№ 1479
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502820 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от Г. П. ГР. от
гр.Пловдив, чрез адв.Д.Б., АК-Пловдив против Определение № 8624/
22.10.2021г. постановено по гр.д.№ 16118/ 21г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІІІ гр.с., с което е върната исковата молба вх.№ 59699/ 14.10.2021г.
на жалбоподателя и прекратено производството по делото. По изложени
доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
следващите се процесуални действия.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустим подлежи на разглеждане по
същество.
Ищецът Г. П. ГР. от гр.Пловдив, чрез адв.Д.Б., АК-Пловдив е предявил
против ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София, представлявано от
управителя Р.М. и Т.В. отрицателен установителен иск за признаване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи претендирани
извънсъдебно от ответника през 2021г. суми в качеството на цесионер по
цесионен договор, сключен с „Хеброс банк“ АД, последният кредитор на
ищеца по договор за потребителски кредит от 08.02.2005г, като погасени по
1
давност. Районният съд е приел, че доколкото интересът от предявяване на
отрицателен установителен иск е винаги конкретен, а не абстрактен,
длъжникът не може да обоснове интерес от предявяването на подобен иск от
хипотетичната възможност за кредитора на инициира действия по събиране
на вземането, когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска, поради което е обосновал правния извод, че
правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск липсва. Извършено е позоваване на
Решение № 83/ 23.05.2018г. на ВКС по гр.д.№ 3448/ 2017г , ІІІ ГО, ГК.
Въззивният съд не споделя приетия от районния съд правен извод
за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск. С исковата молба са посочени от ищеца предприети от ответника в
качеството на цесионер по цесионен договор, сключен с „Хеброс банк“ АД,
последният кредитор на ищеца по договор за потребителски кредит от
08.02.2005г, извънсъдебни фактически действия през 2021г., чрез които
ищецът е бил поканен да заплати сумата по кредита в общ размер 1255 лева ,
като не получил разяснения относно начина на формиране на посочената
сума. Основателни се намират доводите на частния жалбоподател , основани
на т.2 от ТР №8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№8/ 2012г. относно
преценката за допустимостта на установителния иск, зависещ не от вида на
спорното право, а от степента на засягането, което състояние на спора
предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с
установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено,
доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването
му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване. Настоящия
въззивен състав в тази насока е мотивирал аналогично становище във връзка с
допустимостта на предявяването на отрицателен установителен иск по повод
недължимост вземания по договори за потребителски кредит, формирайки
схващането, че към момента на подаване на исковата молба не е осуетена
възможността за предявяване на претенции с цел събиране на вземанията по
процесния ДПК, доколкото и да би изразено изявление за липса на намерения
в тази насока за в бъдеще, предварителен отказ от права би бил
недействителен. Напротив в настоящия случай е налице наведено фактическо
обстоятелство за извънсъдебно претендиране на вземания по сключения през
2005г. ДПК, като ОИМ не е постъпил по делото. Основателно се намира и
2
възражението на частния жалбоподател, че след постановеното решение на
ВКС, на което е извършено позоваване, е налице последваща съдебна
практика, приемаща наличието на правен интерес от предявяване на ОУИ –
Определение № 338/ 18.07.2021г. постановено по гр.д.№ 209/ 2018г. по описа
на ВКС – ІV ГО, ГК, с което е обосновано становището, че „новият ГПК
защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска
установяването на действителното правно положение със сила на присъдено
нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда / процесуална или
извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на
иска“. В този смисъл се споделя и приетото в постановеното Определение от
23.01.2020г. по в.ч.гр.д.№ 2907/ 2019г. по описа на ПОС – VІ гр.с.
По така изложените съображения въззивният съд намира частната
жалба за основателна, обжалваното определение подлежи на отмяна, като
делото ще се върне на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 8624/ 22.10.2021г. постановено по гр.д.№ 16118/
21г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., с което е върната исковата
молба вх.№ 59699/ 14.10.2021г. на Г. П. ГР. от гр.Пловдив, чрез адв.Д.Б., АК-
Пловдив и прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3