МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 1380 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
ЗА 2020 ГОДИНА.
Във ВРС е внесен обвинителен акт
№ 222 от
административния ръководител – Районен прокурор на РП Варна, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия К.М.Б. за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК
за това, че в периода от м. март 2018год. до м.януари 2020год., вкл., в с. ген.
Кантарджиево, общ Аксаково, обл.Варна, след като бил
осъден с определение на Районен съд Варна от 20.02.2018год. с което е одобрено
споразумение между М.С.С. и К.М.Б. по гр.д. №
18478/2017год. по описа на РС Варна, влязло в законна сила на 20.02.2018год. да
издържа свой низходящ – сина си Й. К. Б., роден на ***год., чрез неговата майка
и законен представител М.С.С., с месечна издръжка от
160лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
вноски, а именно 23 месечни вноски по 160лв., равняващо се общо на 3680лв.
Във фазата по съществото на
делото представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано
по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства. моли подсъдимият
да бъде признат за виновен като предлага да му бъде наложено по-лекото
предвидено в закона алтернативно наказание, а именно пробация с определяне на
двете задължителни по закон пробационни мерки за срок от по една година и шест
месеца.
В пледоарията си по съществото на
делото защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда като изразява
становище, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Алтернативно в случай че подсъдимия бъде признат за виновен защитата моли на
същия да бъде наложено условно наказание лишаване от свобода в размер на три
месеца.
Подсъдимият се признава за
виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В дадената му последна
дума моли да му бъде наложено условно наказание лишаване от свобода.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. К.М.Б. и св. М.С.С. имали
дете – Й. К.Б., роден на *** г. С определение постановено от ВРС в открито
съдебно заседане на 20.02.2018год. по гр. №
18478/2017год., влязло в сила на същата дата (20.02.2018г.), съдът е одобрил
постигнато между страните (подс. Б. и св.С.)
споразумение по силата на което предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето на майката М.С., определил
местоживеенето на детето при нея на адрес с. Ген. Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна и осъдил подс.Б. да заплаща в полза на детето си Й. К.Б., чрез неговата
майка и законен представител М.С. месечна издръжка в размер на 160 лева, платима
до двадесето число на текущия
месец. Подсъдимиаят
присъствал лично в съдебното заседание и се подписал в съдебния протокол където
било обективирано и споразумението.
След влизане в сила на съдебния
акт подсъдимият не изпълнявал задължението си за издръжка, въпреки че работел и
получавал доходи от трудово възнаграждение. За периода от месец март 2018г. до месец
януари 2020г. подсъдимият не бил платил нито една
вноска за издръжка на сина си като неизплатената сума за посочения период се
равнявала на 23 месечни вноски в
общ размер на 3680лв.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия,
показанията на св. С., препис от определение постановено от ВРС по гр. д. №
18478/2017год. с което е одобрено споразумение, влязло в сила на
20.02.2018год., справка от директора на ТД на НАП изх. № 68398-1/04.01.2019год.
ведно с приложени към нея справка за актуално състояние на трудови договори и
справка данни за осигуряване по ЕГН, справка от агенцията по вписванията
справка за собственост на МПС, справка за съдимост, справка за актуално
състояние на ТД към 27.05.2020год. и всички останали приложени по делото писмени
доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с
доверие.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие за установено от правна страна следното:
Подсъдимият К.М.Б. е осъществил
от субективна и обективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК за това, че в
периода от м. март 2018год. до м.януари 2020год., вкл., в с. ген. Кантарджиево,
общ Аксаково, обл.Варна, след като бил осъден с
определение на Районен съд Варна от 20.02.2018год. с което е одобрено споразумение
между М.С.С. и К.М.Б. по гр.д. № 18478/2017год. по
описа на РС Варна, влязло в законна сила на 20.02.2018год. да издържа свой
низходящ – сина си Й. К.Б., роден на ***год.,
чрез неговата майка и законен представител М.С.С., с
месечна издръжка от 160лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две вноски, а именно 23 месечни вноски по 160лв., равняващо се общо
на 3680лв.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателното неизпълнение на задължение
за издръжка по отношение на низходящ (синът на подсъдимия), в размер на повече
от две месечни вноски, в случая 23 месечни вноски.
Накърнени са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията на нормално съществуване на
семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Същият е съзнавал характера
на задължението си, наясно е бил с постановения съдебен акт (със същият е
било одобрено споразумение между страните, като подсъдимият е присъствал в
съдебното заседание и лично се е подписал в съдебния протокол в който е била обективирана спогодбата) и поради
нежелание не е осъществил дължимото според закона поведение. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна
издръжка за детето си като по
делото са налице достатъчно
писмени и гласни доказателства ( в това число и
неговите обяснения), че той е полагал труд и е получавал трудово възнаграждение
в размер 600лв. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят в пълна степен от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справка за
актуално състояние на трудовите договори на подсъдимия и такава за осигуряване
по ЕГН. Видно от справката за актуални трудови договори от 21.10.2016год. до
17.02.2020год. подсъдимият се е намирал в трудови правоотношения с различни
работодатели като последно е работел като работник поправка на джанти и гуми.
Безспорно от обясненията на подсъдимия се установява, че същият е получавал
трудово възнаграждение в размер на 600лв. и е изпитвал финансови затруднения. В
тази връзка обаче следва да
се съобразява и разпоредбата на чл. 82, ал.
1 от СК, според която родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 82, ал. 3 от
СК).
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя становището на защитата,
че не било установено по категоричен начин, че подсъдимият е имал обективна
възможност да плаща издръжката. При положение, че подсъдимият е полагал труд и
е получавал доходи от трудови правоотношения през инкриминирания период – факт
безспорно установен по делото в това число и от обясненията на самия подсъдим,
то становището на защитата се явява несъстоятелно (необосновано).
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
направеното от него самопризнание, а като отегчаващо продължителния период на
неизпълнение на задължението за издръжка – 2 години..
При определяне размера на
наказанието, което следва да понесе подс. Б. за това
престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца, които прие за
сравнително ниски както с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия, така и
с оглед вида и размера на наказанията предвидени за това престъпление в
специалната част на НК и от друга като отчете превес на смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства прецени, че за постигане целите на
наказанието, на подсъдимия следва да бъде определено по тежкото предвидено по
вид в НК наказание за това престъпление, а именно лишаване от свобода, но в
размер на минималния предвиден в закона, а именно в размер на три месеца, като
счете, че това наказание е съответно на извършеното от него деяние и в пълнота
ще постигне целите предвидени в нормата на чл.36 от НК.
Като съобрази размера на
наказанието, както и данните за личността на подсъдимия (неосъждан до момента)
съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на
подсъдимия не е наложително така наложеното му наказание да бъде изтърпяно от
него ефективно поради което и приложи разпоредбата на чл.66 от НК като
постанови отлагане изтърпяване на наказанието и определи изпитателен срок от
три години.
В случая съдът счете, че поисканото
от прокурора по-леко наказание – пробация не би постигнало целите нито на
генералната, нито на специалната превенция предвидени в НК доколкото се касае
за едно трайно противоправно поведение продължило приблизително 2 години.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: