от 30.09.2014 г. се формира от суми по
прогнозни стойности за периода май 2013 г.-април 2014 г.като общата фактура не
обективира ново задължение ,чиято изискуемост настъпва в 30 дневен срок от
публикуването й.Затова правилно съдът е приел,че фактурираните стоности за
цитирания период ,отразяващи фактурирани ежемечно задължения ,чиито падежи са
настъпвали в 30 дневен срок след изтичане на всеки месец са погасени по
давност.
Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По отхвърлената жалба на Т. се дължи
възнаграждение на адв.И.Г.Д. .Същият е
представил отговор по жалбата като процесуален представител на тримата
ответници.Съдът намира,че следва да му
се присъди хонорар в размер на 300 лв.,касае се за едно производство .
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 28.06.2018 г. по гр.д. № 79672/17 г., СРС, ГО,
159 състав в обжалваните части
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД да заплати на адвокат И.Г.Д., с адрес на
упражняване на дейността: град София, ул. „******, на основание чл.38 ЗА ,адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на
ответниците С.И.Т., Л.К.Ц. и П.К.Ц., в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подежи: на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.