Решение по дело №1972/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1248
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20227050701972
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..................10.2022 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Варна, Двадесет и втори състав в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди  двадесет  и втора година в състав:

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретар А. Д., като разгледа докладваното от съдията ГАНЧЕВА административно дело № 1972 по описа на съда за 2022 г.

 

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба депозирана от А.Б.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К., против Заповед № 22-0324-000185/30.05.2022 г. на Началник група към ОДМВР – Варна – РУ Провадия, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП на А. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" – лек автомобил "Нисан Микра" с рег. № ******* за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения, че в акта е отразено, че е съставен АУАН против А.А., за  това, че е управлявал МПС, след като е лишен от това право по административен ред, както и че не носи СРМПС. АУАН не е представян за подпис на А.А., към датата на нарушението МПС не е било във владение на жалбоподателя, било е предоставено на сестра му за ползване. Моли оспорения акт да се отмени.  В с.з. адв. К. поддържа жалбата, сочи, че жалбоподателя не е управлявал МПС на посочената в заповедта дата, а автомобила е бил управляван от В. А..

Ответната страна оспорва жалбата. Излага доводи, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при стриктно спазване на разпоредбите на ЗДвП и АПК. Налице са основанията за прекратяване на регистрацията на  автомобила. Моли да се потвърди акта и да се присъди юрисконсултско възнаграждение-

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 29.05.2022 г., около 10.15 ч в гр. Провадия, по път ІІІ-904, посока ул. „Камчия“ до бензиностанция „Петрол“ В. А. управлявал "Нисан Микра" с рег. № ***** собственост на А.Б.А., като не представя СУМПС /неправоспособен/ СУМПС е отнето по административен ред със ЗППАМ № 21-0819-001354 връчена на 4.01.2022 г., установено е, че водача не носи и СРМПС. Преценено е, че В. А. е осъществил нарушения на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП.

За установеното нарушение на същата дата на В. А. А. е съставен АУАН бл. № 146262 за нарушения на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН на  27.06.2022 г. е издадено НП № 22-0324-000350, с което на В. А. А.  на осн. чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., а на осн. чл. 183, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.  В НП е прието, че В. А. е управлявал МПС, след като СУМПС на водача е отнето по административен ред.

На 30.05.2022 г. е издадена заповед № 22-0324-000185/30.05.2022 г. на Началник група към ОДМВР – Варна – РУ Провадия, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП на А. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" – лек автомобил "Нисан Микра" с рег. № ***** за срок от 6 месеца.

Съгласно справка от КАТ – МПС с рег. № ****** е собственост на А.Б.А..

По делото е приложено удостоверение от 1.10.2022 г. от ОДМВР – Варна, видно от което В. Т. със заповед от 22015 г. е назначен на длъжност началник група ОП към РУ – Провадия при ОДМВР – Варна, считано от 1.04.2015 г., която заема и до настоящия момент.

От приложена справка за нарушител за В. А. А. е видно, че на лицето има издадени 11 НП. С НП № 21-0819-004811/6.11.2021 г. за нарушение на  чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В справката е отразено, че лишаването от право  да управлява МПС е от 23.10.2021 г. до 23.10.2022 г., както и че НП е влязло в сила. Отделно от това е издадена и ЗППАМ № 21-0819-001354/25.10.2021 г., във връзка с АУАН от 23.10.2021 г. , като СУМПС е отнето до решаване въпроса с отговорността но не повече от 18 месец, в справката е отразено, че ЗППАМ е връчена на 4.01.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява от приложения по делото пощенски плик и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/2.12.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и тези по т. 1.7 – началниците на сектори/групи „охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Варна. От приложеното по делото удостоверение е видно, че издателя на оспорената заповед е началник група ОП към РУ – Провадия при ОДМВР – Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Като издадена при спазване на формата за действителност и от компетентен орган, обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е нищожна.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП сочи, че принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171, т. 2а б. "а"от ЗДвП. Съгласно този текст за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 29.05.2022 г. в гр. Провадия, В. А. е управлявал "Нисан Микра" с рег. № ****** собственост на А.Б.А., като СУМПС на водача В. А. е отнето по административен ред със ЗППАМ № 21-0819-001354/25.10.2021 г., връчена на 4.01.2022 г., установено е, че водача не носи и СРМПС.  В настоящото производство не се оспорва факта, че ЗППАМ издадена на 25.10.2021 г.  е редовно връчена на В. А., отделно от това видно от приложената справка, ЗППАМ е издадена за извършено от В. А. административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. На осн. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, заповедите, с които се налага принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП подлежат на предварително изпълнение. Процесното нарушение на ЗДвП, дало основание за издаване на обжалваната по това дело ПАМ, е извършено  след връчване на ЗППАМ от 25.10.2022 г. и след като тя е произвела  действие.

Законодателят не е обвързал знанието или незнанието на собственика на ППС при регламентиране на фактическите основания за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП, когато МПС-то се управлява от друго лице, за което са налице някои от хипотезите предвидени в тази норма, вкл. когато лицето управлява МПС след като е лишен от това право по административен ред. Приложената мярка за срок от 6 месеца е в минималния предвиден от закона размер. Същата е и с оглед целите на закона, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР - Варна сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Б.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 22-0324-000185/30.05.2022 г. на Началник група към ОДМВР – Варна – РУ Провадия, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП на А. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" – лек автомобил "Нисан Микра" с рег. № ****** за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОДМВР - Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

СЪДИЯ: